Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2016 20:20 - В очакване на помощ
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 3484 Коментари: 14 Гласове:
32


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
Историята на едно абсурдно утро в България

от Калина Линкова в Антропос · 13/10/2016 · 14:07

 

image

Ще ви разкажа история. Историята на едно абсурдно утро. Сухо и кухо, като смъртта, дошла в това утро.

11 октомври. Вървя към работното място. В квартал Изток, на Жолио Кюри и Чарлз Дарвин (тази нелепа улица), около 10 часа. Целувам Иван за довиждане и завивам вдясно – на 150 м от офиса съм. Имам намерение да си купя кафе и току да вляза в Guide-а, подминавам човек, седнал на ръба на училищната ограда. Беше се привел, телефонът му паднал на земята, леко хриптящ. Подминах – сметнах го за поредното пиянде, готвещо се да повръща. След 2 крачки се обърнах – човекът падна по очи на асфалта и се нарани. И утрото се преобърна с маршрута ми. С момчето зад мен го повдигнахме, питахме как е, донесох му вода. Беше неконтактен, с пяна на устата. Събраха се още неколцина души, викнах линейка…. линейка. Линейка. 112. Линейка. За първи път викам линейка.

Обаждам се в 10:07. Първо централа, после препращане, груби лелки, нелепи въпроси. Няколко пъти повторих с ясна артикулация: Чарлз Дарвин 14А, вх. Б. Отвратителен адрес, винаги го бъркат, затова повторих няколко пъти. Дадох и други индикатори – улици, посолство. Чакаме, питам колеги дали да не го закараме ние. Обясниха, че по-добре да чакаме линейка. Чакаме, чакаме. Човекът се освести малко, болели го гърдите, едва дишаше, охкаше. Звъннахме на последния номер в телефона му – за щастие или не, дойде за отрицателно време жената, с която живеел на семейни начала и негова колега от училището – лобното му и… може би работно място. Добре, че беше тя. Чакаме. Звъня още няколко пъти на грубите лелки, изнервям се, страх ме е за човека. Страх ме е за страха на жената до него. Чака я самота. Познавам чувството. И абсурда.

Чуваме линейката нейде из квартала – заблудената линейка, която не може да намери адреса вече половин час. Звъня пак, други хора звънят. Били чули Дарвин 17. Изнервих се на диспечерката, процедих през зъби: „Много са ви прости колегите“. Тя се обиди, захвана се за емоционалния ми изблик и дори сподели с тия в линейката какво мисля за тях. Явно беше по-важно от смъртта, от глупостта, от некадърността, от хуманността…

Насъбралите се хора и колеги завардихме съседните улици да чакаме линейката – ДА Я ПОСРЕЩНЕМ, видиш ли. Не беше ли работа на линейката да знае адреса? Човекът вече крещеше от болка. Буквално. Крещеше, че си отива, че умира, че е краят. Всъщност беше. Линейката беше на Жолио Кюри, упътихме я и когато акостира на правилното място – в 10:43!! – човекът минута преди това се свлече за последно, спря да диша и пребледня зверски. Линейката паркира спокойно, вяла сестра с кофти грим и адски млад и доста арогантен лекар се провлачиха от топлото купе и започнаха още по-вяло да правят сърдечен масаж. Жената на припадналия попита дали няма да сложат нещо под него, все пак лежи на твърдия асфалт. Лекарят изсумтя и с равен тон обясни, че на починал човек НЯМА КАКВО ДА МУ СЛАГАТ ИЗОБЩО… Поисках да се легитимира, не пожела – не съм била от полицията, да съм си питала дежурния екип по телефона, разбираш ли. Окей. Снимах номера на линейката. После се качих да работя… викнаха полиция (процедури). Слязох да дам обяснения.

Казах, че няма да оставя това така – ще пиша, ще моля познати в телевизии да правят репортажи, ще направя НЕЩО. Post mortem. Лекарчето беше до мен, слушаше ме. Тръгнах си и ми подвикна: „Между другото, добре ли излязохме на снимката?“. Следва многоточие в бездна от изумление. Наложи се да му кажа в прав текст: „Аз снимах номера на линейката, но ти си грозен ениуей“.

