Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2014 14:38 - Защо Трети март ни разделя?...
Автор: mt46 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6895 Коментари: 19 Гласове:
38


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
Защо Трети март не бива да е националният празник на България
Автор: Валентин Хаджийски Художник: Киро Мавров Валентин Хаджийски

Подготвя се програмата за тържествения концерт на българската общност в Ню Йорк за Трети март в събота. Ще е голямо събитие – миналата година към хиляда души дойдоха на близо четиричасовото представление на петнайсетината наши културни организации в „столицата на света“. Всички сме съгласни, че е хубаво празникът да започне с Вазовото слово. Но кое точно? „Де е България“, писано в навечерието на Освободителната война, чертае пределите на отечеството на физическата карта на света приблизително както ги вижда и светът – поне на Райхщадската среща на двамата императори, на Цариградската посланическа конференция и до самото Сан Стефано. Но сред гостите на концерта ще е македонският консул, пък той и приятел, не върви да се разстройва с „Там, де / Вардар сред полята / мътен лей се и шуми... и при Охридски вълни“. 

Не звучат „политкоректно“ за много сънародници и „Здравствуйте, братушки!“ или „Русия!“ („Колко ни плени...“), писани непосредствено след Освобождението, нито Дядо-Славейковото „Кат Русия няма втора...“ от началото на Освободителната война. Нямаме общоприемлива песен или стихотворение за Освобождението. Не е „политкоректно“ и благодарственото писмо на българския народ към Александър ІI, подписано от над 200 хиляди българи, начело с църковните ни йерарси.

Всеки опит да се припомни нещо от онези безспорно автентични свидетелства за настроенията на българите по онова време се посреща с контрапозовавания на също автентични свидетелства за обратното: крилатата фраза „Който ни освободи, той ще ни пороби“, химеричния характер на санстефанските граници, цитатите от Раковски и Захарий Стоянов за антибългарската руска политика на Балканите, цитатите от по-късния Вазов за войната между руски нашественици и българи в Добруджа, възмущението на царя освободител от трикатните къщи на „поробените“ българи в Свищов, горчивите спомени за русофилския бунт и измяната на генерал „Радку Дмитриев“ и т.н., та до Путин и гражданската война в Украйна, от която всички настръхнахме. 128 години след Сан Стефано все още ни е проблем да се съгласим от какво сме се освободили тогава, кой ни е освободил и дали Освобождението е било за добро или за зло. 

Главният проблем на Трети март е, че не ни обединява, а ни разделя. 

На русофили и русофоби, червени и сини, „безродници“ и „родници“, „западници“ и „източници“, а също на българи и български турци. От 14 години, откак участвам активно в интернет форумите, не е имало случай тези противоречия да не са пламвали по същия убийствено еднообразен и саморазрушителен начин. Разбира се, не само на форумите, а и в реалността, и сред политиците. И няма никакви изгледи да отслабват, да се доближаваме до някакъв макар и минимален консенсус. 

Русофилството и свързаните с него фобии, антизападничеството, изглеждат неизкоренимо загнездени у българската левица. Русофобията и други сходни форми на нетолерантност си остават светая светих за десницата. Осцилираме между байганьовските полюси – „цар освободител, цар покровител – Задунайская губерния, миризливия ботуш на казака“. Сам по себе си този довод ни е напълно достатъчен да се съгласим, че имаме нужда от друга дата за националния си празник. Държава, чийто национален празник вместо единение и гордост събужда конфронтация и взаимна омраза у гражданите й, е това, което обикновено се нарича failed state (пропаднала). 

Но има и други доводи – и горчивина от непостигнатото национално обединение и националните катастрофи през XX век, и неприязън и към „Европа“ и оттам и към ЕС, и вражда към сърби, гърци, румънци (и македонци), и „срамът по челото“, че „таз свобода ни е дар“, и намек, че османското иго (или турското робство) трябва да е най-важният фактор в историята ни, щом краят му ни е национален празник. Трети март е и военен празник, на примирието между две чужди за нас империи, свързан с насилие, смърт и страдание. Той е и празник, на който от нашите съотечественици – български турци, се иска да се поздравяват по случай освобождението си от турско робство.

