Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
07.12.2011 18:33 -
Съдбата е безмилостна, жестока...
Борбата е безмилостно жестока...
Никола Вапцаров
Съдбата е безмилостна, жестока...
Животът - безпощаден и убийствен. -
Закриля хищниците. И безоките...
Убива светлите, сияйни личности...
Обесници възсядат идеалите.
Захвърлят във тъмниците мечтите ни...
Остава ни една искрица вяра.
И жаждата - все пак да се обичаме...
Марин Тачков
7 декември 2011 г.
ПП: Постингът е посветен на 102-та годишнина от рождението на поета Никола Вапцаров...
Никола Вапцаров
Съдбата е безмилостна, жестока...
Животът - безпощаден и убийствен. -
Закриля хищниците. И безоките...
Убива светлите, сияйни личности...
Обесници възсядат идеалите.
Захвърлят във тъмниците мечтите ни...
Остава ни една искрица вяра.
И жаждата - все пак да се обичаме...
Марин Тачков
7 декември 2011 г.
ПП: Постингът е посветен на 102-та годишнина от рождението на поета Никола Вапцаров...
Вълнообразно
НИКОЛА ВАПЦАРОВ - ОСНОВОПОЛОЖНИК НА СЪВР...
"Ти помниш ли морето и машините&quo...
Никола Вапцаров - Вяра
"Ти помниш ли морето и машините&quo...
Никола Вапцаров - Вяра
1.
анонимен -
За Вапцаров-
07.12.2011 18:48
07.12.2011 18:48
по вапцаровски силно,сурово и страстно-
моите поздрави-
много актуално звучиш:)))
цитираймоите поздрави-
много актуално звучиш:)))
Вечна памет на Твореца!
цитирайПРОСТИ, ПОЕТЕ
/На Вапцаров/
Докоснах с мисъл твоето перо
и ме заля поток от думи.
Нерадостно и гневно беше то -
безсмислена била смъртта ти!
Прости ни, че предадохме мечтата
и сякаш сме изтрили близо век,
отново класово сме разделени
и брат за брата стана враг.
Чакали пак разкъсаха народа,
за някои - лукс, за другите - гурбет,
и безнадеждни млади хора,
и мрачен сив духовен гнет.
Ако погледнеше запуснатите ниви,
затворени заводите и бедността,
днес пак ще пишеш гневни рими
срещу бездушната машина на властта.
И питам се, да беше днес сред нас,
работнико боец, поет-мечтател,
дали отново би избрал смъртта
за свободата на народа си?
АК
цитирай/На Вапцаров/
Докоснах с мисъл твоето перо
и ме заля поток от думи.
Нерадостно и гневно беше то -
безсмислена била смъртта ти!
Прости ни, че предадохме мечтата
и сякаш сме изтрили близо век,
отново класово сме разделени
и брат за брата стана враг.
Чакали пак разкъсаха народа,
за някои - лукс, за другите - гурбет,
и безнадеждни млади хора,
и мрачен сив духовен гнет.
Ако погледнеше запуснатите ниви,
затворени заводите и бедността,
днес пак ще пишеш гневни рими
срещу бездушната машина на властта.
И питам се, да беше днес сред нас,
работнико боец, поет-мечтател,
дали отново би избрал смъртта
за свободата на народа си?
АК
Много ми хареса твоя стих, приятелю!
НИКОЛА ВАПЦАРОВ и неговите незабравими творби ...
Нима е възможно да не се гордеем с поет като него ... мисля, че не е възможно...
Поклон пред светлата му памет!
Хубава вечер!:)))
цитирайНИКОЛА ВАПЦАРОВ и неговите незабравими творби ...
Нима е възможно да не се гордеем с поет като него ... мисля, че не е възможно...
Поклон пред светлата му памет!
Хубава вечер!:)))
Ненаситна е тази жажда при него!
Поздрави най- сърдечни!
