Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2016 23:20 - Радват ли ви дроновете?...
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1749 Коментари: 4 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Невидимите жертви на войните с дронове

от Вегас Тенолд  19/07/2016 · 11:24

 

image

Дрон MQ-9 Reaper на пистата за излитане във военната
база „Крийч“ на ВВС на САЩ

 

 

Програмата на САЩ за използване на военни безпилотни самолети в Близкия изток и Африка нееднократно е предизвиквала критики от страна на политици, граждански активисти, правозащитни организации и от самите жители на районите, в които тя действа. Четирима бивши оператори на безпилотни самолети разказаха пред американските медии с какво е трябвало да се сблъскат и защо безпилотната програма се нуждае от повече прозрачност. Тяхната история публикува списание Rolling Stone.  

imageВегас Тенолд е норвежки журналист на свободна практика. Живее в Ню Йорк. Пише за всичко – от Вуду до фракинга и републиканската политика. Писал е много за крайната десница в САЩ и в момента работи върху книга по темата. Пише за New York Times, Rolling Stone, The Big Roundtable и други.

 

 

В ранната ноемврийска вечер Брендън Брайънт, бивш офицер от военновъздушните сили и може би най-известният в света разобличител на програмата за безпилотни самолети, седи на дивана в хотела си в Манхатън и пише писмо до президента Обама. От три години той разказва как е управлявал дронове в Ирак, Афганистан, Пакистан, Йемен и Сомалия, където, според докладите, е помогнал да бъдат убити 1 626 души. Но сега не може да намери точните думи. „Не искам това да звучи прекалено официално– вълнува се той, зачерквайки редове в бележника, в който обикновено пише стихове. – От писмото трябва да личи, че е писано от нас, а не от адвокатите ни.“

Майкъл Хаас, бившият му колега, седи на пода и играе с копие на череп, от който друг бивш оператор на дрон, Стивън Люис, смята да направи бонг. На бара седят високият, намусен ветеран Киън Уестморланд и адвокатката Джезелин Редек, която се е специализирала с разобличители – тя дори е работила със Сноудън. Четиримата са се събрали в града заради американската премиера на норвежки документален филм за програмата на САЩ за военните дронове, в който се появяват Брайънт и Хаас. В писмото си до Обама, което те планират да предоставят на американския офис на Гардиън на следващия ден, се обяснява как четиримата са осъзнали, че безпилотната програма е разточителна злоупотреба с власт, основана на лъжи, предизвикваща появата на по-голям брой противници, отколкото нейните оператори някога ще бъдат в състояние да унищожат.

В крайна сметка накрая Брайънт показва на останалите свите записки. „Струва ми се, че съм изложил всички наши мисли, нали? Като цяло тук пише, че се чувстваме така, все едно бяхме третирани като боклуци и че програмата за дроновете трябва да стане по-прозрачна.“

„Да, това е, което искам и аз “ – лесно се съгласява Хаас.

Хаас и Брайънт продължават да поддържат контакт, след като напускат ВВС, разменяйки си по електронната поща разни шантави неща, най-вече свързани с общата им любов към анимационното шоу MetaLoCalypse и от време на време си спомнят за годините, прекарани в службата. Уестморланд, който е отговарял за комуникационните връзки в програмата, се присъединява към тях, след като гледа интервю с Брайънт по телевизията. Той винаги има подръка много таблетки, включително литий, за да може да остане на крака и да се справя с кошмарите и другите симптоми на стреса. „Ръцете ми са изцапани с кръв. И искам да знам за какво беше всичко това“, казва той.

Стивън Люис, последният разобличител в групата, е бил ангажиран с „удари по предполагаеми терористи“, когато целите се избират въз основа на поведението, а не на идентификация на личността. В общи линии, ако приличаш на терорист и се държиш като такъв, ЦРУ ще изстреля по теб ракета Hellfire.“Това не бяха особено точни удари“, казва Люис. Той нервничи повече от другите. Покрай редовните мисии с Хаас и Брайънт в театъра на военните действия, Люис е изпълнявал и частни поръчки, помагайки на ЦРУ в избора на цели за свръхсекретни и съмнителни от гледна точка на закона убийства в Пакистан.

