Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2017 19:50 - Нужно ли е да се лъжем, че сме по-големи европейци от исландците?
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2138 Коментари: 8 Гласове:
14

Последна промяна: 28.01.2017 21:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Как Исландия реши проблема с алкохола и наркотиците сред тийнейджърите
  •  
От Дневник Последна промяна в 15:28 на 28 яну 2017, 126779 прочитания, 66 коментара   image

image

image

За последните 14 години са закрити 764 училища в страната - 28 яну

Как французите учат децата си да обичат здравословното хранене - 03 яну

Валентина Маринова, психолог и експерт по наркоманиите: Тестването на ученици ще е скъпо и крайно неефективно - 11 юли

В България стабилно расте употребата на екстази, сочи доклад на ЕС - 31 май

Малко преди 15 ч. следобяд в слънчев неучебен ден, парковете на Рейкявик са пусти, децата ги няма. Те са наоколо в съседните сгради, предназначени за спортове, танци, уроци по музика, театрални школи и всякакви други извънкласни дейности.

В последните 20 години изолираната малка Исландия направи реформа в здравеопазването и образованието си, която почти напълно изкорени употребата на тютюн, алкохол и наркотици сред учениците. Допреди да вземе мерки, държавата е сред лидерите в Европа по дял на непълнолетните, потребяващи забранени субстанции и извършващи престъпления. Изданието Mosaicscience разказва с подробности каква е тайната на успеха им.

В момента Исландия е на точно обратната страна на класацията - от 42% през 1998 г., сега непълнолетните, употребяващи алкохол и наркотици там са едва 5%. Тези, които са пробвали канабис, са намалели от 17% на 7%, а пушещите тютюн - от 23% на 3%.

Това е резултатът от една добре обмислена стратегия, базирана на научни доказателства и задълбочен анализ на психологичните проблеми на тийнеджърите и нивата на стрес в ежедневието им, разказват местни психолози. В основата на реформата е идеята, че наркотичните вещества са начин за тийнейджърите да се справят с реалността и да опитват някаква промяна, която обаче със същия ефект може да идва от други, по-здравословни дейности.

В зависимост от това каква потребност има младежът, той може със същия успех вместо с хероин да се успокоява с музика, или да се енергизира с танци и спорт, вместо с амфетамини. Химическата реакция на мозъка е сходна, макар и не толкова силна, но заедно с това учи нови умения, общува повече с връстниците си и е физически и интелектуално стимулиран, което го изгражда в разумен възрастен. Достатъчно е да му се покаже алтернативата.

Първият такъв експеримент е направен в САЩ през 1992 г. с група наркозависими тийнейджъри. Била им предложена възможността да постигат сходни ефекти като тези на веществата, които потребяват, но без вредните ефекти. Оставили ги сами да си изберат с какво им се занимава и им казали, че програмата е временна - за 3 месеца, за да не се чувстват притиснати. Но повечето от тях останали за целия период на експеримента от пет години и спрели да употребяват наркотици скоро след началото.

Исландците поканили същите експерти от САЩ да помогнат с разработването на тяхната стратегия, след като първоначалните им анализи показали, че от часовете в училище, посветени на вредата от наркотиците, няма абсолютно никакъв ефект. Просто никой не им обръщал внимание, нито дори се заслушвал в назиданията.

image

Кадър от Исландия

image


През 1992 г. във всички училища в Исландия била проведена анкета сред учениците от 14 до 16 години за това дали употребяват алкохол, тютюн или други вредни субстанции, както и за по-дълбоки психологически фактори като близостта с родителите и връстниците. Резултатите били тревожни - повече от 25% признали, че пушат всеки ден, и повече от 40% пиели.

В разбивката на информацията ясно проличала и се потвърдила тезата, че децата, които имат по-добър достъп до спорт и извънкласни дейности, са по-малко застрашени от пристрастяване или изобщо от потребяване на наркотици. Тези, които прекарвали повече време с родителите си, както и тези, на които им било забранено да стоят до късно навън, също били по-"чисти". Подобни анкети били проведени отново и през 1995 г и 1997 г. със същите закономерности.

