СРЕЩА  

–О! – казало Заслончето на Пикела, –приятно ми е, че се отби. Тук е толкова самотно красиво...  
– Чест и почитания! – отвърнал вежливо малкият Пикел. – Сигурно е много интересно да виждаш отвисоко, едновременно небесния и земния театър.  
– Така си е, – съгласило се окованото в лед Заслонче – бас ловя, че на двайсет километра оттук няма кой през едното си рамо да вижда изгревите, а през другото залезите.  
– А как е с мъглите? С обледяването? – продължил професионално Пикелът.  
– Трудно – посърнало леко Заслончето – и то не на мен.   
– Да. Май и двамата се тревожим за едни и същи хора – хем се усмихнал, хем свойски му намигнал Пикелът.  
И те, понеже нямали ръце, просто си кимнали за довиждане. Заслончето – почти незабележимо, а Пикелът ударил чело в леда, за да се хване здраво за Пътя...  

©Л.З.
Снимка: Николай Ковачев  

Щастлива Нова година, приятели!  Бъдете здрави! Радвайте  се, гонете върховете, постигайте ги, имайте обич, хвърчете... но винаги се пазете! 
Прегръдки!      

Здраве, вдъхновение, любов и сила! :) Добри срещи по пътищата на Новата година! Сполай ти за пожеланията, да ти се връщат!

щурава перспектива! Кефи ме!