цитирайПоздрави най- сърдечни!
hloris написа:
по вапцаровски силно,сурово и страстно-
моите поздрави-
много актуално звучиш:)))
моите поздрави-
много актуално звучиш:)))
cefulesteven написа:
Вечна памет на Твореца!
8.
mt46 -
Благодаря ти, че сподели това силно стихотворение, посветено на Вапцаров!
07.12.2011 21:10
07.12.2011 21:10
aqua2011 написа:
ПРОСТИ, ПОЕТЕ
/На Вапцаров/
Докоснах с мисъл твоето перо
и ме заля поток от думи.
Нерадостно и гневно беше то -
безсмислена била смъртта ти!
Прости ни, че предадохме мечтата
и сякаш сме изтрили близо век,
отново класово сме разделени
и брат за брата стана враг.
Чакали пак разкъсаха народа,
за някои - лукс, за другите - гурбет,
и безнадеждни млади хора,
и мрачен сив духовен гнет.
Ако погледнеше запуснатите ниви,
затворени заводите и бедността,
днес пак ще пишеш гневни рими
срещу бездушната машина на властта.
И питам се, да беше днес сред нас,
работнико боец, поет-мечтател,
дали отново би избрал смъртта
за свободата на народа си?
АК
/На Вапцаров/
Докоснах с мисъл твоето перо
и ме заля поток от думи.
Нерадостно и гневно беше то -
безсмислена била смъртта ти!
Прости ни, че предадохме мечтата
и сякаш сме изтрили близо век,
отново класово сме разделени
и брат за брата стана враг.
Чакали пак разкъсаха народа,
за някои - лукс, за другите - гурбет,
и безнадеждни млади хора,
и мрачен сив духовен гнет.
Ако погледнеше запуснатите ниви,
затворени заводите и бедността,
днес пак ще пишеш гневни рими
срещу бездушната машина на властта.
И питам се, да беше днес сред нас,
работнико боец, поет-мечтател,
дали отново би избрал смъртта
за свободата на народа си?
АК
Мечтателите винаги се жертват...
ivankalilova написа:
Много ми хареса твоя стих, приятелю!
НИКОЛА ВАПЦАРОВ и неговите незабравими творби ...
Нима е възможно да не се гордеем с поет като него ... мисля, че не е възможно...
Поклон пред светлата му памет!
Хубава вечер!:)))
Светла вечер! :)
НИКОЛА ВАПЦАРОВ и неговите незабравими творби ...
Нима е възможно да не се гордеем с поет като него ... мисля, че не е възможно...
Поклон пред светлата му памет!
Хубава вечер!:)))
Светла вечер! :)
jabalka написа:
Ненаситна е тази жажда при него!
Поздрави най- сърдечни!
Поздрави най- сърдечни!
Сърдечен поздрав и на теб!
Вапцаров е много актуален в наши дни!
Ето едно стихотворение от Вапцаров, което научих на изуст и съм рецитирал .... Нали занаеш Стефан Ептропов
ПИСМО
Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
И после... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...
А там -
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало - неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.
Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.
Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери...
За мен е ясно, както че ще съмне -
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен
цитирайЕто едно стихотворение от Вапцаров, което научих на изуст и съм рецитирал .... Нали занаеш Стефан Ептропов
ПИСМО
Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
И после... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...
А там -
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало - неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.
Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.
Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери...
За мен е ясно, както че ще съмне -
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен
12.
анонимен -
Остава ни една искрица вяра. И жаждата - все пак да се обичаме...
07.12.2011 22:37
07.12.2011 22:37
Значи все пак доброто остава! Браво, Поете, отлично стихотворение - актуално и истинско! ;)
цитирайДостойно за място до Вапцаров! Поздравления!
цитирай
14.
takaini -
Ако и сега,можехме да кажем същото на децата и да ги нахраним с Вяра?!
07.12.2011 23:10
07.12.2011 23:10
"...Послушайте, малки,
послушайте, мънички мои, –
така е днес,
наверно било е и вчера.
