.
.
.
 https://chitanka.info/text/37049-zhivot-i-sydba/139#textstart
  Книга трета
1
Няколко дни преди да започне сталинградското настъпление, Кримов пристигна в подземния команден пункт на 64-та армия. Адютантът на члена на Военния съвет Абрамов, седнал зад бюрото, ядеше кокоша супа с млин.
/.../

2

— Хайде, стига ми се прави на глупак. Отговаряй кой те завербува, докато беше в обкръжение?

Разпитваха го на левия бряг на Волга, във фронтовия Специален отдел.

/.../
Кримов се озърна, засрамен пред часовия. Червеноармеецът видя как бият комунист! Биеха комуниста Кримов, биеха го в присъствието на едно момче, заради което бе извършена великата революция, същата, в която бе участвал Кримов.

/.../

https://chitanka.info/text/37049-zhivot-i-sydba/143#textstart

5
Някога, преди войната, Кримов минаваше нощем по „Лубянка“ и се опитваше да си представи какво ли има там, зад прозорците на безсънното здание. Арестуваните лежаха във вътрешния затвор по осем месеца, по година, година и половина — водеше се следствие. После роднините на арестуваните получаваха писма от лагерите и се раждаха нови думи — Коми, Салехард, Норилск, Котлас, Магадан, Воркута, Колима, Кузнецк, Красноярск, Караганда, заливът Нагаево…

Но много хиляди, щом като попаднеха във вътрешния затвор, изчезваха завинаги. Прокуратурата съобщаваше на роднините, че тези хора са осъдени на десет години без право на кореспонденция, но в лагерите нямаше затворници с такива присъди. Десет години без право на кореспонденция явно означаваше разстрелян.

В писмата си от лагерите хората пишеха, че са добре, живеят на топло, и молеха, ако може, да им изпратят чесън и лук. И обясняваха на роднините си, че чесънът и лукът предпазват от скорбут. Никой никога не пишеше в писмата за времето, прекарано в следствения затвор.

Особено страшно беше да минаваш по „Лубянка“ и по улица „Комсомолска“ през летните нощи на 1937 година.

Пусти бяха задушните нощни улици. Зданията наоколо бяха тъмни, с отворени прозорци, едновременно измрели и пълни с хора. В тяхната тишина нямаше спокойствие. А в осветените прозорци зад белите перденца се мяркаха сенки, пред входа се затръшваха врати на коли, лумваха фарове. Човек имаше чувството, че целият огромен град се е смръзнал под светещия стъклен взор на „Лубянка“. В спомена се връщаха познати лица. Разстоянието до тях не се измерваше с пространство, то беше съществуване в друго измерение. Нямаше на земята и на небето сила, която би могла да преодолее тази бездна, равна на бездната на смъртта. Но нали не е в земята, не е под закован капак на ковчег, а е тук, наблизо, жив, дишащ, мислещ, плачещ — нали не е мъртъв.

А колите караха ли караха нови арестанти, стотици, хиляди, десетки хиляди хора изчезваха зад вратите на вътрешния затвор, зад вратите на Бутирския, на Лефортовския затвор.

Местата на арестуваните се заемаха от нови служители в районните комитети, в народните комисариати, във военните ведомства, в обединенията, в поликлиниките, в заводоуправленията, в профкомитетите, в поземлените отдели, в бактериологическите лаборатории, в Дирекцията на академичните театри, в авиоконструкторските бюра, в институтите, проектиращи гиганти на химията и металургията.

Понякога, много скоро, хората, заместили арестуваните врагове на народа, терористи и диверсанти, също се оказваха врагове, двуличници — тогава арестуваха и тях. Понякога и следващите назначени излизаха врагове, арестуваха и тях.

Един другар от Ленинград бе разказал шепнешком на Кримов как веднъж се случил в една килия с трима секретари на един и същи ленинградски районен комитет; всеки новоназначен разобличавал предшественика си като враг и терорист. В килията те лежали един до друг и никой не изпитвал злоба към другия.
/.../
Василий Гросман – "Живот и съдба", 1960 г.

Признайте си: какви сте –
мръсни или чисти
комунисти и нацисти!...
М. Тачков

Още в средата на миналия век Гросман е осъзнал античовешката същност на сталинизма!...
23:31
/.../
"И ето на. Сега го затвориха. Невероятното, нелепото, безумното се случи. Когато затваряха меншевики, есери, белогвардейци, попове, кулашки агитатори, той никога, нито веднъж дори за минута не се замисли какво ли изпитват тези хора, които са изгубили свободата си и очакват присъдата. Не помисли за техните съпруги, майки, деца.

Вярно, когато снарядите започнаха да избухват все по-близо и по-близо, да осакатяват свои, а не врагове, той вече не беше равнодушен — затваряха не врагове, а съветски хора, партийни членове.

Вярно, когато затвориха няколко души, които му бяха особено близки, хора от неговото поколение, които той бе смятал за болшевики ленинци, беше потресен, не го хващаше сън, започна да се замисля има ли Сталин право да лишава хората от свобода, да ги измъчва и разстрелва. Мислеше за страданията, които преживяваха те, за страданията на техните съпруги и майки. Нали те не бяха нито кулаци, нито белогвардейци, а хора — болшевики ленинци.

