Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2017 22:28 - Какъв е вкусът на живота?...
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2614 Коментари: 8 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Никос Казандзакис: 15 вечни цитата Никос Казандзакис e гръцки писател и философ, който става световноизвестен след филмирането на романа му “Алексис Зорбас” (1946 г.) под името “Зорба гъркът” (1964 г.). Главната роля в лентата се изпълнява от кинолегендата Антъни Куин.

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Крит, който по това време все още е под управлението на Османската империя. Фамилията му е с турски произход, идва от корена “казан”, а окончанието е типично за фамилните имена на острова и означава в превод “син на”, или буквално преведено Казандзакис означава “син на казанджия”.

 

1. “Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите.”

2. “Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека - самотата.”

3. “- Защо! Защо! Не може ли най-сетне човек да направи нещо и без защо? Ей тъй, за кеф.”

4. “- На, кълна се в морето бре, момчета — когато видях смъртта пред себе си, нито за Богородица се сетих, нито за свети Никола! Извърнах се към Кулури, помислих си за жената и извиках: “Ех мари, Катерина! Де да бях сега в леглото ти!”

5. “Ех, началство – каза той, – да знаехме какво казват камъните, цветята, дъждът! Може би викат, нас викат, а ние не ги чуваме. На, както и ние викаме, а те не ни чуват. Кога ще се отворят ушите на света, началство? Кога ще се отворят очите ни, та да прогледнем? Кога ще се разтворят обятията ни, та камъни, цветя и дъжд, и хора – всички да се прегърнем?”6. “Рядко съм изпитвал такава радост през живота си. Това не беше радост, това беше някакво възвишено, абсурдно, неоправдано настроение. Не само неоправдано, но и в разрез с всяко основание – бях загубил всичките си пари… всичко беше загубено.
И тъкмо сега изпитвах едно неочаквано чувство на избавление. Сякаш бях открил в суровия, мрачен череп на Нуждата свободата, която си играеше в едно малко ъгълче. И започнах да играя и аз с нея.

Когато всичко ни тръгне наопаки, каква радост е само да поставим душата си на изпитание, за да проверим дали притежава издръжливост и стойност! Като че ли някакъв враг, невидим, всемогъщ – едни го наричат бог, а други дявол, – връхлита връз нас, за да ни повали, но ние стоим прави. И така всеки път, когато вътрешно сме победители, макар и външно да сме напълно сразени, истинският мъж изпитва неизразима гордост и радост. Външната беда се превръща в най – висше, най – сурово щастие.”

7. “Отново отекна вътре в мен… ужасното предупреждение, че този живот е единствен за всеки човек… Един разум, който се вслушва в това предизвестие, който се изпълва с решимост да победи дребнавостите и слабостите си, да победи леността и празните големи надежди и да се вкопчи изцяло във всяка отлитаща завинаги секунда.”

8. “Шефе, харесвам те прекалено много, че да не ти го кажа. Имаш всичко, само нямаш лудост. Човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи.”

9. “Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..."10. “Всичко, което е необходимо, за да се чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце.”

11. “Всичко е идеята – рече той. – Вярващ ли си? Тогава една треска от някаква си стара врата става честният кръст. Не си ли вярващ? Тогава честният кръст целият става някаква стара врата.”

12. “Като се спуснах към полето, видях един старец, коленичил на камъните и надвнесен над един поток, да се взира в течащата вода, а на лицето му бе изписан неизразим екстаз; сякаш нос, уста, бузи, всичко беше изчезнало и бяха останали само две очи, които гледаха как водата струи сред камъните. Приближих се към него:

– Какво гледаш, дядо? – запитах го аз.
А той, без да вдигне глава, без да откъсне очи от водата, ми отвърна:
– Живота си, чедо, живота си, който си отиде…”

13. “- Какво ти е пострадал пръстът, Зорбас? – извиках аз.
– Някоя машина ли го е откъснала? – настоявах аз.
– Каква машина си седнал да разправяш! Сам си го отсякох!
– Сам ли? Защо?
– Къде можеш да ги разбереш тия работи ти, началство! – каза той, като повдигна рамене. – Нали ти казах, че съм преминал през всички занаяти. Та по едно време бях и грънчар. Обичах като луд тоя занаят. Знаеш ли какво значи да вземеш една буца кал и да направиш от нея каквото си щеш! Фъррр! – фучи колелото, калта се върти като бясна, а ти си застанал над нея и си казваш: “Ще направя делва, ще направя паница, ще направя светилник, ще направя дявол, ако ща!” Това ще рече човек, ти казвам: свобода!
– И тъй? – рекох. – Ами пръстът?
– На, пречеше ми, когато бях на колелото, все се вреше и ми разваляше работите. Грабнах тогава един ден теслата…
– Ами не те ли заболя?
– Как да не ме заболя! Да не съм нещо пън! Човек съм, заболя ме. Но ми пречеше, ти казвам, на работата – тури му сатъра тогава!

Така да обичаш, че да вземеш теслата, да те боли и да отсечеш…”

14. “- Може и да остана… – казах аз, изплашен от грубата нежност на Зорбас. – Може и да дойда с теб; свободен съм!
Зорбас поклати глава.
– Не, не си свободен – каза той. – Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора; това е всичко. Твоя милост, началство, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен; ала не късаш връвта. А щом не скъсаш връвта…
– Ще я скъсам някой ден! – казах настървено, защото думите на Зорбас докоснаха една открита рана в душата ми и ме заболя.
– Трудно е, началство, много е трудно. За това трябва луда глава, луда глава, чуваш ли? Всичко залагаш! Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише — толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата. Той е, видиш ли, добро стопанче, не залага всичко, запазва винаги нещо в резерва. Не къса той връвта, не! Държи го, мръсницата му недна, здраво го държи в ръцете си; и ако й се изплъзне – отиде, отиде горкият! Но ако не скъсаш връвта, кажи ми, какъв вкус има животът?

15. “Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души – един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама – този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно…”
www.diana.bg/nikos-kazandzakis-15-vechni-tsitata/

ПП: Н. Казандзакис е сред любимите ми писатели. Обичам го от студенските си години. Мисля, че най-значимият му роман е "Последното изкушение" /заради него е отлъчен от църквата/...
"Умира от
левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Тялото му е транспортирано по земя от Фрайбург до Атина, а след това по въздух от Атина до Ираклион, където е погребано в катедралата „Св. Мина“. На гроба на писателя стои голям дървен кръст със следната епитафия: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“




Гласувай:
17


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - Велик писател. А филмът остави н...
21.07.2017 00:01
Велик писател. А филмът остави неизличими спомени в детската ми душа. Може би оттогава е любовта ми към гръцката музика. Романа го прочетох много по-късно.
цитирай
2. tikoev - Имам издадените му книги. И преди ...
21.07.2017 08:26
Имам издадените му книги. И преди години ми беше ми беше съсед едно гърче - Димитриос. Когато се настани в апартамента под наем го попитах откъде е. Отговор: "Крит". "Ясно, -казах. - На Казандзакис от острова. " Лицето му грейна и от студената дистанция не остана и следа....:)) Поздрави, Марине! Благодаря ти, че ми припомни за този сладкодумен писател!
цитирай
3. natali60 - Човек има нужда от
21.07.2017 16:18
малко лудост.
Мъдър писател.

Поздрави, Марине!
цитирай
4. mt46 - Не съм гледам филма. Но книгата ми хареса много...
21.07.2017 21:39
kvg55 написа:
Велик писател. А филмът остави неизличими спомени в детската ми душа. Може би оттогава е любовта ми към гръцката музика. Романа го прочетох много по-късно.

цитирай
5. mt46 - Браво! Поздрави и на теб!
21.07.2017 21:43
tikoev написа:
Имам издадените му книги. И преди години ми беше ми беше съсед едно гърче - Димитриос. Когато се настани в апартамента под наем го попитах откъде е. Отговор: "Крит". "Ясно, -казах. - На Казандзакис от острова. " Лицето му грейна и от студената дистанция не остана и следа....:)) Поздрави, Марине! Благодаря ти, че ми припомни за този сладкодумен писател!

Мисля, че съм чел всички преведени книги на Никос Казандзакис... А един грък, който следваше във Великотърновския университет, не беше чувал за този световноизвестен писател...
цитирай
6. mt46 - Благодаря, Наталия! Поздрави!
21.07.2017 21:47
natali60 написа:
малко лудост.
Мъдър писател.

Поздрави, Марине!

Сетих се за друг цитат: "Тъпчете гроздето, бре момчета!" /някога гроздето се е газело с крака, за да стане на вино/...
цитирай
7. tetiva - Внимание!
21.07.2017 22:11
Груба грешка! Тленните останки на Казандзакис само са опяти в църквата "Свети Мина", но е погребан върху венецианската крепостна стена на гр. Ираклион, защото е бил отлъчен от църквата и не е било позволено да се погребе в православно гробище.

Казанздакис не означава син на казанджия. Тогава фамилията би звучала Казаноглу.
-акис е типичен завършек на гръцките фамилни имена от остров Крит (например Мицотакис, който също е родом от Крит) и по произход има умалително-пренебрежителен оттенък, т.е. Казанздакис идва от "казандзис" (буквално "малък казанджия").
цитирай
8. mt46 - Възможно е. За погребението съм цитирал Уикипедия...
21.07.2017 22:32
tetiva написа:
Груба грешка! Тленните останки на Казандзакис само са опяти в църквата "Свети Мина", но е погребан върху венецианската крепостна стена на гр. Ираклион, защото е бил отлъчен от църквата и не е било позволено да се погребе в православно гробище.

Казанздакис не означава син на казанджия. Тогава фамилията би звучала Казаноглу.
-акис е типичен завършек на гръцките фамилни имена от остров Крит (например Мицотакис, който също е родом от Крит) и по произход има умалително-пренебрежителен оттенък, т.е. Казанздакис идва от "казандзис" (буквално "малък казанджия").

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19157142
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148913
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031