Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2013 09:44 - Лев Толстой: "Много земя ли е нужна на човека" / I - VI/
Автор: mt46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 6627 Коментари: 13 Гласове:
29

Последна промяна: 29.09.2013 13:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

 

 

І

 

  От града пристигна по-голямата сестра при по-малката на село. По-голямата бе омъжена за търговец в града, а по-малката – за селянин на село. Сестрите пият чай и разговарят. По-голямата почва да се превзема и да хвали живота си в града: как се разполага и живее нашироко и чисто, как гизди децата си, колко сладко яде и пие, и ходи по разходки, веселби и театри.

По-малката се засегна и почна да напада градския живот и да хвали своя, селския.

– Не бих сменила – казва, – живота си с твоя. Макар че живеем скромно, но сме по-спокойни. Вярно е, вие живеете по-разкошно, но или печелите лесно, или съвсем се разорявате. Дори пословицата казва: много имане може и да не остане. Случва се и така: днес си богат, а утре протягаш ръце под прозорците. А нашата селска работа е по-сигурна: селякът си стяга каиша, ама не издиша, може да не сме честити, ама сме сити.

 

  Тогава по-голямата сестра казва:

– Сити сте, но се въргаляте между свинете и телците! Ни премени, ни обноски! Колкото и да се труди стопанинът ти, пак ще живеете и ще умрете сред тора, а и с децата ви ще бъде същото.
– Какво да правим – казва по-малката, – такава е съдбата ни. Затова пък живеем с гордост, никому не се кланяме, от никого не се боим. А вие в града живеете все в съблазни; днес сте добре, но утре се изпречи дяволът и току съблазни стопанина ти било с карти, било с вино, било с някоя хубостница. И всичко ще се разпилее като прах. Мигар не се случва?

  Стопанинът Пахом слушаше от печката какво си дърдорят жените.

  – Това е истина – казва той, – самата истина. Ние, селяните, от малки орем и копаем майчицата-земя и затова щуротията не ходи по нас. Една мъка си имаме само – земята ни е малко! Ако имах достатъчно земя, няма да се страхувам от никого, дори от самия дявол!

  Жените изпиха чая, подърдориха още за премени, прибраха съдовете и си легнаха да спят.

 А зад печката седеше дяволът и чу всичко. Той се зарадва, че тая селянка накара мъжа си да се хвали: ако имал повече земя, нямало да го е страх дори от дявола!
   Добре – мисли дяволът, – ще си премерим силите: ще ти дам много земя и ще те победя със земя. 

ІІ
  До Пахомови живееше една дребна дворянка. Тя имаше сто и двадесет десетини земя. По-рано се държеше добре със селяните – не им причиняваше неприятности. Но откак управител на имота щ стана един запасен войник, почна да измъчва селяните с глоби. Колкото и да се пази Пахом – или конят му ще нагази в овеса, или кравата му ще се вмъкне в градината, или телците му ще нахълтат в ливадите – и за всичко плаща глоби.

  Плаща Пахом, кара се с домашните си, бие ги. Това лято направи много грехове заради тоя управител. Почна дори да се радва, че добитъкът му се прибира на двора – макар че му се свидеше храната, поне беше спокоен.

  През зимата се пръсна слух, че дворянката продава земята си и че се канел да я купи ханджията от шосето. Когато чуха това, селяните ахнаха.

 

 

   Е-хе – мислят, – пипне ли ханджията земята, ще има да ни мъчи с глоби повече от господарката. За нас няма живот без тая земя, тя си е нашето землище.
 Отидоха всички селяни при дворянката, почнаха да я молят да не продава земята на ханджията, а да я даде на тях. Обещаха да я платят по-скъпо. Дворянката се съгласи. Селяните почнаха да се гласят да купят цялата земя; събираха се един-два пъти на селски събрания – не излезе нищо. Дяволът ги разединява, та не могат да се споразумеят. Тогава решиха да купят поотделно земята, кой колкото може. Дворянката се съгласи и на това. Пахом научи, че съседът му купил двадесет десетини и господарката се съгласила да щ плати половината пари след една година. Завидя му Пахом.
   Ще разграбят – мисли, – цялата земя и аз ще остана с пръст в устата. Почна да се съветва с жена си.
 – Хората купуват – казва, – трябва и ние да купим десетина десетини. Иначе няма живот за нас: съсипа ни с глоби тоя управител.

  Обмисляха как ще могат да купят. Имаха спестени сто рубли, продадоха жребчето, половината от пчелите, дадоха сина си ратай, Пахом взе заем от баджанака си и така събраха половината от парите.

