Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2007 10:34 - Трансцендентализъм, при това - американски
Автор: sunflower Категория: Изкуство   
Прочетен: 2933 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 14.01.2007 14:47


В опит да оправдая вчерашния си пост за превъзмогването на човека, ви предлагам малко информация за Хенри Дейвид Торо, който беше споменат от анонимен 3 вчера и американския трансцендентализъм.  

"Какво са историята, поезията, та дори и най-доброто от тях, какво представлява най-отбраното общество, какво е на-прекрасно устроения живот в сравнение с умението да съзираш отвъд видимото?" Това са едни от най-често цитираните редове от "Уолдън" на Хенри Дейвид Торо, нарекъл сам себе си "транцеденталист".

           Познаване посредством "трансцендиране" на сетивата, възприемане изключително благодарение на способност, далеч превъзхождаща емпирически посилното и обикновено означавана като Висш Разум - тук е същината на интелектуалното движение, зародило се в сърцето на щата Масачусетс, градовете Бостън и - най-вече - Конкорд. Дали тази "отвъдняваща" способност ще бъде наричана Висш Разум, Дух, Ум или Душа за американските трансценденталисти е без особено значение, нито пък е въпрос на терминологична последователност, след като за всички тях това е способността да се възприемат интуитивно духовните истини, да бъде превъзмогнато единствено възможното според Джон Лок сетивно познание. За едни тази способност е просто вътрешна светлина или съвест, за други - божият глас, за трети - безлична космическа сила, а има и такива, които съзират в нея божието превъплъщение в човека.

  
           "Творчеството" - пише в своите "Дневници" Ралф Уолдо Емерсън - "е доказателство за божествено присъствие; който твори, той е Бог." Творейки, поетът според Емерсън възприема ролята на Бог и пресъздава Сътворението. Нещо повече: Исус и пророците за него са преди всичко поети, чието слово по-скоро извисява духа, отколкото да дава правила за приложение в живота. Тази своеобразна романтическа религия стига дотам, че отдава преимуществена роля на поетическото слово и на Поета с главно "п", открито занижавайки авторитета на традиционното християнство. Емерсъновият поет е двусъщностен, съвършен по озарение свише и прекрасна словесност: той обединява "зрящия" и "говорящия", духовния взор и красивия изказ, той е Поет-Проповедник. Макар и краен и неподкрепян безпрекословно от всички трансценденталисти, Емерсън, създавайки образа на Поета-Проповедник, налага един модел на артистично поведение, който, при многото различия помежду им, трансценденталистите до един възприемат. За мнозина от тях този модел се превръща в стил на живот. Защото за американските трансценденталисти разлика между Живот и Изкуство не съществува - припокриването е пълно, поради което животът се осмисля като сътворяване на произведение на изкуството. А Живот е равно на Изкуство само когато човекът на изкуството е добър по душа. Очевидно знакът за равенство между живот и изкуство се поставя на солидна моралистична основа или, както отбелязва в Дневниците си Торо, "Най-доброто, което напишеш, е най-доброто, което си." 

