Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2016 23:07 - Построената наполовина къща е негодна за живот
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1984 Коментари: 2 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
Еврозоната – или реформи, или развод

от Джоузеф Стиглиц в Геополитика, Избор на редактора · 25/08/2016 · 11:05

 

image

imageДжоузеф Стиглиц е американски икономист, професор в Колумбийския университет. Носител е на Нобелова награда от 2001 г. и на Медал „Джон Бейтс Кларк“ (1979). Бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка. Той е може би най–известният съвременен икономист с леви убеждения и с критични виждания за глобализацията и неолиберализма. Към юни 2010 година Стиглиц е на второ място по цитираност според класацията на IDEAS/RePEc сред икономистите в света.

 

 

Да се твърди, че еврозоната не е достатъчно ефективна заради кризата от 2008 г., не би било коректно. В страните от еврозоната нещата са по-зле, отколкото в страните от ЕС извън еврозоната, и много по-зле, отколкото в САЩ, които бяха в епицентъра на кризата.

Страните от еврозоната с най-лоши икономически показатели изпаднаха в депресия или дълбока рецесия; положението им – спомнете си за Гърция – в много отношения е по-лошо от ситуацията в различни страни по света по време на Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Страните от еврозоната с най-добри икономически показатели, като например Германия, изглеждат добре, но само в сравненията. Нещо повече, техният модел на растеж се основава отчасти на политиката на принципа „разори съседа“ (“beggar-thy-neighbor”), когато успехът се постига за сметка на бивши „партньори“.

Съществуват четири типа обяснения, които описват това състояние на нещата:

Германия обича да обвинява за всичко жертвата, сочейки разточителството на Гърция или размера на дълговете и бюджетния дефицит в други страни. Но в този случай каруцата се поставя пред коня: преди кризата Испания и Ирландия имаха бюджетни излишъци и ниско съотношение на дълга към БВП. Именно кризата предизвика увеличение на дефицита и държавния дълг, а не обратното.

image

Фетишизмът по отношение на бюджетния дефицит без съмнение e един от проблемите на Европа. Например, Финландия с големи усилия се адаптира към множеството шокове, с които трябваше да се сблъска – през 2015 г. БВП на страната беше приблизително 5,5% под пиковото ниво от 2008 г.

Други критици, склонни да обвиняват жертвите, посочват като причина за безпокойството в еврозоната „социалната държава“ и излишните мерки за защита на пазара на труда. Въпреки това някои от най-добре представящите се страни в Европа, а именно Швеция и Норвегия, имат най-силната система за социална подкрепа и защита на пазара на труда.

В много от страните, които сега са с лоши показатели, нещата вървяха много добре – над средното европейско ниво – преди появата на еврото. Спадът там не е резултат от внезапни промени в трудовото законодателство или епидемия от мързел. Там беше променена валутната система.

image

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск,
председателят на Европейския парламент Мартин Шулц
и председателят на Европейската комисия
Жан-Клод Юнкер

 

Вторият тип обяснение се свежда до пожеланията, че, видите ли, Европа можеше да има по-добри лидери – мъже и жени, които са по-добре подковани в икономиката и провеждат по-качествена политика. Няма съмнение, че погрешната политика направи нещата по-лоши – и не само политика на бюджетни икономии, но и така наречените структурни реформи, които водят до увеличаване на неравенството, а оттам и до по-нататъшно отслабване на съвкупното търсене и на потенциала за икономически растеж.

Но еврозоната е политическа институция, в която неизбежно гласът на Германия се чува най-силно. Всеки, който е имал вземане-даване с германските политици през последните 30-тина години, би трябвало да знае предварително какъв би бил резултатът. И най-важното – като се имат предвид наличните инструменти, дори и най-видният цар на икономиката не би могъл да осигури просперитет на еврозоната.