И аз, понеже нямам храна,
понеже нямам с какво,
ето на:
ще ви нахраня със вера..."
Браво за постинга,mt46!
Дано с нещо заслужим усмивката му от онзи свят!
цитирайпослушайте, мънички мои, –
така е днес,
наверно било е и вчера.
И аз, понеже нямам храна,
понеже нямам с какво,
ето на:
ще ви нахраня със вера..."
Браво за постинга,mt46!
Дано с нещо заслужим усмивката му от онзи свят!
alexs написа:
Вапцаров е много актуален в наши дни!
Ето едно стихотворение от Вапцаров, което научих на изуст и съм рецитирал .... Нали занаеш Стефан Ептропов
ПИСМО
Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
И после... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...
А там -
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало - неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.
Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.
Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери...
За мен е ясно, както че ще съмне -
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен
Ето едно стихотворение от Вапцаров, което научих на изуст и съм рецитирал .... Нали занаеш Стефан Ептропов
ПИСМО
Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
И после... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...
А там -
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало - неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.
Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.
Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери...
За мен е ясно, както че ще съмне -
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен
gogi6666 написа:
Значи все пак доброто остава! Браво, Поете, отлично стихотворение - актуално и истинско! ;)
Да, искрата на Доброто остава... :)
esen написа:
Достойно за място до Вапцаров! Поздравления!
18.
mt46 -
Ех, днес и "хлябът е малко"... И трудно може да нахраним децата с Вяра...
07.12.2011 23:44
07.12.2011 23:44
14. takaini - Ако и сега,можехме да кажем същото на децата и да ги нахраним с Вяра?!
23:10
"...Послушайте, малки,
послушайте, мънички мои, –
така е днес,
наверно било е и вчера.
И аз, понеже нямам храна,
понеже нямам с какво,
ето на:
ще ви нахраня със вера..."
Браво за постинга,mt46!
Дано с нещо заслужим усмивката му от онзи свят!
Благодаря ти за добрия отзив! :)
цитирай23:10
"...Послушайте, малки,
послушайте, мънички мои, –
така е днес,
наверно било е и вчера.
И аз, понеже нямам храна,
понеже нямам с какво,
ето на:
ще ви нахраня със вера..."
Браво за постинга,mt46!
Дано с нещо заслужим усмивката му от онзи свят!
Благодаря ти за добрия отзив! :)
Обичам неговите стихове!
До скоро, дори и да не ми е ясно кога е скорото!
цитирайДо скоро, дори и да не ми е ясно кога е скорото!
Поздрави, чудесен стих!
цитирайДано, дано запазим човешкото в себе си в днешния побъркан свят!
Чудесен стих-посвещение си написал!
Поздрави!
цитирайЧудесен стих-посвещение си написал!
Поздрави!
Поздрави, Марине! Стихотворението ти е силно и по вапцаровски откровено.
Голям поет на България. Стиховете му и днес блестят с поетичност, правдивост бронирана вяра, че "утре животът ще бъде по-хубав, животът - по-мъдър".
Един твой съименник, за съжаление, се опита да го детронира и да го изхвърли от българската литература, но Вапцаров е като Пирин. Подпира небето да не се срути над празните глави.
Поздрави, Поете!
цитирайГолям поет на България. Стиховете му и днес блестят с поетичност, правдивост бронирана вяра, че "утре животът ще бъде по-хубав, животът - по-мъдър".
Един твой съименник, за съжаление, се опита да го детронира и да го изхвърли от българската литература, но Вапцаров е като Пирин. Подпира небето да не се срути над празните глави.
Поздрави, Поете!
Достойно отбелязана годишнина на този наш велик поет!!
Актуално звучат посланията му в стиховете достигнали до нас!! С вяра и воля може да се постигне всичко!!
Поклон!
цитирайАктуално звучат посланията му в стиховете достигнали до нас!! С вяра и воля може да се постигне всичко!!
