.
Какво чукчата не чете за Льо Пен 10.12.2015 17:28; Валери Найденов

В днешната глобална медийна среда господстват "чукчите" - тези, които не четат, защото са писатели. Спомняте си вица, да не ви го повтарям. Отказът да се чете води до сляпа вяра в чисти лъжи. И ако някой каже простата и очевидна истина - чукчите го наричат екстремист.

Да вземем лъжливото твърдение, че ислямът е религия на мира, толерантността и любовта към различния. Я си казал нещо друго, я чукчите са те изяли.

Но ако човек не е чукча, а читател, той ще прочете внимателно Корана. И там ще види над 200 призива от рода на "И сражавайте се с тях (неверниците), докато има заблуда и религията ще е на Аллах!" (Сура 2/193). Демек, дайте да изчистим целия свят от иноверците. Факт ли е това? Факт. Но чукчата не чете нищо, освен опорните точки от Великия чукча в Голямата земя.

Тази седмица медийните чукчи ми проглушиха ушите, моите и на света, че лидерката на френския Национален фронт Марин льо Пен е фашистка, расистка, ксенофобка и че нейният успех на първия тур в местните избори във Франция е катастрофа за демокрацията.

Аз обаче не съм чукча и прочетох туй-онуй за тази Марин льо Пен. И моят извод е, че тя е радетел за класическата френска политика. Тази, която е доказано успешна. Истината е, че Льо Пен е хибрид между Дьо Гол и Франсоа Митеран.

Това са най-великите френски политици от модерната епоха. Ако бяха живи, и двамата щяха да гласуват именно за нея, а не за мизерабълните си политически наследници.

Вярно, Националният фронт се роди с лоша слава. Старият Льо Пен - бащата на Марин, си пада антисемит и лют ксенофоб. Но той изхвърча от партията.

Щерката Льо Пен не е против обединена Европа, но я вижда като "Европа на нациите" - свободна конфедерация от суверенни национални държави. Според нея Лисабонският договор е гробокопач на независимостта и идентичността на европейските нации. Поне 60 на сто от европейското население вече е на същия акъл. В България - също. Така че кой е екстремист?

Каква е разликата между Дьо Гол, Митеран и новите европейски лидери? Онези общо-взето правеха това, което иска от тях населението. Новите обикновено правят точно обратното.

Първо брюкселската бюрокрация сътвори европейска конституция. Тя бе отхвърлена от френския народ на референдум с резултат 55 на 45. Изобщо където се допуснаха референдуми, народът навсякъде я отхвърли.

Тогава евроолигархията размести някои абзаци и пробута същия документ, но като "Лисабонски договор". И не допусна повече народният вот да й се пречка.

Така че кой е по-истинският демократ - Марин Льо Пен или президентът социалист Франсоа Оланд? Или нашият Станиш? На референдума през 2005 г. френските социалисти бяха разцепени, но все пак 60 на сто от членовете на партията гласуваха с "не". Лидер на дясното крило в лявата партия тогава бе Лоран Фабиус, бивш премиер. Той направи ляв завой и каза "не". Затова пък Оланд, който минаваше за лидер в лявото крило, зави рязко надясно и каза "да". Дайте ни глобализация, стига с този суверенитет. Това бе малък, но влиятелен кръжок на предателите.

сред европейската левица. Днес той дава тон на лявото, но вече няма кой да пее.

Обвиняват Марин, че е враг на свободната търговия. Тя обяснява, че подкрепя умерения протекционизъм и изобщо не одобрява "автархията" (пълно самозадоволяване), както я набеждават медийните чукчи. Да не повтарям вица. Точно това бе френската политика при Дьо Гол и Митеран - най благополучния период в историята на Франция. Марин Льо Пен сравнява икономическите сили с бурна река. Ако се премахнат всички диги, реката ще помете всичко по пътя си. Ако се издигне язовирна стена, бушуващите води ще я съборят. Значи трябва да има стена, но с шлюзове, през които да се изпуска оптималното количество вода. Това е политиката, която изгради успеха на всички развити икономики в света - като започнем от Англия и завършим с Китай. Тя е просто задължителна за бедните държави като България, защото с нашия лабораторен неолиберализъм никой не е прокопсал. Ако искате да видите как гледа на тази тема модерната икономическа наука, прочетете "23 неща, които не ви казват за капитализма" от световно известния професор в Кеймбридж Ха Джун Чан. Книгата излиза на български едновременно с отпечатването на този брой на "168 часа". Да, има много неща, които тукашните чукчи не схващат за капитализма. Защото нищо не четат, освен опорните точки от Голямата земя. Льо Пен е за нова международна валута. В един момент тя дори възроди старата идея за клиринговата валута "банкор", която бе предложена от Мейнард Кейнс след Втората световна война. Нещо подобно измисли и бившият шеф на МВФ Строс Кан. За награда го арестуваха в Ню Йорк, изнасилил бил чернокожа камериерка в хотела. И щом си подаде оставката от МВФ, веднага го пуснаха. Камериерката се оказала девствена, изяла си хартията с показанията и си купила хотел, в който

кани Строс Кан да дойде пак,

ако някога се престраши да посети Ню Йорк.

Та освен за нова световна валута Льо Пен настоява за връщането на американския закон "Глас-Стигъл", който бе приет през 1933 г. след тоталния фалит на банките.

Също много разумна, доказана идея. Дълги години банковият сектор се бореше срещу този намордник и успя да го разкъса през 1999 г.

Резултатът е известен - борсовият крах и банковата криза от 2008 г. Естествено, Льо Пен иска подобен закон за Европа. Избирателят добре помни.

И това не е екстремизъм. В САЩ Обама се опита да направи подобна банкова реформа със закона "Дод-Франк". Но той бе така свирепо орязан в Конгреса, че загуби всякакъв смисъл. Затова финансовият сектор днес е пак е раздут като

напомпана изотзад

със сламка жаба

и всички го чакат два пъти по-мощен пльок.

През 2011 г. френският дълг проби тавана, защото държавата пое лошите кредити на частните банки. Тоест за сметка на народа. Тогава Льо Пен предложи 7 мерки, които биха спечелили за бюджета 30 милиарда евро годишно. Най-съществената бе да се запушат данъчните вратички за едрия бизнес, което би докарало 18, 5 милиарда. В резултат тя влезе в люта словесна битка с организацията на едрите предприемачи (Mouvement des Enterprises de France). Уви, соцпартията уж бе още лява, но тогава си траеше културно. Само че избирателят не забравя.

Марин отнесе много обиди и когато поиска

"разделение на

джамията от държавата"

Тя бе против помощите и от бюджета, и от Саудитска Арабия при строежа на джамии, против държавните заплати за имамите и т.н. Тогава Оланд я наричаше "ислямофоб". Днес той предложи същите мерки и френският парламент го аплодира половин час на крака. Обаче избирателят помни.

Напоследък Марин направи и остър ляв завой, като вдигна от паважа каузите, които социалистите изхвърлиха. Нарекоха я дори "Жана д"Арк на социалната държава"*. Но ако се вгледа човек в обещанията й, нищо ново - всичко това го имаше при президентството на Митеран през 80-те години.

Идеите на Льо Пен са съвсем естествени, нормални и вече доказани от най-успешната епоха във френската история. Напротив, днешните идеи на власта са екстремни. Мултикултурализмът вече експлодира. Глобализацията пък имплозира.

Обаче у нас чукча не чете... Да ме извинят впрочем жителите от Чукотка, че така използвам тяхното честно и неопетнено име. Затова няма да разкажа пак вица. Разчитам само на това, че поради лютия студ и пропуските в разпространението еленовъдите на север от Магадан този месец не четат български вестници.

_________________

*http://www.politico.eu/article/marine- le-pen-goes-left-socialist-sarkozy-communist/

*Коментарът е за вестник "168 часа"
www.24chasa.bg/Article.asp

ПП: Навярно чукчата не чете, защото е начукан...

Милена Вълкова
Марин льо Пен - Бунтарката

08.12.2015 12:28 | Анализи

Марин льо Пен, лидерката на крайнодесния Национален фронт, може да се смята за победител на регионалните избори във Франция, макар в неделя да мина само първият им тур. И се очертава като важен фактор в политиката. Тя не крие амбицията си да стане президент на изборите през 2017 г. Това е нейна цел, откакто оглави партията, и през годините върви към нея уверено, целенасочено и с ясно формулирани послания.