През 1999 г. настанало време за реални действия, макар че дотогава имало всевъзможни информационни програми и кампании, но с нулев ефект. Тогава била разработена програмата "Младежта на Исландия" (
Youth in Iceland), и били въведени строги законови рестрикции - купуването на тютюневи изделия станало нелегално до 18 години и на алкохол - до 20 години, рекламите на такива продукти били забранени изцяло. Бил наложен и вечерен час за децата от 13 до 16 години - 22 ч. през зимата и полунощ през лятото.

Отново със закон възрастните били задължени да формират родителски организации във всяко училище и да посещават сбирки и лекции за ползите от прекарването на повече време с децата си, как да говорят с тях за живота и целите им, как да следят случващото се в ежедневието им. Това не само образовало родителите, но и засилило авторитета им у дома - елиминаран бил вечният аргумент "Другите родителите им ги пускат!".

Заедно с това държавата насочила сериозен ресурс за развиването на спортни зали, танцувални и театрални школи и други частни извънкласни дейности, а на децата от бедни семейства се отпуснали допълнителни помощи, за да могат да си позволят да участват в тях.

Така през 2012 г. резултатите от вече превърналата се в традиционна анкета сред учениците показали удвояване на броя на децата, прекарващи повече време с родителите си (46%), както и двойно повече такива, които запълват свободното си време със спорт и други дейности с връстници. И само за 13 години потреблението на забранени продукти сред непълнолетните се било стопило почти напълно.

Участието в програмата на младежите се ръководи по-успешно на местно, отколкото на държавно ниво. Това също е доказано с опита в Исландия, а след това и в други европейски държави. Моделът е възприет например в града Тарагона в Испания с помощта на исландските специалисти, които помогнали за анализа на проблема, разработването на въпросника, съобразен с местните особености и след това с идеи за развиването на родителските срещи и извънкласните дейности там.

За помощ и ноу-хау в последните години към Исландия са се обърнали също и местните власти от различни градове в Малта, Литва, Румъния и дори Южна Корея. Анализите всеки път показват едни и същи закономерности на уязвимост, свързана с липсата на родителско внимание и липсата на достъпни здравословни занимания. По същия начин и ефектите от целенасочените усилия по вече утвърдения модел в различните краища на света не закъсняват.

www.dnevnik.bg/zdrave/2017/01/27/2907553_kak_islandiia_reshi_problema_s_alkohola_i_
narkoticite/



www.standartnews.com/mneniya-analizi/10_godini_v_es_zashto_ne_si_kazhem_istinata-347743.html

Мислоналивници

Доста барове, хищници,
зали игрални,
проститутки, убийци!
Демонични измами.
Капани и бездни...
Глупаци, наивници...
А няма надеждни
мислоналивници...

Марин Тачков
28 януари 2017 г.

10 години в ЕС: Защо не си кажем истината? от Атанас Семов | Анализи image image Анкета На какво се дължат все по-честите пожари в страната? - Човешка небрежност; - Горещото време; - Умишлени палежи; - Не се интересувам от пожарите в страната. Гласувай!     <a href="http://ads.standartnews.com/www/delivery/ck.php?n=aa4cea20&amp;cb=%n" target="_blank"><img src="http://ads.standartnews.com/www/delivery/avw.php?zoneid=74&amp;cb=%n&amp;n=aa4cea20&amp;ct0=%c" border="0" alt="" /></a> image

Вместо добра за живеене, България стана лесна за напускане, казва Атанас Семов


"Стандарт" продължава рубриката
„Каква България в каква Европа" на доцент д.ю.н. Атанас Семов, носител на катедра „Жан Моне" на ЕС и ръководител на Международната магистърска програма „Право на ЕС" в Юридическия факултет на Софийския университет.