Тук е мястото да се каже, че България има нужда и от „етнически“ празници, на които малцинствата да покажат с гордост културата си на мнозинството и демонстрират, че са добри хора и лоялни граждани на България, а мнозинството им засвидетелства симпатиите и уважението си. Каквито са българският ни празник в Ню Йорк с концерта в големия салон срещу българската църква или по-рано – с тържественото вдигане на трицвета на пл. „Боулинг ГГрийн“ със статуята на бика, гръцкият парад с фустанели по Пето авеню или кой да е от десетките други етнически празници – италиански, немски, френски, израелски, да не говорим за пуерториканския през юни, на чийто парад се събират над милион души. 

Накрая, не е без значение и че трети март е през зимата и времето обикновено е лошо за празник. 

Възраженията на опонентите, които съм чувал и чел стотици пъти, са всичките неоснователни. 

Не става дума за отричане или омаловажаване на значението на Трети март в историята 

ни – напротив, Освобождението от османско иго си остава и ще се чества като голям български празник, наред със Съединението и Независимостта, на който винаги ще бъде даван и израз на признателността на българите към руския народ, към жертвите му за Освобождението ни, както и към жертвите на другите съюзни народи. Цяла България е паметник на признателността ни към руския народ – най-красивите ни църкви, булеварди и какво ли не са наречени в чест на освободителите. 

Като дългогодишен жител на Ню Йорк в постоянен контакт с много руски американци и като българин с исторически интереси съм убеден, че между България и Русия наистина има многовековни „специални“ отношения, подобни на тези между Англия и Америка. Искрената симпатия на руския и другите постсъветски народи към България и българите е сред малкото ценни международни „активи“, които имаме – наред с членството ни в ЕС. В „постсъветската“ сфера в днешна Украйна, Молдова и другаде живеят и стотици хиляди сънародници със запазено българско съзнание. 

А и сред сродните на прабългарите народи на Русия – на Волга, Урал, Северен Кавказ и в Западен Сибир, както и в независимите републики в Средна Азия, е налице стремеж на някои образовани среди да утвърждават българския си „компонент“, което е допълнителна културна основа за развитие на отношенията на България с Русия и други постсъветски страни. Това впрочем е тема за отделен коментар. 

Не става дума и за отказ от празника, защото на него „трябва да се слави Русия“. Напротив, не мисля, че самата Русия има нужда от водопадите русофобско красноречие, които се изсипват на този ден – в явна диспропорция с реалните настроения в днешна България. Отношенията ни с Русия днес се градят, както уверява и Москва, на равноправно прагматично сътрудничество. България е прагматично интересна за Русия най-вече с членството си в ЕС. Употребата на проблемите на България от времето на ГЕРБ за целите на руската пропаганда в Украйна е конюнктура. 

Не подлежи на съмнение и че Трети март дойде „навреме“ – 

с оглед и на развитието на Източния въпрос, защото и по това време е практически невъзможно на Балканите да стане нещо против „Европейския концерт“, и на нашата готовност за самоуправление, и предвид съдбата на останалите след 1878 и 1912 г. под османска, младотурска и кемалистка власт други християнски народи. 

Не става дума и за отказ от идеята на „целокупна България“ – в наше време с членството ни в ЕС тя е каузата на правата на българите в Македония, Сърбия, Албания и Косово, Гърция, Турция, Румъния и Молдова, на цивилизованата интерпретация на общата ни балканска история, на признаването на историческите реалности и отказа от грубите фалшификации, за развитието на икономическите и човешки връзки с тези близки земи в едно бъдещо общоевропейско пространство.

Сегашното, доскоро невъобразимо за нас междуособно варварство в Украйна, което ни върна в кошмарните дни на началото на югокризата от 90-те години и за което определено носи вина и ЕС, и САЩ с неориентираната си във времето политика, трябва да стане и преломен момент за коренно рационално преосмисляне политиката на Запада към нашия регион, на което ще бъде посветен един от следващите коментари.