 Пахом си избра земя, петнадесет десетини с горичка, взе парите и отиде да се пазари с дворянката. Пазари петнадесет десетини, удариха си ръцете и даде капаро. Заминаха за града, извадиха крепостен акт, даде половината от сумата, а другата половина се задължи да изплати в срок от две години.
  И Пахом се сдоби със земя. Взе назаем семена, зася купената земя; роди се богата жътва. За една година изплати дълга си на дворянката и баджанака. И стана Пахом помешчик: своя земя ореше и засяваше, на своя земя косеше сено, от своя земя насичаше колове и на своя земя отглеждаше добитъка си. Отиде ли Пахом да оре собствената си земя, или излезе да погледа посевите и ливадите – не може да се нарадва. Струва му се, че са съвсем други и тревата, която расте, и цветята, които цъфтят на нея. По-рано, като минеше по тая земя, тя му се виждаше като всяка земя, а сега му се струваше съвсем особена.

  ІІІ

 Живее си така Пахом, радва се. Всичко хубаво, но селяните почнаха да пущат добитъка си в посевите и ливадите му. Молеше ги с добро Пахом, но те не мирясват: ту пастирите пускат кравите в ливадите, ту конете при нощната паша нагазят в житата. Пахом пъдеше добитъка, прощаваше им и не ги даваше под съд, но после му дотегна и почна да се оплаква в общината. Хем знае, че селяните правят това от теснотия, а не от зла умисъл, ама пак си мисли: Не трябва да им прощавам, защото ще изгазят всичките ми посеви. Трябва да им дам урок.
  Един два пъти им даде урок чрез съда, глобиха някои и други. Тогава селяните-съседи се озлобиха срещу Пахом; почнаха понякога да пущат нарочно добитъка си в посевите му. Една нощ някой се вмъкна в горичката му и изсече десетина липички за лико. Пахом мина през гората и гледа – белее се. Приближи се – обелените липички хвърлени на земята, а пънчетата им стърчат. Да е отсякъл поне крайните и да остави тук-там по някоя, а той, злодеецът, ги очистил наред! Пахом се озлоби: Ах – мисли той, – да мога да науча кой е направил това, ще му дам да се разбере.
 Отиде да търси в двора на Сьомка, но не намери нищо, само се скараха. И Пахом се убеди още повече, че това го е направил Семьон. Подаде заявление. Извадиха Семьон на съд. Съдиха го, съдиха го, но оправдаха селянина: няма улики. Пахом се докачи още повече; скара се и с кмета, и със съдиите.
 – Вие – казва, – помагате на крадците. Ако живеехте сами по правдата, нямаше да оправдавате крадците.

  Скара се Пахом и със съседите. Почнаха да му се заканват, че ще запалят къщата му. И на Пахом му стана широко в земята му, а на село тясно.

 По това време се разнесе слух, че народът се заселва в нови места. И Пахом си мисли: “Няма защо аз да напущам земята си, но ако някои от нашите селяни се изселят, ще ни стане по-широко. Ще откупя земята им, ще я присъединя към моята и ще заживея по-добре. Че сега е все тясно.”
  Веднъж Пахом седи в дома си и идва един пътник-селянин. Поканиха човека да пренощува, нахраниха го, разприказваха се – питат го откъде идва. Селянинът казва, че идва откъм долното течение на Волга, там бил на работа. Дума след дума той разказва как народът отива да се заселва там. Разказва, че там се заселили техни хора, записали се в общината и им дали по десет десетини земя на човек.
 – И то такава земя – казва, – че като засях ръж, порасна толкова висока – конят се не вижда от нея, а пък гъста – от пет ръкойки става сноп. Един човек – казва, – пристигна съвсем беден, само с голи ръце, а сега има шест коня, две крави.

  Запали се сърцето на Пахом. Мисли си:  “Защо ще се мъча тука в тая теснотия, щом мога да живея добре? Ще продам тук и земята, и сечивата, а с тия пари там ще се наредя и ще си направя стопанство. Грехота е да стоя тука в тая теснотия. Само че трябва да отида там да видя всичко.”

 

  Приготви се през лятото, замина. До Самара пътува надолу по Волга с параход, а след това извървя пешком около четиристотин версти. Стигна до мястото. Всичко е, както бяха му разправили. Селяните живеят нашироко, на всекиго са дадени по десет десетини земя и на драго сърце приемат нови хора в общината. А който има парички, освен наделната земя (от надел – малък участък земя, който помешчиците давали за използване на селските семейства – бел. прев.) може да си купи, колкото иска своя собствена, по три рубли десетината, и то най-хубавата земя; можеш да купиш, колкото си искаш!