 

„Люис трябва да внимава“, каза ми по-рано Хаас. – В ЦРУ не харесват, когато техни бивши служители говорят за това, с което се занимават.“

image

Четиримата разобличители на американската безпилотна
програма. Горе – Брендън Брайънт и Киън
Уестморланд
, долу – Стивън Люис и Майкъл Хаас
в ефира на независимата публична медиа
Democracy Now

 

Цялата седмица беше обвита в облак от параноя. И четиримата разобличители – всеки от тях освободен с почести от ВВС – бяха получавали заплахи от непознати и търпяха унижения от бивши приятели и колеги, които ги наричаха ​​предатели. Всички те бяха сигурни, че Агенцията за национална сигурност (АНС) ги следи. Хаас и Брайънт дори бяха разработили собствен код за всички цифрови комуникации. Брайънт разказа, че преди една година с него се свързали хора от ФБР. Те му съобщили, че е попаднал в списъка с целите на ИДИЛ и че самохвалството му в социалните мрежи само го излага на по-голям риск. „Компютърът ми изобщо не е чист“, казва той, убеден, че всяко устройство, свързвано с Интернет, до което се докосва, е компрометирано.

Проучване от 2013 г., проведено от Центъра за мониторинг на здравето на въоръжените сили (Armed Forces Health Surveillance Center) показа, че офицерите, управляващи дистанционно въздушна техника, страдат от проблеми с психичното здраве. Наред с другите неща, при тях се наблюдава посттравматичен синдром, както при конвенционалните бойни пилоти. Но доколкото безпилотните самолети Predator и Reaper бяха любимите оръдия на две правителства, изненадващо малък брой бивши оператори са описали опита си в програмата. На следващия ден четирима бивши офицери, намиращи се в тази стая, ще се превърнат в най-забележителните лица на движението срещу бойните безпилотни самолети на САЩ. Те се надяват, че цифрите ще бъдат достатъчно красноречив пример за некомпетентността и незачитането на човешкия живот и с открит призив към президента ще успеят да променят това, което вероятно ще бъде в центъра на военната стратегия за поколения напред.

image

Военната база „Крийч“ на ВВС на САЩ – поглед отгоре

 

Войната с терора се води в малък комплекс от тумбести сгради в базата на американските ВВС „Крийч“ (Creech) в градчето Индиан Спрингс, Невада. То се намира на около четиридесет мили северно от Лас Вегас и се състои от няколко десетки фургона, сгушени до магистралата, бензиностанция Shell и денонощен бар с бира, съмнителна храна и игрални автомати. Преди това е имало още една бензиностанция и казино от другата страна на магистралата, но през 2014г. ВВС придобива земята и сега тази територия е заета от тежки укрепления, оградени с бодлива тел. Около нея рядко се движи нещо друго, освен патрулиращият джип на охраната или сив безпилотен самолет, трениращ излитане и кацане.

Трите писти на Крийч по формата си наподобяват кръст, легнал на земята. От едната страна са авиобазата, казармите, фитнес залата, църквата, сградата на затвореното казино и командните центрове на 17-ти и 11-ти разузнавателни ескадрони. 11-ти се занимава с обучение,  а 17-ти – със свръхсекретни мисии, отстранявайки цели по инструкции на ЦРУ. „Сградата на 17-ти е заобиколена от стена, така че никой не знае какво се случва там. Но ние, разбира се, знаехме, защото операторите там бяха задници и постоянно се хвалеха за това, което вършат в Пакистан и за хората, които убиват. Но на теория не биваше да знаем нищо“, разказва ми Майкъл Хаас по време на първото си посещение в базата след дълъг период от време.