Не става дума и за отказ от Трети март, защото уж се отказваме от „деосманизацията“ си и дори приемаме някаква нова „неоосманистка“ геометрия на Балканите. Напротив, 

преодоляването на лошото ни османско наследство е още по-важно днес в ЕС, 

отколкото по времето на Алеко. Вече говорихме за неприязънта (споделена) на българина към държавата му, наследство от отношението му към османския девлет, към политиците и чиновниците като „еничари“ и „безродници“. 

Същото и за отношението на българина към „учените“, хората от добра среда, изразено от Захарий Стоянов, прекарал младостта си в първобитния свят на котленската „хаджийска“ къшла в Добруджа (всъщност във Варненско). В условията на фанариотски духовен гнет да станеш „учен“ значело да станеш елин, да престанеш да бъдеш българин. Оттам и нерелигиозността на българина в духовен смисъл. Неспособността му да издига и почита лидери се дължи на унищожената от османлиите българска аристокрация, професионална интелигенция, търговска класа. Османското време е оставило тежко наследство и по отношение на корупцията ни („келепира“), и на представата ни за „кефа“, („агалъка“, „салтанатлъка“). 

Чалгата също е типичен късноосмански и постосмански естетически феномен, 

приет радушно в постосманските общества – имам преки наблюдения например от няколко косовски албанци – емигранти в Ню Йорк, големи обожатели на Азис и Ивана, чиито песни знаят по слух наизуст (на български) и „постоянно ги пускат в колите си“. Концертът на Азис в Ню Йорк преди две години в една кръчма в Куийнс беше провал – човекът просто не може да пее. 

За чалгата като синтетичен късноосмански (не турски) продукт на декласираната градска културна долница ще пиша подробно друг път. Сега само отбелязвам, че тя няма нищо общо с традиционния български селски фолклор, че тя е градски професионален комерсиален жанр, продуциран от мутри и изпълняван от мутреси, извикан на живот от лумпенизацията на широките градски маси с разпадането на някогашния им поминък и самоуважение и отличаващ се преди всичко с вулгарност, несрещана у други подобни музикални образци в Третия свят, вулгарност и на музиката, и на текста, и на сценичното поведение.

В предишен коментар („Национализмът е твърде важен, за да бъде оставен на „националистите‘) засегнах и въпроса за османските топоними, по който засега у нас цари почти пълно неразбиране. Не е логично, не говори добре за историческата ни памет и „воля за власт“ това, че 136 години след Освобождението стари български градове с известни средновековни български имена като Велбъжд и Овеч продължават да носят османските си имена Кюстендил и Провадия. Възражението, че „Велбъжд“ идело от камила, а „Овеч“ – от овца, е нелепо – западноевропейските стари градове също често носят животински имена: Оксфорд е „Волски брод“, Фуенте Овехуна от пиесата на Лопе де Вега – нещо като „Овча купел“. Да не говорим, че „Моцарт“ е нещо като „Кочев“, „Бетовен“ – „Цвеклополски“. Нелогично е и преди много години да сме преименували успешно (Хаджиоглу) Пазарджик на Добрич и Пашмакли – на Смолян, а да сме оставили (Татар) Пазарджик и Кърджали...
Продължение на статията -
glasove.com/komentari/33763-zashto-treti-mart-ne-biva-da-e-nacionalniqt-praznik-na-bylgariq