Третият набор с обяснения за слабите показатели в еврозоната е типичната за десните критика към ЕС за склонността на еврократите към задушаваща регулация. Тази критика също не попада в целта. Еврократите, както и трудовото законодателство и социалната държава, не са се променили внезапно през 1999 г., когато беше въведена системата на фиксирани валутни курсове, или през 2008 г., с началото на кризата. В един по-фундаментален смисъл това, което е важно, е стандартът на живот, качеството на живот. Всеки, който отрича, че ние на Запад живеем добре със „задушаващо“ чисти въздух и вода, би трябвало да посети Пекин.

image

И като резултат идва четвъртото обяснение: еврото е по-виновно, отколкото политиките и структурните особености на отделните страни. Еврото има вродени дефекти. Дори и най-добрите политици, които светът някога е виждал, не са в състояние да накарат тази система да работи. Структурата на еврозоната наложи строги икономии, които се свързват със златния стандарт. Единната валута лиши държавите-членки от най-важния механизъм за корекция – обменния курс, ограничавайки тяхната монетарна и фискална политика.

Отговор на асиметричните шокове и различия в нивото на производителност би трябвало да бъде корекцията на реалния (коригиран с инфлацията) валутен курс, което означава цените в периферията на еврозоната да паднат в сравнение с цените в Германия и Северна Европа. Но доколкото Германия е непреклонна по отношение на инфлацията (цените в страната са в стагнация), корекцията можеше да бъде постигната само чрез налагане на дефлация в други страни. Като правило това води до болезнена безработица и отслабване на синдикатите. Най-бедните страни в еврозоната, и особено работещите в тях, понесоха основната тежест и бремето на корекцията. В резултат планът за стимулиране на конвергенцията между страните от еврозоната се провали с трясък, а различията между тези страни – и вътре в тях – растат.

image

В дългосрочен план тази система не е в състояние и няма да работи: нейният провал е гарантиран от демократичната политика. Само чрез промени на правилата и институциите в еврозоната еврото може да заработи. За това ще са нужни седем промени:

– Отхвърляне на критериите за конвергенция, според които бюджетният дефицит трябва да бъде по-малко от 3% от БВП;

– Замяна на политиката на строги икономии със стратегия за растеж, подкрепена от Фонд „Солидарност“;

– Демонтаж на склонната към кризи система, в която страните са принудени да взимат заеми във валута, която не е под техен контрол; Вместо това да се използват еврооблигации или подобни механизми;

– По-добро разпределение на тежестта в период на корекции: страните с излишък по текущата сметка да повишават заплатите и да увеличават бюджетните разходи, като се гарантира, че цените в тези страни ще растат по-бързо, отколкото в страните с дефицит по текущата сметка;

– Промяна на мандата на Европейската централна банка, която сега се фокусира само върху инфлацията, за разлика от Федералния резерв на САЩ, който отчита и нивото на безработицата, темповете на растеж, стабилността;

– Въвеждане на единна система за застраховка на депозитите (това ще спре изтичането на пари от страните с лоши икономически показатели), както и на някои други елементи на „банковия съюз“;

– Стимулиране, а не забрана на индустриалните политики, насочени към подпомагане на изоставащите страни от еврозоната, така че те да се изравнят с нейните лидери.

image

Протестиращи срещу строгите икономии гърци със
запалена евро-банкнота пред офиса на ЕС в Атина

 

От икономическа гледна точка тези промени са малки, но днешните лидери на еврозоната им липсва политическата воля, за да ги извършат. Това не отменя фундаменталния факт, че построената наполовина къща е негодна за живот. Системата, която трябваше да насърчи просперитета и по-нататъшната интеграция, постигна обратен ефект. В тази ситуация развод по приятелски е по-доброто решение от сегашната безизходица.

Разбира се, всеки развод излиза скъпо. Но още по-скъпо ще бъде бавното и упорито влачене, което по същество не променя нищо. Както видяхме това лято във Великобритания, ако европейските лидери не могат или не искат да вземат трудни решения, европейските избиратели ще вземат решенията вместо тях. И лидерите навярно няма да са щастливи от резултатите.

Превод: Memoria de futuro

Източник: Project Syndicate

www.memoriabg.com/2016/08/25/reformi-ili-razvod-v-evropa/

*   *   *
Ако здраво се напънем
и направим в кръста чупка,
може славно да потънем
в еврозоновата дупка...

Марин Тачков




Гласувай:
12


Вълнообразно


1. tryn - Стойностен постинг!
26.08.2016 07:27
Прочетох с интерес. Благодаря!
цитирай
2. mt46 - И аз ти благодаря!...
26.08.2016 13:30
tryn написа:
Прочетох с интерес. Благодаря!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19115739
Постинги: 3677
Коментари: 44988
Гласове: 148707
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031