Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2014 19:52 - Може ли човек да живее без ръце?...
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2807 Коментари: 5 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
.
Чирпанлия без ръце бърка бетон  

25.11.2014 17:09 | Живот

image

Макар и без ръце Георги се опитва да обгърне Пенка, с която живее от близо две години в дома си в покрайнините на Чирпан. Снимки: Иван Славов

"Като съм без ръце, да не съм без акъл, няма да легна да мра!", казва с широка усмивка чирпанлията Георги Здравчев, докато бърка бетон със специална лопатка, закрепена на крака му. Пъргавият мъж внимателно започва да обръща сместа, която ще излее в един улук, за да си измайстори циментов кол за асмата в двора му. 63-годишният Георги е инвалид от 10-годишен. Ампутирани са му двете ръце от раменете. Въпреки това нито за миг не се предава, не се смята за по-некадърен от другите, измисля си всевъзможни приспособления, за да компенсира липсата на ръце. Така сади дръвчета, пасе кози, гледа кокошки, бърка цимент, прекопава двора, води си записки и се обслужва сам.

Ядосва го единствено безмилостната администрация. За толкова години така и не успява да се пребори за енергийни помощи от социалните служби, нито за личен асистент, макар че пенсията му е едва 290 лв. с добавките за инвалидност.
"Три години подред кандидатствам за енергийни помощи и все не ми дават, защото съм имал земя на мое име. Сега пък, като прехвърлих всичко на сестрите си, ме отхвърлят, защото съм направил сделка", ядосва се Георги Здравчев. Има и спътница в живота - 61-годишната Пенка от Стара Загора. Опитал да я направи личен асистент, защото и тя няма доходи и не може да се пенсионира заради липсата на стаж. "Не дадоха да ми стане асистент, защото не се е развела с предишния си съпруг", коси се чирпанлията. Но не се предава и с малката пенсийка оцеляват някак. Допреди два месеца пасял стадо от 100 кози.

На ливадата пред дома му, недалеч от старите гробища на Чирпан и порутен православен храм, е направил своя орехова градина. Всяка фиданка е посадил сам. С охота демонстрира как го прави. Макар и без ръце успява да придържа бела и да го забива с удивителна сила с рамото в пръстта. Изкопава дупката, заравя дръвчето, след което взема кофа с дълга връв, която слага на рамо и излива внимателно върху засадената фиданка.

Въпреки че е инвалид, Георги не се предава и умело се справя с ежедневието. "Не мога да стоя по цял ден без работа, а и обичам животните", обяснява доскорошният козар. Грижи се за десетина кокошки, пак с лопатката за крак рине мръсотиите и им сипва зърно. Има си и приспособления, с които се оправя сам в тоалетната. Иначе дава на половинката си Пенка да го храни и да му сипва ракийка. За бръсненето обаче ходи на бръснар всеки петък. Навремето му измайсторили и протеза с накрайник за писане. Свикнал бързо и с лекота водел сметките за козите.

Георги остава без ръце едва десетгодишен. Бил буйно дете, не се свъртал на едно място. Седмица преди Великден през април 1961 г. с още двама приятели решили да си поиграят на новия електрически стълб до дома му. И преди го правели, пренебрегвайки табелата "Опасно за живота!", защото по далекопровода още нямало ток. Във фаталния ден обаче пуснали пробно електричество за няколко часа.

"Добре, че съм бил с гуменки, та оживях", споделя Георги. Не помни нищо от самия инцидент, но след падането ръцете му били обгорени, завели го във Военна болница в София, където ги ампутирали почти от рамената. Георги вече не съжалява за минали неща. "Това е Божа работа. Каквото му е писано на човек, това става", смята енергичният чирпанлия. Пък и никога не се е смятал за негоден. Като тийнейджър си имал приятелка, обичал да пътува. Живее пълноценно и до днес. С Пенка се събрал преди две години, запознали се докато бил на гости на сестра си в Стара Загора. "Грижим се един за друг", казва Георги и нежно се опитва да я обгърне с рамена. Споделя, че двамата са царе на купона, обичат да танцуват.

Георги казва, че мечтаел да стане футболист. И след инцидента бил тартор на терена в махалата. "Бях майстор с топката - тя минава, но играчът не", смее се сега мъжът. По-малката му сестра пък си спомня, че много се палел по играта. "Беше като торпедо, бягаше, риташе, караше се на отбора, че и на бой им налиташе", допълва тя.
Георги бил в четвърти клас, когато останал без ръце. Преди инцидента бил отличник. "После ходех като слушател в училище", спомня си чирпанлията. Иначе признава, че много обичал математиката и геометрията. "Учих до 8 клас, но ми се уби желанието и тръгнах с овцете", разказва Здравчев. Той е много благодарен на сестрите си, които нито за миг не са го оставили. С усмивка разказва, че най-малката - Пенка, родителите му я планирали за братче, което да му помага. "По-добре е така, много са ми добри сестричките", казва с мила усмивка мъжът. Преди шест години се споминала майка му Делка, след няколко дни починал и баща му Иван.

През 1964 г. го изпратили в Германия да му направят протези, но не ги харесал. "Направиха ми едни, дето и досега стоят на тавана, не мога да ги ползвам", жали се човекът. Предлагали му други, при които да може да мърда китката, но той иска такива, с които да има пръсти. Иначе е свикнал и така и вече не се нуждае от фалшиви ръце.

Иван Славов
www.trud.bg/Article.asp

ПП: Да, зависи от духа...
Мнозина могат доволно да живеят без ум, без душа, без сърце, но трудно биха живели без ръце...




Гласувай:
12


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. emi1ts - Много лъчезарни
26.11.2014 21:36
хора!Искрено се възхищавам на силния дух на този човек на волята и ентусиазма му!Дано успее във всичко което има за цел!
Много оптимистичен разказ за един борбен българин!
Поздрави!Лека вечер!
цитирай
2. donchevav - Гледах репортаж за този човек: д...
26.11.2014 22:19
Гледах репортаж за този човек: държеше закрепена за крака си права лопата и обработваше градината. Там си засявал всякакви зеленчуци, имаше и млади овошки. Човекът изглежда жизнен, младолик за годините си, на лицето му няма страдание, а удоволствие от живота и - любов. Удивително нещо е човешката психика! Силата на волята може да направи чудеса! Почувствах се възродена, сила ми даде този човек, радост ми вля в сърцето... И на тебе благодаря, Марине, за силния постинг! Поздрави!
цитирай
3. mt46 - Странно! Къде са тези прочити?!... Не са на предишния ми постинг...
26.11.2014 23:32
Прочетен днес: 2668
цитирай
4. mt46 - Благодаря, Вени! По принцип хората от миналия век бяха /са/ по-здрави, жизнени...
27.11.2014 12:46
donchevav написа:
Гледах репортаж за този човек: държеше закрепена за крака си права лопата и обработваше градината. Там си засявал всякакви зеленчуци, имаше и млади овошки. Човекът изглежда жизнен, младолик за годините си, на лицето му няма страдание, а удоволствие от живота и - любов. Удивително нещо е човешката психика! Силата на волята може да направи чудеса! Почувствах се възродена, сила ми даде този човек, радост ми вля в сърцето... И на тебе благодаря, Марине, за силния постинг! Поздрави!

цитирай
5. mt46 - Благодаря! Поздрави!...
27.11.2014 12:47
emi1ts написа:
хора!Искрено се възхищавам на силния дух на този човек на волята и ентусиазма му!Дано успее във всичко което има за цел!
Много оптимистичен разказ за един борбен българин!
Поздрави!Лека вечер!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19159239
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148916
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031