Стефан Епитропов /1921 - 1990 г./ бе един от най-добрите учители и литератори в Русе... Преподавал е в гимназия "Христо Ботев"... Дългогодишен ръководител на литературен кръжок при читалище "А. Кънчев" / в кръжока са членували поетите Стефан Цанев, Иван Цанев, Владимир Попов, Красимир Манев и др./... Литературните ни сбирки бяха празници...
   Епитропов беше личност в културно-обществения живот на Русе. У него имаше нещо възрожденско, нещо вазовско,  славейковско... И в стиховете му ще открием тази възрожденска нишка, стремежа към Простота и Хармония...

         Зад хълма

Има нещо светло зад завоя...
Край дърветата се вие път.
И ме мами на дола покоят...
И ме мами стихналият кът...

Там, зад хълма, ме очаква нещо.
То ще бъде сигурно добро. -
Може би добър човек ще срещна,
може би - поточе от сребро...

Може би зад хълма нищо няма?
Може би си го измислям сам?...
Не, не е възможно да се мамя! -
Нещо хубаво ме чака там!

Стефан Епитропов

Стихотворението е от стихосбирката на Стефан Епитропов /издадена посмъртно/ "Азбучно битие", 2002 г.
Съставител и редактор - Марин Тачков

А ето и клипа, който създадох по това стихотворение -

"Може би добър човек ще срещна,"

Срещнал е в твое лице Приятел.

Той беше изключителен Човек, най-добрият Приятел в живота ми...

Светлооки, светлоруси,
бързат - целите сияйни.
Те си шепнат помежду си
и споделят малки тайни.

Красота и нежна сила
от телата им ухае -
дъх на цвят, на билка дива,
дъх на чистота и здраве.

Като лястовички мили -
чик-чирикат, без да спират.
Ученици закачливи
закачливо им подсвиркват.

Вид си дават, че не чуват,
но да скрият те не могат -
как гърдите им вълнува
най-щастливата тревога...

Стефан Епитропов /"Азбучно битие"/

Поздрави!

Стефан Епитропов... За първи път го чувам, а след този стих ми звучи познато името му. Чест ти прави, че си почел твоя скъп приятел и учител и си му издал книгата. Сигурно е бил много добър човек. Личи си от стиховете. Чистота и наистина възрожденска яснота и висота... Как се реши да я издадеш? Поздрави за книгата!

Кагато бил учител, тя се влюбила в него - заради което го уволнили, изключили от "Партията"... После те заживели заедно... Тя доста го ревнувала... Веднъж му заляла официалния костюм, за да не отиде на някаква сбирка...

Ако Епитропов беше останал в София - навярно щеше да е по-популярен, щеше да има издадени стихосбирки... Но той не бе подмазвач, не се натискаше... Малко преди смъртта си, Епитропов бе подготвил 8 екземпляра със свои стихове и ми подари един от тях, казвайки ми, че този ръкопис може би ще има най-добра съдба... След като 10 г. никой / ни съпругата му, нито двамата му сина/ не издаде негова стихосбирка, реших, че съм длъжен да го сторя...

Бил е устремен към светлината! Към Доброто! Благодатта!
Хубаво е, когато носим спомен за учителите!! Какъв би бил светът без тях!!

Поздрави!

...Може би зад хълма нищо няма?
Може би си го измислям сам?...
Не, не е възможно да се мамя! -
Нещо хубаво ме чака там ...
Хубав клип ,поздравления ! Поздрави и за издаването на книгата ...
Докосна ме стихът на поета ,хареса ми ,много ми хареса .
Да е светла паметта му !

"Нещо хубаво ме чака там!" - оптимизъм, който харесвам! Може би, защото ми е присъщ.

Да, Ати - той бе устремен към Светлината, Доброто, Красотата... :))
Таня, радвам се, че ти харесват клипа, стихотворението!... :))
Да, Женя - и Епитропов бе оптимист, позитивна личност...
В неговия кръжок научих "азбуката на поезията", научих как се редактира... Там не си хвалехме взаимно стиховете, а търсехме по-добри варианти /конкретна, позитивна критика/... На принципа - да, това е добро, но би могло да бъде още по-добро... :))

Няма за втори път да се срещнем!
Няма!...
Няма да се повтори лятото ни горещо,
когато по брега бродехме двама...

Няма да минем по нашата улица -
толкова дълга и толкова къса,
в замайващ липов аромат забулена,
с прашец златен отгоре поръсена...

Нашата пътека в гората,
нашата малка поляна...
Няма никога вече листата
тъй влюбено да ни галят...