   ПП: И така - видно е, че сме запазили немалко негативни "постосмански " черти, които спъват съвременното ни развитие /погрешна, ограничена е визията, че за всичките ни бедствия е виновен "комунизмът"/... Бай Ганьо няма нищо общо с комунизма, нали така?...
   Ясно е, че никой народ не може да зачеркне историята си, затова трябва да я приемем - с негативите и с позитивите й...   
   Ясно е, че повечето западни страни винаги /в най-ключовите моменти/ са подкрепяли Турция и са били против България. Не разбирам нашенските поклонници на западно-турската коалиция срещу България. Нима предпочитате да си бяхме останали под турска власт?!...
   Ако смятате, че Западът /САЩ, ЕС/ ни е освободил от "комунизма", забравяте ли мисълта на Левски, че "който ни освободи, той ще ни зароби"?...
   Толкова ли е трудно да изберем свой, независим път на развитие /в интерес на българския народ/, вместо да се кланяме на Изток или на Запад?...
   Силните държави служат на себе си, слабите - на чуждите... Силните, добрите държавници служат на своите страни и народи, слабите държавници и политици служат на чужди интереси...

Марин Тачков
2 март 2014 г.




Гласувай:
38


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. bojil - Логично звучи: трети март ни раз...
02.03.2014 15:33
Логично звучи: трети март ни раздели на "македонци" и на хора от "Стара България",на освободени и на сражаващи се за свободата си,на свободна и на потисната икономика и т.н.
цитирай
2. bojil - Логично звучи: трети март ни раз...
02.03.2014 15:35
Логично звучи: трети март ни раздели на "македонци" и на хора от "Стара България",на освободени и на сражаващи се за свободата си,на свободна и на потисната икономика и т.н. Той прекара граници вътре в земите ни,направи някои от нас на сърби и "румънци",дори прогони някои в чужбина,но и без него не можеше.
цитирай
3. vishnichka - Добър материал си постнал!
02.03.2014 16:17
Ако е само до националните празници, да ги отменим, но то няма тема, по която да не се оформят веднага враждуващи лагери. Виж какво става в един блог.бг само...

Лошото е, че все по-малко неща ни обединяват и все повече ни разделят.
Но, така е в безидейното общество, в което се превръщаме...

Поздрави!
цитирай
4. stela50 - Споделям размислите ти... логично звучи
02.03.2014 18:25
наистина, но от друга страна за всички знаменателни
дати вероятно ще се открият причини, може би
народът ни е много уязвим, особено в последно време.
... Никой народ не може да зачеркне историята си,
затова трябва да я приемем - с негативите и с позитивите й...
По-добре да търсим причини за обединение, а те не са малко.
Поздрави !
цитирай
5. mt46 - http://bg.wikipedia.org/wiki/3_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82
02.03.2014 18:26
bojil написа:
Логично звучи: трети март ни раздели на "македонци" и на хора от "Стара България",на освободени и на сражаващи се за свободата си,на свободна и на потисната икономика и т.н.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население.
цитирай
6. mt46 - И преди Освобождението е имало разделение сред българите...
02.03.2014 18:39
bojil написа:
Логично звучи: трети март ни раздели на "македонци" и на хора от "Стара България",на освободени и на сражаващи се за свободата си,на свободна и на потисната икономика и т.н. Той прекара граници вътре в земите ни,направи някои от нас на сърби и "румънци",дори прогони някои в чужбина,но и без него не можеше.

По-интересно ми е друго - че Западът е подкрепил гръцката национално-освободителна революция /заедно с Русия/, а нас не ни е подкрепил, напротив...
цитирай
7. mt46 - Благодаря за поздравите!...
02.03.2014 18:50
vishnichka написа:
Ако е само до националните празници, да ги отменим, но то няма тема, по която да не се оформят веднага враждуващи лагери. Виж какво става в един блог.бг само...

Лошото е, че все по-малко неща ни обединяват и все повече ни разделят.
Но, така е в безидейното общество, в което се превръщаме...

Поздрави!

Ами това, че сме българи, би трябвало да ни обединява... Забелязал съм, че циганите и турците у нас са много по-сплотени, задружни - когато някой от тях е в беда /опасност/, другите го защитават...
цитирай
8. mt46 - Благодаря!...
02.03.2014 21:14
stela50 написа:
наистина, но от друга страна за всички знаменателни
дати вероятно ще се открият причини, може би
народът ни е много уязвим, особено в последно време.
... Никой народ не може да зачеркне историята си,
затова трябва да я приемем - с негативите и с позитивите й...
По-добре да търсим причини за обединение, а те не са малко.
Поздрави !

