.
.
.
   Поради големия интерес към славяните и славянскате езици /какъвто език е и нашият/, продължаваме да изследваме научно проблематиката, свързана с тях... Надяваме се любознателните читатели да научат нещо ново и полезно за общата им култура...

       Славянските думи са основният градивен фонд на българския език. Те се отнасят за природата, човешкото тяло, семейните връзки, основните действия. Българският език, както е известно на грамотните хора, е наследник на старобългарския език, който е славянски...  Основни групи славянски думи

• Членове на семейството: майка, баща, син, дъщеря, брат, сестра, баба, дядо.
• Части на тялото: глава, ръка, крак, сърце, кръв, кост, око, ухо.
• Природа и околен свят: слънце, луна, земя, вода, огън, гора, река, небе.
• Животни и растения: вълк, мечка, риба, птица, дърво, трева, цвете.
• Всекидневни действия: ходя, ям, пия, спя, говоря, виждам, правя...

Значение на славянския фонд

• Славянските думи формират ядрото на българската граматика и речник.
• От тях се образуват нови думи чрез наставки и представки.
• Те дават основата за свързаност между различните славянски езици. 

                  Славянските топоними (имена на географски обекти) са широко разпространени както в България, така и в много чужди страни, свидетелствайки за историческото разселване на славяните.   Славянски топоними в България

Българската топонимия е предимно славянска и разкрива географски особености, растителност и др.

• Селища с наставка "-ец" или "-ица": Копривщица (от коприва), Габрово (от габър), Самоков (от самоков - железарски чук).
• Имена на планини: Беласица (бяла планина), Верила (черна/тъмна планина)... Повечето големи планини имат предславянски имена (тракийски или пеласгийски), но има ясни примери за чисто славянски ороними или средновековни славянски наименования: 
• • Пирин – Най-популярната научна теория свързва името със славянския бог на гръмотевиците Перун. Смятало се е, че върховете на планината са негово обиталище.
  • Славянка (Алиботуш) – Разположена на границата с Гърция. Днешното ѝ официално име е избрано в чест на славянските племена, населявали региона.
  • Стара планина – Макар античното ѝ име да е Хемус, славяните я наричат Маторни гори (от старославянското маторъ – стар, вековен). Съвременното име Стара планина е буквален превод на този смисъл.
  • Славееви гори – Средновековното славянско име на Родопите. За разлика от античното тракийско име Родопа, това наименование се свързва едновременно с птицата славей и с името на местния славянски владетел деспот Слав.
  • Средна гора – Името е изцяло славянско и е свързано с географското разположение на масива – гориста верига, намираща се „в средата“, успоредно между Стара планина и Родопите.
  • Черна гора – Малка планина в Западна България (както и едноименната държава в Косово/Черна гора). Името описва гъстите, тъмни дъбови и иглолистни гори, които са я покривали в миналото.
• Хидроними (имена на реки): Искър (тракийско име, но притоците му са славянски), Бистрица (бърза, чиста вода), Блатница, Черна...Тополница / Върбица / Дряновска река – реки, чиито имена са формирани от славянските наименования на дърветата, които растат в изобилие покрай техните корита. 
  

Славянски топоними в чужбина

В чужбина славянските имена на места се срещат не само в славянските страни, но и в региони, където славяните са съжителствали с други народи:

• В Германия (особено на изток): Берлин (от славянското berl/birl – блато, заблатено място), Лайпциг (от Липицк – място с липи), Дрезден (от Дрездуни – жители на блатисти гори), Рощок (от Разток – разлив на река).
• В Гърция (особено в Македония и Пелопонес): Загора (зад планината), Граница (граница), Кардица (от Градица – малко градче), Воден (днес Едеса, от вода).
• В Румъния: Крайова (от крал или край), Чернавода (черна вода), Търговище (пазарно място), Брашов (вероятно от славянското име Браша)...
  

Славянските топоними в Егейска Македония

                    Славянските топоними в Егейска Македония (днес в Северна Гърция) представляват огромен исторически пласт, който отразява вековното присъствие на компактно българско/славянско население в областта. През XX век (особено между 1913 и 1928 г.) гръцката държава провежда мащабна и систематична политика на преименуване с цел елинизация на региона. Повечето славянски и турски имена на градове, села, реки и планини са официално заменени с новогръцки или антични наименования.  Въпреки официалната подмяна, в българската историческа и географска наука, както и сред местното население, тези обекти остават известни с автентичните си славянски имена. 

