*
*
*

















Защо забравихме Защо забравихме, кажи ми,
дъха природен на земята,
света на родните градини,
копнежа светъл на цветята?...

Кажи, защо са бетонирани
треви, души, стремежи волни?...
И вехнем без любов, умираме
в пространства тесни и отровни...

Забравихме да сме естествени,
като децата да се радваме...
Дали сме дрогоупоени?...
Ти помниш ли... защо забравихме?...

Марин Тачков
23 юни 2015 г.
 

забравихме да сме естествени... таим в душите си само омраза и
непоносимост... вместо да се усмихнем и да направим
живота си по красив... липсва ни нежност... и
сетива за истинското.. хубаво казано и
написано...

Ами не знам – на мене не ми липсват ни градини, ни трева – особено сега, след дъжда:)))))
Но си прав – общуването със земята дава естественост, живот по законите на прамайката природа, едно такова усещане за непрекъснато радостно ликуване, което едва ли може да се нарече щастие, но е близко до райското блаженство – особено когато откъснеш и вкусиш черешка, ягодка, малинка – плодовете на труда си!
Стихотворението ми хареса – бръква в голяма рана на съвременните хора – откъсването от природата.
Благодаря за „Синева” на В. Найденов – уникален е!
Поздрави, Марине!

Системата се мъчи да ни бетонира. Така й е угодно. Мислите ни бетонират. Трябва да си спомним, че сме се родили свободни! Добро напомняне! Благодаря, Марине!

В преследване на парите като начин на оцеляване - всичко се забравя.

Когато децата празнуват

Лъчезар Станчев
....

Човек е склонен да разказва за белезите си като по картинка.

Всеки белег остава, за да напомня за това,

което ти се е случило, което си чувствал, което си бил.

Темата за детството е едно от нещата,

които човек започва да цени като го загуби ......

Хубаво е,че природата не забравя и е все така щедра,богата,изобилна! Имаме сетивата да видим всичко това и да й се радваме!Хубав ден!

Да, забравихме, но идва и една вълна на връщане към природата. Вече няколко пъти чувам как млади хора се обединяват и търсят терен за селище от нов тип, с къщи от природни материали, където да живеят, свързани с природата. Не става въпрос за изолация и пълно бягство от цивилизацията, просто нов начин на живот.

Поздрав, Марин!

От грижи, от отговорности, от несправедливости. Но, винаги има едно НО, в един миг, едно цвете, една песен на птичка, един слънчев лъч може да те върне към съзерцанието, никой напълно не може да се затвори за красотата. Опитваш се да ни събудиш! Успяваш. Усмивки!

на модерния свят...

Кажи, защо са бетонирани
треви, души, стремежи волни?...

Погледите са другаде... по земята стъпва съвременният човек , а не я носи в душата си; забравил своя дом... И нали днес е Еньовден, да си пожелаем звънът на чановете да прогони неистинското от душите! :)
Хубаво стихотворение, Марине, поздрав! И - честит празник!

забравихме най-важното, че животът ни е само един, а билетът еднопосочен! Любов означава най-вече милосърдие, доброта и отворено сърце за хората, и е добре, че ни напомняш да ги потърсим в себе си...
Привет!

в това трудно ежедневие сякаш всичко се отлага за друго време,
променят се стойностите, но ако забравим истинските ценности
в живота... не е възможно да продължим напред...
Добър музикален избор - Благодаря.
Колко красиво и силно звучат думите на Мег -
Да си пожелаем звънът на чановете да прогони неистинското от душите!
Честит празник !

В стихото не става дума за теб... :)
Една трета от българите са се наблъскали в София. Това нормално ли е?...

Така е, защото всяка система иска да се "бетонира", да подчини хората... Но винаги е имало инакомислещи...

Да, има и такива случаи... Поздрави!...

Добре си усетила посланието ми...
Честит празник и поздрави!...

Да, един е животът... Но малцина разбират, че нещо не е както трябва, че пропускат важни неща, че избират не най-доброто... Или разбират твърде късно...