Преди 2-3 седмици излизах от болницата след поредната "профилактика". Беше неделен ден и из сградата се мотаеха само дежурните санитарки и сестри. Часът беше едва 11, а времето, както му казваме - лениво. Смятах да взема набързо горещ душ вкъщи, а после  да хвана въдиците и да се метна  към  "Отманли" за платерини.

   На входа на централното фоайе се сблъсках с Б. и първата ми мисъл беше, че някак странно понякога с мисленето си за определен човек, предизвиквам среща с него. Б. пристъпваше и опъваше нервно цигарата си, както винаги. Той е закоравял пушач още от годините във Военното училище, какъвто бях и аз допреди 7 години. Не бях го виждал година и, разбира се, първото, което ми дойде на устата е да го попитам какво стърчи в неделя по обяд пред болницата. Реших, че проблем на близък човек го е довел по това време. Отговорът на Б., обаче наистина ме изненада  и зарадва едновременно.

   Моят приятел Б. чакаше да вземе жена си от родилното с момченцето, което му беше родила. Жената на Б. е неговата трета поредна законна съпруга. Бил на сватбите му с първите 2. Даже за първата му сватба бях на прага да му ставам кръстник.

  Всъщност жената е трета, а детето четвърто. От първата има момиченце, от втората момченце, а от третата вече две момчета. Разделяйки се, му пожелах да хвърли гадните цигари най-сетне, пожелах му всичко хубаво, за което можех да се сетя, си помислих колко чудесно  е, че има хора като Б. Да бъдеш татко на 4 здрави, красиви  българчета в днешните трудни години е нещо страхотно! Да направиш три  българки - майки - също е забележително! Заедно с това, Б. е изключително отговорен човек. На първата съпруга през 1994 купи панелна гарсонера. На втората построи гарнонера в нова кооперация през 1998, а за третата строи къща в едни от кварталите на Бургас. 


***

   Всъщност с Б. се познаваме от 1993 г. Работехме заедно в полицията и се сближихме от от първите дни, защото и двамата обичахме работата си истински и дори  и в онези години винаги я работехме със сърце и интелигентно. Той беше взводен командир в "Охранителна", но го препоръчах на началството и  го "дръпнах" в "Криминална", а после работихме няколко години в една стая. Не гледахме часовника си за края на роботното време, когато трябваше да свършим работата си и трябваше да измисляме хитри комбинации, за да наритаме поредния "задник".

  Две случки с него  няма да излязат никога от съзнанието ми.

  Първата беше през зимата на 1995. Трябваше да правим претърсване в квартирата на С. -  прекупвач на крадени вещи. С. прекупуваше всичко - от електрожени и дрелки до телевизори и видеа. В това време прекупвачеството на битова техника процъфтяваше. Към 5 часа се събрахме аз, той и още две куки и с раздрънканата лада потеглихме за крайния квартал. Входната врата на жилището на С. представляваше гротеска на "модерно произведение на изкуството". Някаква уродлива, безумна решетка, в която бяха заварени метални и стоманени елементи, каквито могат да ти дойдат на ум: 10 цолови зъбчати колела, 5см винкели, половинка от радиатор и прочие. Разбира се,  С. не ни посрещна с радост, но нормално беше да очакваме минимален респект. Вместо това вратата се отвори и зад решетката с бесен лай към нас се вторачи немска овчарка около 40-50 кг, а домакинът ревеше като ранен нерез, псуваше на майка и размахваше тежък топор. Като старши бях най-отпред, но още не бяха минали и секунди като чух топуркането на двама от своите колеги надолу по стълбите(бяхме на 4 етаж, но те нямаха вдреме и да вземат асансьора). Тогава зад гърба си чух изщракването на дръпнатото петле на пистолета(носехме оръжието с патрон в цевта) и рева на Б.: " Хвърляй брадвата, че ей ся ти ебах мамата". Няма да описвам как изглеждаше моят приятел в този миг, но за С. беше толкова убедително, че само след минута стоеше с белезници в коридора, а кучето мълчеше заключено в тоалетната. А аз трябваще да ходя до ладата, за да извикам "колегите" си да помагат в претърсването.

     Другата случка беше през 1996. Със същата лада отивахме да правим секретен оглед на някакъв тайник за крадени коли. Беше лятна сутрин. Някъде около Созополските светофари по станцията чухме как колегите от патрулката в циганския квартал "Кумлука" започнаха да търсят отчаяно помощ. Разбрахме, че в гетото на квартала са отишли да зъдаржат избягал затворник, в къщата му ги е обрадила тълпа с камъни, ножове и брадви и колегите не можеха дори и мислят за бягство. Тълпата настъпваше, а на прозивите им за съдействие ефирът мълчеше. Мълчаха дежурните от 5 районни управления в Бургас и дежурният на  Областната дирекция. Б. караше колата, бяхме вече към края на "М.Рудник". Спогледахме се и само след секунда бяхме направили братния завой. По станцията на ладата разбрах адреса, където бяха обградени колегите. Профучахме с мръсна газ през целия цигански квартал. Когато стигнахме къщата, Б. насочи колата в средата на тълпата без дори да сложи крак на  спирачките, спряхме чак когато се пръснаха. после извади пистолета и изпразни половин пълнител във въздуха. Изненадата помогна и ни даде няколко минути, в които заобградените полицаи успяха да се качат и да се спасят. Най-наглите и злостни от нападателите седмица по-късно получиха "своето", но това е друга тема.

страхотна книга. Още по- добре ще се получи, ако се напише сценарии за телввизонна поредица. Интересна и завладяваща, далеч от кича и безумията на "Стъклен дом", "Фамилията" и други подобни бози.

благодаря, идеята е добра. 90те бяха най-вълнуващите и драматични години в живата на Полицията през "новото време"