Утро, дъжд, смърт, абсурд, гнусни хора. И хубави хора. Събраха се много, много хора, на които им пукаше и останаха до последно. Изобщо не исках този разказ да звучи сантиментално и емоционално, но не мога да се абстрахирам. В главата ми има картини, труп, найлон, реплики, жестокост и влажните очи на жената, която остана там при трупа в найлони и при обръгналите полицаи. Дадох показания. Отново, писмено, в полицейския ван. Всичко това няма никакво значение за подредените ни делници , ние продължаваме напред. Но ако някой знае как и вярва, че има значение да не оставим нещата така, нека да ми пише, ще съдействам. Познати и приятели журналисти, от телевизиите… дано виждате смисъл. Ако не, ще си остане просто един ден със смърт и нелепост, за който сте прочели между два мейла. Но аз не мога да забравя сълзите в очите на жената, която остана сама до трупа и се гледахме и не знаех какво мога да направя повече.
www.memoriabg.com/2016/10/13/istoriata-na-edno-absurdno-utro-v-balgaria/

ПП: Така умират хора у нас - в очакване на бърза или на бавна помощ...




Гласувай:
32
0


Вълнообразно


1. mileidi46 - :(((
14.10.2016 21:15
Де да беше само единичен случай..
Прочетох за това във фейсбук..Грозно и тъжно.не се коментира ...
цитирай
2. mt46 - Да, за съжаление не е единичен случай...
14.10.2016 22:07
mileidi46 написа:
Де да беше само единичен случай..
Прочетох за това във фейсбук..Грозно и тъжно.не се коментира ...

цитирай
3. valeska - ....
15.10.2016 08:44
Звучи абсурдно... много тъжна действителност!
цитирай
4. emi1ts - Да,
15.10.2016 08:55
потресаваща история и за съжаление част от реалния живот в България!
цитирай
5. mariniki - потресаващо....
15.10.2016 10:21
а може да се случи на всеки.... тъжно и страшно...
цитирай
6. mt46 - Да...
15.10.2016 12:54
valeska написа:
Звучи абсурдно... много тъжна действителност!

Има нещо изкривено в институциите и във властимащите...
цитирай
7. mt46 - Явно животът не струва, не се цени достатъчно...
15.10.2016 12:57
emi1ts написа:
потресаваща история и за съжаление част от реалния живот в България!

Само говорим за права на човека. Нали основно е правото на всеки на достоен живот?...
цитирай
8. mt46 - Да, на всеки може да се случи да има нужда от спешна помощ...
15.10.2016 13:00
mariniki написа:
а може да се случи на всеки.... тъжно и страшно...

Но ако такава нужда имат властимащи - грижата, отношението към тях ще е по-различно...
цитирай
9. lion1234 - Покъртителна история!
15.10.2016 16:17
Още по-смазващо е обаче бездушието, студенината на мед. екип - ,,на починал човек няма какво да му слагат изобщо''! Добре все пак, че се намират все още състрадателни и отзивчиви хора - поне един светъл лъч в тази мрачна история.
цитирай
10. rosiela - Ужас!
15.10.2016 17:50
И аз съм била в подобна ситуация.
цитирай
11. dolsineq - Преди около 3 месеца почина мой п...
15.10.2016 20:34
Преди около 3 месеца почина мой първи братовчед, само на 31 г. Така и не успяха да уточнят диагнозата му... Трагично е това , което става в здравеопазването.
цитирай
12. mt46 - Да... Сигурно мнозина са се сблъсквали с подобни абсурди, трагедии...
15.10.2016 22:30
9. lion1234 - Покъртителна история!
16:17
Още по-смазващо е обаче бездушието, студенината на мед. екип - ,,на починал човек няма какво да му слагат изобщо''! Добре все пак, че се намират все още състрадателни и отзивчиви хора - поне един светъл лъч в тази мрачна история.
цитирай

Изтрий
10. rosiela - Ужас!
17:50
И аз съм била в подобна ситуация.
цитирай

Изтрий
11. dolsineq - Преди около 3 месеца почина мой п...
20:34
Преди около 3 месеца почина мой първи братовчед, само на 31 г. Така и не успяха да уточнят диагнозата му... Трагично е това , което става в здравеопазването.
цитирай
13. mt46 - Благодаря ти за отзивчивостта!...
16.10.2016 21:50
18:43 - В нашия град е така...

от: flymore За постинг: В очакване на помощ
Констатират смъртта и остават трупа на улицата...Нямат задължения, нямат сърца, бездушни...
Повдига ми се от...
Съжалявам, понякога съм остра и непримирима със злодеянията на...
цитирай
14. pvdaskalov - * ! *
20.10.2016 17:49
Аз мога да разкажа няколко (повече от 4) случая с мен и съпругата ми, но не искам да си развалям настроението.
Тъй ще е, докато медицинския персонал е недостатъчен.
Очаквали 600 линейки за следващата година.
600 х 200 лв = 120 000 лв за джипиеси ще са необходими. Да видим тогава ще закъсняват ли и ще бъркат ли адресите.
Поздрави!
П и е р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13255970
Постинги: 2603
Коментари: 36601
Гласове: 121215
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30