.
Чирпанлия без ръце бърка бетон  

25.11.2014 17:09 | Живот

Макар и без ръце Георги се опитва да обгърне Пенка, с която живее от близо две години в дома си в покрайнините на Чирпан. Снимки: Иван Славов

"Като съм без ръце, да не съм без акъл, няма да легна да мра!", казва с широка усмивка чирпанлията Георги Здравчев, докато бърка бетон със специална лопатка, закрепена на крака му. Пъргавият мъж внимателно започва да обръща сместа, която ще излее в един улук, за да си измайстори циментов кол за асмата в двора му. 63-годишният Георги е инвалид от 10-годишен. Ампутирани са му двете ръце от раменете. Въпреки това нито за миг не се предава, не се смята за по-некадърен от другите, измисля си всевъзможни приспособления, за да компенсира липсата на ръце. Така сади дръвчета, пасе кози, гледа кокошки, бърка цимент, прекопава двора, води си записки и се обслужва сам.

Ядосва го единствено безмилостната администрация. За толкова години така и не успява да се пребори за енергийни помощи от социалните служби, нито за личен асистент, макар че пенсията му е едва 290 лв. с добавките за инвалидност.
"Три години подред кандидатствам за енергийни помощи и все не ми дават, защото съм имал земя на мое име. Сега пък, като прехвърлих всичко на сестрите си, ме отхвърлят, защото съм направил сделка", ядосва се Георги Здравчев. Има и спътница в живота - 61-годишната Пенка от Стара Загора. Опитал да я направи личен асистент, защото и тя няма доходи и не може да се пенсионира заради липсата на стаж. "Не дадоха да ми стане асистент, защото не се е развела с предишния си съпруг", коси се чирпанлията. Но не се предава и с малката пенсийка оцеляват някак. Допреди два месеца пасял стадо от 100 кози.

На ливадата пред дома му, недалеч от старите гробища на Чирпан и порутен православен храм, е направил своя орехова градина. Всяка фиданка е посадил сам. С охота демонстрира как го прави. Макар и без ръце успява да придържа бела и да го забива с удивителна сила с рамото в пръстта. Изкопава дупката, заравя дръвчето, след което взема кофа с дълга връв, която слага на рамо и излива внимателно върху засадената фиданка.

Въпреки че е инвалид, Георги не се предава и умело се справя с ежедневието. "Не мога да стоя по цял ден без работа, а и обичам животните", обяснява доскорошният козар. Грижи се за десетина кокошки, пак с лопатката за крак рине мръсотиите и им сипва зърно. Има си и приспособления, с които се оправя сам в тоалетната. Иначе дава на половинката си Пенка да го храни и да му сипва ракийка. За бръсненето обаче ходи на бръснар всеки петък. Навремето му измайсторили и протеза с накрайник за писане. Свикнал бързо и с лекота водел сметките за козите.

Георги остава без ръце едва десетгодишен. Бил буйно дете, не се свъртал на едно място. Седмица преди Великден през април 1961 г. с още двама приятели решили да си поиграят на новия електрически стълб до дома му. И преди го правели, пренебрегвайки табелата "Опасно за живота!", защото по далекопровода още нямало ток. Във фаталния ден обаче пуснали пробно електричество за няколко часа.

"Добре, че съм бил с гуменки, та оживях", споделя Георги. Не помни нищо от самия инцидент, но след падането ръцете му били обгорени, завели го във Военна болница в София, където ги ампутирали почти от рамената. Георги вече не съжалява за минали неща. "Това е Божа работа. Каквото му е писано на човек, това става", смята енергичният чирпанлия. Пък и никога не се е смятал за негоден. Като тийнейджър си имал приятелка, обичал да пътува. Живее пълноценно и до днес. С Пенка се събрал преди две години, запознали се докато бил на гости на сестра си в Стара Загора. "Грижим се един за друг", казва Георги и нежно се опитва да я обгърне с рамена. Споделя, че двамата са царе на купона, обичат да танцуват.

Георги казва, че мечтаел да стане футболист. И след инцидента бил тартор на терена в махалата. "Бях майстор с топката - тя минава, но играчът не", смее се сега мъжът. По-малката му сестра пък си спомня, че много се палел по играта. "Беше като торпедо, бягаше, риташе, караше се на отбора, че и на бой им налиташе", допълва тя.
Георги бил в четвърти клас, когато останал без ръце. Преди инцидента бил отличник. "После ходех като слушател в училище", спомня си чирпанлията. Иначе признава, че много обичал математиката и геометрията. "Учих до 8 клас, но ми се уби желанието и тръгнах с овцете", разказва Здравчев. Той е много благодарен на сестрите си, които нито за миг не са го оставили. С усмивка разказва, че най-малката - Пенка, родителите му я планирали за братче, което да му помага. "По-добре е така, много са ми добри сестричките", казва с мила усмивка мъжът. Преди шест години се споминала майка му Делка, след няколко дни починал и баща му Иван.

През 1964 г. го изпратили в Германия да му направят протези, но не ги харесал. "Направиха ми едни, дето и досега стоят на тавана, не мога да ги ползвам", жали се човекът. Предлагали му други, при които да може да мърда китката, но той иска такива, с които да има пръсти. Иначе е свикнал и така и вече не се нуждае от фалшиви ръце.

Иван Славов
www.trud.bg/Article.asp

ПП: Да, зависи от духа...
Мнозина могат доволно да живеят без ум, без душа, без сърце, но трудно биха живели без ръце...

хора!Искрено се възхищавам на силния дух на този човек на волята и ентусиазма му!Дано успее във всичко което има за цел!
Много оптимистичен разказ за един борбен българин!
Поздрави!Лека вечер!

Гледах репортаж за този човек: държеше закрепена за крака си права лопата и обработваше градината. Там си засявал всякакви зеленчуци, имаше и млади овошки. Човекът изглежда жизнен, младолик за годините си, на лицето му няма страдание, а удоволствие от живота и - любов. Удивително нещо е човешката психика! Силата на волята може да направи чудеса! Почувствах се възродена, сила ми даде този човек, радост ми вля в сърцето... И на тебе благодаря, Марине, за силния постинг! Поздрави!

Прочетен днес: 2668