Поклон!
Поклон...
цитирайсъжалявам, но не мога да пусна коментара ти, защото хулиш и оскверняваш паметта на един голям български поет... Постингът ми не е политически. Публикувал съм стихотворение, което е поетически диалог с "Борбата е безмилостно жестока..." на Вапцаров... Нима имаш нещо против тази творба на Вапцаров и смяташ, че тя няма място в българската литература?!...
цитирайmt46 написа:
съжалявам, но не мога да пусна коментара ти, защото хулиш и оскверняваш паметта на един голям български поет... Постингът ми не е политически. Публикувал съм стихотворение, което е поетически диалог с "Борбата е безмилостно жестока..." на Вапцаров... Нима имаш нещо против тази творба на Вапцаров и смяташ, че тя няма място в българската литература?!...
Но не мога да отмина с мълчание ,кощунството на един,който в един друг мой коментар ,цитирах Вапцаров и същият го нарече терорист!!!!
Срам!!
И АЗ СЪМ БЕЗЗАВЕТНО ПРЕДАНА НА ВАПЦАРОВ!
цитирай
28.
boristodorov56 -
25. mt46 - Не те оспорвам, нито имам предвид стихотворението ти. То си е твое право.
08.12.2011 16:18
08.12.2011 16:18
Ако говорим за Кольо Йонков - нещата някак си стоят малко по-различно, от клишетата, които ни втълпяваха по същите причини, по които цензурираш коментара ми - политически.
Не може да се дели личността от делата му.
Поетът и лирическият му герой се покриват в творбата.
Идеи, чувства, действие са едно цяло - поне така беше според соц.реализмата, която още преситен с вера, познавам като теория и практика доста добре.
Но понеже сега `и олио има, `и хлеба е в излишък - да викам ли "Терора - горе!" и "Долу Ссср!"?
Да бъдем искрени, поне лично - Кольо Йонков е осъден в един справедлив съд заедно с дейци на ЦК на БКП(тогава забранена от закона) като член на военния отдел на ЦК, което означава, че е участвувал в планирането и осъществяването на всички големи терористични актове по онова време.
А че процесът е бил справедлив съдя по факта, че никъде в литературата до сега не е оспорен от никого. С една дума той е осъден като терорист според днешните стандарти.
Ето тук е мястото да попитам - да делим ли житието на кой да е шашкънин тръгнал да избива мирни и невинни хора от неговото творчество?
Да вярвам ли на поетичните трели и чувства на един осъден престъпник?
Още повече, че като нечлен на БКП е вършил всичко срещу заплащане.
Друг е въпросът, че не се е чувствал българин и го е демонстрирал публично!!!
Аз го нарекох терорист в коментар на скъпата ми милейди.
Не се отказвам от тази оценка за Кольо Йонков.
Не го приемай лично.
Истината си е истина!
Що се отнася до мястото му в литературата ни - не мисля, че точно моето мнение ще се окаже решаващо, но не се отказвам от него, защото платените бомбаджии и терористи нямат място в никоя литература!!! Защо едни и същи престъпления против народа да се мерят с различен аршин.
цитирайНе може да се дели личността от делата му.
Поетът и лирическият му герой се покриват в творбата.
Идеи, чувства, действие са едно цяло - поне така беше според соц.реализмата, която още преситен с вера, познавам като теория и практика доста добре.
Но понеже сега `и олио има, `и хлеба е в излишък - да викам ли "Терора - горе!" и "Долу Ссср!"?
Да бъдем искрени, поне лично - Кольо Йонков е осъден в един справедлив съд заедно с дейци на ЦК на БКП(тогава забранена от закона) като член на военния отдел на ЦК, което означава, че е участвувал в планирането и осъществяването на всички големи терористични актове по онова време.
А че процесът е бил справедлив съдя по факта, че никъде в литературата до сега не е оспорен от никого. С една дума той е осъден като терорист според днешните стандарти.