Да, твърдя, че 10 години след началото му българското членство в Европейския съюз е провалено. Не постигнахме никакъв значим напредък, очевидни са множество негативни последици. Готов съм отделно да анализирам фактите по-подробно – най-вече и да приема аргументи за поне една реална и истински значима полза.
Разбира се: не смятам, че влизането ни в ЕС е грешка. Напротив, смятам го за най-значимото събитие в историята ни през 20-и век. Именно затова ме боли разочарованието, че не се възползвахме от него, за да станем добре развита, стабилна и обичана от гражданите си държава, желана за живеене, а не лесна за напускане. По-съществено ми се струва да разберем, че неуспехът на членството ни в ЕС е част от провала на „прехода",
има същата логика (политическа лъжа и повсеместен властови грабеж, почти без значими полезни управленски решения) и се дължи на същите причини:
•произходът и контролът на „новия" политически елит от механизмите на ДС,
•особеностите на националния характер (ключово важни и наистина съществени, дори напр. в сравнение със съседни или в аналогично историческо или икономическо положение народи)
•и крайно неподходящият конституционен модел (условно „демократичен", но напълно негоден да попречи на първите две причини).
Струва ми се наложително да признаем, че
„преходът" лиши българина ОТ 3 съдбовно важни опори:
- лиши го от училище (образованието ни е в катастрофа, учителите ни мизерстват, а броят на преждевременно напускащите училище е най-високият не само в ЕС, а в цяла Европа!);
- лиши го от спокоен живот (поне 2/3 от българите, останали в България, живеят или в тежка бедност, или в крайна неудовлетвореност и в несигурност за собствеността, за доходите, за непосредственото бъдеще и по-общо в силен стрес);
- лиши го и от надежди! Лични, още повече национални.
Затова оценката ни не може да бъде друга, освен, че преходът е провален и престъпен. А ако го смятаме за приключил, означава, че всички негативни тенденции, които той наложи, ще продължат да се задълбочават занапред.
Разбира се (да уточня за повърхностните): това изобщо не означава, че преди 10-ти ноември 1989-а е било много хубаво. Означава обаче, че днес е много по-зле!
Именно заради
няколко много страшни тенденции:
- лавинообразно обезлюдяване (неизменно сред 3-те най-бързо обезлюдяващи се държави в света!), съпроводено с млада емиграция, все по-ниска раждаемост и все по-млада смъртност;
- тежко влошаване на здравето на нацията (ние сме един все по-болен и недъгав народ), съпроводено с все по-кратка средна продължителност на живота;
- драматично влошаване на равнището на образованост и култура, неизбежно съпроводено с все по-ниска конкурентоспособност, по-нисък морал и отмиране на националната (и лична!) идентичност;
- все по-масова и все по-вулгарна дребна и средна престъпност (телефонна, битова, производствена...);
- все по-масова търпимост към корупцията и всякакви форми на закононарушение;
- впрочем, не мога да го подмина, все по-ниско доверие към политическата система и все по-ниско (интелектуално, професионално и... морално) равнище на политическия елит (уви, както на национално, така и на местно равнище – въпреки няколкото самотни изключения);
- все по-слаби позиции на международната сцена и дори на Балканите, където можехме да станем водещ фактор (било енергиен, било туристически, било дори политически);
- все по-окепазена природа (поне половината ни курорти – и зимни, и летни – са уродливо презастронени и противни за читав турист, 1/3 от България пустее, друга поне 1/3 е силно замърсена, големите градове – най-много в цяла Европа!, в София вече никой не смее да пие вода от чешмата, в Слънчев бряг – да влезе в морето, в Стара Загора – да си отвори прозореца);
- все по-изкупена от чужденци (и то не от ЕС) земя (по някои данни над 1/3 от Добруджа и над Ѕ от Лудогорието например);
-все повече запустяващи райони – стотици напълно мъртви и над 1 000 умиращи села, 17 големи града днес са с население наполовина от онова преди 30 години...;
-много ли ще е страшно ако споменем: все по-нарастващ дял на циганското население (вече отдавна над 10%, според някои данни над 15 %), единствено от всички етнически групи нарастващо (и то бързо) – с прогноза да достигне 40 % до 20-тина години, при това (и това е най-страшното!) все по-неграмотно;
-в крайна сметка все по-драматични основи параметри на общественото развитие (като цяло тежък упадък).