Хаас, който е висок и едър мъж с червена коса и момчешко лице, покрито с лунички, служи в „Крийч“ от 2006-та до 2011-та година. Когато дошъл тук за първи път, събрали всички новопристигнали служители в голяма зала. Хаас бил прехвърлен от тексаския град Сан Анджело, където бил обучаван за т.нар. образно разузнаване – изучавал движението на врага на сателитни изображения. В момента на пристигането си той все още не знаел какви ще бъдат задълженията му в новата база: „Чух някой да шепне, че ще има нещо общо с безпилотните самолети, но нищо повече от това.

image

Бившият оператор на безпилотни самолети Майкъл Хаас
направи първото си пътуване обратно към „Крийч“
тази година, след напускането на ВВС през 2011г.

 

 

Хаас се записал във ВВС две години преди това, когато бил последна година в гимназията. Тогава операция „Трайна свобода“ вече е в ход и въпреки претенциите на президента Джордж У. Буш, че „мисията е изпълнена“, американската инвазия в Ирак се превръща в кървава окупация. На Хаас обаче му липсвал патриотичен плам: „Влязох в армията заради ползите. Не исках родителите ми да влизат в дългове заради обучението ми в колежа, а работодателят ми обеща работа на бюро, където няма да ми се наложи да се бия“. До него в залата на военната база бил Брандън Брайънт, с когото Хаас се сприятелил още в Сан Анджело. Той също си нямал идея с какво ще се занимават двамата в „Крийч“. Светлините угаснали и от колоните прогърмели първите пет мощни акорда от Creeping Death на Metallica. Огромният екран в центъра на залата оживял с кадри от мощни експлозии. Автомобили, сгради и хора, попадащи в мерника, изчезвали в пламъците. В залата се чули одобрителни възгласи. Хаас и Брайънт се спогледали. Висок, едър офицер с голяма квадратна челюст изгасил екрана. „Господа! – изръмжал той – Добре дошли в Крийч! Докато сте тук, това ще бъде вашата работа – да взривявате шибаните боклуци и да убивате хора!“

Хаас и Брайънт се срещнали със своя командир веднага след това. „Отидохме при него след представянето“, разказва Хаас.„Казах му: Сър, не мисля, че ще мога да правя това. Не мисля, че ще бъда в състояние да убивам хора. Регистриран съм за образно разузнаване, не за бойни операции. Той в общи линии ми отговори, че съм издръжливо копеле, да си затварям устата и да си върша работата.“

Брайънт, когото всички наричали Church (църква), защото тогава бил благочестив християнин (след това той се отказва от вярата), споделил угризенията си с военния свещеник, като му споделил, че не се чувства добре, убивайки хора. Свещеникът му отговорил, че ако той убива хора с безпилотни самолети, това навярно е защото Бог ги иска мъртви.

Дневната смяна в „Крийч“ започвала в 7:30. След сутрешния инструктаж и кратък тест за правилата за безопасност с въпроси от рода „Какво правите, ако двигателят изгасне?“ пилотите и сензорните оператори се отправят към наземната контролна станция – обикновена барака с два стола и няколко монитора вътре. Климатикът там често отказва, оставяйки операторите „да се варят в собствен сос“.

Повечето смени протичали без особени случки – дронът просто кръжал над безжизнения пейзаж. „Ако седалките на столовете бяха оставени наклонени назад, когато застъпваш на смяна, беше ясно, че няма какво да се прави и по-скоро ще прекараш деня, гледайки в празния екран. А ако застъпваш, когато в Афганистан е сутрин, ти се занимаваш с това да гледаш как мъжете ходят по голяма нужда в задния си двор. Наблюдавал съм как се облекчават някъде към 400 мъже“ – казва Хаас.

image

Наземната контролна станция в „Крийч“

 

 

В продължаващата война срещу терора военните безпилотните самолети осигуряват спокойствие заедно с възможността да се излее смъртоносен огнен дъжд срещу който искате, без да се застрашава животът на войниците. Въпреки това, през последните няколко години в най-висшите кръгове на американската армия започнаха да се съмняват в ефективността на безпилотни самолети като стратегическо средство за унищожаване на тероризма. В речта си пред Съвета на Чикаго по глобалните въпроси (Chicago Council on Global Affairs) през 2013 г. пенсионираният генерал Джеймс Картрайт, бивш заместник-председател на Съвета на началник-щабовете и съветник на Обама, заяви: „Ние сме свидетели на ответния удар. Ако се опитваш да решаваш проблеми с помощта на убийства, независимо колко точни са те, хората са разтревожени, дори и те самите да не са цели на ударите“.