     Всъщност създаденото от американските трансценденталисти неведнъж е ставало жертва на неадекватни прочити: ако поетическата му страна е била вземана предвид, то е бивало непомерно величано; ако ли пък е бивало разглеждано като мисловност и съответно отнасяно към едно или друго философско направление, получавало е солидни обвинения в еклектичност и неоригиналност. Вярно е, че и Емерсън, и - особено - Торо, както и останалите им съмишленици, дават многобройни основания за погрешни тълкувания, тъй като в техните очи еклектизмът не е бил недостатък, а по-скоро качество; във всеки текст са прочитали само това, което им е импонирало, за да го включат в своето изцяло поетическо отношение към света. Затова и влиянията при тях са твърде разнообразни: европейският романтизъм, посткантианската мисъл, представена от Карлайл, Колридж и Гьоте, източните литератури, класическата древност, индианските митове и легенди. Най-същественото обаче за формирането на американския литературен трансцендентализъм е бостънското унитаристко движение, оплодено от английската романтическа мисъл и традицията на Платоновия мистицизъм. Прераждането на това съчетание в поетическо слово, в поетическо светоусещане и духовен възход към една видимост отвъд видимото - това е, което сближава инак твърде различните помежду си представители на трансцендентализма; то е, което ги обединява в тази първа - и единствена по рода си - школа в американската литературна история.
  Град Конкорд, щата Масачусетс, особено голямата къща на Ралф Уолдо Емерсън - това е седалището на тези сближени от трансценденталната си нагласа и литературната си дарба новоанглийски интелектуалци. Еймос Бронсън Олкот, Сайръс Бартъл, Уилям Елъри Чанинг, Орестес Браунсън, Джеймс Кларк, Маргарет Фулър, Тиодор Паркър, Елизабет Пийбоди, Джордж и София Рипли, Хенри Дейвид Торо, както, разбира се, и самият Емерсън - всички те са родени и израснали в Бостън или околните му градчета, всички са възпитаници на Харвардския университет, всички произхождат от стари новоанглийски фамилии, заселили се в Америка още преди 1700 година, всички подкрепят големите морални реформи на времето, особено аболиционизма. Каквито и да са различията помежду им, твърде много е, което ги свързва. Някои са чудесни оратори, други се занимават с издаването на трансценденталистките списания "Циферблат" и "Естетически страници", почти всички пишат. Духовният им водач е Емерсън; той им е дал артистичната и житейска роля, към която да се придържат; авторитарното му присъствие, влиятелността на личността му до голяма степен моделира поведението им. Но докато Поетът-Проповедник, заличил разликата между Живот и Изкуство, за всички тях остава безкрайно сериозно възприета личностна формула, постоянно отстоявана в слово духовна позиция, един е, който я осъществява на дело и сетне я обвива в прекрасна, жива образност - Хенри Дейвид Торо. "Чета Торо" - пише Емерсън в своите Дневници - "и откривам същата мисъл, същия дух, който е и у мен, ала той прави крачка напред, илюстрирайки със съвършени образи това, което аз бих разгърнал в сънливи обобщения." Ако Емерсън е абстракцията, която трансценденталистите възприемат, Торо е сетивната образност. Не само заради големия си поетичен талант, но и защото е единственият, който превръща духовната атмосфера на своята среда - литературния трансцендентализъм - в лична съдба.”   Мисля, че това е повече от достатъчно, но който иска да се потопи сам в атмосферата, може да намери  „ (Живот) без принцип” и Уолдън, в случая наречен „Живот в гората” тук. Горните откъси съм взела от статията „Видимост отвъд видимото: американският трансцендентализъм” на  Албена Бакрачева, която е като предговор на „Живот без принцип”.   Препоръчвам Торо горещо ... за мен той един от най-великите. 
Ето един малък откъс от началото на "Живот без принцип":

"В природата дреме неугасващ подземен огън, който никакъв студ не може да уталожи. Той е, който разтапя големите снегове, а покривката връз него просто е по-дебела през януари и по-тънка през юли. Той лумва някъде през най-студения ден и снегът около всеки ствол се разтапя. Ето това поле със зимна ръж, покълнала в късна есен и сега бързо втечняваща снега, е едно от местата, където огънят е едва-едва покрит. Топлината му се усеща. Тая топлина през зимата опазва всяка добродетел, та благодарение на нея, неудържим като зайците и червеношийките, поемаш в мислите си към тънкоструйни ручеи, подскачащи по блеснали на слънцето камъни, към топли горски извори. Парата, надигаща се от блатата и езерата, създава тъй мил домашен уют, сякаш излиза от собствения ти чайник. Има ли огън, който да може да се сравни с грейналото слънце през зимен ден, когато полските мишки подават нослета край зидовете и чичопеят пиука из горските дъбрави? Топлината иде направо от слънцето, а не се излъчва от земята както през лятото; усетиш ли слънчевите лъчи на гърба си, додето си проправяш път през някоя заснежена долчинка, изпитваш благодарност като за проявено особено внимание и благославяш слънцето, последвало те в това затънтено място. "



