.
.
.
Не бойте се, хора Не бойте се, хора! Безгрижно умираме!
В безгрижна държава с блестящи управници...
"За нас капитал е човекът, разбираш ли? -
прошепна ми докторът. - Доста живял си...

Бъди благодарен! Отиваш си скоро.
И няма за теб да се грижат наследници...
Ще вземаш лекарства. Да - скъпи, безспорно.
Но все ще помогнат за няколко седмици.

Системата трябва, нали, да поддържаме?
Ех, болните хора за нас благодатни са.
Така е, повярвай! Защо да се лъжем?
Умираш доволно... в човешката кланица..."

Сега съм спокоен. Без болки и страсти.
Без грижи за хляба. Без мисли отровени...
Гробарите бяха добри, съпричастни...
Живейте просторно! И поздрав... от гроба ми!...

Марин Тачков
26-27 декември 2016 г.
 

Силни стихове, невероятна гротеска! Помня историята от един твой скорошен постинг: "аз трябва да продавам болнично легло на всеки 3 дни". Потресаващо!
Хубава вечер, Марине!

Много силно, с болка написано, сълзи предизвика в мен! Много подходящ е Реквиемът на Моцарт за съжаление.
ЩАстливи празници ти желая и все така актуален бъди!

Съгласна съм с Венета - страхотна гротеска !
Поздрави !
С пожелание за една различна Нова година - по-светла и добра !

Да, повод за написване на стихотворението е случаят, отразен в споменатия постинг. Мислех да ги публикувам заедно с постинга, но прецених, че е по-добре да го редактирам, да отлежи няколко дни...
Лека вечер!...

Приятни празници и делници!...

Как

Ех, как да сме по-светли, по-сърдечни и добри -
като животът е по-черен и от саждите дори?...
И как да си изкарваме достойно хляба?
И как да сме щастливи и богати ти и аз? -
Когато наглите жестоко ни ограбват
и безнаказано, доволно се разхождат покрай нас!...

Марин Тачков
2010 г.
/редактирано/

И все пак бъди жив и здрав, а злото да лежи в гроба.Поздрав и весела Нова 2017година и успех!