От малка е обикнала Дилянка
да тича по вълшебната полянка...

Да седне до Дървото - да чете...
Или - да слуша песен на щурче...

И да погали тя засмяно цвете...
Да свирне на немирните врабчета...

Да хване бръмнал бръмбар изведнъж...
Да лапне бързо две-три капки дъжд...

А  щом към нея куче зъби точи -
веднага на Дървото тя да скочи...

То силно я прегръща... И шепти...
Посипва я с цветчета от мечти...

Марин Тачков

... и дървото и цветето.. и кучето...
...от къде знаеш за тях...
... прекрасни картини и спомени извика в мен ...

С твое позволение ще си го запиша и ще го казвам на дъщеричката ми,за да го научи.Разбира се и автора!Всичките ми разкази са написани за нея и винаги когато прочета нещо стойностно и по разчупено го запазвам за нея.Вече съм и написала почти цяла книжка.Харесах стихчето,а и ми е омръзнало от банални и остарели приказки и стихове.Искам малката да научи нещо ново и уникално.

Прекрасно е Марине! Ще си го запиша и аз, че внученца две имам и още 31 Морячета!