.

 

Четенето като повтаряне

/Заключение/

 

   Цел на поезията, на литературата е да бъде – да бъде четена. За да се преражда духът на Твореца в неговия стремеж към висота и вечност /“воля за безсмъртие“ – сп. О. Ранк/. За да се възвисяват Духът, Душата…

   Четенето е повтаряне /но не абсолютно/ на Твореца, на неговите Творения. Писане – четене, творец – творба – читател са в единство, са в състояние на цикличност…

   Според Шопенхауер когато четем, ние не мислим със свои, а с чужди мисли /мислите на автора/. Но не е съвсем така. Ние четем пълноценно това, което е близко, сродно, съответстващо, отговарящо на нашите чувства и мисли, на нашата душевност и духовност. Аз чета това, което е подобно на моя „аз“. В Творението виждаме себе си и четем себе си – за да се познаем. Другото – онова, което ни е чуждо, далечно – и то е част от нас, но скрита, потисната, неосъзната /четейки, ние бихме могли да я събудим, да я възкресим/. Често се случва да мислим, да подозираме, да чувстваме нещо – и да го открием по страниците на някоя книга, в някой стих… Такава мисъл изказва Монтен в своите „Опити“. Когато я прочетох, си казах: „Да, и аз мислех и мисля същото!“…

   Мисълта на Шопенхауер за четенето е повторена и доразвита от Ницше в „Ecce homo“ – четенето е слушане на чужди „аз“-ове и потискане на своя „аз“. Да, четенето е потискане и разрушаване на първичния, природния „аз“ /както и писането/. Или усъвършенстване, изграждане на „аз“-а в пределите на духовното. Но по начало четенето е избрано от нас, то е по наша воля /освен когато се налага с учебна или научна цел/…

   Четенето е здраве-болест, живот-смърт /подобно но писането/. То става болест, когато е прекалено страстно, всепоглъщащо /пародиен пример – Дон Кихот/… Да четеш, както и да пишеш – значи да не живееш, значи да умираш. Да умираш като плът и да живееш като дух. Да се стремиш към Духа – към отвъдното… Може би цикълът раждане-живот-смърт е универсален, неизбежен за почти всяко нещо…

 

    *     *     *

   Повторенията, подобията, съответствията /както и различията, противоположностите/ в поезията са неизчерпаеми. Не можем да ги обхванем. Пък и няма смисъл…

   Да не се изкушаваме с разлагането и разголването на Лириката – да не разваляме хубостта й!

   Да не се стремим към буквата, а към душата и духа й!

   Да не се съмняваме, а да вярваме в нея!

   Да обичаме Поезията с чиста обич и състрадание – Пиета!

   Да я повтаряме в себе си!

   За да бъде!...

Марин Тачков

ПП : Заключение на дипломната ми работа „Словото в българската поезия – повторяемост, подобност, цикличност“ /1992 г./…

• Гениален творец е този, чиито произведения пораждат мисли в главата на читателя, слушателя или зрителя;
• Някои книги са полезни, само ако бъдат прочетени навреме;
• Писателю, ако искаш да те препрочитат, дай възможност на читателя да допише поне едно изречение към твоето произведение.

когато е добро. Не помня кой беше казал, че за качествата на една творба, може да се съди по броя на прочитите, които може да издържи. Далчев, да! Абсолютно вярно.
Четенето... За мен е страст и дълбоко вкоренен навик. И да, чета това, в което откривам себе си. Хубаво е, че то е най-доброто, написано през вековете. Слаба литература не съм в състояние да се насиля да чета.

Без упорит труд няма нито таланти, нито гении. Д. И. Менделеев
Геният открива пътя, талантът върви по него. М . Ебнер Ешенбах
Талантът работи — геният твори. Ршумаи
Талантът е дарба, над която човек властва; геният – дарба, която
властвува над човека. Дж. Лоуел
Хиляди таланти разказват за това, което притежава епохата, но само геният
пророчески ражда онова, което не й достига. Ф. Хебел

"Слаба литература" е доста относително понятие...

Колкото по не става, по-слаба е. На някои стихотворения и втория стих не мога да се насиля да прочета.