Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2020 11:59 - Интервю в Жената днес
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 1658 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 25.11.2020 12:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ето интервюто за книгата "Вегаски истории за мистици и простаци" в ноемврийския брой на списание Жената днес. 

1.      Здрасти, Нав, къде те хваща пандемията? Как се прави премиера на книга по време на корона истерия? Доколкото рабираме, книгата ти е терапевтична, сиреч лекува чрез смях и потрес! J

-         Пролетта ме заклещи в Лос Анджелис и три месеца се отдадох на четене, писане и двучасови разходки. Тук не усещам пандемията особено. Най-вече защото нямам телевизор. Културните събития си вървят и аз ги попивам с пълна сила. Виждам се на редовни „нагревки“ с приятели. Истерията е за безпомощните. За мен корона ситуацията е благотворна възможност за преосмисляне на ценностите и свързване със себе си и околните. Който знае как да живее, ще продължи да го прави с продуктивност и густо.

-         Онзи ден си говорих с един приятел и той ме попита дали не ме е страх, че на премиерата няма да дойдат хора, от коронно шубе. Аз му отвърнах, че има и достатъчно свръх хора, които не се връзват на страха и знаят, че с оптимизъм, смях и разумна доза предпазливост (носете си презерватив), всичко ще е наред. Книгата наистина е терапевтична, защото пробужда, разсмива, замисля и стопля. Науката е доказала, че положителните емоции, особено в комбо със съзнателно отношение, правят организма перфектна машина за справяне с всичко.

2.      Много любими писатели са казали за книгата много ласкави и яки думи, това е голяма отговорност и сигурен знак, че книгата ти Вегаски истории е високоградусова. Какви са за теб Л. Станев, Кайо и Р. Парушев, защо се обърна към тях? Може би са твоя кръвна група, боя, вкус?

-        Людмил Станев е любимият ми бг писател, защото може да ме разсмее, разплаче и размисли едновременно. Смятам се за своеобразен негов наследник; моите книги се опитват да правят същото. Навремето той се изказа страхотно за предишната ми книга („Смешна метафизика за забавноразвиващи се“), а откакто се върнах, си станахме близки и това ме кара да се чувствам щастлив от избора си да живея в България.

-         Кайо и Чарли Парушев много харесаха книгата и оцениха нейната многоизмерност, това че всяко нещо съдържа и своята противоположност, профанното е и сакрално, забавленията са медитативни. Мисля книгата има много общи пространства с тяхното творчество. Това ни сродява. Трябва да кажа, че Кайо не спря да ме хвали пред познати и непознати в степен, която граничи с мисионерство. Много ме трогна с това отношение. Направо ми е като втора майка. Невероятно е, че все още има такива хора в бг. Още една причина да съм щастлив, че съм тук.

3.      Ясно е, че за теб естествен наркотик  са книгите, те са твоя мая, твоя естествен хабитат. Но кои са ти мерките и теглилките сред тях по-точно? Посветил си книгата си на Бунюуел, Линч, ТомРобинс.

-        Обичам изкуството, онова, което пробужда, провокира и ни прави повече хора. Като доктор по психология, моята специалност е менталното развитие. Основен закон там е да излизаме от зоната си на комфорт, от рутината на механичното съществуване в навика. Това най-често става чрез смях, чрез шок, чрез счупване на очакванията ни и менталните ни модели. Обичам творците, които умеят да правят това с топлина, общочовечност, хумор и неочакваност едновременно.

-         За мен тези принципи са част от светогледа ми и начина ми на живот. Влагам ги във всичко, което правя – писане, работа, фитнес, секс, хранене. Във всяко нещо трябва да има еротика, игра, споделеност, израстване. Тогава всичко е неописуемо красиво и смислено.

4.      Как би обяснил на дете „когнитивния дисеквилибриум? 

-         С аналогии и примери. За да порасне пълноценно детето, то трябва да пада, да се цапа, да си пъха в устата каквото свари, да задава въпроси, да се изненадва. Буквално трябва да излезе извън себе си с преживявания, които го запращат в непознатото, неудобното, страшното. Затова приказките на братя Грим и Андерсен са толкова важни за всяко дете. То трябва да се научи да приема неизвестното и новото (страшното) като свои незаменими приятели.

5.      Книгата ти е пълна с препратки, цитати, бележки под линия. На пръв поглед леките и забавни разкази изглеждат като серия от „Последния ергенски запой“ , но най-неочаквано те зашеметява някой скок към високата философия и литература. Не се ли страхуваш , че някой може да падне и да ожули коляно?

-         Книгата е своеобразен наръчник по ментално израстване. Литературна йога. Тя смесва множество реалности и кара читателя да стои в неудобни пози, да прави семантични шпагати, да гледа всичко „на пръв поглед“ с втория поглед на авто-рефлексията. В този смисъл книгата е „неудобна“ за свикналите с лесни четива тип „ментално канапе“. Ръждясалите умствено ще скърцат, отпуснатите ще получат мускулна треска. Но само ако искат да израстват. Книгата може да се прочете и с лекотата на мръсен виц. Понеже съм преподавал в университета стратегии на четенето, моят съвет е читателят да прецени колко дълбоко в измеренията и препратките иска да влезе. Ако усети, че му идват байгън, да ги прескача и да се смее на лафчетата, да се носи в приключенията с лекотата на дете в лунапарк.

6.      Един студентски лаф твърди , че „Бог и етимолог могат всичко“, ако перефразираме – дали може да кажем, че „Бог и психолог на развитието могат всичко“?