Това не е черногледство, нито самоцелно критикарство. Това са констатации, които сме длъжни да направим (и отдавна трябваше), ако искаме някак да обърнем посоката от разруха към оцеляване, доколкото все още е донякъде възможно!
Бих бил наистина признателен, ако някой може аргументирано да посочи поне една значима положителна тенденция от последните 30 години!
Не изолирани факти: някои предприятия (предимно чужди), няколко километра магистрала (предимно за турските камиони), някоя пречиствателна станция, шепа успешни програмисти, свободно пътуване в чужбина (но само за който има средства...), или дори малкия икономически растеж (от тази година!), пък бил той и сред най-високите (за тази година) в ЕС. И през 2008-а година имахме растеж (двойно по-голям от тазгодишния и най-висок в ЕС) – и пак намаляхме с половин милион за тези 8 години и лошите тенденции се задълбочиха...
Сравнението е много полезно за истината: я да видим има ли поне една държава,
с която можехме да се сравняваме през 1989-а година (че и бяхме по-добре от повечето!), което днес да е на нашия хал? По какви „обективни" причини са вече толкова далеч пред нас Чехия, Полша, Унгария? Защо е толкова по-напред Хърватска, която влезе в ЕС 6 години след нас – и след тежка война? Защо безспорно по-добре от нас се развива дори Румъния, която гладуваше през 1989-а, а през 2003-а искахме „да ни отделят от нея" по пътя към ЕС? Защо живеят по-добре (по обективни числа и най-вече по собствените им оценки!) дори хората в Сърбия и дори Македония, че дори и Албания (с „реотаните")?
Разбира се (да уточня за повърхностните): ЕС не ни е виновен за всичко това! Да, виновен е, че влиятелните му фактори си затваряха очите пред безобразията на българския политически елит през всичките тези години, за да разчитат на неговото послушание в определени (важни за Брюксел, не винаги за България...) ситуации. Но ЕС и не разполагаше с (поне публични) механизми за дългосрочно въздействие на държави, като нашата – той е замислен и успешен с друг тип държави. И други от нашата черга (дори Словакия и балтийските страни) оправдаха доверието му.
Вярно е също, че членството всъщност отвори огромни територии за българската миграция – за вече близо милион наши истински
бежанци от тукашната безнадеждност.
Както и че те са „най-големият външен инвеститор в българската икономика" с реален годишен превод на 2 млрд. лева към майки и баби. Темата за европейските фондове няма да я отварям – те просто продължиха да хранят всички порочни процеси у нас, след като държавата се поопоска. Но след 3 години и те почти ще свършат.
И все пак – не ЕС ни е виновен! Ако трябва непременно да използваме тази дума, виновна в най-голяма степен е типичната за българския характер склонност за спасяване по единично, за търсене на виновник винаги извън себе си и за очакване друг да ни оправи. Изключително добре експлоатирана от режисьорите на началото на прехода – и от основните му актьори след това и до днес! Впрочем, и от външни сили.
Ако има значение, не изключвам и себе си от виновните.

