Възможно ли е Вселената да има съзнание?

Математици обявиха, че Вселената притежава съзнание

Същността на новата теория, базирана на математически модел, е, че неодушевените обекти, като машини, субатомни частици и дори цялата ни Вселена, имат съзнание.

Този математически модел е известен като Обща информационна теория на съзнанието (ОИТС).

В продължение на векове науката се стреми да изглажда пропастта между хората и останалата част от Вселената – от Исак Нютон, който показа, че един набор от закони може да се прилага еднакво към падащите ябълки и орбитиращи луни до Карл Сейгън, който казва, че „ние сме направени от звезда“, че атомите на нашите тела са били буквално изковани в ядрените пещи на други звезди.

Дори в този контекст идеите на Грегъри Матлоф са шокиращи. Физикът ветеран в Нюйоркския колеж по технологии публикува наскоро студия, в която се твърди, че хората могат да бъдат като останалата част от вселената по същество и в дух. Едно „поле на протосъзнание“ може да се разпростре през цялата Вселена, твърди той. Звездите могат да бъдат мислещи обекти, които умишлено контролират своите пътища. Или казано по друг начин: целият космос може да бъде осъзнат.

Покойният физик Джон Уилър заключава, че привидната странност на квантовата механика е изградена върху още по-голяма и по-смела истина: че вселената като цяло се държи в състояние на несигурност и се вмъква в ясно, действително същество, когато се наблюдава от съзнателно същество – това сме ние.

Aко космоса е веществен, следователно ние съществуваме. Щом съществуваме, значи и вселената съществува. Ако вселената е започнала от сингуларност, то всичко е направено от едно нещо. Ако всичко е направено от едно, то разликите са само условни. Ако всичко е в окото на наблюдателя, то вселената е персонална.

Ако самия космос се пробужда в човешкото съзнание, то съзнанието е прозорец на вселената към самата себе си. Ако човешкото съзнание е ментално въплъщение на вселената, то човека е малка Вселена.

Човешкото самосъзнание е творение в  творението. Вселена във вселената.

Ако съзнанието е изградено от нива и измерения, преливащи едно в друго - и ако всичко е взаимосвързано - то съзнанието прелива в самия космос.

Къде е квантовата бариера между ума вътре и вселената навън? Къде е квантовата бариера между битието вътре във вселената и небитието извън нея?

Ако в мрака на космоса слънцата са източник на светлина, то Съзнанието е Слънце.

Ако човешкото тяло е 60% процента вода, то човека е 60% океан.

Ако водата на Земята е дошла от комети, намерили края на своя полет на планетата, то човека е и комета.

Ако мислите се раждат изпод окото на съзнанието, а без него мислите са безформени, то без взора на съзнанието няма и никакви форми, нито мисловни конструкти. Колкото повече наблюдаваш мислите си, толкова повече те се свързват и оформят структури и идеи.

Значи,

Размисълът е наблюдение. Тогава, може да се каже, че космоса и всички форми в него са мисловни конструкти на нечие съзнание.

 

Ако Слънчевата система се е родила от звездния прах на древни звезди, то човека е и звезда.

Ако вселената е физическото въплъщение на Нищото в безкрайността, което сме нарекли Бог, то този БОГ е вселената. Ако Бог = Вселена и ако всичко е направено от тъканта на самата Вселена, то Бог е всичко и всичко е направено от тъканта на Бог. Следователно, всичко е божествено и всички религии са равни.

Ако Бог е Вселената и вселената е ментален конструкт, то всичко е Бог, Бог е и човека. Ако Бог е и хората и човешките умове са като вселени, то хората са творци. И творците и творенията преливат едно в друго във фракталната безкрайност.

 

Ако всичко е божествено и космоса се пробужда в човешкото съзнание, то ние сме Божия храм и "свещения кивот" се намира в душата. Всичко друго е само архитектура, физическа проекция на вътрешна потребност.

 

Камък, желязо и стъкло. Ала камъните са неми, а желязото и стъклото са студени. Живият Бог обитава един единствен храм - това е твоята душа. Моята душа. Душата на всеки човек и на всяко живо същество. Във всички нас има Божествена искрица.

Ако ние сме част от вселената, то ние живеем в Божия храм и никога не излизаме от него - нито когато се родим, нито когато умрем.

 

Ако Бог е всичко, то всяка човешка дума е божие име. Така, Бог има безброй имена и няма нито едно. Бог има безброй религии и няма нито една.

 

Ако проходилката служи на детето като опора докато прохожда и се учи на равновесие, то религиите са като проходилка. Външен израз на вътрешна необходимост, проекция на вътрешния храм навън.

 

Ако религиите са като проходилка, ние, човечеството, не сме ли порастнали вече ?

 

И ако сме, не сме ли се научили още да пазим равновесие?

Ако религиите са като помощните колела, докато децата се учат да карат колело и да пазят равновесие, то ние, хората, не сме ли се научили още да караме колело? 

Нищо не е задължително. Всичко е възможно. Хората са господари на собствената си съдба. Сами имат отговорността да я насочват в пътищата на човешкия разум и осъзнатостта.