-         Животът е конструкция и всичко зависи доколко ни бива с „легото“. Изследванията в моята наука показват, че високо развитите личности могат да сменят менталните модели, режимите на мислене, нагласите, гледните точки и емоциите си както се сменят обувки и дрехи. Те имат множество лица, персони, и знаят как да накарат това разнообразие от личности да танцува красив калейдоскопичен танц на вечно споделяне, израстване и преоткриване на себе си и другите. В този смисъл, разликата между шизофреника и просветления е единствено в осмислянето и целенасочения контрол. Когато човек се научи да разбира процеса на конструкция, това, което допреди е било страшно цунами (нагълтване със солена вода и пясък), става възможност за красиво сърфиране.

7.      Кажи ни пак синхроничностите, полиреалностите, струнната теория и кръговото време, обичаме да те слушаме...

-         Прекарах последните двайсет години в страстно обладаване на всякакви форми на знание. Психология, философия, наука, изкуство, квантова теория, религия и мистични традиции. Едно от най-големите удоволствия в живота е да съумееш да провидиш взаимовръзките в нещата, как всичко е проекция на всичко останало в красива холографска цялост. Или както казват алхимиците, „каквото долу, такова и горе“. Малкото е в голямото, едното е в многото, вселената е в орехова черупка (Шекспир), вечността – във всеки час (Уилям Блейк), плътта – във стръкчето трева (Уитман), понятията – в тишината (Иван Методиев).

8.      Кой е най-големият ти порок, ако имаш, де...:)

-         Хората. Обичам да се свързвам и споделям в трансперсонално сливане, където границите между теб и мен се размиват и споделените ни усмивки рисуват лицето на Бог. Ричард Линклейтър ги нарича „свещени моменти“ и има един такъв велик епизод в „Waking life”. Пол Остър има подобен в „Дим“. Понякога откарвам така с любими хора до късни доби, които се превръщат в ранни зори. А сънят е важно нещо. Във всичко друго съм контролирано умерен. Например пуша с кеф по 1-2 цигари на ден вече двайсет и пет години.

9.      Каква е цената на свободата – на изказа, мисълта, духа?

-        Цената е понякога да не бъдеш разбиран. Робството на стереотипите е непосилно за мен, но ме прави „различен“ в очите на някои хора, които обичат удобството на познатите категории, колкото и да са абсурдни (защо да говориш за вагината, едно от чудесата на вселената, е нещо мръсно). Някои хора намират „Вегаски истории“ за вулгарна книга, дори за цинична. А това е толкова далеч от истината. Аз нося душата на поет и виждам поезия в всичко, включително в кюфтето, кючека и свирките. Написал съм над петстотин стиха, разкази и есета, в които има безкрайна красота, лиричност, нежност, светлина. Годините ми във Вегас ме научиха да виждам светлината и в най-прозаичните неща, да чуя в чалгата ехо от Моцарт и Бах.

10.   Помага ли ти и как докторската ти теза в писането на книги? А в общуването с хората?

-         Много. Седем години четох научна литература на тема ум, емоции, общуване, израстване. Това допълни наученото интуитивно от няколко хиляди книги, от Даоизма, Будизма, Хиндуизма и езотеричното християнство. Сега всичко, което пиша и правя, е подчинена на няколко фундаментални принципа – наблюдавай и изследвай, експериментирай и израствай, свързвай се и се споделяй, забърквай битието във вкусен омлет (или няколко риби), с който да нахраниш околните.

11.    Книгата ти „Вегаски истории“ прилича на дневник, но със сигурност има и доста художествена измислица и/или обработка. Неизбежно читателите ще търсят автобиоргафичност и ще се питат това дали се е случило? Както обичайно се казва „Всички съвпадения с действителни събития и лица“ са неслучайни, нали?

-         Хах, историите наистина са се случили, с изключение на три. Две са събирателни, тоест непряко действителни. А в една превърнах един от жалките ми вегаски познайници в нещо красиво. Случих му приказка, ей така, за да му пожелая красота, въпреки кофти преживяванията ми с него. Има и няколко истории, където съм вкарал свои случки в други персонажи. Например разказа за тъщата си е за моята бивша тъща-дзвер. Но реших да не съм отмъстителен и да я опиша през очите на измислен герой. Като цяло, 90% от нещата са действителни. Някои от имената са сменени, но основните герои – бат Трой (Траян), Васото, Миле, Владо, Станчо, Бачето и Стамен са си те.

12.   Кой не трябва да прочете тази книга?

-         Буквалистите. За тях ще е буквално болезнено, хахах. Тази книга изисква въображение и абстрактно мислене. Или поне отворен ум и желанието да ги придобиеш.

 



Тагове:   изкуство,


Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fun1001 - :-))
25.11.2020 13:40
поздрави,нав!
интересно ми беше..)
дай..още...
цитирай
2. nav - Мерсаж
29.11.2020 15:19
На страницата на книгата качвам всички интервюта. Но ето две.

https://www.youtube/watch?v=ofQGffz-MbY&fbclid=IwAR2ANYfhiTbG8RalSrSjqLjoBgOiU0ERGyoZepj8LEpVWn3xoAqXJ9K_hvE

https://atrakcia/article/4-interaktsiya/1832?fbclid=IwAR0cfr5e_xSfNwYNPFNHB4YesbFQuKmhdbhXSmU8siX1cuaElmFvJkfH40s
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358405
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031