Слушах и четох словото на писателя Георги Господинов по случай празника 24 май-няколко пъти.....И се запитах-колко хора ще го чуят..............Колко от разбиращите от всичко ще направят усилие да  спрат  задачата си -"да носят света на раменете си",за да уважат думата....
Като писател Господинов има много почитатели! И все пак....?
Недостатъчно са тези, които са чели книгите му, за да намерят светлинката в това свирепо време......
Мисълта ми е  за факта-как в тази пре/одадена България все се намира някой бабанка, който вика като Боримечката ,за да оценим неговите качества.Такъв дава ,строи, лекува, обещава и като стане трудно,беж да го няма.............Такива ги виждаме , чуваме и следваме, докато не ни ппревърнат в "матрял", а другите........

Мъдрите, обичащите..-те живеят с тегобата на грижата , болката , но без да веят байраци............Казват,изстрадани истини,  за има път........към доброто.
И като не искаме, дори да направим усилие да ги изслушаме,.................кой ни е крив.?

Българинът загуби най-важното си качество-да разпознава общочовешките ценности!
Литнахме по световната тъпотия,все шареното и това , дето е наготово ни привлича...
Тези ,дето   не се тупат в гърдите като Кинг Конг не са ни важни, защото и бъдещето ,не ни е важно.
Избрахме си нищо , но с заря , да се вижда от далече..
А и за да не се объркаме поне за миг да погледнем истинското.......,красивото и мъдрото........................