И все пак Кримов се самоуспокояваше — нали не затваряха, не интернираха него, нали не той подписваше, не той признаваше лъжливите обвинения.

И ето на. Сега Кримов, болшевикът ленинец, бе затворен. Сега нямаше утехи, тълкувания, обяснения. И това стана."
цитирай
Редактирай | Изтрий
6. mt46 - /.../
23:35
Но през тези дни той много се промени. Сега не се въздържаше и в присъствието на Надя говореше, че е непоносимо да четеш сладникави писма-наздравици за „великия учител, най-добрия приятел на физкултурниците, мъдрия баща, могъщия корифей, светлия гений“, на всичко отгоре той бил и скромен, и внимателен, и добър, и отзивчив. Ще речеш, че Сталин и оре, и лее метал, и в яслите храни с лъжичка децата, и стреля с картечница, а работниците, червеноармейците, студентите и учениците само го боготворят и ако го нямаше Сталин, целият руски народ щеше да погине като безпомощен добитък.

Веднъж Щрум преброи, че името на Сталин в един брой на „Правда“ се споменаваше 86 пъти, на другия ден наброи 18 споменавания на Сталиновото име само в уводната статия.

Възмущаваше се от незаконните арести, от липсата на свобода, от факта, че всеки не твърде грамотен началник с партийна книжка беше уверен в правотата си да командва учени, писатели, да им пише оценки, да ги поучава.
https://chitanka/text/37049-zhivot-i-sydba/181#textstart –
Не беше нужно човек да е идиот, нито мерзавец, за да подозира в измяна това жалко, омърсено същество. И Кримов на мястото на следователя не би вярвал на подобно същество. Той познаваше новия тип партийни дейци, дошли на мястото на ликвидираните, отстранените или изместени през 1937 година партийци. Те бяха други, различно устроени хора. Четяха други книги и ги четяха по друг начин, не ги четяха, а ги изучаваха. Обичаха и ценяха житейските материални блага, революционната жертвеност им бе чужда или пък не бе залегнала в основата на характерите им. Не знаеха чужди езици, обичаха руското в себе си, но и руски говореха неправилно, произнасяха: „процент“, „адрези“, „Берлин“, „особенен деец“. Сред тях имаше умни хора, но, изглежда, основната им, трудовата им сила се криеше не в идеята, не в разума, а в деловите способности и хитростта, в еснафската трезвост на възгледите.
цитирай
Редактирай | Изтрий
7. mt46 - https://chitanka/text/37049-zhivot-i-sydba/181#textstart
23:44
— Значи с нищо не искате да помогнете на партията. Щом стигнем до важни неща — и хайде в храстите да се крием, така ли? Лайнар сте вие, мръсен лайнар!

Кримов скочи, сграбчи следователя за вратовръзката, после удари с юмрук по масата и вътре в телефона нещо звънна, проехтя. Закрещя с пронизващ, виещ глас:

— Ти, кучи сине, ти, гадино, къде беше, когато аз водех хората в бой през Украйна и брянските гори? Къде беше, когато се биех през зимата край Воронеж? Ти, мерзавецо, бил ли си в Сталинград? Аз ли не съм правил нищо за партията? Ти ли, жандармска мутро, си защитавал съветската Родина ей тук, на „Лубянка“? Ами аз в Сталинград не съм ли защитавал нашето дело? Ами в Шанхай на тебе ли ти мятаха клупа на бесилката? На тебе ли, животно, или на мене колчаковецът простреля лявото рамо?

После го биха, но не просто по лицето, както в специалния отдел на фронта, а обмислено, научно, с познаване на физиологията и анатомията.

Хе, то да изтръгват признания е присъщо на фашистите – "Колко дена го били".

Ти си по-затворник от ония на Лубянка.
Няма лошо, но потърси помощ от психолог, ако не от психиатър.

Ти имаш по-голяма нужда от психиатър. Понеже си крайно вманиачен фанатик...

Сталин бе разговарял с Щрум. Хората, които сега седяха до него, не забравяха това.

Но, Боже мой, колко ужасно беше писмото, което тези другари искаха да подпише. За какви ужасни неща се говореше в него.

Не, той не можеше да повярва, че професор Плетньов и доктор Левин са убийци на великия писател. Майка му, когато идваше в Москва, се преглеждаше при Левин, Людмила Николаевна се беше лекувала при него, той беше умен, фин, кротък човек. Какво ли чудовище трябва да бъдеш, за да наклеветиш толкова страшно двама лекари?

Средновековен мрак лъхаше от тези обвинения. Лекари убийци! Лекари да убият велик писател, последния руски класик. На кого е нужна тази кървава клевета? Лов на вещици, инквизиторски клади, избиване на еретици, пушек, смрад, вряща смола. Как да свържеш всичко това с Ленин, със строителството на социализма, с великата война срещу фашизма?