Точният брой на удари с дронове в Афганистан е неизвестен, въпреки че в последния си доклад Централното командване на САЩ изнесе данни за 245 безпилотни атаки, извършени през 2012г. От 2004-та до 2016-та година безпилотната програма на ЦРУ е отнела между 2000 и 4000 живота в Пакистан. Според базираното в Лондон Бюро за разследваща журналистика 965 от тях са на цивилни граждани. Съединените щати са убили и няколко свои граждани, сред които най-забележителен е случаят с радикалния имам Ануар ал Аулаки, който беше убит в Йемен през 2011 г. заедно с 16-годишния си син (убит две седмици по-късно, по време на друг удар с дрон). Миналата година, по време на „удар срещу предполагаеми терористи“ на ЦРУ в Пакистан, случайно беше убит Уорън Уайнстайн, американски хуманитарен работник, взет за заложник от Ал Кайда.

imageСпоред пенсионирания полковник Лорънс Уилкерсън, ветеран от Виетнам, който е служил и като началник на кабинета на държавния секретар Колин Пауъл, американските безпилотни атаки служат като призив за американските врагове. „От начина, по който действаме в момента, можем да заключим, че дроновете подпомагат набирането на терористи. Виждаме една страхлива империя, която ги убива от небето и единственият начин да се отговори е като се нанесе асиметричен удар. Техните действия ни изглеждат като отвратителни актове на тероризъм, но в действителност това е единственият вариант, който сме им оставили.“

 

Има изобилие от анекдотични доказателства в подкрепа на това твърдение. По време на съдебно заседание съдията попитал Файсал Шахзад – пакистано-американец, признат за виновен в опит да взриви бомба на Таймс Скуеър през 2010 г., защо е готов да убие толкова невинни граждани. На това Шахзад отговорил: „Ами, дроновета в Афганистан и Ирак … убиват жени, деца, убиват всички“. През 2013г., след като въоръжени талибани убиха 9 чужденци-алпинисти и техния водач в планините на Северен Пакистан, говорител на талибаните заяви пред френски репортер, че е сформиран „ескадрон“, чиято задача е да атакува чужденци и така да изпраща послание към света срещу атаките с дронове. Според Шахзад Акбар, адвокат по правата на човека в Пакистан, „талибанските лидери са заявили, че всеки удар с дрон води до повече самоубийствени атентати„Докато ние си говорим, в Северен Вазиристан талибаните раздават безплатни дискове, съдържащи кадри с жертви на атаките с дронове.“

По данни на Бюрото за разследваща журналистика в Пакистан за първите два месеца на годината е имало един удар с дрон, жертвите са 5 души; в Йемен е имало четири атаки, а в Афганистан – над 50. ВВС и ЦРУ са осъществявали бойни безпилотни полети и в Сирия и Ирак, където целта им е била „Ислямска държава“. Обама, при когото безпилотните удари са били пет пъти повече, отколкото при който и да било преди него, едва ли ще смени стратегията.

Малка част от водещите кандидати в президентската надпревара в САЩ заявиха, че са заинтересовани от съкращаване на използването на дронове. Бившият държавен секретар Хилъри Клинтън описа тези въздушни удари като една от най-ефективните антитерористични стратегии на страната за борба с тероризма.

image

 

Тед Круз и Марко Рубио изразиха някои опасения заради убийствата на американски граждани, но за тях по-голям проблем изглежда е загубата на възможността да се разпитват заподозрени терористи. Буш иска разширяване на тяхното използване, а Карсън би искал да види въоръжени безпилотни самолети на границата между САЩ и Мексико. Тръмп избягва конкретиката, но обеща тежки бомбардировки в Сирия и на други места. От всички кандидати само Бърни Сандърс изрази съмнения относто програмата. В интервю за ABC той призна, че ударите с дронове имат определени стратегически предимства, но и добави: „Имаше случаи, когато те бяха абсолютно контраефективни и предизвикаха повече проблеми, отколкото решиха. Когато убиваш невинни хора, крайният резултат е, че хората в региона стават анти-американски настроени, което иначе нямаше да се случи“.

