2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 5077 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2016 12:51
Културните различия не са извинение за престъпление BNews.bg
Цветя и писмо, гласящо „Жените не трябва да бъдат удряни дори и с цветя“ пред катедралата в Кьолн.
Либийците се разголват, сграбчват жените и пускат ръцете си под полите им. Млад мъж, който се е напил след сватбено парти, е хванат от двама от кадетите – Моктар Али Саад Махмуд и Ибрахим Абугтил, и е изнасилен. Когато описва двамата араби, които го нападат, той казва: „Бяха ужасни, не бяха хора. Опитвах се да се отскубна с всички сили, но сякаш ме смазаха. Беше ужасяващо. Не казвайте нищо на майка ми“.
Махмуд и Абугтил са осъдени на по 12 години затвор; другите, които опипвали жените, получават по-лека присъда и, в случай че Европейската конвенция за човешки права позволи (не спирайте дъха си), ще бъдат депортирани, след като я излежат.
Всичко това беше шокиращо за обитателите на тихия и спокоен университетски град. Аз бях поразена, когато либийски говорител се появи по нашата местна телевизия. Униформеният мъж каза, че съжалява за случилото се, но либийците не осъзнавали, че не е позволено да правиш подобни неща в Англия. Това било нещастен случай на културно неразбиране.
Днес има стотици хиляди хора в прочутия цивилизован град Кьолн, които са в шок заради подобно „културно неразбиране“. Фактите, които са ни известни, са страшно тревожни. Една от жертвите, осемнайсетгодишната Мишел, разказа, че мъжете изглеждали гневни.
И тук е същината на проблема. Ако доктрината ти повелява лицата и телата на жените да бъдат покрити, тогава гледката на една непокрита и самоуверена жена като очарователната Мишел провокира изкушение, което бързо прераства в гняв. Гневът не е насочен в правилната посока – към самия себе си или към религиозната забрана жените да се обличат своеволно или да ходят, където пожелаят – а към изкусителката (точно като в ранното християнство). За да бъде опазена мъжката гордост, изкусителката бива унизена и тероризирана и по този начин силата и превъзходството се връщат на своето правилно място – у мъжа.
Това поставя либералното западно общество, което цени правата на жените и същевременно с това приветства чужденци, които не го правят, в едно, меко казано, трудно положение. Трудно е този въпрос да бъде повдигнат, без да се надигне вой за „ислямофобия“. Чувствителността вече се прояви в Германия, където повече от един милион души пристигнаха през последните 12 месеца в резултат от поканата на Ангела Меркел. Позорно е, че отне няколко дни на немските медии да споменат кьолнското насилие. Колкото до полицията, те изготвиха някакъв комичен самозадоволяващ доклад, в който се разказва за приятното, спокойно време, което всички са прекарали. С изключение на момичетата, които, както е известно, са били докосвани по най-интимните места.
Скоро тежестта на събитията стана невъзможна за пренебрегване. Дори тогава, обаче, позицията на властите по подразбиране беше да отричат.Във вторник кметицата на Кьолн Хенриете Рекер направи изявление, което, искрено се надявам, ще я преследва до сетния ѝ ден – младите момичета и жените да усвоят нов „модел на поведение“, за да „не им се случват подобни неща“и „да се придържат на ръка разстояние от непознати“. Това предизвика буря от саркастични коментари в Туитър. Идеята, че една обградена от банда мароканци жена трябва да информира похитителите си учтиво на немски, че е стояла на една ръка разстояние от тях, за да избегне сексуално посегателство, щеше да е смешна, ако заплахата не беше толкова реална и зловеща.
Досега политиците и журналистите неохотно повдигаха въпроса за случаите на изнасилване и малтретиране на деца в немските бежански лагери, където непридружаваните жени очевидно се считат за „честна плячка“. Оплакванията за посегателства над жени се разглеждат като опити за прокарване на крайно десни идеи и насаждане на етническо напрежение. Никак не е изненадващо, че първоначалната реакция на правителството беше да се преструва, че нищо не е станало. Спомняте ли си какво се случи в Германия предния път, когато „другият“ бе демонизиран?