Копирано от standartnews.com 10 години в ЕС: Защо не си кажем истината? от Атанас Семов | Анализи image image Анкета На какво се дължат все по-честите пожари в страната? - Човешка небрежност; - Горещото време; - Умишлени палежи; - Не се интересувам от пожарите в страната. Гласувай!     <a href="http://ads.standartnews.com/www/delivery/ck.php?n=aa4cea20&amp;cb=%n" target="_blank"><img src="http://ads.standartnews.com/www/delivery/avw.php?zoneid=74&amp;cb=%n&amp;n=aa4cea20&amp;ct0=%c" border="0" alt="" /></a> image

Вместо добра за живеене, България стана лесна за напускане, казва Атанас Семов


"Стандарт" продължава рубриката
„Каква България в каква Европа" на доцент д.ю.н. Атанас Семов, носител на катедра „Жан Моне" на ЕС и ръководител на Международната магистърска програма „Право на ЕС" в Юридическия факултет на Софийския университет.


Да, твърдя, че 10 години след началото му българското членство в Европейския съюз е провалено. Не постигнахме никакъв значим напредък, очевидни са множество негативни последици. Готов съм отделно да анализирам фактите по-подробно – най-вече и да приема аргументи за поне една реална и истински значима полза.
Разбира се: не смятам, че влизането ни в ЕС е грешка. Напротив, смятам го за най-значимото събитие в историята ни през 20-и век. Именно затова ме боли разочарованието, че не се възползвахме от него, за да станем добре развита, стабилна и обичана от гражданите си държава, желана за живеене, а не лесна за напускане. По-съществено ми се струва да разберем, че неуспехът на членството ни в ЕС е част от провала на „прехода",
има същата логика (политическа лъжа и повсеместен властови грабеж, почти без значими полезни управленски решения) и се дължи на същите причини:
•произходът и контролът на „новия" политически елит от механизмите на ДС,
•особеностите на националния характер (ключово важни и наистина съществени, дори напр. в сравнение със съседни или в аналогично историческо или икономическо положение народи)
•и крайно неподходящият конституционен модел (условно „демократичен", но напълно негоден да попречи на първите две причини).
Струва ми се наложително да признаем, че
„преходът" лиши българина ОТ 3 съдбовно важни опори:
- лиши го от училище (образованието ни е в катастрофа, учителите ни мизерстват, а броят на преждевременно напускащите училище е най-високият не само в ЕС, а в цяла Европа!);
- лиши го от спокоен живот (поне 2/3 от българите, останали в България, живеят или в тежка бедност, или в крайна неудовлетвореност и в несигурност за собствеността, за доходите, за непосредственото бъдеще и по-общо в силен стрес);
- лиши го и от надежди! Лични, още повече национални.
Затова оценката ни не може да бъде друга, освен, че преходът е провален и престъпен. А ако го смятаме за приключил, означава, че всички негативни тенденции, които той наложи, ще продължат да се задълбочават занапред.
Разбира се (да уточня за повърхностните): това изобщо не означава, че преди 10-ти ноември 1989-а е било много хубаво. Означава обаче, че днес е много по-зле!
Именно заради
няколко много страшни тенденции:
- лавинообразно обезлюдяване (неизменно сред 3-те най-бързо обезлюдяващи се държави в света!), съпроводено с млада емиграция, все по-ниска раждаемост и все по-млада смъртност;
- тежко влошаване на здравето на нацията (ние сме един все по-болен и недъгав народ), съпроводено с все по-кратка средна продължителност на живота;
- драматично влошаване на равнището на образованост и култура, неизбежно съпроводено с все по-ниска конкурентоспособност, по-нисък морал и отмиране на националната (и лична!) идентичност;
- все по-масова и все по-вулгарна дребна и средна престъпност (телефонна, битова, производствена...);
- все по-масова търпимост към корупцията и всякакви форми на закононарушение;
- впрочем, не мога да го подмина, все по-ниско доверие към политическата система и все по-ниско (интелектуално, професионално и... морално) равнище на политическия елит (уви, както на национално, така и на местно равнище – въпреки няколкото самотни изключения);
- все по-слаби позиции на международната сцена и дори на Балканите, където можехме да станем водещ фактор (било енергиен, било туристически, било дори политически);
- все по-окепазена природа (поне половината ни курорти – и зимни, и летни – са уродливо презастронени и противни за читав турист, 1/3 от България пустее, друга поне 1/3 е силно замърсена, големите градове – най-много в цяла Европа!, в София вече никой не смее да пие вода от чешмата, в Слънчев бряг – да влезе в морето, в Стара Загора – да си отвори прозореца);
- все по-изкупена от чужденци (и то не от ЕС) земя (по някои данни над 1/3 от Добруджа и над Ѕ от Лудогорието например);
-все повече запустяващи райони – стотици напълно мъртви и над 1 000 умиращи села, 17 големи града днес са с население наполовина от онова преди 30 години...;
-много ли ще е страшно ако споменем: все по-нарастващ дял на циганското население (вече отдавна над 10%, според някои данни над 15 %), единствено от всички етнически групи нарастващо (и то бързо) – с прогноза да достигне 40 % до 20-тина години, при това (и това е най-страшното!) все по-неграмотно;
-в крайна сметка все по-драматични основи параметри на общественото развитие (като цяло тежък упадък).