Не виждам причини за разделение, освен партийни, партизански, егоистични...
цитирай
9. precoria - Най
02.03.2014 22:08
вярно е това, което си извел като ПП,че "...слабите държави служат на силните",макар, че всеобщо ще е разбирането ако се каже, че малките държави служат на големите.С малки изключения това важи за целия свят.И всякакви спорове по този въпрос са излишни.Бих казала, че и сред държавниците има друг вид делене, а "силните " за които говориш не се допускат до управлението, те са тук по блоговете, в други области на живота и пак са се натоварели с естетически и родолюбиви цели .И нищо не може да се направи . Поздрав!
цитирай
10. hoho22hoho22 - няма такъв вариант да сме независими
02.03.2014 22:31
но поне в съюза в който сме да отстояваме доколкото можем някакви национални позиции, а не само да сме дупедавци
цитирай
11. mt46 - Не съм съгласен, че нищо не може да се направи...
02.03.2014 22:39
precoria написа:
вярно е това, което си извел като ПП,че "...слабите държави служат на силните",макар, че всеобщо ще е разбирането ако се каже, че малките държави служат на големите.С малки изключения това важи за целия свят.И всякакви спорове по този въпрос са излишни.Бих казала, че и сред държавниците има друг вид делене, а "силните " за които говориш не се допускат до управлението, те са тук по блоговете, в други области на живота и пак са се натоварели с естетически и родолюбиви цели .И нищо не може да се направи . Поздрав!

Дори малките държави следват първо своите интереси. Пример - Швейцария, която отказва да играе по свирката на ЕС... Или Унгария, която отхвърли диктата на МВФ...
цитирай
12. leonleonovpom2 - Поздравления за хубавия обзорен материал!
02.03.2014 22:56
Така се получава, когато история и политика се смесват, а има тънка разлика при тях
Историята е това, което творят народите, а политика-управниците им
Разликата се вижда в резултатите от Сан Стефанския договор и по-късния-Берлинския
цитирай
13. mt46 - В ЕС сме последната дупка на кавала...
02.03.2014 23:36
hoho22 написа:
но поне в съюза в който сме да отстояваме доколкото можем някакви национални позиции, а не само да сме дупедавци

Малко ли данъци и такси плаща българският народ, че да плаща членски внос и на тази паразитна организация?...
цитирай
14. mt46 - Да, западните политици се намесват в ущърб на България и в услуга на Османската империя......
02.03.2014 23:44
leonleonovpom2 написа:
Така се получава, когато история и политика се смесват, а има тънка разлика при тях
Историята е това, което творят народите, а политика-управниците им
Разликата се вижда в резултатите от Сан Стефанския договор и по-късния-Берлинския

цитирай
15. kasnaprolet9999 - Да благодарим на Русия и на народите ...
03.03.2014 17:56
Да благодарим на Русия и на народите й за най - ценното, което сме придобили с тяхна помощ - свободата, като в същото време- Шипка, са ни дали възможността да докажем, че я заслужаваме!

Поклон пред хилядите й жертви!

Горното признание няма нищо общо с русофилството, нито с днешната политическа ситуация в Украйна. Беше време, когато русофилите вкарваха в лагери русофобите(вкл. и моят баща), но това стана много по-късно и не би трябвало да се смесват тези събития. Казват, че българите били признателен народ. Защо ли тогава днес пред паметника на ген. Гурко в София имаше само няколко цветенца, заедно с моите. Мой праддо е бил опълченец на Шипка и всички знаем, какво щеше да се случи с опълченците, ако не са били руските войски. През априлското възстание българите опитаха сами да се освободят от турско робство, но не успяха. Само съвместните усилия на руски и присъединени към тях белоруски, украински, финнски, румънски и полски войски, заедно с българския корпус успяха да направят това. Снимката, която съм сложила в моя блог днес е символика на тази страхотна коалиция, довела до победен край това велико дело. Поздрави!!
цитирай
16. mt46 - Да благодарим!...
03.03.2014 19:12
kasnaprolet9999 написа:
Да благодарим на Русия и на народите й за най - ценното, което сме придобили с тяхна помощ - свободата, като в същото време- Шипка, са ни дали възможността да докажем, че я заслужаваме!

