.
.
.


Писмо от "България" 1 Убеждения Димитри Иванов

Димитри Иванов

- Джимо, какви са ти убежденията? - запита ме приятел, когато се събрахме стари приятели на ул. "Бачо Киро" 34 в кръчмата на друг стар приятел. Кипнах, понеже сме приятели от детство, а детството е онова, преди което не можеш да си спомниш и без което по-късното не можеш да си представиш.

- Я върви на май... върви да си броиш космическите частици! Още ли не си ги преброил.

- Броя ги. Но ти пишеш веднаж против тези, веднаж срещу онези. Ни се караш, ни се водиш. Даже по-лошо - караш се на читатели. Недей така презрително.

- Презрение е мълчанието. Аз ти отговарям. А ти и аз нямаме убеждения, щото не сме били чавдарче, септемврийче, комсомолец, комунист, седесар и т.н. Който има партия да мисли вместо него, той има убеждения. Ние сме саморасляци. Професор такъв! - додадох, щото той е професор и нищо по-обидно не ми дойде наум.

- Да. Хи-хи. И мен, и теб по три пъти ни изхвърлиха от университета. Ама най-смешен беше онзи път, когато те хванаха как в библиотеката на СУ най-спокойно си четеш на Хитлер "Майн Кампф" и на Чърчил онова, какво беше.

- За да не казвам "Не читал, но осуждаю". Читателите си не отминавам, без да ги чета. Не ги отминавам с презрително мълчание. Даже се опитах да отговоря на всички. На всеки поименно, тоест пониково, нали с никове пишат.

-Те са скрити зад никовете си, ти излизаш с името си.

- Името няма значение. A rose by any other name would smell as sweet. Шекспир.

-Ти роза ли си бре, шашкън! Млъквай.

-Виж тези рози, които купих. Не ухаят. Преведох "Снеговете на Килимаджаро" на Хемингуей, пък вечните снегове на Килиманджаро изчезнали.

-Е, и ...

-Хубавото си отива заедно с нас, лошото остава след нас. Розите няма да ухаят, лайната пак ще миришат.

-За тази цинична дума те наругаха твои читатели.

- Префърцунените да препрочетат Швейк. Има разлика между груба дума и цинизъм. Англичаните непрекъснато продуцират прехваления Шекспир, щото печелят пари от него. Ето, сега казах цинизъм. Никой не е анонимен. На всички им личи дали са мислещи или тролове, или хейтъри в зимата на недоволството от своята безнадеждна нулевост. Макар че "Ричард III" е трагедия, първите й стихове са надежда:

"Сега, след зимата на нашето недоволство/

пристига лятото със славний син на Йорк."

- Защо ти не преведе Шекспир?

- По сто причини. Не мога да превеждам стихове. Валери Петров, който не каза "Не читал, но осуждаю" като българските писатели, които порицаха Соженицин, без да са го чели, преведе Шекспир толкова добре, че е неприлично друг да се опитва. Някои като Сашо Шурбанов всуе се опитват. За труда на Валери Петров отзивите бяха празнословни хвалебствия, написани от игнорамуси, изключая професор Марко Минков. Аз човърках, намирах разликите в значенията на старите английски думи и съвременните български. Думите и образите са различни, а внушенията еднакви. Шекспир бил достъпен за простолюдието, Валери Петров същото и статиите във в. "АБВ" излизаха под наслов "Шекспиризиране на Уилям". Първият превод на "Сън в лятна нощ" е отпечатан в Цариград и е "Сън в нощта срещу Еньовден". Първото представление на "Отело" било във Варна на пътуващи карагьозчии и ревнивецът Отело пита Дездемона къде е кърпата: "Дездемеля, пешкир нерде", после проклина интриганта: "Яго, Яго, ти ги забърка тез лайна."

- Добре. А "Зимата на нашето недоволство" защо ти не го преведе?

- Защото Кръстан Дянков превеждаше Стайнбек. Също Колдуел, Фокнър и Тенеси Уилямс. Как ще навлизам в полето на приятеля си? Все едно той да навлезе в моето и да превежда Хемингеуй и някои други.

- Демоде е против гейдружинките да пишеш.

- И Стайнбек ли е демоде? В "Зимата на нашето недоволство" той пише: "В Ню Бейтаун потомките на Лезбос и педерастите плетяха ковьорчета и интриги." Затова ти разправям, че никой не е анонимен; сегашните хулители хейтъри са педерасти и лезбийки.

- Добре, добре. Добре е, че отговаряш поименно, тоест пониково.

- Не е добре. Провалих се тотално. Само на нищожна част смогнах да отговоря поименно-пониково. Измислих си една хитринка, но не знам ще проработи ли. Без да споменавам никове, така да пиша, че всеки да се сеща, че на него отговарям.

-Що трябва да отговаряш. Просто си пиши, каквото мислиш.