Това не е черногледство, нито самоцелно критикарство. Това са констатации, които сме длъжни да направим (и отдавна трябваше), ако искаме някак да обърнем посоката от разруха към оцеляване, доколкото все още е донякъде възможно!
Бих бил наистина признателен, ако някой може аргументирано да посочи поне една значима положителна тенденция от последните 30 години!
Не изолирани факти: някои предприятия (предимно чужди), няколко километра магистрала (предимно за турските камиони), някоя пречиствателна станция, шепа успешни програмисти, свободно пътуване в чужбина (но само за който има средства...), или дори малкия икономически растеж (от тази година!), пък бил той и сред най-високите (за тази година) в ЕС. И през 2008-а година имахме растеж (двойно по-голям от тазгодишния и най-висок в ЕС) – и пак намаляхме с половин милион за тези 8 години и лошите тенденции се задълбочиха...
Сравнението е много полезно за истината: я да видим има ли поне една държава,
с която можехме да се сравняваме през 1989-а година (че и бяхме по-добре от повечето!), което днес да е на нашия хал? По какви „обективни" причини са вече толкова далеч пред нас Чехия, Полша, Унгария? Защо е толкова по-напред Хърватска, която влезе в ЕС 6 години след нас – и след тежка война? Защо безспорно по-добре от нас се развива дори Румъния, която гладуваше през 1989-а, а през 2003-а искахме „да ни отделят от нея" по пътя към ЕС? Защо живеят по-добре (по обективни числа и най-вече по собствените им оценки!) дори хората в Сърбия и дори Македония, че дори и Албания (с „реотаните")?
Разбира се (да уточня за повърхностните): ЕС не ни е виновен за всичко това! Да, виновен е, че влиятелните му фактори си затваряха очите пред безобразията на българския политически елит през всичките тези години, за да разчитат на неговото послушание в определени (важни за Брюксел, не винаги за България...) ситуации. Но ЕС и не разполагаше с (поне публични) механизми за дългосрочно въздействие на държави, като нашата – той е замислен и успешен с друг тип държави. И други от нашата черга (дори Словакия и балтийските страни) оправдаха доверието му.
Вярно е също, че членството всъщност отвори огромни територии за българската миграция – за вече близо милион наши истински
бежанци от тукашната безнадеждност.
Както и че те са „най-големият външен инвеститор в българската икономика" с реален годишен превод на 2 млрд. лева към майки и баби. Темата за европейските фондове няма да я отварям – те просто продължиха да хранят всички порочни процеси у нас, след като държавата се поопоска. Но след 3 години и те почти ще свършат.
И все пак – не ЕС ни е виновен! Ако трябва непременно да използваме тази дума, виновна в най-голяма степен е типичната за българския характер склонност за спасяване по единично, за търсене на виновник винаги извън себе си и за очакване друг да ни оправи. Изключително добре експлоатирана от режисьорите на началото на прехода – и от основните му актьори след това и до днес! Впрочем, и от външни сили.
Ако има значение, не изключвам и себе си от виновните.

