Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2017 17:54 - За соросианската секта и за елитите
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1472 Коментари: 5 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

Валентин Вацев: Соросианската секта обяви либерален джихад срещу Тръмп

 15 ян. 2017 | 18:40
   
Автор:
Таня Джоева

- Г-н Вацев, „победата на Тръмп не е просто смяна на актовете в една пиеса, а смяна на самия автор на пиесата”. Това са ваши думи. Въпросът ми обаче е дали авторът ще успее да допише пиесата? Имам предвид избрания президент на САЩ, срещу когото в САЩ отсега започват протести.  

- Не съм сигурен за края, ако под автор разбирате Тръмп. Наскоро един умен зевзек писа в една световна медия, че най-доброто, което може да направи Тръмп днес, е да удвои охраната си и да сложи специална охрана, която да го охранява от охраната му… Тръмп е в изключително деликатно положение, доколкото разбирам.

Следя грижите около създаването на екипа му. Това никак не е лесно. Той се яви на изборите с подкрепата на републиканците, но всички помнят, че в началото републиканското ръководство не го искаше. Тръмп не разполага с бележник с телефоните на съученици, които да покани за министри, както, да речем, може да направи един новоизбран британски премиер. Тръмп освен това не е завършил Харвард или Колумбийския университет и да покани колегите си.
Неговите първи назначение ще бъдат знакови и не непременно сто процента успешни. Но проблемът е и друг: той ще работи и вече работи в условия на надигаща се негативна вълна.
Аз няма да забравя как в нощта на изборите един от спийчрайтърите на Обама - Арън Соркин, на бърза ръка написа открито писмо до жена си и до дъщеря си, които в този момент очевидно спяха...В това открито писмо той им се закле, че ще направи така, че всяка седмица на Тръмп да се прави импийчмънт.
Американският естаблишмънт силно ще се съпротивлява на опитите да бъде променян. С американски президенти са се случвали всякакви неща, дори да не говорим за най-лошото.

- След изненадващия резултат на вота в САЩ повечето анализатори обявихте, че започва смяна на елитите. Напоследък обаче ударите срещу Тръмп се сгъстиха. ЦРУ излезе с доклад, който обвинява Кремъл в намеса на президентските избори, включи се Холивуд с речта на Мерил Стрийп, Обама предупреди, че демокрацията не е даденост. Как тези събития се подреждат в една логична картина?

- Логична картина има, но позволете първо някои подробности около доклада на ЦРУ.
Доклади на ЦРУ никога не са се писали и няма да се пишат за широко обществено ползване. Започне ли едно разузнаване да пише доклади до обществото, то трябва просто да бъде разгонено, а началниците му да изгният в затвора. Ако едно разузнаването се държи като пресцентър, то вече не е разузнаване, но не става и пресцентър. Разбира се, високопоставени политици непрекъснато ще цитират американското разузнаване с клетви, че то е доказало намесата на Русия в изборите. Нещо, което съм сигурен, че не е вярно. 

В ЦРУ открай време тлее един конфликт, който те не крият. Тоест крият, докато са на служба, а когато служителите му се пенсионират, се превръщат в бъбриви старци, които обичат да разказват служебни тайни. ЦРУ по правило гравитира по-скоро към демократите, докато американското военно разузнаване е по-склонно да харесва републиканците, макар че те нямат право да харесват която и да било политическа партия, но като живи хора имат своите предпочитания.

- Истината е, че войната на соросианците, а това е глобална световна секта, срещу Тръмп ще се интензифицира по пълна победа или до края на света, в зависимост от това, кое от двете ще настъпи по-рано.
- От тази гледна точка това, което се случи на президентските избори в САЩ, може да бъде обяснено и така: здравите сили в САЩ избраха Тръмп да ги ръководи в съпротивата срещу финансово глобалистката клика, която се чувства добре в Америка, но се чувства добре и във всеки Шератон, Хилтън, във всяка скъпа хотелска верига. Тези хора нямат връзка с Америка - нито емоционална, нито политическа.

