Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2018 21:54 - Феминизъм и разруха
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1810 Коментари: 6 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.

Феминизмът и социалното разложение

от Anonima в Антропос, Избор на редактора · 28/05/2017 · 11:02

image

 

Публикувахме този материал за първи път на 28 май 2017 и той се превърна в един от най-четените и коментираните в Мемория, като предизвика разгорещени дебати и не беше приет еднозначно. Това беше и целта ни – да се замислим над проблема в цялата му сложност и противоречивост. Авторът на този текст е предпочел да остане анонимен и е жена. Приехме мистификацията и ви припомняме отново статията поради значимостта на въпроса с днешна дата (във връзка с ратифицирането на скандалната Истанбулска конвенция) и необходимостта от осмислянето на проблема в цялата му сложност, комплексност и неотложност.

 

 

Тогава изглежда вероятно, рекох аз,
че тиранията се установява не от някакво друго устройство,
а от демокрацията;
и по-точно, мисля аз, от твърде крайната свобода
се поражда твърде голямо и твърде жестоко робство.

Платон, „Държавата”

На финалната права от съществуването си западноевропейското общество е заето с много и наболели проблеми от социално, биологично и джендърно естество. Озверели феминистки правят всичко по силите си, за да може виртуалът и реалът да станат „безопасни места“ (safe spaces) и никой да не е задължаван да слуша неща, които биха могли да го обидят; както и да се борят с мракобесието на патриархалния модел, наложен от бялата християнска цивилизация. Последният – бидейки единственото, противостоящо на нашествениците, които претопяват европейското и американското население. Нещо, което би стреснало „обикновената“ жена, имаща чувство за дълг и принадлежност към рода, общността, народа, вярата и страната си – все остарели архетипове за модерната, освободена западна дама, чийто живот е модел на Секса и Града и на всичко, написано в Cosmo „библията“.

Неслучайно 21 век е ерата на автоимунните заболявания – тези, които се „отключват“ ненадейно и прогресивно унищожават тялото отвътре. Но на никого не му хрумва колко и кому е толкова удобно най-големите бичове на 21 век да са автоимунни, или с други думи – идващи отвътре състояния, при които организмът се (само)унищожава. Което ни води и до социалния компонент на статията, а именно – феминизмът. Ако е налице работещ модел, който разкапва обществото отвътре, то не са необходими никакви допълнителни действия, за да се подпомогне неговото разлагане. В този случай прииждащите нашественици са просто хиените, които се хранят от разлагащия се труп на западното общество, чийто убийци бяха (са) собствените му жени.

На пръв прочит това звучи грозно и незаслужено, но за съжаление е напълно оправдано. Разбира се, това не означава, че мъжете не допринасят активно за разпада на обществото, но тяхната роля стана активна впоследствие, след като бяха пуснати в действие механизмите, които дадоха начален тласък на жените да се чувстват ощетени, неоценени, дискриминирани, насилвани и принуждавани да изпълняват социална роля, каквато никога не са искали – всичко това, което на практика е невярно. А че е невярно, сочат елементарни статистически данни и резултати от допитвания, при които все повече жени сега (отколкото когато и да било) заявяват или посочват, че биха избрали семейство и деца пред кариера.

image

Това е един факт, който всички феминистки НПО-та не могат да скрият и се опитват да обяснят с всевъзможни измислени аргументи, като например „липса на самочувствие“ или „увереност“ у нежния пол, които им пречат да са толкова агресивни, колкото са мъжете в професионален план. Разбира се, това е чисто и просто една лъжа, защото самите феминистки обожават да използват противоречащи си аргументи според ситуацията: в даден момент жените са равни на мъжете и заслужават същото отношение и жестове (като отваряне на врата, плащане на сметка, подаряване на цветя и прочее са посегателство върху свободата и правата им), както и актове на микро агресия (microaggression), защото „утвърждават джендърните стреотипи“; в други случаи се набляга на „природната чувствителност“ и „липса на увереност“ на слабия пол, които предполагат преференциално отношение… за сметка на мъжете, разбира се. Но да се очаква логика от „толерантния“ лагер на озверелите жрици на западния разпад, граничи с народното чакане на писмо от умрял, така че нека просто разгледаме причините този modus operandi да дава толкова добри резултати.

