Щом Бог над Земята тихо въздъхне -
и любовно се слеят Денят и Нощта...
Отново с надежда се изправям на пръсти -
за да целуна и Залеза... И Вечността...

В мен се прегръщат и радост, и болка...
И грейва от тях вълшебна искра...
От нея разпалвам вечерния огън...
И гали ме топло в нощта Любовта...

Щом нежното пролетно утро изгрее
и зърна в градината женски следи...
Ще тръгна да търся вълшебната Фея -
под свежия пролетен дъжд от мечти...

Марин Тачков
29 март 2011 г.

ПП: Провокирано от Светлана Тодорова, стихо-отговор на нейното стихотворение -

http://kleopatrasv.blog.bg/poezia/2011/03/29/kogato-proletta-s-biala-nadejda-pristypi.718405

Щом Бог над Земята тихо въздъхне -
и любовно се слеят Денят и Нощта...

Прекрасен поетичен отговор, благодаря! Да си призная станал е по-сполучлив стих след моя и много се радвам, че съм те провокирала.
/ прибавям си го към блог-вълната " Когато пролетта с бяла надежда ппистъпи .." /

Сп. мен най-добрите стихове за залеза са на Стефан Банков /вдъхновили М. Щерев за песента ""Залез" - "Диана Експрес"/:
"...В стихналата есен
залезът червен блести.
Спри и погледни -
залезът е светла песен.

Музика, която
пак във нас ще затрепти -
с нежна светлина
от отплувалото лято.

Слънцето отплува.
Гасне залазът червен -
икъм светъл ден
бавно през нощта пътува."

Стихотворението ми е доста "прясно" - та не знам дали е подходящо за блог-вълна... Аз нямам време да си редактирам блог-грола...

Много сполучлив е отговорът ти, Марин.
Това е награда за автора-вдъхновител.
Поздравления за двамата! :)

Стихотворението звучи много ведро, топло, изповедно, привлича с оригиналните си образи и с цялостната си поетична атмосфера.

Нищо, че не сте гласували положително... Нищо, че някой вирус ми е поставил втори минус ...

Още докато четях се пренесох в градина пълна с пролетни цветя и човешки копнеж.Стана ми приятно шарено!