Поклон пред хилядите й жертви!

Горното признание няма нищо общо с русофилството, нито с днешната политическа ситуация в Украйна. Беше време, когато русофилите вкарваха в лагери русофобите(вкл. и моят баща), но това стана много по-късно и не би трябвало да се смесват тези събития. Казват, че българите били признателен народ. Защо ли тогава днес пред паметника на ген. Гурко в София имаше само няколко цветенца, заедно с моите. Мой праддо е бил опълченец на Шипка и всички знаем, какво щеше да се случи с опълченците, ако не са били руските войски. През априлското възстание българите опитаха сами да се освободят от турско робство, но не успяха. Само съвместните усилия на руски и присъединени към тях белоруски, украински, финнски, румънски и полски войски, заедно с българския корпус успяха да направят това. Снимката, която съм сложила в моя блог днес е символика на тази страхотна коалиция, довела до победен край това велико дело. Поздрави!!

цитирай
17. mt46 - http://news.ibox.bg/interview/id_76355657
03.03.2014 23:37
- Какво би трябвало да знае българинът за Трети март?
- На първо място, че това е дата, която бележи освобождаването на България от турско робство и възстановяването на нейната държавност. На второ, че това освобождаване е дело на руския народ в лицето на Руската империя. И на трето, че нашите прадеди по-добре от днешните смотаняци - политици, „демократи", историци, журналисти и други човешки подобия - са знаели и срещу какво „присъствие" са се борили, и кой ни е освободил от това „присъствие". Затова на скромния Руски паметник в центъра на София е изписано със златни букви : „Не нам, не нам, а имени твоему! Во царствование Александра Второго, императора всеросийского, с волею и любовью освобождена Болгария".

- Отрицателите на Трети март твърдят, че със Сан-Стефанския договор се създава „Велика България". Имат ли някакво основание?
- Сан-Стефанският мирен договор цели да възстанови от небитието България в нейните исторически и етнически граници. Такава България, със своите 175 000 км². площ щеше да даде друг облик на Балканите и друга щеше да бъде и нейната по-нататъшна съдба. Защото прочутият „Източен въпрос" е преди всичко „Българския въпрос". Сан-Стефанска България щеше да бъде скромна компенсация за петвековните унижения и турски жестокости над българите. Това, което бе между 1396 г. и 1878 г. си има едно точно име - катастрофа за българския народ и държава!

- От какво бе лишен българският народ по време на робството?
- Българският народ бе лишен от социалните слоеве, които са водачи на всеки народ в онези времена: аристокрация, буржоазия, духовенство. Българският народ попадна не в „хладилника, а направо в „мразилника" на турската империя. При Освобождението през 1878 г. ние, българите, бяхме само два милиона и този факт ни изхвърли като нация и държава от възможността сами да определяме бъдещето си.
Оказва се, че най-страшната последица за българите от турското робство това е демографската катастрофа. При нормално развитие на етноса ни в границите на исконните български територии, днес щяхме да сме около 30-40 милиона и щяхме да разговаряме с другите народи по друг начин. Това трябва да се знае и помни! Както и кои са ни освободили и от какво са ни освободили. Нашата родна земя е пропита с руска кръв и върху руските кости се въздигна България (И.В.Аксаков).

- Току-що цитирахте един виден руски политик от онова време. А каква е ролята на друг виден политик - Бисмарк при Освобождението на България?
- Ролята на Бисмарк е изключително отрицателна. Може би някои си спомнят какви думи му приписват: „участта на конекрадците от долен Дунав не струва кръвта и на един германски хусар". Никога не бива да забравяме, че княз Ото фон Бисмарк е първият западен държавник отхвърлил Сан-Стефанския мирен договор (1878) и категорично заявил, че договорът трябва да бъде ревизиран.

