.
.
.

   Някога, през османско иго, дедите на жителите на Голямо Чукундурово и на Малко Чукундурово живеели заедно в село Чукундур.
   През 1875 г. между тях се разразил страшен спор. Повечето смятали, че ще са си най-добре защитени от османския султан и ятаган. По-младите настоявали, че трябва българските юнаци да въстанат и да повикат на помощ дядо Иван, за да ни освободи...
   Мнозината думали:
   – Слушайте! Да си кротуваме и да си гледаме кефа! Иначе селото ще пламне и ще изгорим!
   – Вижте! – викали младите смелчаци. – Не може да я караме все така! Ако сме истински българи, трябва заедно да въстанем...
   – Рано е да ставаме! Не са ни узрели още тиквите.
   – Ние даже сме закъснели!
   – Вие трябва да ни слушате, понеже сме доста повече и сме по-големи чукундури от вас!
   Младите се ядосали, кръвта им кипнала. Най-буйният от тях викнал:
   – Хайде да се сбием, за да ви докажем, че ние сме по-големи, по-силни...
   – Добре. Но ако загубите, ще признаете, че сте малки чукундурчета и ще напуснете селото!
   Сбили се двете групи. По-старите натупали малцината младоци и казали победоносно:
   – Видяхте ли, че ние сме по-големи чукундури? Хайде, махайте се от селото!
   Така малцината смели и непокорни мъже се изселили на около 5 км. и основали с. Малко Чукундурово.

Марин Тачков 

Нали при всяка ситуация винаги си има и неутрални, поне привидно.

При сатирата и пародията няма такива междинни положения...

А има ли сведения село Малко Чукундурово да е участвало в Априлското въстание?

Знае се за петима участници в Априлското въстание, четиримата са били убити...
Известно е, че след Освобождението деситина души от Г. Чукундурово са станали народни представители, а от М. Чукундурово – само двама...