Ето тук е мястото да попитам - да делим ли житието на кой да е шашкънин тръгнал да избива мирни и невинни хора от неговото творчество?
Да вярвам ли на поетичните трели и чувства на един осъден престъпник?
Още повече, че като нечлен на БКП е вършил всичко срещу заплащане.
Друг е въпросът, че не се е чувствал българин и го е демонстрирал публично!!!
Аз го нарекох терорист в коментар на скъпата ми милейди.
Не се отказвам от тази оценка за Кольо Йонков.
Не го приемай лично.
Истината си е истина!
Що се отнася до мястото му в литературата ни - не мисля, че точно моето мнение ще се окаже решаващо, но не се отказвам от него, защото платените бомбаджии и терористи нямат място в никоя литература!!! Защо едни и същи престъпления против народа да се мерят с различен аршин.
Разрез на съвременния свят, а може би - на света въобще... Поздравления, Марине!
Харесвам поезията на Вапцаров, допадат ми човечността и вярата във възможностите на духа , топлата обич , която диша в неговите стихотворения.
цитирайХаресвам поезията на Вапцаров, допадат ми човечността и вярата във възможностите на духа , топлата обич , която диша в неговите стихотворения.
Поклон пред Великия поет !
цитирайПоклон пред паметта му!
цитирайДо Борис Тодоров:
Борка, не всички комунисти са бесни и не всички демократи са свестни...
И Левски е бил осъден и обесен законно... И Франсоа Вийон е бил обесен "законно"...
Пак повтарям - темата на постинга не е личността и делото на Вапцаров...
И Радичков, и Хайтов, и Валери Петров, и Недялко Йорданов, и доста други съвременни писатели са били членове на БКП. Значи ли това, че трябва да отречем и заклеймим творчеството им?!...
Нека да прекратим този спор!
цитирайБорка, не всички комунисти са бесни и не всички демократи са свестни...
И Левски е бил осъден и обесен законно... И Франсоа Вийон е бил обесен "законно"...
Пак повтарям - темата на постинга не е личността и делото на Вапцаров...
И Радичков, и Хайтов, и Валери Петров, и Недялко Йорданов, и доста други съвременни писатели са били членове на БКП. Значи ли това, че трябва да отречем и заклеймим творчеството им?!...
Нека да прекратим този спор!
Остава ни една искрица вяра.
И жаждата - все пак да се обичаме...
цитирайИ жаждата - все пак да се обичаме...
стиха, който е живо отражение на жестоката действителност. И ако вярата я няма - тежко му на човек...
цитирайНо за неговите всички мълчат. По същия начин развяваха Ботев като знаме. Дори измислиха, че е осъден за антифашистка дейност. И сега когато се отвори досието му ще лъсне истината. България продължава да е страна, която величае някой тръгнал да избива невинни жени и деца, хора... А ПАСЕ се произнесе по въпроса за комунистическите престъпления.
цитирайПОКЛОН пред Вапцаров и искрен, сърдечен поздрав за теб!
цитирайанонимен написа:
Ако говорим за Кольо Йонков - нещата някак си стоят малко по-различно, от клишетата, които ни втълпяваха по същите причини, по които цензурираш коментара ми - политически.
Не може да се дели личността от делата му.
Поетът и лирическият му герой се покриват в творбата.
Идеи, чувства, действие са едно цяло - поне така беше според соц.реализмата, която още преситен с вера, познавам като теория и практика доста добре.
Но понеже сега `и олио има, `и хлеба е в излишък - да викам ли "Терора - горе!" и "Долу Ссср!"?
Да бъдем искрени, поне лично - Кольо Йонков е осъден в един справедлив съд заедно с дейци на ЦК на БКП(тогава забранена от закона) като член на военния отдел на ЦК, което означава, че е участвувал в планирането и осъществяването на всички големи терористични актове по онова време.
А че процесът е бил справедлив съдя по факта, че никъде в литературата до сега не е оспорен от никого. С една дума той е осъден като терорист според днешните стандарти.
Ето тук е мястото да попитам - да делим ли житието на кой да е шашкънин тръгнал да избива мирни и невинни хора от неговото творчество?
Да вярвам ли на поетичните трели и чувства на един осъден престъпник?
Още повече, че като нечлен на БКП е вършил всичко срещу заплащане.
Друг е въпросът, че не се е чувствал българин и го е демонстрирал публично!!!
Аз го нарекох терорист в коментар на скъпата ми милейди.
Не се отказвам от тази оценка за Кольо Йонков.
Не го приемай лично.
Истината си е истина!
Що се отнася до мястото му в литературата ни - не мисля, че точно моето мнение ще се окаже решаващо, но не се отказвам от него, защото платените бомбаджии и терористи нямат място в никоя литература!!! Защо едни и същи престъпления против народа да се мерят с различен аршин.
Не може да се дели личността от делата му.
Поетът и лирическият му герой се покриват в творбата.
Идеи, чувства, действие са едно цяло - поне така беше според соц.реализмата, която още преситен с вера, познавам като теория и практика доста добре.
Но понеже сега `и олио има, `и хлеба е в излишък - да викам ли "Терора - горе!" и "Долу Ссср!"?
Да бъдем искрени, поне лично - Кольо Йонков е осъден в един справедлив съд заедно с дейци на ЦК на БКП(тогава забранена от закона) като член на военния отдел на ЦК, което означава, че е участвувал в планирането и осъществяването на всички големи терористични актове по онова време.
А че процесът е бил справедлив съдя по факта, че никъде в литературата до сега не е оспорен от никого. С една дума той е осъден като терорист според днешните стандарти.
Ето тук е мястото да попитам - да делим ли житието на кой да е шашкънин тръгнал да избива мирни и невинни хора от неговото творчество?
Да вярвам ли на поетичните трели и чувства на един осъден престъпник?
Още повече, че като нечлен на БКП е вършил всичко срещу заплащане.
Друг е въпросът, че не се е чувствал българин и го е демонстрирал публично!!!
Аз го нарекох терорист в коментар на скъпата ми милейди.
Не се отказвам от тази оценка за Кольо Йонков.
Не го приемай лично.
Истината си е истина!
Що се отнася до мястото му в литературата ни - не мисля, че точно моето мнение ще се окаже решаващо, но не се отказвам от него, защото платените бомбаджии и терористи нямат място в никоя литература!!! Защо едни и същи престъпления против народа да се мерят с различен аршин.
neleta написа:
ПОКЛОН пред Вапцаров и искрен, сърдечен поздрав за теб!
39.
mt46 -
Вапцаров е бил осъден и застрелян... За разлика от доста съвременни престъпници...
24.07.2013 21:09
24.07.2013 21:09
hatanasov написа:
Но за неговите всички мълчат. По същия начин развяваха Ботев като знаме. Дори измислиха, че е осъден за антифашистка дейност. И сега когато се отвори досието му ще лъсне истината. България продължава да е страна, която величае някой тръгнал да избива невинни жени и деца, хора... А ПАСЕ се произнесе по въпроса за комунистическите престъпления.
zvezdichka написа:
стиха, който е живо отражение на жестоката действителност. И ако вярата я няма - тежко му на човек...
nanita73 написа:
Остава ни една искрица вяра.
И жаждата - все пак да се обичаме...
И жаждата - все пак да се обичаме...
megg написа:
Разрез на съвременния свят, а може би - на света въобще... Поздравления, Марине!
Харесвам поезията на Вапцаров, допадат ми човечността и вярата във възможностите на духа , топлата обич , която диша в неговите стихотворения.
Харесвам поезията на Вапцаров, допадат ми човечността и вярата във възможностите на духа , топлата обич , която диша в неговите стихотворения.
Търсене
Блогрол
1. М. Тачков - Български песни /стихосбирка/
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация