.
.
.
  Албер Камю: Щастието е простата хармония между човека и живота, който води

Френският писател и философ Албер Камю е един от най-значимите представители на френската и световната литература на 20 век. Бунтар и "самотник", той активно участва в политическите събития на своето време не само с перото си, но и ангажирайки се с непосредствени действия. Сред най-известните му произведения са „Чужденецът“, „Изгнанието и царството”, „Пропадане”, „Чумата”, „Митът за Сизиф“.

През 1957 г. Албер Камю получава Нобеловата награда за литература "за неговото значимо литературно творчество, което с прозорлива сериозност осветлява проблемите на човешката съзнателност в днешните времена“. След Ръдиард Киплинг той е най-младият лауреат на литературната Нобелова награда. Камю загива при автомобилна катастрофа през 1960 г. на 46-годишна възраст.

"Камю е бил самотен в разбиранията и идеите си“, казва един от неговите изследователи, „но по някакъв начин сега той излиза победител и доказва, че е прав. Той е много повече философ на настоящето, отколкото на миналото."

Вижте няколко мисли на френския писател, които потвърждават това.

1. Ние сме създадени да творим, да обичаме, да побеждаваме – което означава, че сме създадени да живеем в мир. Но войната ни кара да изгубим всичко това и да се превърнем в нещо, което не сме.

2. В живота всяка минута крие в себе си чудо и вечна младост.

3. Всеки живот, посветен на преследването на пари е смърт.

4. Не е вярно, че сърцето остарява, просто тялото създава тази илюзия.

5. Гениалността може да се окаже просто един мимолетен шанс. Само работата и волята могат да й дадат живот и да я превърнат в слава.

6. Ако съществува грях срещу живота, може би това не е отчаянието, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.

7. Всяко поколение се счита призвано да преправя мира.

8. Когато религията се съединява с политиката, се ражда инквизицията.

9. Който нищо не дава, той няма нищо. Най-голямото нещастие не е в това, че не те обичат, а в това, че ти самият не обичаш.

10. По-добре да си свободен бедняк, отколкото богат роб. Разбира се, хората искат да бъдат и богати, и свободни. И затова понякога стават бедни роби.

11. Неизбежно е само едно нещо – смъртта. Във временното пространство, което отделя раждането от смъртта, няма нищо предопределено – всичко може да се промени, може дори да се спре войната и да живееш в мир, ако го желаеш както трябва – много силно и продължително.

12. Вечното изкушение, против което непрекъснато водя изтощителна борба, е цинизмът.

13. Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата.

14. Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.

15. Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.

16. Почтеността не се нуждае от правила.

17. Животът е сумата на всички твои избори.

18. Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.

19. Човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е.

http://www.gnezdoto.net/citati-i-mydri-misli/2360-alber-kamu-citati

ПП: И нещо скромно от мен. -
Колкото и да се напъва, човек не може да снесе яйце...
Марин Тачков

„Като средство за живот в обществото аз бих предложил големия град. В наши дни това е единствената пустиня, която ни е достъпна.“ Албер Камю

Наистина Камю е човек на настоящето и бъдещето.

„Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за тираните.”

„Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.”

„Един водач – един народ“ означава един господар и милиони роби.”

„Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.”

Албер Камю

Не мислиш ли, че именно това го тласка да става по-добър - отрицанието да се приеме такъв какъвто е?
Визирам точка 19 от изброените идеи .

4. Не е вярно, че сърцето остарява, просто тялото създава тази илюзия.

аз,ако не кажа че съм на 60..
кой ще допусне....
да не говорим, че влизам анонимно в чат
с младежи, и те никога не ме разпознават..
колко съм..гоооляма...
квантово заплитане..нали, марине..
хубава вечер на неуморните младежи в този сайт!

Ти направо ме развесели:)
Не мисля, че Камю е имал предвид точно твоя тип когато е изрекъл тази мисъл, та нали сама казва, че тялото ти не създава илюзия за остаряване.
Някак си ми се струва, че класиката, една жена да крие възрастта си е по-вярната, отколкото, да се хвали колко добре изглежда на тези си години, придава тайнственост и засилва чара. А така рискуваш някой младеж не разпознал те добре да се шокира - Боже, ужас, влюбил съм се в бабичка:)) А това няма да е от полза нито за него, нито за теб.
А това, че младежите в чатовете не те разпознават... не е за хвалене според мен:)

Боже, ужас, влюбил съм се в бабичка:)) А това няма да е от полза нито за него, нито за теб.
А това, че младежите в чатовете не те разпознават... не е за хвалене според мен:)


мога и по-сложно, да ти го обясня..
както споменах,нямам тръпка към 50год анонимни чатърмени..
усмивки от мен /Юлия
;)))

или са го загинали. Когато човек мисли, анализира, твори и споделя, в определен момент се явява обществено "опасен", т.е. опасен за кръгове, които го загиват.

Темата за човека е спорна и необятна...
Мисля, че повечето хора не искат да са по-добри, а да имат повече...

Има доста твърдения на философи, които може да се оспорят и да се обявят за неверни...

Спокойно лейди, не ми отказвай, защото не ти предлагам... и аз като теб си падам по агнешко.