Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2017 22:15 - Марин може да благодари на много хора...
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1410 Коментари: 3 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

  image

Философът Мишел Онфре анализира пред “Фигаро” резултатите на първия тур на президентските избори във Франция и особено високия резултат на Националния фронт. Според Онфре партията на Марин Льо Пен се използва за плашило, вместо да се борят с нея.

 

 

- През 2002-а Жан-Мари Льо Пен стигна до втория тур на президентските избори. 15 г. по-късно Марин Льо Пен е на втория тур. Изненадан ли сте?

 

- Съвсем не, защото това, което направи възможно семейство Льо Пен от четвърт век насам, откакто трае тази сага, нито е атакувано, нито е победено. Точно обратното: дори се засилва това, което породи неговия успех. Не се бориш с този устойчив възход с демонизиране, а пресушавайки блатото, което подхранва техните амбиции. В случая с една наистина лява политика в полза на обикновените хора.

 

Как да си обясним тази странна перверзия, която се състои в хранене на чудовището, с което претендираме, че се борим? 

 

Ще обясня: когато Митеран бе избран през 1981 г., Националният фронт беше под 1 процент. Днес Марин Льо Пен е на второ място на първия тур с повече от 20 процента от гласовете и трябва всички да се съюзят срещу нея, левицата и десницата заедно, за да не бъде избрана.

 

Марин Льо Пен може да благодари на много хора, които от доста време я направиха възможна: на всички уважаеми господа, като се започне с Франсоа Митеран, който, отказвайки се от левицата със своя либерален обрат през 1983 г. и отказвайки се същевременно от всякакъв суверенитет, т.е. от всякаква възможност да прави политика с Маастрихт през 1992 г., изпразни левицата от нейното съдържание и остави пълните правомощия на пазарите;

да благодари на всички социалисти, които подкрепиха този завой надясно от техния лагер и гласуваха с “Да” на Маастрихт, сред които някой си Жан-Люк Меланшон;

да благодари на Френската комунистическа партия, която поради бакалски съображения (трябваше да плати на кадрите си и на своите служители…) се задоволи да бъде опозиция на думи, докато нощем сътрудничеше на тази политика, която денем изобличаваше;

да благодари на същия този Митеран, който рекламираше като нов ляв модел добре познатия на съдилищата и охраната на затворите бизнесмен Бернар Тапи, с едно просто послание: парите са богът на модерните времена, шефът е неговият пророк и левицата е на тяхна служба;

да благодари на Серж Жюли и на Лоран Жофрен, които през 1984 г. направиха паметна маркетингова и политическа операция във в. “Либерасион” с една първа страница, озаглавена: “Да живее кризата!”, в която Ив Монтан, един бивш сталинист, покръстил се в хайверената левица, бичуваше безработните, виновни, че не създават собствен бизнес, и хокаше тези мръсници, че получават помощи;

да благодари на Terra Nova, мозъчният тръст на тази дясна левица, която през 2012 г. пусна бележка, в която съобщаваше, че трябва да се оставят работниците, пролетариата, хората в несигурно положение на Националния фронт, закъдето те така или иначе са тръгнали (чия е вината? На тези хора…), за да се съсредоточи върху други целеви групи, както се казва: заместващият народ, произлязъл от структуралистката мисъл - хомосексуалисти, ЛГБТ, имигранти, пушачи на марихуана, бобита (от bobos, буржоата бохеми - бел. пр.) срещу пролетарии;

да благодари на тази левица, която, като добър войник на капитализма, загрижен да разполага с евтина работна ръка, освети  имиграцията като “шанс за Франция” и създаде тази хиперпролетаризация в един свят, чийто авангард си представи спасението в политически ислям, който е враг на свободата, равенството, братството, светския характер, феминизма;

да благодари на хайверената левица и на десницата “боб с наденица” (droite cassoulet), по онова време Оланд и Ширак, после Саркози, че презряха народа, когато през 2005 г. гласува с “Не” на либералната формула на Европа и че през 2008 г. тези комедианти все пак му наложиха тази Европа, истинско предизвикателство за демокрацията;

да благодари също на всички войнолюбци, които зад Бернар-Анри Леви, Кушнер, Пиер Берже, Валс, всички привърженици на  Макрон, оправдаха и легитимираха войните, разрушили светските мюсюлмански държави, като Ирак и Либия. Тези войни породиха анархия, която е в основата на мигрантските потоци навсякъде в Европа, смъртта на хиляди хора в Средиземно море и 4 млн. мъртви мюсюлмани на планетата.

