Преди няколко дни се завърнах от едно божествено място, от където за първи път не исках да си тръгвам . Пътувах 12 часа с автобус минаваме през Солун, стигаме до ИГуменица. Разхождам се на пристанището в Игуменица цял час . Пълно със заведения .

По пътя спираме в Олимпус плаза, заведение с бензиностанции в Солун. В началото на комплекса има малък магазин за сладки неща. От там купувам много работи , по натататък има щанд за яденета , готвено , баклави и сандичи. Тоалетните са в края . Наоколо маси, но не се позволява сядането заради ковида.

Продължаваме надолу. Заведение в горичка и магазин. НЕвероятни сувенири. Купувам ключодържател и магнит с изображение на гърци, които танцуват сиртаки . Купувам козметика от зехтин и сладко от портокали.

С ферибота пътуваме около час. Слизаме не в столицата Керкира, а на юг , в Лефкими и се спускаме в най-южната точка на острова, село Кавос. Забутано , спокойно село с много плажове и хотели. Има улица с много заведения.

Пристигаме в двор с много къщички, като вилно селище. Настаняват ме в стая на два етажа. ЗА моя изненада стаята има малка вита стълба, и там на втория етаж има легло с малка тоалетна. Два гардероба , тоалетка с голямо огледало. До мен съседките, англичанки цяла нощ пеят и танцуват, пречат ми да спя.

На следващия ден отиваме в стария град столица на острова, Керкира. Венециански стил, градинка, до нея музей на азиатското изкуство, паметници на Джералд Даръл и брат му, зад това море и хора се къпят там като малък плаж. ИМа две крепости, старата и новата, голяма опашка се реди да гледа старата. До нея има паметник на гръцки боец за борбата против турците. Сградите високи, с много малки балкончета. Преди столетия от тези балкончета хората са хвърляли бутилки с вряла вода , и така са спрели турските нашествия. Островът никога не е поробван от турците.

Почвам да разбирам защо певецът МИро всяка година отсяда в някоя вила точно до Стария град и толкова го обича – атмосферата е неповторима. Закрилник на острова е свети Спиридон и има и черква там посветена на него. Островът е пренесъл от Япония малките портокали кумкуат и произвежда от тях какво ли не.

Отиваме след това на новата крепост, взимаме корабче с прозрачно дъно и през дъното гледаме морските животни и дъното . Водолази ни правят шоу , ловят морски животни и ни ги показват. Невероятно преживяване.

Преди това разглеждаме двореца на императрица Сиси австрийска, баварска принцеса. Тя тъгува за сина си , сестра си и двамата си умрели братовчеди, и затова построява тази вила тук. Навсякъде са символите на смъртта, Хадес и Хермес. Две статуи на Ахил, тя го харесва заради заниманията си със спорт. Сиси е била 185 см висока и много е спортувала ... само 45 кг е била, защото не може да яде нормално. Характерът й е бил прекалено остър за двореца.

На другия ден отиваме в Палеокастрица, невероятен курорт. Скали , водата синя, качваме се на корабче, което ни показва пещерите . Качваме се до манастира горе, там дебели и строги монаси ни гледат изпод вежди . Завирам се в църковното магазинче да видя какво са произвели монасите – вино и зехтин, купувам ги. Гледката от манастира към морето е невероятна , скали и залив. Слизам да разгледам аквариума в центъра на курорта. Пристига млад американски водач и ни разказва за всяко животно там поотделно. Виждам морски червей , алигатор, змии, какво ли не. Змиите на острова не били отровни.

Развеждам една бабичка да си пазарува там на курорта. Купуваме за нея тениски и после си купувам и аз. На острова много се цени героят Ахил. Навсякъде негови изображения, той е символ на мъжката сила. От магазина купувам няколко различни гръцки бири, но установявам, че нямам отварачка за тях.

Отиваме на другия ден в Сидари, едно място, в което се влюбих. В него се намира Каналът на любовта, атракция за туристите. ПРави се канал и се смята, че която любовна двойка го преплува, ще остане завинаги заедно. Има образувания от глина във форма на каменни гъби. Разхождам се по търговската улица и там си намирам много неща за пазаруване. Ядосвам се че парите не ми стигат да купя всичко...

От там автобусът потегли за Касиопи, една от най-северните точки на острова. Там видяхме голяма крепост и малко рибарско селище, което сега е малко интересно пристанище. Като село, много красиво място... Отсреща се вижда албанския бряг.