Копирано от standartnews.com 10 години в ЕС: Защо не си кажем истината? от Атанас Семов | Анализи image image Анкета На какво се дължат все по-честите пожари в страната? - Човешка небрежност; - Горещото време; - Умишлени палежи; - Не се интересувам от пожарите в страната. Гласувай!     <a href="http://ads.standartnews.com/www/delivery/ck.php?n=aa4cea20&amp;cb=%n" target="_blank"><img src="http://ads.standartnews.com/www/delivery/avw.php?zoneid=74&amp;cb=%n&amp;n=aa4cea20&amp;ct0=%c" border="0" alt="" /></a> image

Вместо добра за живеене, България стана лесна за напускане, казва Атанас Семов


"Стандарт" продължава рубриката
„Каква България в каква Европа" на доцент д.ю.н. Атанас Семов, носител на катедра „Жан Моне" на ЕС и ръководител на Международната магистърска програма „Право на ЕС" в Юридическия факултет на Софийския университет.


Да, твърдя, че 10 години след началото му българското членство в Европейския съюз е провалено. Не постигнахме никакъв значим напредък, очевидни са множество негативни последици. Готов съм отделно да анализирам фактите по-подробно – най-вече и да приема аргументи за поне една реална и истински значима полза.
Разбира се: не смятам, че влизането ни в ЕС е грешка. Напротив, смятам го за най-значимото събитие в историята ни през 20-и век. Именно затова ме боли разочарованието, че не се възползвахме от него, за да станем добре развита, стабилна и обичана от гражданите си държава, желана за живеене, а не лесна за напускане. По-съществено ми се струва да разберем, че неуспехът на членството ни в ЕС е част от провала на „прехода",
има същата логика (политическа лъжа и повсеместен властови грабеж, почти без значими полезни управленски решения) и се дължи на същите причини:
•произходът и контролът на „новия" политически елит от механизмите на ДС,
•особеностите на националния характер (ключово важни и наистина съществени, дори напр. в сравнение със съседни или в аналогично историческо или икономическо положение народи)
•и крайно неподходящият конституционен модел (условно „демократичен", но напълно негоден да попречи на първите две причини).
Струва ми се наложително да признаем, че
„преходът" лиши българина ОТ 3 съдбовно важни опори:
- лиши го от училище (образованието ни е в катастрофа, учителите ни мизерстват, а броят на преждевременно напускащите училище е най-високият не само в ЕС, а в цяла Европа!);
- лиши го от спокоен живот (поне 2/3 от българите, останали в България, живеят или в тежка бедност, или в крайна неудовлетвореност и в несигурност за собствеността, за доходите, за непосредственото бъдеще и по-общо в силен стрес);
- лиши го и от надежди! Лични, още повече национални.
Затова оценката ни не може да бъде друга, освен, че преходът е провален и престъпен. А ако го смятаме за приключил, означава, че всички негативни тенденции, които той наложи, ще продължат да се задълбочават занапред.
Разбира се (да уточня за повърхностните): това изобщо не означава, че преди 10-ти ноември 1989-а е било много хубаво. Означава обаче, че днес е много по-зле!
Именно заради
няколко много страшни тенденции:
- лавинообразно обезлюдяване (неизменно сред 3-те най-бързо обезлюдяващи се държави в света!), съпроводено с млада емиграция, все по-ниска раждаемост и все по-млада смъртност;
- тежко влошаване на здравето на нацията (ние сме един все по-болен и недъгав народ), съпроводено с все по-кратка средна продължителност на живота;
- драматично влошаване на равнището на образованост и култура, неизбежно съпроводено с все по-ниска конкурентоспособност, по-нисък морал и отмиране на националната (и лична!) идентичност;
- все по-масова и все по-вулгарна дребна и средна престъпност (телефонна, битова, производствена...);
- все по-масова търпимост към корупцията и всякакви форми на закононарушение;
- впрочем, не мога да го подмина, все по-ниско доверие към политическата система и все по-ниско (интелектуално, професионално и... морално) равнище на политичес