- В какво се изразява военната подкрепата на Бисмарк за Турция?
- Воден от своите евразийски кроежи за оста Берлин-Цариград-Багдад, Бисмарк всячески възпрепятства освободителния поход на Русия и материално подпомага Турция, като й доставя 500 оръдия „Круп".
На висши длъжности в турската армия служат следните немци: Мехмед Али паша (Карл Дитрих), Рошид паша (военен инженер Щрекер, укрепил Варна), Искендер паша (Александър, военен инструктор), Мехмед паша (Блум, началник на инженерните войски), Нихид паша (Билински, главен квартирмайстер), Радиш бей (Шатенер, началник на интендантството), генерал Грюневлад, началник на артилерията при турското главно командване.

- Но Бисмарк не действа сам срещу българските национални интереси.
- Да, но като председателстващ Берлинския конгрес (1878 г.) Бисмарк изцяло подкрепя най-върлия враг на България - Великобритания - и съчинената в канцелариите на „Форин офис" „опашата" лъжа за създаването на руска „Задунайская губерния Болгария". По този начин западната пропаганда и дипломация се надяваха да предадат на руско-турската война, не освободителен, а завоевателен характер.

- И успяха ли?
- Толкова по-странно е, че съвременните български западняци и „демократи" напълно възприеха тази нагла западна лъжа и я поставиха в услуга на своето биологично русофобство.

- Не се ли прехвърля обаче цялата отговорност за разпокъсването на българските земи само върху Берлинския конгрес? Със Сан-Стефанския договор, например, Северна Добруджа е дадена на Румъния.
- Подобен въпрос съдържа манипулативен елемент. В сравнение със загубата на 2/3 от Сан-Стефанска България територията на Северна Добруджа е незначителна. Нещо повече. Не се знае каква щеше да бъде съвременната история на България, ако тя имаше непосредствена сухопътна граница с Русия.
Малко се говори за позорната роля на Сърбия в нашата Освободителна война. За сметка на българите, които се сражават за свободата на Италия, Гърция и Сърбия, нашите балкански съседи не проявяват подобни интернационални качества. Дори по време на Освободителната руско-турска война, сърбите си правят своите „тънки" сметки.

- Бихте ли ни посочили конкретни примери?
- Сръбският министър на външните работи Филип Христич пише на сръбския посланик при Високата порта Йован Ристич „да не влиза в огъня напразно" (12.08.1877 г.), т.е. да не дразни турците и да не ги заплашва с война. На 2.09.1877 г. същият Христич добавя „Говори се, че чакаме само един или два успеха на русите, та тогава да решим да отпочнем акцията. Обаче нещата не ще се решат от един или два успеха на русите. Вижда се с каква необичайна смелост, с какво въодушевление и с какво постоянство се сражава турската войска. Може, следователно, все пак листа да се обърне, може русите наново да бъдат отблъснати, та тогава си представете как ще си изпати Сърбия и всички ние с нея".

- Кога Белград се включва във войната?
- Чак след като пада Плевен, белградското правителство заповядало на своите войски да навлязат в Северозападна България и да останат там до второ нареждане. Станало ясно, че сръбското командване се стреми не да освобождава, а да окупира български земи. Сръбските войски не участват в нито едно сражение заедно с руските войски.
И докато победоносните руски войски вървят към Константинопол, княз Милан Обренович изпраща в Петербург своя най-добър дипломат Милослав Протич да търси руска подкрепа за белградските шовинистични и грабителски стремежи. На Протич били дадени инструкции да направи всичко възможно, за да осигури присъединяването към Сърбия на Косовско, Новопазарско, Белоградчишко, Кулско, Видинско, Вишеград, Дебър, Велес, Щип, Горна Джумая (Благоевград), Радомир, Ниш, Трън, Брезник и др.(!!?).

