От малка казвам:

Дори един човек да прочете
това, което с думи съм орисала,
си заслужават всички будни часове
и цялата вселена от размислици.

Когато писах стихотворението "Поезията ми е манастир", не знаех колко много хора ще ми изповядат тази истина..., че докосвайки се до поезията ми са пречистили душите си.
Не знаех, че съм "Чистач на души" когато писах едноименното стихотворение, нито, че съм преобразила много съдби към Добро и Любов докато не се появи обратната връзка и радостта от докосването на сродните души. Помня, че дълго обичах Истината на Шри Ауробиндо, че само "Докосването до другите ни показва кои сме ние".
Вчера на една прохладна улица една усмихната хубава жена ми подаде бял плик, на който пишеше "За Дела Раи". Прегърна ме сърдечно и свенливо ме помоли: "Прочети го в къщи когато си сама, а после го дай на когото искаш."
И ето... давам го: 

taka e

Благодаря!

Да!:)))
Чувството Радост ми е всекидневна награда.

И аз така казвам : От стоте които ме прочитат, десет да ме разберат, съм доволен.

Чудесно е, че има такива хора като тази жена. Често близките ни не могат да оценят това, което правим, както хората, които ни гледат отстрани. Чудесна си.

А твоето чиста перла! :)))

Ти пък... Девизът на моята зодия е: "Никой не ме разбира. Един му разбра и то погрешно." ;)))

Винаги си права мъдра, Пролет!
Една чудна жена е тя - с блага душа. От тези хора, които се изразяват красиво и изящно. Не знаех и не очаквах, че ме е чела от дете и дори ме е срещала. А после е следила и поглъщала стиховете ми и творчеството ми. Знаела е къде ще съм на Никулден и дойде отпред на улицата и ми подаде писмото с лъчезарна усмивка.
Красива душа! Като тебе, Пролет! :)))