...Дните ми ме прегръщат... Усмихвайки се, те минават през мен, като настойчиво ми нашепват своята мъдрост...
Вслушвам се в шепота им...
И вслушвайки се, отделям за вас звуци, багри Живот... Отделям нашепвания, доловени от моята сетивност, безкрайно значими за мен...
Нали само след два дни се отправям към морето!... А това ще бъде моят подарък към вас...:)
Ще ви приканя да чуваме повече,...защо не и пеперудите, дори...
Ще ви приканя да виждаме повече... Очите ни да са в Безкрайното...
Нека чувстваме повече... Имате ли го усета за вятъра през вас?...:)
Снимките, които съм избрала, за да придружат "нашепванията" ми, са от моето море миналото лято...


"Не върви пред мен - може да не те следвам. 
 Не върви зад мен - може да не те водя.
 Върви до мен и ми бъди приятел!"


"Питам се дали звездите не светят, 
 за да може всеки човек да намери
 някой ден своята звезда."


"Любовта не се състои в това
 двама души да се вторачват 
 един в друг.
 А в това - те да гледат 
 в една посока."


"Хората се пъхат в бързите влакове,
 но не знаят какво търсят.
 И затова започват да се движат,
 но се въртят в кръг."


"Оставиш ли се да те опитомят,
 има опасност да поплачеш."


"Хората имат звезди, които не са едни и същи.
 За някои, които пътуват, звездите са пътеводители.
 За други, те са само малки светлинки.
 За трети, които са учени, звездите са проблем. Но всички те мълчат.
 А ти...ти ще имаш звезди, каквито никой друг няма. 
 Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях. И когато погледнеш нощем небето, на теб ще ти се струва, че всички звезди се смеят. И ще имаш звезди, които могат да се смеят.

Долавяйте нежността, аромата на всичко хубаво около вас, приятели...
Посях цветя...Пътя до мен да познаете - по цветята...:)
Това бяха моите нашепвания за вас...:) Нашепвания-стръкчета, които напукват асфалта, рутината...в отношенията...
Виждате ли слънчевото зайче отсреща?:) Това съм аз!:))) Кой ще ме последва?;)))