- Какви са резултатите от мисията му?
- Когато сръбският дипломат предявил грабителските си искания, граф Игнатиев се изсмял и се учудил на наглостта на белградските управници, които „искат да заграбят чужди земи". Руският външен министър бил още по-категоричен: „да не се надяват сърбите не само за Видин и Ниш, но и за други градове, означени на тяхната карта...Постъпва се така, защото е несправедливо земи с българско население и които се наричат българи, да се дадат на сърбите" На този достоен отговор раздразненият Протич заявил: „Докато Сърбия не получи своите естествени граници, не ще се примири и задоволи".

- С какво се задоволи Сърбия, в крайна сметка?
- След злощастния Берлински договор сръбската буржоазия ликувала, че българите в Македония, Беломорието, Родопите и Одринско отново остават под турско робство. За сведение: в увлечението си сръбският крал Милан ІV заповядва да се напредва отвъд Нишава и сърбите влизат в Трън, Брезник и Цариброд, където няма турски войски. Сръбският „устрем" е спрян край Драгоман от кавалерийската бригада на генерал Арнолди. Срещнали руски войски, сърбите завиват обратно и завладяват опразнените от турците Лесковец и Враня.
Такива са „братята - славяни"!

- Наскоро излезе от печат второто и допълнено издание на вашата „Геополитическа история на България". Каква е ролята на Русия и Германия от тази гледна точка в националната ни съдба?
- Началото на необичайната привързаност на някои българи към Германия може да отнесем към идването в България като неин княз на немеца Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (7.07.1887 г.). Това позорно събитие дължим на обожавания днес Стефан Стамболов. По този въпрос е писано много, затова е достатъчно да се посочи, че и през двете световни войни България е съюзница на Германия, благодарение на което преживя три национални катастрофи.
Фердинанд бе обсебен от геополитическите планове на Бисмарк и Вилхем ІІ, което означава, че нищо не е разбирал нито от политика, нито от геополитика. Искаше да стане първия български владетел влязъл победоносно в Цариград - Константинопол, без да разбира, че никой нямаше да допусне България на изток от линията Енос-Мидия. Не може да се спомене нищо съществено, което Германия е направила за България.

- Този извод и за времето на социализма ли важи?
- Социалистическа България, чрез своя партиен и държавен ръководител Тодор Живков, харесваше повече Западна Германия отколкото ГДР и получаваше поради това финансови облаги за България.
Днешна обединена Германия се отнася лошо с нашата страна - с пренебрежение и високомерно. Трудно е да се проумее защо. Може би защото й напомняме за нещо неприятно, за нещо, заради което тя е комплексирана.
За Русия не е нужно да говорим, защото всичко е казано. Трябва само да се изтъкне, че без съществуването на Русия, в каквото и да било качество, българският етнос ще изчезне за не повече от 50 години. Изглежда, че за такова развитие на събитията ние вече сме готови.

- Имат ли някакво основание българите за историческа малоценност?
- В сравнение с другите европейски народи - не! Дивотиите на много от тях в съвремието нямат край. През Втората световна война, при така наречената „антинацистка съпротива" загинаха в пъти по-малко западноевропейци, отколкото като германски сателити във войната срещу Съветския съюз. Имаше „братя-славяни", които до 1 май 1945 г. произвеждаха оръжие за Вермахта, последните защитници на имперската канцелария в Берлин бяха унгарци. Има и много подобни примери.
Българският народ е като всички народи - нито по-добър, нито по-лош. Но има изключителни ментални заслуги към славянския етнос. Това е неоспоримо!
цитирай
18. kostadin - Отговор на въпросите ,касаещи разделянето ни
04.03.2014 12:23
Отговор на въпросите ,касаещи разделянето ни е известен от времето на Ботев и Левски.
Нашият "елит" е крадлив и престъпен Костов ги нарича -политическа класа
Сит на гладен ,вярва ли?
Така ще си живеем -разделени от богатството и не заслужената бедност.
цитирай
19. planinitenabulgaria - Щом политпроститутите успяха
04.03.2014 23:35
да скарат помаците в селото им, какво остава до другите...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19163063
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148920
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031