Ето кои са най-известните примери за преименувани славянски градове и големи селища в Егейска Македония: 

• Воден – официално преименуван на Едеса (Έδεσσα). Името Воден идва директно от думата вода поради изобилието на водопади и карстови извори в града. 
• Лерин – официално преименуван на Флорина (Φλώρινα). 
• Костур – официално преименуван на Кастория (Καστοριά). Името е свързано със славянската дума за скелет/кост или животното бобър (костор). 
• Кукуш – официално преименуван на Килкис (Κιλκίς). 
• Съботско – официално преименуван на Аридеа (Αριδαία). 
• Въртъкоп – официално преименуван на Скидра (Σκύδρα). Славянското име описва въртенето на водата (копаене/въртене).
• Енидже Вардар – официално преименуван на Яница (Γιαννιτσά).

Стотици малки селища в областите Леринско, Костурско, Воденско и Серско носят чисти славянски етимологични белези, свързани с природата: 

• Баница (Леринско) – преименувано на Веви (Βεύη).
• Забърдени (Леринско) – преименувано на Лофи (Λόφοι). Значи „село зад бърдото (хълма)“.
• Церово (Леринско) – преименувано на Клиди (Κλειδί). Името произлиза от дървото цер (вид дъб).
• Борово (Драмско) – преименувано на Потами (Ποταμοί). Произлиза от бор.
• Блаца / Блацен (Костурско/Драмско) – преименувани съответно на Оксия и Ахладея. Произлиза от славянската дума блато.
• Острово (Воденско) – преименувано на Арниса (Άρνισσα). Името означава буквално „остров“ (селото е разположено на брега на Островското езеро). 

                                                                                                     
Славянски топоними в Чехия, Словакия, Унгария и др. западни държави

                    Славянските топоними в Централна и Западна Европа са пряко доказателство за историческите граници на славянското разселване през Ранното средновековие. Докато в Чехия и Словакия те са естествено мнозинство, в Унгария, Австрия и Германия те маркират територии, в които славяните по-късно са асимилирани от маджарски или германски племена.  

Чехия и  Словакия (Западни славяни)
В тези страни топонимията е изцяло славянска (западнославянска група), като имената често имат преки съответствия в българския език. Чехия

• Прага (Praha): Произлиза от старославянската дума праг (речен праг на река Вълтава или праг на къща).
• Бърно (Brno): От старославянското бръние – кал, глинесто място (блатиста местност).
• Острава (Ostrava): Кръстен на река Остравица, което означава „остра, бърза река“.
• Табор (Tбbor): Означава „укрепен лагер“ (думата навлиза в чешкия по време на Хуситските войни).

Словакия

• Братислава (Bratislava): Кръстен на славянския княз Братислав (или Вратислав). Старото славянско име е било Прешпорок.
  
• Тренчин (Trenčнn) и Търнава (Trnava): Търнава идва директно от трън (трънливо място) – точно както българското село Трън или река Трънска.
• Татри (Tatry): Славянското наименование на планинската верига (стръмни скали).

 Унгария 

Преди идването на унгарците (маджарите) през IX век, Панската низина е населена с компактно славянско население. Унгарският език заема тези топоними, като ги пригажда към своята фонетика:

• Балатон (Balaton): Най-голямото езеро в Централна Европа. Произлиза от славянското Блатно езеро (Blatno – блато, кал).
• Веспрем (Veszprйm): Произлиза от славянското лично име Беспрем или Безпрем.
• Пеща (Pest - част от Будапеща): Произлиза от славянската дума пещ (или пещера), заради местните пещери или варовикови пещи за печене.
• Чонград (Csongrбd): Произлиза от славянското Черни град (Черноград).
• Вишеград (Visegrбd): Означава буквално Висш град (Висок град / Горна крепост) – среща се и в Босна, Украйна и Чехия.
• Тихани (Tihany): От славянското тихо (тихо място).

Австрия (Алпийски славяни)
Южните части на Австрия (Каринтия, Щирия) са били населени от алпийските славяни (предци на словенците) в княжество Карантания:

• Грац (Graz): Вторият по големина град в Австрия. Произлиза от славянското Градец (малка крепост).
• Лайбниц (Leibnitz): Произлиза от славянското Липница (място с липи).
• Бийшофсхофен (Bischofshofen - местност Понгау): Регионът Понгау исторически се свързва със славянското племе панонци.
• Фелден (Velden): Произлиза от славянското Върба (Vrba).