- Моята не е като твоята. Моята е като една маса, на която се води разговор. А ти живееш и преподаваш в САЩ, после лекция или конгрес в Япония, в Индия, после в Аржентина, после на майната си. Аз не изнасям лекции.

- Що не отиде да преподаваш журналистика, като те канеха?

- По следните сто причини.

- Кажи най-важната от тях.

- Щях да забраня на студентите да задават тъпия въпрос: Кое е най-важното? Кой степенува наум причините по важност?

- Друго?

- Да не питат: Вие коя зодия сте. Да не нагазват в езотериката.

- По езотеричните глупости и при нас, и в САЩ щуреят. Съгласен съм с теб.

- Пък аз не съм.

-Толкова заядлив си станал, че и със себе си се заяждаш. А беше толкова добро момче, мълчеше като пукал, но усмихнат пукал, и всички те обичаха.

-Ти какво искаш? Да казвам като в САЩ: Мисли позитивно и обичай себе си. Против опростачването съм. Ако нещо, което не можем да обясним и докажем, че го има, това не значи, че него го няма. Затова съм агностик, а не атеист. В "Зимата на нашето недоволство" има прекрасни страници как една гледа на карти таро. Става мешавица от религия, магия, минало, бъдеще, съдба и съвест, ама не както при досадния ми Достоевски.

-Остави Достоевски. Какво още щеше да забраниш на студентите?

- Да казват тъпи диктуми.

- Например?

- Поне три. Например: Всяка власт е от Бога. Законът е лош, но без закон по-лошо. Истината е както винаги по средата.
Не е вярно, че всяка власт е от Бога. Законът е справедлив или не е. Нито истината е по средата. Дъщеря ти бременна ли се оказа или не? По средата ли беше истината? Истината, както казваха в "Досиетата Х", е някъде отвъд, не я знаем, нито ще я научим.

- Още забрани?

- Поне три. Да казват демокрация, българска левица и българска десница. Няма такива работи. Има бедни и богати, крадци и окрадени. Комунистите защо ни национализираха и изселиха? За да се настанят наготово в нашите имоти и софийски апартаменти.

- Ти си черноглед. Ако те питам тази чаша дали е наполовина пълна, или е наполовина празна, ти ще кажеш наполовина празна. Ти нямаш физическо мислене.

- Ти нямаш. Нищо, че си физик. Нали живеем в триизмерен свят?

- Да.

- Добави четвърто измерение. Времето. Ако в чашата ми има нещо гадно като твоята кока-кола, тя ще си остане полупълна. Ако е ракия "Солитер", тя бързо ще стане празна. Шопите имат физическо мислене, те свързват времето и пространството. Че те тепам от тука до утре. Оти да се косим, като че ми мине.

- Бил си на протестите, чух. Оти отиде?

- Да видя какво става. Приятно беше отначало. И роял докараха. Ама не върви вувузела под съпровод на пиано и крясък "Оставка". И хвалби "ние сме красиви, ние имаме чувство за хумор". Не са красиви, не са виновни, че нямат чувство за хумор. Палячовци.

- "Палячи" е хубава опера от Леонкавало.

- Знам. Ти знаеш ли, че президент на България е сега един палячо, дето продавал хороскопи и се мисли за преродена ирландска пастирка. Не го казвай публично. Само на теб го казвам - излъгах стария си приятел. Той не разбра. Аз пък не разбрах как сирийски вертолет проникнал два километра в Турция и като го свалили, той паднал в Сирия.

Jusautor DI copyright
  www.segabg.com/article.php

Въртят ни политическите грешници...  
Въртят ни политическите грешници...
Но лесно дълговете им прощаваме...
Търпим партийните мошеници...
И бързо-бързо се опропастяваме...

Марин Тачков
5 септември 2013 г.

Да вървят на майната си шарена.:)

Идеологическите доктрини и догми манипулират, разделят хората и народите...

не съм се сетила да го потърся в гугъл, а е от иконите в българската журналистика.

“Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен;
Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа,
както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък
на твой приятел или твой собствен замък;
всяка човешка смърт ме намалява,
аз съм част от цялото човечество;
затова недей да питаш за кого бие камбаната:
камбаната бие за теб … “

Джон Дън, цитиран от Хемингуей в
“За кого бие камбаната”

Добре ще е, ако хората се замислят какъв живот живеят. Поздрав!

Публикува във в. "Сега", дал съм линк...

Повечето хора не обичат да четат и да мислят. Предпочитат да дърдорят, да дрънкат...

Винаги си заслужава да прочетеш написаното от умни, интелигентни
хора, утвърдени професионалисти ... кой да се замисли, оказа се
не само лесно да ни манипулират, но и това сякаш се харесва ...
за съжаление...
Благодарности за хубавия стих и любимите изпълнители ...

Да, видях го линка, а и гугъл не ми даде да има другаде своя самостоятелна страница...

прочетох и послушах с удоволствие...

Също и за търпението, за смелостта да коментираш тук... :)