  Пахом разузна всичко, върна се наесен у дома си и почна да разпродава всичко. Продаде земята си с печалба, продаде сечивата си, всичкия добитък, отписа се от общината, изчака пролетта и замина със семейството си в новите места.

 

  ІV
  Пристигна Пахом със семейството си в новите места, записа се в общината на едно голямо село. Почерпи старците, уреди документите си. Приеха Пахом, дадоха му от различни ниви наделна земя петдесет десетини за пет души, освен пасището. Построи си къща Пахом, завъди добитък. Сега само земята му беше три пъти по-голяма. И то плодородна земя. Животът му стана десет пъти по-добър от по-рано. И орна земя, и ливади за паша доволно. Може да отглежда, колкото си ще добитък.
  Отначало, докато строеше и се нареждаше, на Пахом му се видя хубаво, но след като свикна, взе да му се струва тясно и на тая земя. Първата година Пахом зася наделната земя с пшеница – роди се добре. Хареса му се да сее пшеница, но наделната земя беше малко. И колкото я имаше, все не струва. Там сееха пшеница по целините, обрасли с коило, или на изоставени земи. Засяват ги година-две и ги изоставят, докато обраснат отново с коило. А за такава земя имаше мнозина желаещи и тя не стигаше за всички. И почват да се карат за нея: които са по-богати, искат да я засяват сами, а бедняците я дават под наем на търговците. На Пахом му се поиска да засее повече. На другата година отиде при един търговец, нае земя за една година. Зася повече – роди се добре; но беше далеко от село – трябваше да пътува петнадесетина версти. Той гледа – в околността търговците-селяни живеят в чифлици, разбогатяват. “Колко по-добре ще бъде – мисли Пахом, – ако си купя земица на вечно владение и си построя чифлик. Всичко на едно място ще бъде.
  И Пахом почна да мисли как да си купи земя за вечно владение.
  Пахом прекара така три години. Наемаше земя, засяваше я с пшеница. Годините се случиха добри, раждаше се хубава пшеница и той натрупа парици. Просто живот да живее, но на Пахом му дотегна да купува всяка година земя от хората, да се разтакава за земя: дето има хубава земица, веднага довтасат селяни и я разграбят цялата; не успееш ли да си закупиш, няма на какво да сееш. На третата година заедно с един търговец наеха наполовина пасището от едни селяни; но тъкмо разораха, селяните почнаха да се съдят и цялата работа пропадна.
Ако си имах своя земя – мисли Пахом, – никому не бих се кланял и всичко щеше да върви добре.
  И почна да разпитва Пахом откъде може да купи земя за вечно владение. Намери един селянин. Селянинът бе купил петстотин десетини, но бе се разорил и ги продаваше евтино. Пахом почна да се пазари с него. Правиха, струваха – спазариха се за хиляда и петстотин рубли и да го чака за половината пари. Работата беше вече съвсем опечена, но веднъж един пътник-търговец се отби да похапне в стопанството на Пахом. Пиха чай, разприказваха се. Търговецът му каза, че идва от далечната страна на башкирците. Там, казва, купил от башкирците пет хиляди десетини земя. И то само за хиляда рубли. Пахом почна да го разпитва. Търговецът му разказа всичко.
 – Най-първо – казва, – спечелих старците. Подарих им за хиляда рубли халати и килими, едно сандъче чай и почерпих с водка всички, които пият. И купих по двадесет копейки десетината. – Той му показа продавателното. – Земята – казва, – е край река и цялата степ е целина, обрасла с коило.

  Поразпита го Пахом как и какво.

  – Там – казва търговецът, – не можеш обиколи земята за цяла година: все е башкирска. А хората там са глупави като овни. Можеш да я вземеш почти без пари.
Е – мисли Пахом, – защо с моите хиляда рубли ще купувам петстотин десетини и при това да се натоварвам с дълг? За хиляда рубли ще закупя много нещо!