 

Разбира се, безпилотните самолети са убили много повече екстремисти, отколкото цивилни – и са спасили живота на безброй американски войници. Миналата есен с помощта на безпилотен самолет беше убит Джон Джихадиста, член на „Ислямска държава“, известен от клиповете с обезглавяване на заложници в YouTube. Разузнавателните дронове изиграха ключова роля за откриването на базата в Аботабад, където, където SEAL Team Six уби Осама бин Ладен. Цифрите говорят, че ЦРУ постепенно се е научило да избягва жертвите сред цивилното население, особено в сравнение с наземните операции като „Sharp Cutting Strike“ – опитът пакистанската армия да се избави от тероризма, в хода на която милиони хора в страната изгубиха домовете си. „Не забравяйте, че терористите, които преследваме, удрят по невинни хора и броят на жертвите сред цивилното население от удари с безпилотни самолети бледнее в сравнение с това, колко много мюсюлмани са убити от терористи – каза Обама в реч през 2013. – Така че да бездействаме – не е вариант“.

image

 

Повечето критици не настояват за пълна отмяна на операциите с безпилотни самолети – те са загрижени от тяхната честота и от некомпетентността на хората, провеждащи програмата. По време на Виетнамската война Уилкерсън прекарал 1000 часа, летейки над джунглата в малък разузнавателен хеликоптер. Той разбирал, че е намерил на врага, едва когато изпод короните на дърветата започвали да стрелят по него. Такова е било въздушното разузнаване преди дроновете да поемат към небето. Но дори и признавайки стратегическите ползи от използването на безпилотни самолети – между другото, сега синът му служи като оператор на дрон – той се противопоставя на това колко централна и секретна част от американската военна доктрина са станали безпилотниците. Особено съм притеснен, че Обама утрои използването на бойни безпилотни самолети, за да не се рискува живота на войниците, – казва той. – Това кара американците да забравят, че ние все още убиваме хора.“

 

През 2007 г. Брайънт и Хаас са прехвърлени в базата на ВВС „Нелис“, в покрайнините на Лас Вегас. По време на една от първите мисии на Брайънт военен конвой, който той наблюдавал на пустинен път в Ирак, бил взривен от самоделна мина. Брайънт безпомощно наблюдавал как изтича кръвта на трима американци. „След това ми се прииска да убивам. Все още си спомням яростта. "

Такъв шанс получил няколко седмици по-късно. На екрана си видял трима бойци, които се отправили на помощ на талибански войници в престрелка с американци. Брайънт насочил лазера между двамата отпред и третия зад тях – ракетата пуска не операторът, а пилотът, но операторът в същото време трябва да държи целта на прицел. Той толкова силно натискал спусъка, че кокалчетата на пръстите му побелели. Ракетата Hellfire преминава звуковата бариера почти веднага след изстрелването, така че звуковият удар се чул на земята още преди взрива. Брайънт видял как един от тримата бунтовници се опитва да предупреди другите и последвал ракетният удар.

„Картината от термовизионната камера стана черна заради топлината от експлозията. Когато тя се охлади, видях, че всичко, което беше останало от двамата мъже отпред, беше димящ кратер. Краката на третия бяха откъснати и виждах как топлата кръв бликаше от него на земята. Наблюдавах го през инфрачервената камера, докато не изстина и не се сля с цвета на студената земя.“

image

Пилотският дисплей през камерата на дрона MQ-9
Reaper

 

Това било първото, но не и последното убийство на Брайънт. Един ден той убил малка група заподозрени екстремисти и камилите им, докато спят. След това се качил в колата си и избухнал в сълзи. На Хаас му се наложило да стреля само веднъж, но си спомня как други от ескадрилата нанасяли съмнителни удари. Веднъж наблюдавал как негов колега изстрелва ракета Hellfire по ранен войник, който пълзял по земята.