Няма да се повтори залезът замислен...
И нека никога не се повтаря! -
Нека всичко да бъде единствено!
Веднъж се обича, веднъж се изгаря!

Стефан Епитропов /"Азбучно битие"/

Всеки има своя хълм.
Зя някого е просто възвишение, за другиго - висока планина.
Достатъчно е желанието да се тръгне в посока към него.
И да има надежда за добро.

Там, зад хълма, ме очаква нещо.
То ще бъде сигурно добро. -
Може би добър човек ще срещна,
може би - поточе от сребро...

Може би зад хълма нищо няма?
Може би си го измислям сам?...
Не, не е възможно да се мамя! -
Нещо хубаво ме чака там!

Да е светла паметта му!

благодаря ти!...

"Там, зад хълма, ме очаква нещо.
То ще бъде сигурно добро. -
Може би добър човек ще срещна,"
Аз също вярвам .... че се случват добрите неща.... ще срещнем добрите хора!
Може и много да е трудно, но това ще се случи!
..................................................
Малко е да кажа че ми беше учител ........ Такива учители мисля че няма вече!
Тогава бях на 15 години..
Наистина учеше ни култура... Водеше ни на театър, опера, мартенски музикални дни, картинната галерия, историческия музей, Екскурзии До В. Търново няма да я забравя.. До Свищов музея на А. Константинов.
Беше взискателен и малко строг като учител, но когато имаше проблеми помагаше като приятел.
На мене ми е помагал да си решавам лични проблеми и съм му безкрайно благодарен!
Години след като завърших училище го посетих в къщи.
НЕ СЪМ ГО ЗАБРАВИЛ ЕПИТРОПОВ
Той наистина носеше възрожденския дух!
Може би добър човек ще срещна," ...... Той беше един от дoбрите хора, които е трябвало да срещна!
ВЕЧНА МУ ПАМЯТ

Твоята гледна точка потвърждава и обогатява написаното от мен... Това, че не си забравил Епитропов, говори много за него /и за теб/... Той е оставил незаличими следи у много хора... Беше харизматична личност, с богата и широка душа. Умееше да общува с всички - и с интелигентните, и с обикновените хора, не оставаше длъжен и на нахалните, на простаците... Днес няма такива личности...

И нека никога не се повтаря! -
Нека всичко да бъде единствено!
Веднъж се обича, веднъж се изгаря!


Поздрав и светъл празник!:))

"Нека всичко да бъде единствено!"... :))

Благодаря ви, че ни открихте този светъл поет и учител!
Радостен празник за душата е!

моя адаш Стефан Епитропов (Бог да го прости!)
През много далечната 1968 -69 години бях в общежитието на ул. "Рила" 30. То беше общежитие на средношколщите от СПТУ по Машиностроене.
Тогава Стефан Епитропов ни беше възпитател. Наистина ходихме тогава на Театър, на Опера, а през зимата дори ходихме на пързалка на хижа Приста.
Имам някоя снимка от групата която бяхме, заедно с него.
Тогава аз исках да се изявя като поет, но от калпазанин не става никакъв поет....:)
Дадох му да погледне някои мои наченки в този жанр, но както се очакваше не бяха ласкави думите му.
Наистина аз съм си един самоук поет, който никога не е ходил на сбирки и кръжоци и затова и отзива не беше добър.
Иначе, Стефан Епитропов беше фактор в Русе, защото в страницата на вестник "Дунавска Правда" в раздела "Светлоструй" постоянно имаше от неговите стихотворения.
Сега от любопитство написах името му в търсачката и се натъкнах на този твой постинг.
Радвам се, че сме имали възможност да общуваме с един изтъкнат русенски поет, макар в различни години.
Благодаря ти, че си решил да покажеш на тези, които изобщо не са го познавали , не са чували за него и не са се докосвали до твореца Стефан Епитропов.

Гроздобер

Слънцето рано изскача в простора.
Ето - изгрява денят като грозд.
Гроздоберачите - пъргави хора -
весело срещат деня като гост.

Светят под слънцето едри зърната -
сякаш прозрачен, златист кехлибар.
Пляскат крилете на птичето ято,
човките лепнат от сладък нектар.

Плодна ще бъде и тази година,
багрена есен край нас ще гори.
Силно ще бъде червеното вино,
чашите пак ще пламтят от искри...

Тръпне кръвта ми, от сладост наситена,
в ритъм извира у мен яснота.
Бие сърцето, от грижи пречистено,
тихо в душата струи доброта...

Стефан Епитропов
"Азбучно битие", 2002 г.