В понеделник Марин льо Пен (47 г.) се събуди като най-обсъждания и най-необичан политик от политиците във Франция. Заради резултатите от първия тур.

На национално ниво Национален фронт е лидер в 6 от 13-те региона, като общо получи 30,6% от гласовете, изпреварвайки републиканците на експрезидента Никола Саркози (27%) и социалистите на настоящия държавен глава Франсоа Оланд (23%).

Но това не е всичко - Марин взе 40,64% и първото място в социалистическия бастион - Северния Нор Па дьо Кале - Пикардия, страдащ днес от присъствието на хиляди нелегални имигранти. Племенницата й Марион Марешал - Льо Пен направи същото - първа е с 40,55% от гласовете в Югоизточния Прованс Алп Кот д'Азюр.

„Ние сме призвани да постигнем национално единство, от каквото страната се нуждае“, каза в речта след успеха Льо Пен, бъркайки директно в прясната рана на французите, кървяща от атентатите в Париж на 13 ноември. Изглежда че те също помогнаха на партията на Марин, доказвайки, че изричаните стотици пъти от лидерката думи срещу имигрантите и управлението на ЕС са основателни, а не просто задължителна за лидер на националисти реторика.

Очакванията са, че на втория тур и двете дами от клана Льо Пен ще спечелят окончателно победата, което ще отвори широки врати пред Марин към президентския пост. Тя го иска и заяви това с участието си в надпреварата през 2012 г. Тогава спечели 17,9%, оставайки трета на първия тур, а на балотажа Оланд надви Саркози.

От вчера нещата са други и анализатори вече започнаха да предричат, че Марин льо Пен ще е следващият френски президент. Без да парадира с изисканост и излишна помпозност, Марин очевидно притежава харизмата да поведе след себе си солидна маса в страна, която с революция е извоювала статута си на република. Тя е закърмена с политиката и черпи опита на баща си Жан-Мари льо Пен. Той учредява Национален фронт, когато дъщеря му е едва 4-годишна, за да се стигне до 2010-а, когато поема ръководството на партията.

В края на 2011-а авторитетното списание „Тайм” я постави сред 100-те най-влиятелни личности за годината, нещо, което прави и сега, през 2015-а.

Дали Марин е съвременният националистически прототип на Жана Д'арк, ще докажат бъдещите й дела, но духът й на бунтарка изригна и в пряка битка с баща й по-рано тази година. Тя не се посвени да го изхвърли от създадената от него партия, упреквайки го в остри антисемитски изказвания. И макар да се прогнозираше, че скандалът ще разколебае почитателите на националистите, това не се случи. Напротив - доказа, че Марин може да отстоява твърдо позициите си дори когато става дума за собствената кръв и да се опълчва на стереотипите.

Дали Льо Пен ще ги разчупи окончателно ще зависи от резултатите в неделя. Но пробивът вече е направен. Макар френският елит да има опит с обуздаване на аспирациите към власт на крайнодесни политици, този път може да му е по-трудно.

Вятърът на събитията духа в платната на Марин льо Пен, а тя плавно прави малки стъпки към центъра. И така може да се окаже любимата бунтарка не само на Франция, но и на обърканата и разединена Европа.

Има дъщеря, кръстена на Жана д'Арк

Марин льо Пен е магистър по право и евродепутат от 2004 г. Има три деца - Жана (17) и близнаците Луи и Матилда (16). След два развода живее със съпартиеца си Луи Алио. Обича ските, а през 2013 г. падна в празен басейн, докато косеше трева и контузи гръбнака си. Често има скандали с медиите - отказвала е да дава интервюта, напускала е тв студиа, на определени журналисти не давала акредитации за партийни събития.

Другите за нея

Не се е променила към добро

Няма да гласувам за нея на президентските избори през 2017 г. Много иска този пост, но няма нито политическите, нито етичните качества за това. Съжалявам, че преди години я посочих като най-подходяща за председател на Национален фронт. Направих го заради младостта й, но оттогава тя не се е променила към по-добро. Предполагам, че сега би желала да ме види по-скоро мъртъв, щом не искам да се оттегля като почетен председател на партията.