Германия (Полабски и лужишки славяни)
Цяла Източна Германия (на изток от река Елба/Лаба) до XII-XIII век е изцяло славянска територия. Германските имена днес са просто понемчени славянски думи:

• Лайпциг (Leipzig): От славянското Липицк / Липско (град на липите).
• Дрезден (Dresden): От старославянското Дрездуни – хора, които живеят в блатисти/крайречни гори.
• Берлин (Berlin): От полабското berl / birl – блато, заблатено място на река Шпрее.
• Рощок (Rostock): От славянското Разток – място, където реката се разлива.
• Хемниц (Chemnitz): Наречен на реката, чието славянско име е било Каменица (камениста река).
• Шверин (Schwerin): Първоначално славянска крепост с името Зверин (място, богато на дивеч).

 Италия 

• В Италия: В североизточната част (област Фриули-Венеция Джулия) има славянско влияние. Градове като Гориция (Gorizia) произлизат от славянското Горица (малка гора или хълм).

Славянски топоними в Румъния

                Славянските топоними в Румъния са изключително ярък исторически отпечатък, оставен от епохата на Ранното средновековие. Между VI и XII век днешната румънска територия е гъсто населена със славянски племена, а Първото и Второто българско царство дълго време владеят земите на север от Дунав.
  Въпреки че по-късно тези славяни се асимилират в румънския етнос, те оставят огромно количество думи в румънския език и формират над 15-20% от географските имена в страната. Тези топоними са устояли на времето и са напълно официални и днес. 🌆 Големи градове и селища в Румъния
Много от най-важните съвременни румънски градове носят славянски имена, които звучат напълно разбираемо за българите:

• Крайова (Craiova): Произлиза от славянската дума крал (или край). Означава „кралски град“ или „мястото на владетеля“.
• Търговище (Tвrgoviște): Столицата на Влахия през Средновековието. Произлиза  от славянското "търговище" (пазар, пазарно място).
• Брашов (Brașov): Името идва от славянското лично име Браша (съкратено от Братислав или Братомил) или от корена бор.
• Чернавода (Cernavodă): Пристанищен град на Дунав. Името означава буквално Черна вода (комбинация от славянските думи черна и вода).
• Слатина (Slatina): Значи солен извор или заблатено място (от старославянското слатина, което се среща на десетки места в България).
• Ръмник (Rвmnic): Градовете Ръмнику Вълча и Ръмнику Сърат. Името произлиза от славянската дума рибинк (рибарник / място, богато на риба).
• Златна (Zlatna): Минно градче в Трансилвания. Името идва от думата злато поради златните залежи в района.

🏞️ Хидроними (Реки и езера) в Румъния
Славянските племена са дали имена на голяма част от водните басейни, тъй като често са се заселвали покрай тях:

• Река Бистрица (Bistrița): Има няколко реки с това име в Румъния. Означава бърза, чиста вода.
• Река Черна (Cerna): Означава черна река (тъмна вода).
• Река Прахова (Prahova): Произлиза от славянската дума прах или праг (речен праг, бързей). От нея идва и името на известния курортен регион Валеа Праховей.
• Река Яломица (Ialomița): Произлиза от славянското ялово (Яловица – безплодна, пуста земя или река, която пресъхва).
• Река Дъмбовица (Dвmbovița): Реката, на която е разположен Букурещ. Произлиза от дъб (Дъбовица – река, течаща през дъбови гори).
• Езеро Снагов (Snagov): Известно езеро до Букурещ. Името идва от славянската дума сняг (или снага).

⛰️ Ороними (Планини и хълмове) в Румъния
Планинските масиви и географски области също пазят славянските си названия:

• Вълкан (Vвlcan): Планински масив в Южните Карпати, чието име идва  от думата вълк.
• Пояна Брашов (Poiana Brașov): Известен планински курорт. Думата пояна е славянска и означава поляна (широко открито място в гората). Румънският език е заел думата poiană със същото значение.
• Планина Козия (Cozia): Името произлиза от славянската дума коза (планина за паша на кози или стръмно място).

📝 Плиска, Преслав, Търново 

Три от столиците на България – Плиска, Преслав и Търново – имат славянска етимология, макар при Плиска да съществуват спорове и алтернативни прабългарски теории. Две от трите имена (Преслав и Търново) са абсолютно безспорни славянски думи, които се срещат като топоними и в други славянски страни.  Ето подробен анализ и етимология на всяко от имената: 🌾 1. Плиска (Първата столица, 681 – 893 г.)
Името на първата столица е обект на най-много научни дискусии. Преобладаващото мнение в езикознанието го свързва със славянския език, но историците често търсят прабългарски корени.