Гласувай:
14
0


Вълнообразно


1. podvodni - Сходни са и анализите направени в ...
28.01.2017 20:12
Сходни са и анализите направени в Русия в същото това време. След взетите превантивни мерки като : забрана за пушене на улицата, забрана на продажба на алкохол на лица под 18 години, предоставяне на възможност за всякакви извънкласни занимание - спорт, театър, и различни други школи - като тези дейности носят допълнителни бонус точки към годишните оценки и общ успех,употребата на алкохол, тютюн и неркотици сред младежите в РФ бележи драстичен спад.
цитирай
2. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F
28.01.2017 21:37
Република Исландия (на исландски: &#205;sland, произнася се &#712;islant, „ледена страна“) е островна държава в северната част на Атлантическия океан. Намира се между Гренландия и Шотландия и е на северозапад от Фарьорските острови.

Исландия е страна с пазарна икономика, с относително ниски данъци в сравнение с другите страни членки на ОИСР. Тя поддържа т. нар. Скандинавска социална система, която предоставя универсално здравеопазване и висше образование за своите граждани. Исландия се нарежда високо в икономическата, политическата и социалната стабилност и равенство. През 2013 година тя бе класирана като 13-та най-развита страна в света от Индекс на човешкото развитие на ООН. Исландия работи почти изцяло на възобновяема енергия. Във връзка със световната финансова криза (2007 – 2008), цялата банкова система се проваля през октомври 2008 година, което довежда до тежка депресия и значителни политически вълнения. Много банкери са осъдени на затвор. Страната фактически се оказва на границата на банкрутирането. По-късно икономиката значително се възстановява, в голяма степен благодарение на скока в туризма.
цитирай
3. tryn - Браво на исландците!
28.01.2017 22:25
И дано се поучим от тях!
цитирай
4. krumbelosvet - Те може ОТ НАС да са се поучили.
29.01.2017 11:02
Това го имаше у нас, с разлики произтичащи от различния климат. И употребата на всички тия ,възбудители" беше по-ниска, отколкото е там сега. И Куба го правеше... Разбира се, сега никой "НЯМА ДА СЕ СЕТИ" за постиженията на проклетите комунисти.
цитирай
5. mt46 - Русия има традиция в това отношение...
29.01.2017 17:16
podvodni написа:
Сходни са и анализите направени в Русия в същото това време. След взетите превантивни мерки като : забрана за пушене на улицата, забрана на продажба на алкохол на лица под 18 години, предоставяне на възможност за всякакви извънкласни занимание - спорт, театър, и различни други школи - като тези дейности носят допълнителни бонус точки към годишните оценки и общ успех,употребата на алкохол, тютюн и неркотици сред младежите в РФ бележи драстичен спад.

цитирай
6. mt46 - Едва ли... Нашата управляваща върхушка /мафия/ няма интерес от това...
29.01.2017 17:18
tryn написа:
И дано се поучим от тях!

цитирай
7. mt46 - Да, така е...
29.01.2017 17:22
krumbelosvet написа:
Това го имаше у нас, с разлики произтичащи от различния климат. И употребата на всички тия ,възбудители" беше по-ниска, отколкото е там сега. И Куба го правеше... Разбира се, сега никой "НЯМА ДА СЕ СЕТИ" за постиженията на проклетите комунисти.

Навярно по-лесно, по-удобно е да се вземат отрицателните неща от социализма и от капитализма...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13260377
Постинги: 2604
Коментари: 36614
Гласове: 121262
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30