БАЩАТА ЖАН-МАРИ ЛЬО ПЕН ПО-РАНО ТАЗИ ГОДИНА

Няма опит

С оглед на президентските є амбиции смятам, че тя няма опит за този пост. Нейната решителност да изолира Франция ще доведе до трагедия. Срамувам се от начина, по който говори за имигрантите, за мъртвите хора по плажовете или в Средиземно море.

НИКОЛА САРКОЗИ, ЕКСПРЕЗИДЕНТ НА ФРАНЦИЯ

Ще стане президент

Марин льо Пен е един от най-интересните политици в Европа. За разлика от повечето лидери тя се отнася с искрена симпатия към Русия. Борбата за президентския пост във Франция през 2017 г. ще бъде между Марин льо Пен и още някого. Но все пак един ден тя ще е президент. Нейните икономически възгледи са толкова леви, че екссъветник на Никола Саркози възкликна, като прочете книгата ми: Та това фактически е Карл Маркс.

КИРИЛ БЕНЕДИКТОВ, АВТОР НА БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА МАРИН ЛЬО ПЕН „ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЖАНА Д'АРК“

Отказва се от остарели принципи

Тя прегръща всички демократични ценности и не се страхува да се отърве от някои остарели националистически принципи. И вместо да казва, че ислямът е тероризъм, настоява, че Франция е светска държава, в която не трябва да се подкрепя възможността хиляди мюсюлмани да практикуват религиозните си традиции.

ВЛАДИМИР ЖИРИНОВСКИ, ЛИДЕР НА РУСКАТА ЛИБЕРАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ

Краят на песента „И Хитлер така е започнал”

Селекция анализи от мрежата, Споделено от мрежата · 09/12/2015 · 22:21

le-pen667

от Калин Руменов

Досега беше стандартно, чак непоносимо банално. Всеки път плашеха с Хитлер непослушните европейски народи, когато те на избори направеха политическа беля и избираха нещо по-различно от крайно безлично политическо месо. Всеки път една и съща песен – внимавайте какво правите, защото и Хитлер така е започнал, дошъл е на власт с избори.

А за Хитлер сме приели, че е Най-страшното от страшните и по-страшно не може да съществува. Възможно ли е обаче да грешим или просто необратимо да сме затъпели от слушането на една и съща песен.

Възможно ли е да има и нещо по-страшно от Хитлер, позволено ли е да го има, цензурирано ли е да се пита. До вчера може и да не ни го побираше добре обработеният ни акъл, но днес подозираме, че по-страшно може и да има. Подозираме, че то се предава по бежански път или при етнорелигиозно кръвопреливане, което за кратко

може и да удължи живота на един стар континент

но няма да го предпази от неминуема смърт. Позволете ни да подозираме, пък ако ще това да е дъното на интелектуалната нищета, ако ще да е върхът на популизма.

Позволете ни да подменим кумира на Злото, който толкова десетилетия вярно ни служеше за плашило. Позволете ни да си направим нов, който има много повече общо с реалността. Защото реалността е такава, че трябва да избираме от какво да се страхуваме – от поредното мнимо провидение на Хитлер или от истинската навалица, наричана политкоректно „бежански поток”. Кой от страховете всъщност е популизъм и кой е реализъм. И кой е по-близо до здравия разум, кой граничи с историческата глупост.

Позволете ни да изхвърлим популизма от Топ 1 на смъртните политически грехове и на негово място да класираме безграничното либерално скудоумие. Позволете ни да се страхуваме за християнските си традиции, а не от традицията Хитлер да се явява на избори и да ги печели.

Песента за Хитлер вече е към последния си припев, а заедно с нея

става неизползваем и универсалният етикет „популизъм”

Който досега с лека либерална ръка можеше да се лепи на всичко неудобно – и на откровените недоразумения, и на напълно разумните идеи за повече национално и за по-малко мулти-култи.

Песента е към края си, но либералният мейнстрийм и пропагандата му друга песен не знаят. И с цялата нелепост на момента продължават да я натрапват, защото във Франция крайната десница взела, че спечелила най-много гласове. Какво ви става, французи – опомнете се, да ви кажем ли как е започнал Хитлер.

Какво ви става, наднационални скопци – да не би да не сте видели преселението на народите, да не би да не сте чули как наскоро гърмя и трещя в Париж.

Или вие по-далеч от мустака на Хитлер не виждате и няма ситуация, заради която да прогледнете. Дори и съвремието да е достатъчно страшно, да е по новому страшно – вие пак ще си сънувате кошмарите от миналото. И после ще ги разказвате на висок глас, за да плашите непослушните народи, на които им е втръснал вкусът на безполовото чиновническо месо, продавано на поредните избори като политически елит.

Народите сами знаят или усещат какво е най-добре за тях. Освен това грешат по-рядко от политиците и още по-рядко предават своите държави – дали напълно съзнателно, дали от добро сърце, като канят на гости хора от кол и въже.

Дежурното плашило Хитлер е почти мъртво и за смъртта му са виновни единствено уж добрите ни намерения. Заради тях Европа заприличва на все по-неевропейско място, а

отделните държави се превръщат в безправни роби

които трябва да приемат абсурдни за самите себе си дефиниции за човешка свобода. И ако не го направят, народите им ще бъдат дамгосани със свастика, а интелектът и инстинктът им за самосъхранение ще бъдат унижавани. Какво направи, народе Х, за какви популисти гласува – не си народ, а си мърша, неонацистка мърша при това.

В чест на Франция нека изпеем за последен път „И Хитлер дойде на власт с избори”, а после всички да се разотиват по домовете си. Вкъщи си е най-хубаво и не искаме друго, освен да живеем там, а там да ни е постарому познато, хората да ни са познати. Европа няма къде да бяга и въобще не е нужно да бяга където и да е. Нужно е само да залости здраво вратата и да я отваря само ако през нея ще излиза някой.

Времената се менят, заедно с тях се сменят и злодеите. Нека довчерашното Най-страшното от страшните почива в мир за неопределено бъдеще време. Нека престанем да говорим за него в минало несвършено време, защото може и да не усетим как разговорът ще продължи в сегашно носталгично.

Позволете на Европа да заживее в настоящето и в него да търси актуалните си страхове. Било каквото било някога, Хитлер може и да е идвал на власт с избори. Днес обаче идва нещо друго, което съвсем скоро ще притежава властта и без да ходи на избори.

Източник: Новинар

По света и у нас особено, е пълно с нечетящи всезнайковци.
Когато едни политически партии и лидери се отдалечат от
действителността и избирателите, на тяхно място идват други.

Сурите от Корана имат различно тълкувание или поне биха могли да имат. В противен случай сечтта на глави у нас трябваше въобще да не престава. Иначе смятам, че победата на льо Пен е съвсем логична, ако не беше тъй щях да мисля, че французите хептен са изкукали. Слава Богу всичко е наред. Съмнявам се обаче, че процесите в нелюбимия ми Бенелюкс са стигнали такава точка, че невиждам как биха могли да се оправят. При всички позиви за толерантност, аз смятам , че там никога не е имало такава и резултатът е налице. Въпросът е обаче с какво едни националисти могат да оправят положението. И въобще дали някой може. Според мен изборният резултат трябва да се тълкува, не че програмите на льо Пен са на 100 процента читави, а че Шенген се провали. Проблемът с глобализацията и мултикултуризма е не че като идея въобще нямат смисъл, а че бяха проведени по тъп начин в угода само на определени интереси, съчетани с уродлива урбанизация. Това е също като утопията на Томас Мор - една пожелателна визия роди Ленин и Сталин. Както е известно пророците никой не ги следва, само ги изопачават.

Добре е такива материали да се свеждат до знание на четящите!

Сирма , добре си го написала! Не разбирам само каква връзка има нелюбимият ти БенИлюкс с написаното?
Бенилюкс е икономически съюз между БЕлгия, НИдерландия и ЛЮКСембург от преди повече от половин век Формира се името му от главните букви на трите страни-по- горе
Но както и да е

Другото е по- важно!

Приятен ден!

Сурите може да се тълкуват различно. Явно фундаменталните ислямисти ги тълкуват в пряк смисъл...
Смятам, че идеята за "Европа на нациите" е разумна и осъществима...

Новите процеси в Европа трудно намират отзвук у нас. Обичайното ни състояние е да се снишаваме, да изчакваме...
Лека вечер!...