"По пътя ме застигна мрак..."
                            Робърт Бърнс

По пътя ме затрупа сняг.
И в преспите потънах пак...

Премръзнах, със крака затропах...
Замръзна ми дори лаптопът...

С последния си килобайт -
дотътрих се до този сайт...

Посрещна ме девойка мила -
и вдъхна ми кураж и сила.

Тя стопли ме - уста в уста...
След туй... в нощта ми зашептя:

"С голям късмет си, Снежен пътник! -
Сега в чужбина е мъжът ми...

И знам - сега със друга спи. -
А пък във мен кръвта кипи...

Недей във мрака да се губиш! -
Спокойно можеш да ме любиш..."

Събудих се - в легло от сняг,
от снежно-нежен женски смях...

Марин Тачков
25.02. 2011 г.


 

Яхнал си романтично - еротичния кон!Но внимание с обвързаните,че от бодлива тел се излиза с дълбоки рани.

Защо приемаш буквално стиховете?!?

Това е закачка!А ти защо си помисли,че съм го взела на сериозно?

липсваше усмивка - :)))