Гласувай:
0



1. анонимен - уолдън
14.01.2007 11:54
дано да не прекараме живота си 'в тихо отчаяние', в безпаметно отчаяние прикрито зад онова, което наричаме игри или забавления за хората.
много ми харесва този цитат за онези, чиито 'prospets of life [are] ruined if they wear a patch' и намират за по-приемливо да отидат до града със счупен крак отколкото със скъсан панталон. това относно видимото и отвъд него. благодаря отново
цитирай
2. sunflower - И малко по-нататък:
14.01.2007 12:21
"Бодрите и жизнени натури обаче помнят, че слънцето е изгряло на чисто небе. Никога не е късно да се откажеш от предразсъдъците си. Няма начин на мислене или поведение, колкото и да е стародавен, който да може да се приеме без проверка. Това, което днес всички повтарят или тихомълком приемат за вярно, утре може да се окаже лъжа, дим, погрешно взет за облак, от който уж ще се изсипе благодатен дъжд върху посевите. Всичко, което старите хора смятат непосилно за теб, се оказва по силите ти, щом опиташ. За старите хора - стари дела, за новите - нови."
:))))
цитирай
3. анонимен - Ох
14.01.2007 14:34
ама и ти ползваш едни думи :) Пише се с едно допълнително 'н' - трансцеНдентален. Даже не мога да го кажа бързо :) Иначе 10ь за интересната статия.
цитирай
4. sunflower - Хех ...
14.01.2007 14:49
... мислех, че само англичани и американци не могат да си спелуват някои думи ... :))))
Какво да правя като образованието не може да ми настигне полета на духа.
Майтапя се, и аз благодаря за корекцията! :)))
цитирай
5. gantree - :/
14.01.2007 17:48
уфф ...
цитирай
6. sunflower - Е, какво е това ...
14.01.2007 18:00
... уфф, grantree?
Това е само едно течение в американската литература, нищо повече. Не знам дали самите американци отдавна не са забравили за него и само откачалки като аз и още двама, трима се сещат за него :)))))
цитирай
7. gantree - :/
14.01.2007 18:29
уфф-нах, защото се замислих кое по-точно да коментирам - дали абсурдизмите на Емерсън и Хенри Дейвид Торо, или твоята склонност към "обожествяване" на душата - което вече веднъж коментирахме някъде, макар и малко "на бегом", тоест - съвсем повърхностно.

да коментирам техните абсурди е безсмислено; те просто са открили "топлата вода" в схващанията си, тъй като тезите им са вече съществували, многократно развивани в Античността и са много отдавна отхвърлени - при това твърдо и аргументирано;
от друга страна, да коментирам нечия "склонност" към нещо е ... най-малкото невъзпитано; за да отхвърля нещо в разговор - нещо персонално и твърде лично за отсрещната страна - за да го направя, трябва да го "запълня" с друго в отговор; не че няма с какво, просто екшънът не си струва, тоест - пак е безсмислено;

та, затова уфф-нах, най-вече.
цитирай
8. sunflower - :)
14.01.2007 18:44
Добре.
Интересно ми е само кой е този дето "отхвърля ... твърдо и агрументирано" тези от античността и по-миналия век, ама хайде ...
Може би е безсмислено, наистина .... и двамата имаме своите ... твърди, но противоположни аргументи ...
И да не забравяме, че ти се интерсуваш от предимно от политика/религия, а аз от култура/изкуство ... и нямаме много допирни точки всъщност.
:)
цитирай
9. gantree -
14.01.2007 22:16
култура & изкуство? :)) хахах, добре :)
а "кой е този, дето ..." - наистина ли ти е интересно, или просто си пробваш иронията? :)
цитирай
10. sunflower - Не съм иронична ...
14.01.2007 22:24
... изпитвам само най-топли чувства към хората, независимо от различните ни разбирания по дадени въпроси.
Наистина ми е интересно, ако не ти пречи любопитството ми ... обичам да му казвам любознателност понякога, за да го оправдавам. :)
цитирай
11. gantree -
15.01.2007 07:59
добре :) ще напиша нещо за това при мен.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598366
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031