Наблюдавахме същия модел на отрицание и във Великобритания, където банди, съставени предимно от пакистанци, организираха трафик на жени и млади момичета в градове като Родъръм и Рочдейл.Опитите на плахата полиция и социалните работници да оправдаят мизогинията (презрение към жени) на извършителите – „Такава е културата им, нали?“ – доведе до изнасилването на стотици млади момичета, които бяха пренебрегвани и дори обвинявани за собствените им страдания.
Със съжаление заявявам, че в Германия все още се преструват, че расистките настроения и действителното посегателство над жени са две равносилни от морална гледна точка неща (страхът от расизъм всеки път успява да потъпче феминизма). Вътрешният министър на провинция Северен Рейн-Вестфалия Ралф Йегер олицетвори това културно раболепие, когато той предупреди, че настроените срещу имигрантите слоеве използват нападенията като повод за насаждане на омраза срещу бежанците. „Това, което се случва по крайно десните платформи и чатове е поне толкова отвратително, колкото действията на посегателите на жени“, заяви Йегер.
Не, не и пак не. Нагласите и делата не са едно и също нещо. Европейките не са се борили за равни права в продължение на толкова години, за да им заявят, че трябва да променят поведението си, ако не искат да станат жертва на посегателство. Колко време ще мине, преди да посъветват дамите от Кьолн да си стоят вкъщи, или дори да покриват лицата си от уважение към пришълците? Шариатът няма да ни бъде наложен скришом или чрез малодушно пригаждане към отблъскващи престъпници. И ако някой се нуждае от „модел на поведение“, това не са германките, а мъжете от консервативни общества, които бързо трябва да усвоят нашите ценности или да се върнат там, откъдето са дошли.
Силно се надявам да греша, но се опасявам, че гротескните масови посегателства над жени в Кьолн бяха не единичен инцидент, а първата от много битки в сблъсъка на цивилизациите.
www.bnews.bg/article-146222
Алисън Пиърсън, The Telegraph
Превод Момчил Вачев
www.memoriabg.com/2016/01/11/kulturnite-razlichia-ne-sa-izvinenie/
ПП: Такива са естествените последствия от неолиберализма и мултикултурализма...
Още по темата -
epicenter.bg/article/-Kyoln-quot-nachaloto-na-kraya-na-Merkel-/89738/11/33
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
ПРОТЕСТЪТ УМРЯ,НО ДА ЖИВЕЕ– ПРОТЕСТА! ЗА...
12.01.2016 20:34
Драматичната новогодишна нощ в Кьолн е нещо като водораздел – след масовите изстъпления на бежанци и безславния провал на полицията стана абсолютно невъзможно да се постигне някакво разумно споразумение за разпределяне на бежанците в държавите от ЕС.
Секс-издевателствата в Кьолн предизвикаха огромен отзвук, особено в Източна Европа. Реакциите от Полша, Чехия, Унгария и Словакия са пределно ясни: „Бежанците, и най-вече мюсюлманите, се опасни! Ние все предупреждавахме, но Меркел не искаше да ни чуе”, казват там.
Ангела Меркел ще трябва да се прости с мечтата си за трайно решение на проблема с бежанците, включително и на основата на доброволни ангажименти. Словашкият премиер Роберт Фицо не желае да допусне в страната си никакви бежанци-мюсюлмани. Той се бори с всички средства срещу принудителното разпределяне на бежанци и кандидати за убежище. Вече е сезирал и Европейския съд. Престъпленията от Кьолн, Хамбург, Щутгарт, а както се разбра междувременно – и от Хелзинки - са добре дошли аргументи за популиста Фицо.
Меркел кани бежанците, а ние да търпим последиците? Няма да стане! Така мислят повечето европейски партньори на германската канцлерка. За нея годината ще приключи в самота - навсякъде в Европа политиката ѝ среща отпор.
