Блогът на Марин Тачков :: Марин Тачков - Изповедта на една компаньонка

В един нощен бар си пиех уиски...
При мене дойде чаровна жена...
Със странна тъга и с поглед замислен
за своя живот разказа ми тя:
   "Аз някога бях добра ученичка...
   Но срещнах веднъж богат бизнесмен.
   Повярвах му аз, че ще ме обича,
   че всички звезди ще смъкне за мен...
Той имаше чар - бе силен и властен,
с имоти, коли, със къща-мечта...
Замая ме той със думи прекрасни,
с обноски добри, с бижута, цветя...
   За мен обеща неща непознати -
   безброй часове на страст и любов,
   крайморски лъчи и "пясъци златни",
   коли и пари, ох-холен живот...
Представях си аз със мисли невинни
красива любов - високо хвърчах...
А моят любим, нали, приземи ме
на своя диван със твърда ръка...
   Отдадох му аз от себе си всичко.
   И той ме пое във свои ръце...
   А аз - нали бях добра ученичка -
   научих добре урока по секс...
Той ловко след туй ме хвърли в живота. -
Със негов "добър" приятел преспах...
Веднъж проигра той мене на покер. -
На другия ден "спечели" ме пак...
   И всичко дължа на моя "учител". -
   Въведе ме той във бизнеса свой. -
   Момиче за секс във клуб еротичен -
   печелех пари... И давах безброй...
Ужасно, нали?... Но като размислиш -
то целият свят е публичен дом!...
- Хей, барман, налей за нас по уиски!...
Аз черпя сега, мой мил компаньон!...
   На колко мъже съм дала "утеха"...
   Кой мене, кажи, ще ме утеши?...
   И всичко това, което ми взеха -
   не може ей тъй да се върне, нали? -
Да бъда аз пак добра ученичка,
със светли очи, със свежа душа...
Да чакам нощта с надежда едничка
за чиста любов... Къде ли е тя?...
   От тоя зъл свят съм аз отвратена!...
   А ти си добър и нежен, нали?...
   Ела и стопли душата студена!...
   След туй затвори очите ми ти!..."

    Марин Тачков -
    "Български песни" /2002 г./

Нагоре