В продължение на един месец Люис трябвало да наблюдава мъж, чийто син бил убит от удар на ЦРУ. „Нямах никаква представа що за човек е. Знаех само, че е дебел, плешив и с патешка походка“, разказва Люис. Почти цялото си време човекът прекарвал у дома с жена си и двете си дъщери или със съседи. „Беше ясно, че се харесва на всички и е популярен човек.“ В първия петък на всеки месец след обедната молитва мъжът се качвал на своя мотопед и отивал да почете паметта на сина си. По време на едно от тези посещения на гробищата командването наредило на Люис да потвърди самоличността на целта. Ракетата го ударила, когато карал към къщи. „Краката му горяха, – казва Люис. – Той се обърна и в този момент друга ракета се заби право в лицето му“.

От хилядите часове, които операторът на безпилотен самолет прекарва в станцията на наземното управление, много малко от тях са „кинетични“ – военен жаргон за действителна битка. „Прекарваш сума ти време, като гледаш как сградите се въртят на екрана. Така можеш да полудееш“, – казва Хаас. Повечето оператори измислят начини за борба със скуката. Хаас и неговия пилот играли на битки с бойни кораби в електронни таблици Excel. Често те просто заспивали в столовете си. Брайънт, който не можел да спи у дома, защото сънувал кошмари, установил, че станцията е едно от малкото места, където можел да заспи дълбоко. Веднъж, по време на двуседмичен престой в станцията, той прочел 12 книги от детективската поредица Dresden Files.

Понякога операторите се намесвали в процеса, за да свърши по-бързо смяната. И Хаас, и Брайънт движели непрекъснато камерата от едната към другата страна, докато не засече. Други оператори установили, че с пуснат колесник дронът изгаря повече гориво и това налага да се върне по-бързо на земята.

image

 

Но докато някои оператори се пречупвали в условията на дистанционна война, други харесвали работата си. „Знаех за един пич, който татуираше ракета Hellfire на ребрата си след всеки нанесен удар, – разказва Брайънт. – Друг си  татуира на врата Infidel (езичник, атеист, бел.р.). В тази програма имаше истински, стопроцентови психопати, които искаха само да убиват. Всеки път, когато някой пускаше ракета и тя убиваше хора – като имайте предвид, че ние не винаги бяхме 100 процента сигурни кого сме убили – това се превръщаше в повод за празнуване. Хората си даваха „пет“ и ръкопляскаха. Беше отвратително. "

Една от най-странните особености при управлението на дронове е това, че ти в действителност се намираш на две места едновременно. Почти през целия ден летиш на височина 7,5 км над Афганистан, Пакистан, Сомалия, Йемен или Сирия, а когато излезеш извън контролната станция, се оказваш в пустинята близо до Лас Вегас. Веднага след като убиеш хора в Афганистан, можеш да отидеш за тоалетна хартия в Costco. Брайънт почти през цялото си свободно време играел на World of Warcraft. Хаас пиел толкова много, че родителите му започнали да звънят, загрижени от видяното в извлечението по кредитната му карта. „Работата ни разбиваше. Имаше ограничения за това, колко можеш да прелетиш за една седмица и един месец, но те не бяха спазвани. Дали е Коледа, Деня на благодарността, Деня на независимостта – това за нас нямаше значение, защото всъщност ние винаги бяхме във война. Всички бяха уморени и изгубиха форма заради безумния график, който напълно разби циклите на съня ни“, казва Хаас.