- „Сектата”, както я наричате, изненадващо загуби изборите в САЩ, но има достатъчно последователи навсякъде по света. Какво очаквате от тях? 
- За изненадата сте права, здравите сили се оказаха повече, отколкото мислех. Признавам, че не ги дооцених.
Сега соросианската секта, която може да бъде навсякъде, ще отвори джихад срещу Тръмп и срещу всеки, който не е намерил начин да го заклейми.
Соросианската клика е многолика, тя не е нещо толкова семпло, колкото изглежда, ако слушате Иван Кръстев. Българските соросоиди са откъм семплия край на гамата. Те работят общо-взето с котлонни схеми. Да го кажем и другояче – работят на нивото на сложността на бойлер, който е едно обикновено нагревателно устройство. Докато соросианството е сложна идеология с дълбоки исторически корени. Тя е добре окопана и в последно време виждам как Европейският съюз е обявен за театър на бойните действия. Те ще водят либерален джихад и битката ще се интензифицира.


- Какво се крие зад тази съпротива? Финансовите интереси, битка за ресурси, за власт и влияние?
- Разбира се, че става въпрос и за ресурси. Но ние по-добре ще се ориентираме в общата схема, ако престанем да слагаме най-напред парите като обяснителен механизъм. 
Сигурно сте забелязали, че старите големи европейски пари отказаха да приемат новите големи пари. Уж няма нищо по-лесно от това да събереш парите на Ватикана с парите на Ходорковски. Но не стана. Оказа се, че парите все пак миришат.
Ние с вас не бива да се заблуждаваме, че на 10 ноември 1989 г. бе извършен обикновен преврат на части от ЦК на БКП и на части от Държавна сигурност срещу тогавашното партийно и държавно ръководство. Една част от тези хора искаха да станат собственици, други се бяха размечтали да бъдат част на световния елит. Но точно това не стана. В този смисъл, така нареченият „нежен преход” се провали, тъй като те не постигнаха основната си цел - да станат членове на глобалния елит. Мръсното петно ще се вижда винаги на челата им и на челата на децата им. Това не е много справедливо, но, какво да се прави, такъв е животът на елитите – там няма много справедливост.


- Руските олигарси се сбогуваха със същите илюзии, което обяснява промяната в руската политика. 
- Част от тях се сбогуваха и Путин е първият, който успя на разбираем език да каже: Това, което мислехте, че правите, не става! Не можеш да бъдещ богат, щастлив и успешен, ако зависиш от чужда власт.!
Ще припомня един показателен случай – при поредната вълна на глобалната банкова криза, банките в Кипър започнаха да колабират и - о, чудо! - тези, които лекуваха кризата, посегнаха на спестяванията на вложителите, което е недопустимо. Но в Кремъл бяха доволни от урока, който накратко гласи: „Уважаеми руски олигарси, ако желаете да бъдете наистина богати хора, дръжте парите си на безопасно място тук, а не там! Там ще ви ги отнемат с причини или без причина. Защото вие винаги ще бъдете чужди, и децата ви ще бъдат чужди, и децата на децата ви.”
С две думи, елитите не се смесват, както някой си беше въобразил. Елитите се подчиняват на друга логика, тя не е финансова, дори не е икономическа логика.


- Наскоро бивши европейски държавници, сред които се нареди и българският президент Росен Плевнелиев, разпространиха отворено писмо с предупреждения към Тръмп. Други европейски лидери, като Виктор Орбан, приветстват победата му. Европа е разделена в отношението си към новоизбрания президент. Как ще се развиват процесите оттук нататък?
- Опитвайки се да ви отговоря, пред очите ми е една снимка, на която Оланд и Меркел участваха в шествие по линия на Je suis Charlie Hebdo. Между тях бяха хванали и един чернокож африкански президент, който също протестираше срещу разправата с „Шарли Ебдо”. Да, има и такива президенти – президентите на 14 западно африкански държави, които държат националните си бюджети във Френската национална банка. Те също са на правилни позиции…

А ако говорим сериозно, политическият елит на Европа през последните 50-60 години целенасочено и системно е възпитаван проамерикански. Сега се вижда разширяващ се разлом в политическата върхушка на Европейския съюз. Множат се антиамериканските настроения и някои от европейските ръководители не крият, че искат да живеят по нов начин. Орбан е добрият пример, но не е само той.
От своя страна от Държавния департамент на САЩ започнаха да назначават за президенти в Прибалтика само граждани на тези страни, които са и американски граждани. Тоест, нормално е да се води битка за ръководството на ЕС. Нормално е също един трамвай бивши президенти и, разбира се, нашата българска гордост Плевнелиев да участват в тези кампании.
Аз ви признавам, че Плевнелиев ще ми липсва много дълго време. Той е най-репрезентативният представител на днешния български елит. Никой друг не изразява така добре неговата същност както президентът Плевнелиев, да е жив и здрав


