/ разказ по действителен случай/


Преди доста години край мен се появи един много възпитан младеж Асен, препоръчан от приятел, да му редактирам книга и да му помогна за издаване.
Обади се момчето, живееше в жк "Люлин", видяхме се, разбрахме се,беше написал научна разработка и искаше да става доцент, но все пак редактор да види за лексиката, за правописа и да издаде книгата на сметка.Нормално, според българските заплати.
Срещи по същество правехме по средата на пътя в едно тихо кафене, за да можем да разговаряме. На чай или кафе си допаднахме много и поразказахме някои неща от живота си. Асен си имаше сериозна връзка, едно красиво момиче от Плевен, което показа на снимка, а по- късно ме запозна с нея. Те били също от Плевен, но баща му бил изпратен в София като военен и тук останали в двустаен апартамент в "Люлин". Асен пораснал, намерил си хубавата землячка, ама станало вече тясно и той хем искал да се ожени за нея, хем се притеснявал как ще живеят толкова нагъсто. И като Сократ Съвременнний не можел да измисли нищо реално, пък той "телец", не лети в облаците.
А хубавицата Елена я оставили без нищо. Решили, че тя вече заминава за София и се е уредила. Ни наследство, ни петак. И така мисли 8 години. Елена завършила образование, започнала работа. Страх го да тегли кредит в ония сложни мутренски времена и с право и се чуди какво да прави.
Слушах го много внимателно при една от срещите ни и попитах:
- А какво казват родителите ти?
- Настояват да се оженя, но като се роди и дете, какво правим пет души в две стаи и кухня?
- Как какво правите? Живеете с удоволствие. Те имат ли жилище в Плевен?
- Имат.
- И искат ли там да ходят?
- Искат.
- Свестни родители имаш ти. Един съвет от мен, не се бави.
- А като дойде детето, моята как ще се оправи,Роси?
- С твоя и с тяхна помощ.
- И тя така казва, ама после....
- Сега аз да ти кажа какво ще стане после от моя гледна точка. Щом стои у вас осем години и е дошла от 20- годишна / момичето беше на 28, той на 32 - Сократа/, значи те обича, търпи те и се надява да си влезеш в ролята. После, Асене, жената претръпва. Няма да е същата в чувствата си, осъзнала, че я мотаеш. Не ми се сърди. Много сте реалистични телците, ама ти голям мислител падна. Каквото, такова, обичате се, родители съгласни, ай се не май,а?
Сократ се умълча. Мълча дълго. Изпих си кафето, поръча ми второ и пак мисли.... Накрая утешително рече:
- Ще те послушам....
- А това исках да чуя. При мен имотни, ама откъм морал сиротни, та то не е само жилищата, да знаеш.
Засмяхме се. Послуша ме Сократ и още същото лято се ожени.
И понеже книгите доста, остави на доверие половината при мен, че му по- удобно. Нямаше и кола момчето. И си ги взе още на два пъти.
Тогава доведе Елена. Много хубава плевенчанка, ей. Сияеше от щастие. Той ми дава знак да мълча, ама аз си знам урока и без него.
След това ги видях с детенце в количка, момченце. Пак седнахме на кафенце. Родителите му били в Плевен лятото, зимата в София, да помагат. Той защитил доцентура. И на гости ме поканиха, отидох. Много симпатични хора бяха. Подарих им моя книга за родители, издадена в младите учителски години, букет, естествено и много им се радвах.
След това всеки пое по пътя си, но по дирята на доброто получих още информация. Имали и момиченце. Пак се срещнахме на кафенце. Децата растели, помагали вече и двете баби... По взаимно желание и с голямо удоволствие се виждахме.
И винаги знам, да ви кажа, че като направиш безкористно хубаво дело, Бог връща и невинаги остава неотблагодарено. Тези млади хора дълго ме помнеха, а може би и досега.
И си останаха в България, казваха ми "завинаги".

5 септември 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Браво, поздравления, благородно дело!

а и семейството е било благодарно. Това винаги носи удовлетворение.
Поздравление за постъпката ти и за разказа!

Наистина бях удовлетворена, сякаш са ми близки.