.
.
.

О, всички велики творби
навярно са вече създадени!
Напразно творим може би.
Суетно над словото страдаме...


Безсмислено все се въртим
край своите мисли и страсти.
Не можем, нали, да мълчим,
разбиращи нищожността си?...  

Марин Тачков

Всичко най-добро е вече написано или нарисувано, дори имах няколко реда Хайку като твоите стихове тук и сега, но... Май че има все още какво да се каже, без да се смятаме за ... Гениални... То, времето, ще покаже! И Пазарът (ако разсъждавам професионално като икономист). Лека вечер! Глас + 3 ти е от мен. Само самовлюбено нищожество може да чукнеш минус!

Как се казваше онази приказка на Андерсен за младия човек, който искал да стане поет на Великден, но смятал, че всичко вече е написано? :) Прерових всичко и не мога да я намеря. Утре ще извадя детските книжки и ще гледам приказка по приказка, но, ако се сетиш, напиши ми заглавието! :)

Все пак я открих на руски и английски. :) "Чего только не придумают" и What One Can Invent.
Прочети я, оправя настроението. :) Особено на поетите като нас. :)

Не се коси. Читателите и времето ще определят кое е стойностно и кое - не. Ама ти може да не си жив. Всяка творба може до стане велика.

Тепърва има да открива и осъзнава Истинската, Безусловна Любов, Мъдрост и Истина на Бога-Първоизточник. :)

В тия стихове се усеща повече сила и утвърждение, отколкото в гръмки дитирамби за собствената значимост и поетическа мощ. Поздравления!

Има още много, много велики стихове, които ще бъдат написани, песни, които ще бъдат изпяти, роли, които ще бъдат изиграни! Така си мисля... Надявам се.!

Мда... И неуспелият поет станал критик... :)

Време е за любов,
за сродни души и за приключения.
Времето – сякаш без край...
Не мислиш за рани и нямаш съмнения...

Времето на любовта
е дълго и кратко.
И в паметта
вечно е тя...

Двайсетгодишни, си мислим,
че сме царе на света.
И мислим, че вечно за нас
са чудносините небеса...

/.../
Любовното време е дар
и грее в душите ни с топлота...
Сърцето любовно лети.
Животът върви по-щастливо, нали...
/.../
М. Тачков

На български е "Какво ли само не измислят" и е в превод на Светослав Минков. Намерих я. :)

ТОЧНО ТОВА Е Не можем, нали, да мълчим,
разбиращи нищожността си?...