За Хаас средствата за помирение с реалността ставали все по-разрушителни. „Това беше шибано време“, казва той. В допълнение към алкохола, той започва да смърка соли за вана преди, след и дори по време на смените. Така открива, че ако пие достатъчно, ще бъде твърде пиян, за да го допуснат до смяна. „Имаше много кока, метедрин и всякакви такива. Всички пиеха. Свикнахме да наричаме алкохола гориво за дронове, тъй като цялата програма работеше с него. Дори и да е знаело, ръководството не даваше вид, но съм убеден, че е трябвало да научат. Алкохолът беше навсякъде.“

image

Гледка от удар на безпилотен самолет в Йемен

 

В крайна сметка Хаас се предал и приел нагласата на своите колеги, която им позволявала да убиват, ликувайки. „Усещането за власт, когато наблюдаваш човек без негово знание и знаеш, че можеш да го убиеш мигновено, води до пристрастяване. Спираш да гледаш на хората от екрана като на хора. Иначе можеш просто да полудееш. На екрана те бяха точки. Мравки. Нима ако настъпите мравуняк, после се притеснявате от това? Това беше нашата работа. Децата наричахме „терористи-изтърсаци“ или „бъдещи терористи“. Говорехме си, че трябва да се коси тревата, за да не пораснат плевели. Казват, че дроновете дехуманизират своите цели, но това всъщност се случваше и с нас. И въобще, що за човек може да каже нещо такова?“

image

Къща в Йемен, разрушена от ударите на американски
безпилотен самолет през септември 2012 година.
По данни на американската армия в резултат от удара
са убити шестима ислямисти, но йеменското
правителство твърди, че жертвите са били тринадесет
цивилни. Снимка: Reuters


Правителството започна да използва безпилотни самолети по време на президентството на Бил Клинтън, когато директорът на ЦРУ Джеймс Улси научава, че братята от Калифорния Джеймс и Линдън Блу са успели да сглобят работещ безпилотен наблюдателен самолет. Улси се свързал с тях и уредил доставката на шпионски безпилотни самолети за правителството на САЩ.

Дебютът на дрона като оръжие обаче се случи година по-късно. „В началото на президентството на Джордж У. Буш имаше много спорове дали трябва да се въоръжаваме с тези неща. До този момент те се използваха само за разузнаване и наблюдение и същността на дискусията беше дали е правилно да се въоръжаваме с тях от гледна точка на етиката, морала и закона. Всички се съгласиха, че това е решение, което не трябва да се взима с лека ръка и трябва да се обмисли добре“, разказва пенсионираният полковник Уилкерсън, който по това време бил съветник на държавния секретар Пауъл.

И Пентагонът, и Белият дом първоначално били против, докато един безпилотен самолет не намира Осама бин Ладен в Афганистан през лятото на 2001 г. „В този момент много хора казваха: Вижте, ние знаем къде е. Нека да въоръжим това нещо и да го убием. Но пропуснахме възможността и той се измъкна. След това се случи 11-ти септември и всичко се промени за една нощ. Изведнъж всички поискаха да ги въоръжат и всеки искаше да ги контролира. ЦРУ вече имаше своите дронове, ВВС също ги поискаха. Вече никой не се съмняваше“, казва Уилкерсън.

Сега, 15 години по-късно, атаките с безпилотни самолети са се превърнали в обичайна практика. Миналата година уеб сайтът The Intercept публикува документи с детайли подробности за текущата командна верига, съпровождаща пуска. Централното или Африканското командване, в зависимост от това за кой регион става дума, се свързва с председателя на Съвета на началник-щабовете; Секретарят по отбраната се свързва с група членове на кабинета и с ръководителите на АНС и ЦРУ – заедно те се наричат ​​принципали на Комитета. Накрая препоръката се предава на президента, който дава финалното разрешение да се нанесе удар по целта. Но, според документите, президентът не дава одобрение за всички удари. Това може да прави и Обединеното командване по спецоперациите (JSOC) и неговите оператори на дронове разполагат с до два месеца, за да стрелят толкова, колкото е необходимо, докато унищожат заподозрените.