 

  V
  Разпита Пахом как може да се отиде в башкирската земя и още щом изпрати търговеца, се стегна за път. Остави жена си да гледа къщата, а той се приготви заедно с ратая и тръгнаха. Отбиха се в града, купиха едно сандъче чай, водка и други подаръци, както му бе казал търговецът. Пътуваха, пътуваха, изминаха близо петстотин версти. На седмия ден стигнаха един башкирски стан. Всичко е така, както бе му казал търговецът. Всички живеят в степта, край една река, в шатри от плъстени черги. Самите те не орат и не ядат хляб. А в степта пасе добитък и цели хергелета коне. Зад шатрите са вързали жребчетата и два пъти на ден докарват майките им; доят кобилско мляко и правят сирене, а мъжете знаят само едно – пият кумис и чай, ядат овнешко месо и свирят с пищялки. Всички загладени, весели, цяло лято празнуват. Съвсем прост народ, дори руски не знаят, но са любезни.

  Щом видяха Пахом, башкирците наизлязоха от шатрите и наобиколиха гостенина. Намери се преводач. Пахом му каза, че е дошъл за земя. Башкирците се зарадваха, грабнаха Пахом и го отведоха в една хубава шатра, сложиха го да седне на килим, подложиха му пухени възглавници, насядаха наоколо и почнаха да го черпят с чай и кумис. Заклаха овен и го нагостиха с овнешко месо. Пахом донесе от бричката подаръците и почна да раздава на башкирците. Раздаде им подаръците, даде им и чай. Башкирците се зарадваха. Дърдориха, дърдориха помежду си, а след това казаха на преводача да предаде думите им.

  – Поръчват ми да ти кажа – рече преводачът, – че са те обикнали и че у нас има обичай да правят всичко, което е приятно на гостенина, и да му се отблагодарят за подаръците. Ти ни даде подаръци и сега кажи какво наше ти харесва, та да ти се отплатим?
 – Най-много ми харесва – казва Пахом, – вашата земя. При нас – казва, – земята е малко, и то изтощена, а вие имате много и хубава земя. Нийде не съм виждал такава земя.

 

 Преводачът предаде думите му. Башкирците заприказваха помежду си. Пахом не разбира какво говорят, но вижда, че са весели, викат нещо, смеят се. После те млъкнаха, гледат Пахом, а преводачът казва

   – Поръчват ми – казва, – да ти предам, че за добрината ти са готови да ти дадат, колкото искаш, земя. Посочи само с ръка коя земя искаш – и ще бъде твоя.

 

  Те се поразприказваха пак и почнаха да спорят нещо. Тогава Пахом попита защо спорят. А преводачът каза

   – Едните казват, че за земята трябва да попитаме главатаря, без него не може. А другите казват, че може и без него.

 

 

  Докато башкирците спореха, влезе един човек с лисичи калпак. Всички млъкнаха и станаха на крака. А преводачът казва:
 – Това е главатарят.
Пахом веднага извади най-хубавия халат и го поднесе на главатаря, даде му пет фунта чай. Главатарят пое всичко и седна на почетното място. И веднага башкирците му заприказваха нещо. Главатарят слуша, слуша, кимна им да млъкнат и се обърна на руски към Пахом.
 – Добре – казва, – може. Вземи, където ти хареса. Земя има много.
“Но как ще взема, колкото си искам – мисли Пахом. – Трябва да уредим някак собствеността. Иначе ще кажат твоя е, а после може да ми я отнемат.
 – Благодарим ви за добрата дума – казва Пахом. – Та вие имате много земя, а на мене ми трябва малко. Само че трябва да зная коя ще бъде моя. Все някак трябва да я измерим и да запишем, че е моя. Нали знаете, господ разполага с живота на човека. Вие сте добри хора и ми я давате, но децата ви може да ми я отнемат.
 – Ти си прав – казва главатарят, – можем да уредим и това.
   Пахом заприказва:
 – Чувах от един търговец, който е бил при вас. Вие сте подарили и нему земя и сте му дали продавателно; та и аз искам същото.
Главатарят разбра всичко.
 – Можем да уредим и това – казва. – Ние имаме и писар, ще отидем в града, ще сложим всички печати.
 – Ами каква е цената? – пита Пахом.
 – У нас цената е една: хиляда рубли за ден.
 Пахом не разбра:
 – Че каква е тая мярка – ден? Колко десетини има в нея?
 – Ние – казва главатарят, – не умеем да смятаме това. Продаваме земята на ден: колкото обиколиш за един ден, става твое, а цената за един ден е хиляда рубли.

  Пахом се зачуди.

  – Ами че – казва, – за един ден може да се обиколи много земя!

  Главатарят разбра всичко.