• Славянска етимология (основна): Името се извежда от старославянския глагол плискати (плискам, изпръсквам, шум от вода). В миналото регионът е бил по-богат на повърхностни води, затова се предполага значение на "водно, заблатено място" или "шумящо/бликащо място". Друга славянска хипотеза свързва името със старославянския корен за "плоско, равно място" поради равнинния релеф на Плисковското поле. 
• Прабългарска етимология (алтернативна): Част от изследователите (напр. Петър Добрев) отхвърлят славянския произход, тъй като градът е основан от Аспарух като прабългарски укрепен лагер. Те свързват името с ирански/памирски думи (напр. тохарското priska – най-пръв, главен) със значение на "царски лагер" или "главен град". 
• Аналози в чужбина: Селища с името Плиска или Плисков съществуват в Украйна и Русия...

👑 2. Преслав (Втората столица, 893 – 972 г.)
Името на Велики Преслав е с чист, безспорен славянски и старобългарски произход. То е класическо двусъставно славянско име, каквото често се дава и на хора (напр. Владислав, Радослав). 

• Етимология: Образувано е от две славянски части:
  1. Представката "пре-" – изразява превъзходна степен (много, над, свръх, изключително).
  2. Корена "-слав" – от общославянското съществително слава (известност, чест, величие). 
• Значение: Името буквално означава "Преславен град" – място на изключително величие, блясък и почит. То отразява превръщането на града от военна резиденция в пищен християнски и културен център (Златния век на Симеон). 
• Аналози в чужбина: Името се среща често сред западно- и източнославянските народи. Най-известният пример е историческият град Переяслав в Украйна.

🏰 3. Търново (Третата столица, 1185 – 1393 г.)
Името на Велико Търново (през Средновековието: Търновград) също е с категоричен славянски произход. 

• Етимология: Произлиза от общославянската дума трън. В старобългарския език формата е била Тръневъ или Тръновъ, което означава "трънливо място" или "място, обрасло с тръни/храсти"...  Когато към корена се добави славянската дума градъ (укрепено, оградено място), се получава средновековното наименование Търновград. 
• Аналози в чужбина: Топонимът е изключително разпространен в почти целия славянски свят. В Полша има голям град Тарнув (Tarnуw), в Чехия – Турнов (Turnov), а в Румъния, Словакия, Украйна и Сърбия съществуват десетки села с имената Търново, Търнова или Тернова.

                                                                                                               
  Етимология на Охрид                

    Името на град Охрид има славянски произход, но градът съществува дълго преди заселването на славяните на Балканите и етимологията му е свързана с географското му разположение. За първи път името Охрид се споменава в писмен документ през 879 г. в протоколите от Константинополския събор. 

⛰️ Славянска етимология (Научно обяснение) В езикознанието е доказано, че името произлиза от старославянския израз „во хрид“ или „во рид“, което означава „на рида / върху хълма“ или „в скалите“. 

• Хрид / Рид: В старобългарския и общославянския език думата хридъ означава висока скала, хълм, стръмнина или рид.
• Логика на наименованието: Старият град и средновековната Самуилова крепост са разположени точно на висок, стръмен северен рид, който се издига непосредствено над Охридското езеро. Славяните просто са описали местоположението на селището – град, построен върху рид. 

📜 Народна легенда Съществува и популярна местна легенда, записана от Братя Миладинови. Според нея, когато войниците на цар Самуил (в други версии – император Юстиниан) се изкачвали уморени по стръмния хълм към крепостта, те тежко въздишали и възкликвали: „Ох, рид!“ (Ох, какъв тежък хълм). От слятото произношение на тези думи се родило името на града. Макар и красива, тази история е плод на народното творчество, а не на научната лингвистика...

   М. Тачков и неговият ас. ИИ

Преди да обявим дадена група думи за "славянски",трябва да изясним кое е първичното- кокошката или яйцето. Когато се случи това,чак тогава можем да кръщаваме думите с техния истински произход. "Славяни" по чисто научни данни има на теория от 1538 г. а дефакто- от 1822 г. Българи обаче,говорещи нашия древен Български език е имало не по-късно от 1976 г.преди Христа,а те са шетали по цяла Европа и са я кръстосвали още преди 23 века,но също преди 16 века та и преди 10! Свещените термини в Българския календар но и събитията от нашето съвремие доказват,че "славянски" език няма- има Български език,прекръстен преди 204 (двеста и четири!) години на "славянски"!

Затова много държа да не бъдат лъгани хората с парвенюшки "славянски" измишльотини, а да бъдат назовани с истинското им име- езикът е Български от хиляди години,а реални "славяни" има налице едва от 19 век! По-ранните реклами на ментославяните не довеждат до нищо- до 19 век никой народ не е знаел че е "славянски"- дори руския и сръбския,а венетите-каринтийци са прекръстени на "словенци" през втората половина на същия век! Старата СКЛАВОНИЯ е изопачена на "славония" пак по същото време и има документи за това а останките от Българско население,живеещи между Чехия и Украйна са прекръстени на "словаци" дори още по-късно,не много време преди Първата световна война!

За името на Търново може да поспорим,понеже формата ТРЪНОВГРАД подсказва и за друга етимология,която няма да се хареса на парвенютата "славяни". Тя би следвало да е древно-Българска форма на думата ТРОНОВГРАД,което означава Столичния град или градът,в който е бил разположен тронът на царете!

Имената на по-големите селища във Вардарска България също не са "славянски",а са донесени там от три основни групи Българи,които на вълни се връщат в Прародината:

1. Българите на Волг и Брем (379 г. преди Христа)!
2. Българите на Крис-Барис (499 г. сл. Христа)
3. Българите на Кубер (ок. 680 г.?)

Там са живели и няколко Памирски племена наистина,които обаче стават Българи а когато Византия ги поробва,добиват името Склавини (поробени),което са носели впрочем още в Аварския каганат,докато са били роби на аварите! Истинските събития са тези,които тук цитирам- другото е паралелна фантастика,без значение дали го има в AL или го няма! Вездесъщият AL не е всезнаен и "знае" само онова,което ние му напишем- в противен случай нищичко не знае,затова не го хвали!

Деспот Слав не е никакъв "славянски" владетел- той е от Българския царски род,носи кръвта на Асен и Калоян и може да го нарече "славянски" само македонист,който мрази Българското! А древните Български топоними във Вардарска България,която през 19 век я прекръстиха на "македония" са много повече от "славянските" топоними в Сърбия! ОХРИД- У Хридо (дядо ми от Солунско винаги казваше ХРИД вместо РИД,а цялата общност на дедите ми там е била винаги Българска и никога- "славянска"! КУКУШ е име на древен Български военачалник,сродно на имената Мануш, Тануш, Карпош, Урош и Кормисош,което е най-старо от всички изброени, ПЕРИН е лично име на ("пра")-Български военачалник, КОСТУР е КОСТАР (от думата КОСТ- Риба с много кости), ЩИП означава СТОП но и СТОБ (Стобор), СТРУМИЦА е посочена като изрично Българска дума още в 11 век, КОЧАНИ е от думата КУЧА (Кукя- КЪЩА),която се среща и в Памир със същото значение! СЕРЕС е име,сродно на СИР и на СОЛ, както и СОЛУН (Солодобивен център). ПРЕСПА- древно Българско име, СЪБОТСКО е от еврейската дума САБАТ,която обаче има древен Балкански корен от САВАТ или САВАОТ (Сава бога на Българите),а такъв бог "славянските" роби естествено нямат! ЦЕРОВО е от Церовия дъб- "славяните" често го наричат "австрийски" и "Бургундски" дъб (от Българите- Вуругунди)! Това впрочем е лесно обяснимо- слабяните нямат думата ЦЕР (от ЦЕРЯ, ИЗЦЕЛЯВАМ) която е собствено Българска,понеже има единен произход с латинската дума ЦЕЛ (Прицелвам се) с идеята,че доброто лечение винаги е било основна цел на всеки болен,а клоните на церовия дъб навярно са използвани за направата на копия и стрели!

Съвременният български речник е много близък със славянския. При другите граматически правила може би има наследство от българите. Не знам имали ли сме падежи.

Кои древни писмени извори доказват, че: "Българи обаче,говорещи нашия древен Български език е имало не по-късно от 1976 г.преди Христа,а те са шетали по цяла Европа и са я кръстосвали още преди 23 века"?...
Славяните и славянските езици са отлично проучени и доказани – исторически, лингвистично, археологически, генетично. Това е безспорно за световната и за българската наука... Наглата лъжа, че "няма славяни" е късна измислица на тракомани и автохтонисти през последните 30-35 години! Дори Ганчо Ценов не отрича съществуването на славяните!...