- Разбирам иронията ви по отношение на г-н Плевнелиев и на българския елит. Не смятате ли обаче, че елитът ни също е разделен?
- Аз работя с неоценъчно понятие за елит, използвам научно-социологическа дефиниция, за да не ми се сърдят хората, че понякога наричам елит откровени боклуци. 
Според неутралното понятие елит е малка група хора, които имат възможност да разпределят и преразпределят двата основни обществени ресурса – властта и собствеността. Хора, които формират идеологията и дават пример с личното си групово поведение.
Примерът на тези, които днес наричат себе си български елит, е развратителен и унищожителен. Но, да, те разпределят основни обществени ресурси, те формират съответната криминална чалгаджийска идеология, те отговарят на формалните критерии за елит. Това е елитът ни! Съжалявам.
Има ли почтени хора между тях? Да, без съмнение има! Но почтени хора има навсякъде. Въпросът е за груповия манталитет, за колективната воля на тази тънка българска ципа, която продължава да паразитира върху българската национална съдба и която, според мен, предстои да си ходи. Не защото някой ще ги изрине, а поради неспособността да вършат задачите си. Елитът има смисъл, колкото и да е отвратителен, само ако успява да решава задачи. Днешният български политически елит като колективно тяло не успява да свърши основната си работа. Нима не виждате как не успяват да произведат формула на убедителна управленска коалиция? Как не могат да създадат нито един жизнеспособен модел на държавно управление
?

- Какво се случва с елити, които са видимо нежизнеспособни?
- На много места по света елитите имат културата на непрекъснатото самоподновяване. Идеален пример за това е Обединеното кралство. Там най-напред са разбрали, че елитите са склонни към изхабяване и непрекъснато ги подновяват по своя собствена английска процедура.
Когато обаче елитът изпусне възможността да се самоподнови, контраелитът влиза в правата си.


- Как?
- Няма съдбовна предопределеност как ще се случи подмяната – по английски, френски, руски или някакъв български образец. Във Франция, знаете, контраелитът е станал елит с помощта на гилотината. Но не е задължително това да се повтаря. Смяната може да стане по революционен път, а може и да не стане с бунт. Може да стане бързо, а може и да отнеме няколко години. Важното е друго: контраелитът са хора, готови да носят отговорността и да покриват класическата дефиниция за елит: представителност, висок морал, готовност да действие, корпоративна сплотеност в името на общото благо, готовност за жертви, способност да издигнат волята си над себе си. Апроро, забелязвате ли как българският елит не е способен да издигне колективната си воля в закон, който да важи за тях самите? Те непрекъснато нарушават законите, които приемат! Това означава, че в това отношение те са по-долу от пиратска банда. Дори обикновена улична банда спазва по-строго собствените си правила. Нашият елит и собствените си правила не спазва.

- Обрисувахте един прекрасен контраелит. Виждате ли обаче поне реални очертания на такъв?
- Разбира се.

- В България?
- Да, в България. Всеки път се възмущавам, когато ваши колеги остроумничат на тема „всички са маскари”. Не е вярно. Има огромно количество маскари, но повечето хора не са маскари.
Половината от моите студенти са готови да поемат отговорността отсега. А те са още млади. Когато ги хвърлиш в мръсната вода, тези, които успеят да изплуват, са готов елит. И те никак не са малко.
Втори пример – в чиновничеството има хора, които са заинтересувани да има държавност. Говоря по-скоро за средния и за ниския ешалон на държавното чиновничество. Българската държавност има 120-годишна история, държавни ведомства имат своята институционално натрупана енергия и инерция.
МВР,  да речем, е една от най-сложните институционални структури. В момента то се ръководи от една жена, която, чувам, че била добра с лютеницата. Приемам, че тази жена е добър човек. Но там, в МВР,  уверявам ви, заедно с огромното количество негодници и мошеници има почтени и смислени хора, които вероятно биха пожелали да носят отговорност.
Разбирането на средния българин, че това не е държава, не е просто израз на отчаяние. Това е израз на разбирането, че това, което е, не бива повече да продължава повече и трябва да се промени. 
Опасността не е, че няма хора, които да оформят контраелит. Опасността може да дойде от другаде: днешната политическа система да не желае да се разтвори, тъй като всички вертикални лифтове са бетонирани. Няма възможност да се влезе в политическата система освен с много пари. Ако от „Америка за България” ти дадат един самосвал пари, може да станеш политик от нов тип. Или нещо от този род.
Липсва естествен път за вътрешна циркулация на елитите. Сега в елита на България можеш да влезеш или ако си хубава мома, но това е тривиално, или с много пари. Или пък със специалната препоръка на американския посланик.