Да благодари на Пиер Берже, който ясно каза, че бедните жени няма какво друго да направят освен да дадат под наем утробите си на богатите, които искат да си купят дете и че това е прогрес на левицата…

Разбираемо е, че нито един от тези, които направиха възможна Марин Льо Пен, не може да направи нищо друго, освен да я превърне в дявол, въпреки че съзнателно хранеха този демон, когото твърдят, че мразят от четвърт век насам, но който им е много полезен, за да са сигурни, че президентството на републиката винаги ще бъде гарантирано за някои от техните хора - приятел на капитала…

Аз, от своя страна, през тези 25 г. не съм подкрепил нищо, което да я е направило възможна…

 

- През 2002 г. вие отказахте да участвате в шествия срещу Жан-Мари Льо Пен в компанията на “патрициите и на епархията”. Мислите ли, че демонстрациите и републиканският фронт не са ефикасни?

 

- Цялото това простолюдие се преструва, че се плаши и създава страх, а аз не съм от онези, които се плашат от нещо, което не си заслужава. Когато един кандидат се окаже на втория тур на президентските избори срещу Льо Пен, той е сигурен, че ще бъде избран. Това допитване се превърна в избори в един тур. Ето защо цялата тази клика има нужда от тази жена и прави всичко, което е нужно, за да присъства тя на втория тур. 

 

Що се отнася до названието “републикански фронт”, то заслужава най-малкото една забележка: какви републикански уроци могат да ни дадат тези, които сметнаха за нищожен и невалиден един референдум, който не им харесваше? Виждам малцина, които са правоспособни да дават уроци по републиканизъм в този прочут фронт…

 

- Как оценявате кампанията?

 

- Жалка, невзрачна, незначителна… Истинските въпроси така и не бяха поставени: кой говореше за национална идентичност? За бъдещето на нашата цивилизация? За геостратегически предложения, които да позволят на Франция да заеме мястото си в света? За проекти от висок клас за нашата страна през следващия четвърт век? Никой…

Без особен риск бях предсказал, че тези избори ще позволят да се промени човека, но не и политиката - която е малко или много една и съща от 1983 г. насам. Това беше и причината впрочем за моя отказ да гласувам - не стои като въпрос да гласувам на избори, чийто резултат е предварително известен. Уви, не съм се излъгал…

 

 

- Бихте ли казали, че емоцията, моралът, възмущението изпревариха разсъждението и политическото изкуство?

 

- Бих казал, че тези президентски избори са страхотна машина за продаване на вестници и за нивото на медийната аудитория на рекламодателите. За да се случи това, те трябва да бъдат изградени като телевизионно риалити на Христовия принцип: възвестяване (подаване на кандидатурите), рождество (влизане в социологическите проучвания), явяване (включително под формата на холограма…), пророчества (програми), проповеди (представяне с цифри на програмите), предсказания (рай на Земята, ако бъде избран), поучения, наставления, процеси (подарени сака, парламентарни сътрудници, на които е плащано за нещо друго, служебни коли след напускане на службата, помощ за децата, данъчни декларации с пропуски…), съдилища (медийни), осъждане (първите страници на пресата), разпъване на кръст (телевизионно), оплюване (посипване с брашно, концерт от тенджери, хвърляне на яйца), страдание (деня на изборите), възкресение (избиране) - преди идването на нов пророк, който иска да бъде везир на мястото на везира…


Но всичко това е измислица. Важното е другаде. Капиталът режисира тези отклонения, които му позволяват да остане в сянка и да си върши работата спокойно. Понеделник е ден на възобновяване; и нищо не се е променило.  

 

Превод от френски: Галя Дачкова
www.glasove.com/categories/na-fokus/news/mishel-onfre-cyalata-klika-ima-nuzhda-ot-lo-pen






Гласувай:
21
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. to4icata111 - Аз пък си помислих,
25.04.2017 08:26
че заглавието се отнася за вас. :) Политиката не ми е дружка, та за това. Пък и сте "адаши" с Марин Льо Пен, та се подведох. :)
Поздрави!
Криси
цитирай
2. to4icata111 - Песента е класика!
25.04.2017 08:28
Любима! Благодаря за поздрава!
цитирай
3. mt46 - Благодаря ти!... Осмелила си се да коментираш... :) Поздрави!
28.04.2017 21:07
1. to4icata111 - Аз пък си помислих,
25.04 08:26
че заглавието се отнася за вас. :) Политиката не ми е дружка, та за това. Пък и сте "адаши" с Марин Льо Пен, та се подведох. :)
Поздрави!
Криси
цитирай

Изтрий
2. to4icata111 - Песента е класика!
25.04 08:28
Любима! Благодаря за поздрава!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13255262
Постинги: 2603
Коментари: 36601
Гласове: 121210
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30