Съвременниците имат твърде високо мнение за Алексий Слав. Византийският хронист Георги Акрополит отбеляз­ва: "Планината Родопи, която се нарича и Ахридос, а също и Мелник... владеел Слав, който бил роднина на цар Асен и бил почетен с деспотство от Константинополския император Ерик (Анри), за чиято дъщеря, родена от незаконна връзка, той се бил оженил. Този Слав..., като завладял силния и почти непревзимаем за всич­ки противници Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никой от околните владетели. Понякога бил съюзник на италийците, свързвай­ки се с тях по роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а поня­кога – на Теодор Комнин. И никога никому не бил подчинен, нито пък се свързвал истински във вярност и съгласие...“.

Споменът за него живее със столетия в преданията и легендите. Името му се споменава в една грамота на владетеля Константин Драгаш през 1393 година. През XV и XVI век Родопите са наричани в някои извори Славееви гори – епоним от Слав. Река Доспат носи името си от титлата „деспот“ и вероятно е свързано с личността на Алексий Слав.

В старобългарския език е имало падежи. Те са запазени в руския език, който е по-близък до старобългарския отколкото съвременният български език...

Разказите за Волг (Болг) и Брем са изцяло неисторически (псевдоисторически) и митологични, погледнати през призмата на съвременната академична наука.Те представляват типичен пример за родолюбива мистификация и фолк-история от епохата на Българското възраждане. Техният замисъл е бил не научно съответствие, а повдигане на националното самочувствие.
Професионалната историография категорично отхвърля тези образи като реални български владетели поради следните причини:
1. Изследователите доказват, че образите са резултат от грешно преписване и „побългаряване“ на антични източници: Имената всъщност принадлежат на келтски (галски) вождове от III в. пр. Хр. – Брен (Brennus) и Болгий (Bolgios), които нападат Балканите и Македония.
Средновековни и по-късни славянски хронисти (включително руски източници като „Киевски синопсис“ и барокови автори като Мавро Орбини) прочитат името на келтския вожд Болгий и поради звуковото сходство решават, че той е прародител на българите.
2. Разказът се среща главно в компилативни текстове от края на XVIII и XIX век:
Йеросхимонах Спиридон Габровски в „История во кратце о болгарском народе“ (1792 г.) пише за легендарния цар Колад (друг митичен образ), чиито синове били Болг и Брем. Спиридон дори твърди, че оттогава е останала коледната песен „Болг се роди, Коладе...“, което е чиста народна етимология и анахронизъм.Рилска преправка на Паисиевата история и други късни ръкописи също вкарват тези имена, за да запълнят липсващите векове от най-древната история.

Твърдението за „българите на Крис-Барис“ е изцяло псевдоисторическо, но се основава на реално съществуващ средновековен писмен извор, който е бил погрешно разчетен, а по-късно – силно митологизиран от съвременни лаици и „фолк-историци“ в интернет.
В съвременната академична наука такова историческо лице като самостоятелен античен или древен владетел „Крис“ или „Крис-Барис“ не съществува.
Ето как се ражда тази научна заблуда и какво стои зад нея:
1. Истинският източник: Всичко тръгва от Дуклянската летопис /съхранена в препис на латински език от 17 век /. Там се съдържа следният латински пасаж:„...regnante <...> Kris (Boris)...“ (или разновидности в различните преписи).
Какво казва науката: Латинският преписвач на летописа просто е изписал по специфичен, грешен или съкратен начин името на известния български княз Борис I (Михаил). Самият контекст в хрониката говори за владетел, когото българите наричали „каган“ (император) и при когото се случват събития, свързани с епохата на Покръстването.
Филологическата грешка: Преходът на буквите в средновековните ръкописи лесно превръща „Борис“ в „Барис“, а при лошо преписване на латиница съкращението за християнското му име или титла е разчетено погрешно като „Крис“.
2. Псевдоисторическата интерпретация днес
В маргинални интернет блогове и форуми (наричани често „автохтонисти“ или „фолк-историци“) тази писмена грешка се взима буквално. Те твърдят, че:„Крис“ или „Крис-Барис“ е праисторически, забравен български цар, управлявал в края на V век или много преди Аспарух.
Според техните свободни съчинения, този митичен владетел уж е „докарал сърбите на Балканите“ или е разделил славянските племена.
Такива теории нямат никаква подкрепа в сериозната история, тъй като пренебрегват факта, че става дума за обикновена текстологична грешка при изписването на името на княз Борис I...