Но докато поръчките се движат нагоре-надолу по-високите етажи, в редиците на ВВС има доста проблеми. Както се посочва в докладна записка на висш офицер, до която миналата година успя да се добере The Daily Beast, „изтичането“ на персонал – броят на оператори на безпилотни самолети, които напускат ВВС – заплашва самото функциониране на програмата. По-рано миналата година генерал Марк Уелш, началник на Генералния щаб на ВВС, каза, че те губят 240 оператори на година, докато в същото време се обучават само 180.

През септември миналата година ВВС създаде специална програма в опит да уталожи част от стреса и оплакванията на персонала. Освен това годишната заплата на оператори на дронове вече се изразява в шестцифрена сума. Но текучеството не е намаляло. Броят на оставките през 2015-та не е намалял и дори се е увеличил.

Четиримата разобличители публикуваха своето писмо до Обама в Гардиън на 18 ноември. Следващите няколко дни се превърнаха във вихрушка от пресконференции и интервюта. Те говориха пред препълнената зала във FitzGibbons Media. Журналисти от The Intercept пиха с тях коктейли. Хаас, Люис и Уестморланд бяха снимани за специален репортаж на NBC News. Но правителството мълчеше. Макар че 15 минути след едно от интервютата на Люис получи предложение за работа в Управлението на морското разузнаване. „Те подслушват телефоните ни и чуват всичко. Опитват се да купят отново лоялността му“,  коментира Уестморланд.

image

Люис, Брайънт, Хаас и Уестморланд на пресконференция
в Ню Йорк заедно с адвокатката Джезелин Редек

 

Другите сигнали за неофициален ответен удар те закъсняха. На премиерата на документалния филм, за който билетите бяха свършили, бяха заети само една четвърт от местата, подкранвайки спекулациите, че правителството е изкупило билетите, за да компрометира събитието. След това дебитната карта на Хаас беше блокирана. Оказа се, че не е успял да уведоми банката си за своите планове за пътуване и сметката му е била замразена като мярка за сигурност. После, два дни след публикуването на историята в Гардиън, масовото погребение в Пакистан на повече от 20 местни бойци, убити от американски дрон, привлече стотици опечалени.

В края на седмицата всеки тръгва по своя път. Люис, който казва, че още се бори с посттравматичния синдром, живее с приятелката си в Сан Антонио, където работи в магазин от веригата Walmart. Уестморланд наскоро напусна работата си като оператор на ски лифт в Таос, Ню Мексико, за да се посвети напълно на борбата за прозрачност в програмата за безпилотни самолети. Хаас, който живее близо до родителите си в Невада, закри Facebook-профила си и спря да дава своя имейл и телефонен номер заради тролове и постоянни заплахи. Брайънт се премести в Норвегия, за да намери уединение. Той все още има кошмари, в които хората, убити от него, обграждат леглото му.

„Това, което правехме, разкъсва душата на части, – казва Брайънт. – Участието в безпилотната програма е вид лудост, от която е невъзможно да се избавиш“.

Превод: Цеца Христова /Memoria de futuro

Източник: Rolling Stone






Гласувай:
20
0


Вълнообразно


1. mihala - При всички случаи това е избиване на ...
21.07.2016 12:19
При всички случаи това е избиване на хора.Не казвам себеподобни,защото трябва да си изверг за да избиваш себеподобни.
цитирай
2. zemja - Още една човешка лудост!
21.07.2016 20:17
И вече не се съмнявам, че човекът е най-голямата грешка на създателя.
И нека се самоунищожава...
цитирай
3. mt46 - Човекът е най-големият световен убиец...
22.07.2016 13:19
zemja написа:
И вече не се съмнявам, че човекът е най-голямата грешка на създателя.
И нека се самоунищожава...

А САЩ се славят като най-големите световни терористи...
цитирай
4. mt46 - За някои избиването на хора е отлично заплатена професия...
22.07.2016 13:20
mihala написа:
При всички случаи това е избиване на хора.Не казвам себеподобни,защото трябва да си изверг за да избиваш себеподобни.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 14133876
Постинги: 2723
Коментари: 38034
Гласове: 125274
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31