  – Цялата ще бъде твоя! – казва той. – Само едно условие има: ако до вечерта не се върнеш на мястото, отдето си тръгнал, губиш парите.
 – А как ще отбележим откъде съм минал? – пита Пахом.
 – Ние ще застанем на мястото, дето ти харесва, и ще стоим, а ти тръгни да обикаляш; вземи мотика и дето трябва, отбелязвай; изкопавай на ъглите ямички, слагай буци пръст, а след това ще минем с ралото от ямичка до ямичка. Направи, какъвто искаш кръг, само че преди залез трябва да се върнеш на мястото, отдето си тръгнал. Каквото обиколиш, всичко ще бъде твое.

 Пахом се зарадва. Решиха да излязат рано сутринта, в зори. Поприказваха си, пийнаха още кумис, похапнаха от овнешкото, пиха и чай; мръкна се вече. Постлаха дюшек на Пахом, той си легна да спи, а башкирците се разотидоха. Обещаха утре сутринта в зори да се съберат на мястото, преди изгрев слънце да тръгнат.

 /следва продължение/

Лев Н. Толстой

www.newmagnaura.org/b01071035oblastinaukaPsyMuchLand.htm 




Гласувай:
29


Вълнообразно


1. lilims - Алчността няма граници...
29.09.2013 10:49
Алчността няма граници...
цитирай
2. stela50 - Великият Толстой ... колкото и пъти да четеш,
29.09.2013 11:06
винаги откриваш нещо скрито между редовете,
силно, мъдро, винаги актуално ... вековете
не променят понякога народната психология...
Поздрави за избора, Марин !
Хубав неделен ден !
цитирай
3. mt46 - Да, човешкото око е ненаситно...
29.09.2013 12:46
lilims написа:
Алчността няма граници...

цитирай
4. mt46 - Благодаря, Таня!...
29.09.2013 13:01
stela50 написа:
винаги откриваш нещо скрито между редовете,
силно, мъдро, винаги актуално ... вековете
не променят понякога народната психология...
Поздрави за избора, Марин !
Хубав неделен ден !

Този прекрасен разказ на гениалния Толстой е малко известен... Преди години /когато бях ученик или студент/ ми го разказа /доста сладкодумно и емоционално/ най-добрият ми приятел - русенският поет и общественик Ст. Епитропов. По-късно успях да го прочета в един от томовете на събраните съчинения на Толстой, издадени преди 1989 г. Радвам се, че го намерих в Интернет, преведен на български...
цитирай
5. mt46 - http://www.newmagnaura.org/b01071035oblastinaukaPsyMuchLand.htm
29.09.2013 13:10
"... Толстой пише този свой разказ през 1886 година. Впрочем, по онова време, в представите на руското висше общество, поведението му ще става все по-странно и по-странно. Това, което руският политически, предприемачески и църковен елит все по-често ще оценява като скандално в афишираните изяви на Толстой, всъщност се съдържа в quasi-конспективен вид още в неговата "Изповед", завършена, подготвена за публикация и забранена със специално постановление от Московския духовен цензорен комитет през 1882 година..."
цитирай
6. mitkaloto - Интересно!Чакам продължението. ...
29.09.2013 14:28
Интересно!Чакам продължението.Поздрави!
цитирай
7. megg - Пустата му лакомия,
29.09.2013 16:43
все по хората ходи ...
Здравей, Марине, не съм чела този разказ; имам усещането, че финалът ще е тъжен, че може би ще напомня като идея Елин - Пелиновата " Земя" ...
Поздрав!
цитирай
8. monna1 - И аз така...
29.09.2013 17:47
...чакам продължението. :)
цитирай
9. dolsineq - Много е интересно, Марине, искам и ...
29.09.2013 19:13
Много е интересно, Марине, искам и аз продължението...:)
цитирай
10. mt46 - Радвам се, че ти е интересно!... :)
29.09.2013 20:06
dolsineq написа:
Много е интересно, Марине, искам и аз продължението...:)

цитирай
11. mt46 - Виж следващия ми постинг... :)
29.09.2013 20:10
monna1 написа:
...чакам продължението. :)

цитирай
12. mt46 - Здравей, Мег!...
29.09.2013 20:23
megg написа:
все по хората ходи ...
Здравей, Марине, не съм чела този разказ; имам усещането, че финалът ще е тъжен, че може би ще напомня като идея Елин - Пелиновата " Земя" ...
Поздрав!

Да, идеята е сходна... В разказа на Толстой обаче няма престъпление...
цитирай
13. mt46 - Благодаря, Митко!...
29.09.2013 20:28
mitkaloto написа:
Интересно!Чакам продължението.Поздрави!

Текстът на разказа се оказа дълъг за един постинг, не успях да го побера...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19158128
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148913
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031