Чешкият президент, новото консервативно правителство в Полша, унгарският премиер, а и други в Източна и Югоизточна Европа на драго сърце ще подкрепят словашкия премиер. И не само те. Десният популист Герт Вилдерс в Холандия отдавна клейми европейската миграционна политика. А премиерът Марк Рюте, който председателства Съвета на ЕС, попада под засилващ се натиск.
Картината не е по-различна и в други държави. В Дания, Швеция, Финландия, а и в Германия нараства натискът над управляващите правителства. Кандидатът на републиканците за президент на САЩ Доналд Тръмп дори използва събитията в Кьолн за своята предизборна борба: "Германия ще бъде масирано атакувана от бежанците, които сама пусна на своя земя", написа той в Туитър. Самият Тръмп иска да затвори границите на Америка.
Вътрешнополитически натиск срещу Меркел
Дяснопопулистката партия "Алтернатива за Германия" и други ксенофобски движения, които са срещу ислямизирането, сега преживяват нечуван разцвет. Броят на вандалските нападения срещу приюти за бежанци в Германия никога не е по-голям от сега. Канцлерката е изложена на засилен вътрешнополитически натиск. А след събитията в Кьолн се очертава и краят на общоевропейската миграционна политика.
Въпросът за разпределението на бежанците във всички държави от Шенгенското пространство има ключово значение за европейската миграционна политика. Ако не съществува регламент за разпределението на бежанците, държави като Гърция и Италия ще продължат да ги пропускат без всякакъв контрол към вътрешността на Европа. Нито една държава по трънливия Балкански маршрут няма да ги спира, нито да ги приема на своя територия. Бежанците ще продължават да пристигат в Германия. Затова няма да има никакво „сериозно намаляване на мигрантите”, влизащи в Германия – обещание, което Меркел даде на несговорчивите си коалиционни партньори от ХСС. Канцлерката вече не може да разчита и на никаква европейска солидарност.
Поне до месец март Роберт Фицо няма да отстъпи и на йота от твърдия си курс, защото иска да бъде преизбран за премиер на Словакия. А от юни той би трябвало да поеме и ротационното председателство на ЕС. В тази си роля Фицо би следвало да посредничи за постигане на компромис в европейската миграционна политика. Но това са напразни надежди, защото Словакия вече внесе жалба в Европейския съд срещу сегашната миграционна политика на Общността.
Много държавни и правителствени ръководители междувременно смятат за погрешна бежанската политика на германската канцлерка. По всяка вероятност ще й се наложи да промени позициите си, а може би дори и да подаде оставка.
Разтърсващите събития от Кьолн направиха и бездруго трудната ситуация на ЕС направо безизходна. Те могат да маркират и началото на края на тъй влиятелната досега Ангела Меркел.
Ако същото сполети и България, което е напълно възможно, ние какво ще направим?
Същото като Германия, разбира се. Така изискват еврогейските ценности.
Забележи с каква лекота се леят готовите епитети- популист, ксенофоби.
С демократична лекота...
И нищо чудно- Дойче веле си остана централа за промиване на мозъци,
в служба на неолибералите.
Забележи с каква лекота се леят готовите епитети- популист, ксенофоби.
С демократична лекота...
И нищо чудно- Дойче веле си остана централа за промиване на мозъци,
в служба на неолибералите.
Статията не е на "Дойче веле", а на консервативния британски в. "Дейли Телеграф"...
http://www.24chasa/Article.asp?ArticleId=5219608
В "демократична" Европа гласовете на консерваторите са нечуваеми, почти без практическо значение... Неолибералите сами си го туриха...
Ако същото сполети и България, което е напълно възможно, ние какво ще направим?
Същото като Германия, разбира се. Така изискват еврогейските ценности.
И у нас има проблеми с мигрантите /например в кв. "Овча купел"/...
http://www.vesti/temi-v-razvitie/tema-bezhancite-ot-siriia/blok-v-ovcha-kupel-kioln-tuk-e-ezhednevie-6048316
И аз съм против крайностите. Демокрацията не е слободия и беззаконност...
Кьолн ни отвори очите и за други подобни престъпление, извършвани от години и на други места...
Днес и Боко заговори за затваряне на границите. Усеща накъде духа вятърът...
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация