.
.
.

   Знаете ли какво е касаплък? Занапред все по-малко хора ще знаят...
   Едно време във всяка селска къща имаше по едно-две прасета. Нали ние, българите, бяхме много трудолюбиви?... Занапред все по-малко такива българи ще останат...
   Обикновено по Коледа викахме двама, трима или четирима роднини или приятели на баща ми, за да заколим прасето. Това беше стара българска традиция, благина, ценност... Занапред все по-малко родни ценности ще има...
   Работата започваше с греяна ракия и туршия. После гътахме прасето и главният касапин го колеше... След одирането на кожата давахме на майка ми голямо парче месо със сланина – за чорба и за пържене... Като нашата сланинена /сланинено-месна/ чорба със зелев сок нямаше никъде по света!... Занапред все по-малко хора ще вкусват такова кулинарно чудо...
   За около два часа оправяхме прасето и сядахме край масата. Започвахме преснината с греяна ракия, а след любимата ми чорба продължавахме с готвено зеле, пържоли, домашно вино... И така – 4-5-6 часа...
   А знаете ли, че думата "Коледа" била произлязла от думата "коля"? Да!...
   Занапред все по-малко хора ще помнят благобългарските традиции и ценности...  

Марин Тачков 

Хората се обединяват точно около тия ценности. То друго не им остана! Облизах се при описанието!

Помня го това време...
и много ми липсва..

Тази сутрин говорих с баща ми. И неговият баща е гледал прасета. И е бил касапин...
Татко си спомни как майка му, баба Мария, преде пред къщата, а малко прасенце стои или седи до нея...

Повече от 50 години не е било. Но още помня всичко.