- През ноември ГЕРБ претърпя първата си изборна загуба от човек, който не е представител на традиционния елит. Гласувахме масово на референдум за промяна на изборните правила. Виждате ли в тези събития промяна на обществените настроения, които биха могли да окуражат създаването на контраелит?
- Безспорно, най-напред се обърнаха обществените настроения. Вие може да откриете доверие към отделни политици, отделни групи или партии. Но доверие към политическата система няма да откриете. Колабирала е не просто отделна партия.
Ние можем да градираме българските партии, да кажем коя от какво боледува. Някои са по-добре, други – по-зле. БСП, например, е единствената идейно-политическа общност в България, но не случи на ръководство в последните 25 години.
ГЕРБ има силно мотивирано ръководство, но не е партия. То е структура от държавен тип.
Можем да кажем добра дума за ДПС, но ДПС е пратеник от друго минало и трудно ще се завинти в новата действителност. Но това да го мисли Ахмед Доган, това не е моя грижа.
Сега пред очите ни с американска благословия се ражда малката, бяла и пухкава партийка „Да, България”, но такива мероприятия ние вече сме гледали.

- Президентът (2002-2012) Георги Първанов се оттегли като лидер на АБВ. Какво е бъдещето на АБВ и защо бивши президенти се връщат отново в политиката? Очаквате ли това да стори и Росен Плевнелиев?
- Мисля, че Плевнелиев повече няма да го пускат пред хората. Макар че с едно сменено име (или пол) и с една задължителна пластична операция (за да го направи неузнаваем) той би имал определени шансове – да оглави партия от рода на „Убий Путин”, например. И особено ако дойде и „малка помощ от нашите приятели” – и защо наистина Христо Иванов да става за вожд, а Плевнелиев да не става?
Бъдещето на АБВ и „връщането на бивши президенти” са две напълно различни теми. Някои президенти могат да се връщат, а други – не, зависи от човека. За Де Гол, Путин или Обама – отговорът е безспорно „да”, ако биха поискали. А за всички други, включително и тези, които имате предвид, съм длъжен тактично да премълча.
Важен е въпросът ви за АБВ и аз съм раздвоен.
От една страна изборът на Константин Проданов за нов ръководител на АБВ (моля, не бързайте със званието лидер) е една определено много добра идея, затова мога да бъда категоричен. А от друга – много, много време беше загубено в безсмислици, празни приказки, интриги и миши тупурдии. И както в геополитиката Пространството е Съдба, така в политиката Съдба е Времето.
Затова бъдещето на АБВ е неясно – но толкова по-важно е да проявим добра воля, да кажем добра дума и да пожелаем на добър път. 
 
- А предлагат ли нещо ново новите политически проекти, един от които е споменатата от вас „Да, България”?
- Всеки път може да се предложи нещо ново - един ще предложи шницел, друг – пица на парче. Ако въпросът е да се заблуждава обществеността с ултрамодерни идеологии, някой може да предложи свободна продажба на марихуана - ще има кой да гласува и за това. 
Политическото творчество в България не е от днес. Не бива да забравяме феномена Бареков, който се появи на небосклона като ярка звезда и изчезна някъде в европейско направление. Отделни финансови кръгове винаги могат да финансират група ентусиазирани кандидат-политици и да се получи нещо весело. Особено ако им дадеш и медия. Но всички това са епидермални процеси. Това са бълбукания на повърхността. А аз говоря за дълбокото подземно бучене в българското общество.
Българското общество като етнокултурна и политическа общност, като не много щастлива, но състояла се нация, вече е обърнало гръб и се е научило да живее с гръб към политическия си елит. Мен не ме интересува съдбата на този или онзи политик, на тази или друга партия. Интересува ме как ще се осъществи главния закон на политиката – репрезентацията. Как обществото ще възпроизведе тези, които ще го представляват в неговия суверенитет и в неговата воля. Как обществената воля да бъде трансформирана в управленски действия. Днешният трансформатор е изгорял. Това е Лукановият модел на Кръглата маса. Той е многократно кърпен и лепен и се разпада под собствената си тежест. Интересно е какъв ще бъде следващият елит, който ще се ползва с главния ресурс, който днес отсъства – общественото доверие.

- Ще ви попитам конкретно и за референдума, който събра огромна обществена подкрепа. Сега сме свидетели на, грубо казано, инат от страна на инициаторите и на една неочаквана подкрепа от страна на ГЕРБ с риск да се сътворят поредните недоразумения в избирателните закони. Виждате ли опити резултатите от допитването да бъдат приватизирани?
- Разбира се. То бе направено с такава цел. Референдумът е поредното мероприятие за регулация на проблема. Но проблемът вече не може да се регулира.
Наскоро използвах една метафора, която ще повторя пред вас. Сам по себе си референдумът е важно събитие, но начинът, по който беше замислен, проведен и както в момента се използва (а той се използва по един безумно демагогски начин) ме кара да кажа, че пациентът е умрял и няма значение дали ще му се прелее кръв, бензин А-96 или одеколон. Този референдум ще ощастливи някого и ще направи нещастен някой друг. Но не това ще оправи българската политическа система, което е главният проблем на България.


- Какво очаквате от предсрочните парламентарни избори, господин Вацев? Ще донесат ли те промяна в системата?
- На този етап може да се говори само за варианти и структурни формули на коалиционни отношения. 
Единият вариант е ГЕРБ и Бойко Борисов да намерят нови ресурси и нови съюзници и с употребата на така наречения административен ресурс да спечелят отново. Това не е невъзможно. Но обществото вече ще бъде с друго съзнание. На Борисов, който държи да се знае, че е нежна и чувствителна душа, ще му бъде много трудно дори и при победа.

Другият вариант е в БСП да надделеят силите на отговорността. Ако веселата компания от червени милионери пожелае да носи отговорност, тя може да вкара в кондиция БСП, която все пак е единствената идейно политическа общност в България, ако не броим Светата православна църква…
БСП би могла да изгради коалиционно сътрудничество с български патриоти и националисти, но без фашизоидни изквичавания. Да прибави и хора, които критикуват статуквото. Не дясното, а ляво-дясното статукво на днешния ден и то с оглед на динамиката на развитието на общоевропейския политически процес. Това също може да бъде основа на голяма парламентарна победа, която на теория е възможно да осигури два-три мандата, тоест дълго управление.

Трето, възможни са мероприятие, които в момента са групирани около новоизбрания български президент. Той не бива да бъде обвиняван, защото доскоро беше военен човек, а военните, оставайки най-позитивните хора в тази страна, последни почват да вдяват политиката. Съжалявам, но е така. Очаквам фактори и групировки, които ще намерят мястото си около президента, да проявят политическо творчество, без дори да питат г-н Радев може ли или не.

Четвърто, можем да си представим значими сили, които ще излеят куп пари и ще поискат да има „Да, България”, „Не, България”, „Да, Русия”, „Долу Америка”, „Дай пари” и така нататък. Или пък партия „Убий Путин" - ще съберат 12 човека, може дори да са 13!

Аз съм съгласен с всички варианти, но при едно условие - в България да дойде отговорен елит! Ако това не се случи и този път, нашата история може да затихне окончателно. Не обичам Армагедоните, но не се уморявам да повтарям: българската история не е приказка със задължително добър край. 

epicenter.bg/article/Valentin-Vatsev--Sorosianskata-sekta-obyavi-liberalen-dzhihad-sreshtu-Tramp/118387/11/0



Гласувай:
19


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Всичките тези "пророчества"
19.01.2017 19:44
говорят за това, че Вацев е вече един много стар, объркан и поизветрял човечец. Само след няколко месеца ще се убедим, че е надрънкал един куп кошмарни дивотии...
цитирай
2. mt46 - Звездите по-правдоподобно ли "говорят"?...
20.01.2017 17:43
apostapostoloff написа:
говорят за това, че Вацев е вече един много стар, объркан и поизветрял човечец. Само след няколко месеца ще се убедим, че е надрънкал един куп кошмарни дивотии...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19165828
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148924
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031