.

Белла Волен: Липсва ми изгубената идея за България

Художничката разказва за езиците, на които говорят телата; за красивото и грозното; за търсенето и намирането на себе си     Няколко от прекрасните произведения на Белла видяхте в брой 2/2014 на Списание 8. Време е и за обещаното там интервю с нея.

Белла Волен ни впечатли с произведенията си върху тела, но рисува и върху платна, стени, балони. Произхожда от три поколения творци - баща й е рок поетът и писател Волен Николаев. През 2005 г. открива за себе си бодипейнтинга, а 4 г. по-късно среща ново предизвикателствo - работа с балони, от което създава собствена техника - Paintloon. Има 17 международни награди по бодипейнтинг, участия в журита на фестивали, преподава по света, пише докторантура за историята на бодиарта. „Шлифовам хармонията между момичето с големи мечти, изкуство и бизнес", допълва тя. Още за нея: вижте на сайта й.
- Белла, нека първо отхвърлим баналния въпрос - би ли се представила с няколко думи? Откога и как се насочи точно към бодипейнтинга като област на изкуството?
- Казвам се Белла Волен - професионален художник, новатор, мечтател и пътешественик. Рисувам върху платна, хора, стени, балони и много други обекти. Израснах в семейство на творци - три поколения по линия на майка ми и на баща ми.
Говоря за себе си, визирайки формата на човек и творец, в която "художниЧКА" не се вписва. Завърших СХУ за изящни изкуства "Илия Петров" в София, учих графика в Художествената академия. Ограниченията и старомодното мислене в средите на изкуството ме тласнаха през 2003 г. да замина за Виена и да търся нови форми на изказ, естетика и визуални експерименти. Завърших живопис в Австрия. През 2005 година открих за себе си бодипейнтинг като нова изразна форма. Един експеримент се превърна в мой постоянен придружител. Все още работя както на платно, така и върху хора. Много често ги комбинирам. През 2009 г. срещнах ново предизвикателствo - работа с балони, от което създадох техниката Paintloon. 
- Как избра точно този псевдоним?
- Не е псевдоним! Цялото ми име е Белла Волен Николаева. Просто реших да махна Николаева, защото така е по-красиво и лесно за запомняне. Баща ми - Волен Николаев, беше невероятен рок-поет и писател. 
- Какво е за теб фактът, че си българка? Кое те прави горда от това? Липсва ли ти страната и кое от нея? - Трудно ми е да отговарям честно на този въпрос, защото би подразнило много хора... Ще отговоря с въпрос. Kое да ми липсва? Безумието, което цари, злобата и завистта, които са национално богатство, простотията, чалгата,  продавачките, които са сърдити, защото им пречиш, влизайки в магазина и предпочитат да пушат с колежките, обсъждат турски сериали, трудността на хората да приемат, че e нормално да имаш друго мнение, пристрастеността да се спори и да се търси вината в другите, подкрепата на селянията, а не на културата, измиращият вид на интелектуалната раса, липсата на глас и шанс за промяна, съсипаното ни Черноморие, невъзможността за развитие, изнервените хора, тъжните лица, мафиотският монопол в средите на изкуството и поощряването на посредствени автори, което, разбира се, се пази като табу, безумната промяна на езика в медийното пространство, бюрокрацията, сивотата, илюзиите, че сме най-красиви и природата ни най-хубава... Кое по-точно?
Липсва ми идеята за България, за това каква би могла да бъде истината за великата ни история, която не развиваме, липсва ми топлотата, която имахме, но е малко в хибернация. Липсва ми къщата ни в „Лозенец“, семейството ми и морето. Най-много ми липсва майка ми, но ние сме ежедневно в контакт. 
Ужасяват ме стойностите, които вълнуват много хора в България и материалното позьорство. Ех, ако можеше развитието на гънки в мозъка да е толкова важно, колкото новия телефон...    
Фактът, че съм Българка е много важен. Ако можех да се върна във времето, не бих променила нищо и бих се родила в същото семейство и страна. Всички награди, които получавам, и интернационалната ми дейност представят винаги България. Аз съм горда, че съм българка! Родовата памет и корените са много важни за мен. Винаги съм искала да постигна нещо пасващо на семейната история. Нося брошката от прачичо ми - Екзарх Стефан, старинни пафти и други семейни бижута, и това ми дава усещането, че съм свързана с историята.   /.../
https://www.spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/2235-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BB%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D1%81%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F.html


Обърканост


- Ах, защо си толкова объркан,
българино беден, клет?...
- Ех, историята ми е дълга!...
Станах просто /п/разноглед.
Мозъкът ми доста се изтърка.
След османски гнет.
След войни злочести.
След германски,
след съветски
и евроамерикански
ред...

Марин Тачков

В България няма идеи. Днес страната ни е изтъкана само от интереси. Никога не сме живяли в по бездуховно време.

Все още има хора, живели в три епохи. И те казват това: Никога не е било толкова бедно, разделено, чуждо и бездуховно, както сега. Алчност, недоверие, омраза, завист, невиждана бедност и необяснимо богатство...Но най-страшно - такава нечувана простотия! Защо се случи това?!

След османски гнет. ( ИЗДЪРЖАМЕ 5 ВЕКА)
След войни злочести.
След германски,
след съветски (САМО ВЕК )
и евроамерикански
ред... ( ЩЕ НИ ИМА ЛИ ДО КРАЯ НА ТОЗИ ВЕК ?? )
ВСИЧКИ МАЙ НЯМАМЕ РЕАЛНА ОЦЕНКА ДНЕС И ЗА МИНАЛО И ЗА МОМЕНТА
ИМАМ В ПРЕДВИД
Н А Р О Д А