imageАко женската сексуалност не е социално регулирана, то неизбежно се стига до разлагане на обществото и изчезването на дадена цивилизация. Жените инстинктивно се стремят към така наречените алфа-мъжкари. Но е нелогично, дори от чисто биологична гледна точка, да се допусне, че за всяка жена има съответен алфа-мъжкар (или по-честното и обидно: че не всяка жена заслужава алфа-мъжкар). Дори в природата има строга йерархия и предводителят на прайда/глутницата избира най-привлекателната откъм генетични заложби и физически данни самка, с която да продължи потомството, за да има то най-добри шансове за оцеляване. В човешкото общество дълги години жените и мъжете са се събирали с цел продължаване на рода, обработване на земята, запазване на вярата, културата, традициите, народността и родовите ценности. При това положение самотниците са били в пъти по-малко, отколкото сега, защото след сватосването на най-личните девойки и момци, останалите се задомявали според възможностите си.

imageНо сега, когато жените избират единствено на база външност, привличане, пари и положение мъжете до себе си, се наблюдава рекорден брой на млади мъже, неспособни да задържат вниманието на нежния пол, без да има сериозна причина за този феномен (т.е. мъжете са напълно „нормални“ от гледна точка на биология, интелект и социално положение, но не са „атрактивни“ откъм поведение и желание за вписване в модерните парадигми). Резултатът са стотици и хиляди отхвърлени, използвани и фрустрирани мъже. Никоя жена не иска бета-мъжкар и, като цяло, почти всички жени са съгласни да са в отворени връзки с някой алфа-мъжкар с нагласата, че във всеки един момент той може да избере тях като единствена партньорка. Мъжете може и да са склонни към необвързващи връзки, но когато решат, че е време да създадат дом и семейство, те много по-внимателно избират потенциалната майка на децата си, докато случаите на жени, раждащи деца от женени мъже или донори, нарастват, което само показва, че за една жена е по-привлекателно да роди дете от обвързан алфа-мъжкар или атрактивен донор и да го отгледа като самотна майка, но не и да намали критериите си спрямо реалността.

imageПредходно описаният поведенчески модел е свързан с правилото 80/20 или Закон на Парето, който постановява, че долните 80% от хората в обществото имат интерес (сексуален, интелектуален, социален, материален) към горните 20%, които държат по-добрите ресурси (в това число спадат и личностните им качества и физически данни).

На чисто биологично и поведенческо ниво жените не са толкова обвързани с родовите, националните, цивилизационните или расовите си норми и задължения (поради липса на по-добра дума). Като биологични създания, жените чисто и просто се стремят към мъжете с най-добър набор от физически, поведенчески и социални компоненти, които биха могли да ги подсигурят, защитават и дарят със здраво потомство. Експериментът на политическо и социално освобождение започна с финансираното от Рокфелер Движение на суфражетките в края на 19 век. И понастоящем стигна до откровени извращения, като кампанията за Освобождаване на зърното (Free the Nipple); Движението за телесен позитивизъм (Body positivism movement), което променя критериите за хармония и красота, за да могат разплути, болни и безформени феминистки да се чувстват „добре в кожата си“; протестните Курвенски маршове /Маршове на уличниците (SlutWalk), според които, както и да е облечена една жена, това не означава, че си „търси внимание“, и разбира се, движението #ShoutYourStatus, започнато от феминистката Ела Доусън, което призовава жените да се гордеят със сексуално предаваните си болести и многото си партньори.

image

Марш на уличниците в Чикаго, 3 септември 2013

 

Проблемът с подобни „социални движения“, както обикновено, е свързан с размиването на границите на редно и нередно, при което общата маса жени, вследствие на криворазбрана стадна солидарност, започва инстинктивно да се идентифицира със смелите си модели, които са постоянно цитирани и превъзнасяни в публичното пространство. Това, от своя страна, води до погрешното заключение, че щом им се дава трибуна, то е логично казаното от тях да е истинно и ценно за обществото като такова. Разбира се, всеки нормален човек може да прозре абсурдността на това да се пропагандират вредни за здравето (и психиката) поведения, насърчаващи млади хора да се „хвалят“ с прихванатите си полово-предавани болести като „социални движения за освобождение“. По този начин се получават безумни ситуации, в които жените са насъсквани срещу белия патриархат, който „потиска свободното им изразяване“ и „омаловажава ценността им като личности“ и се пропускат удобно действителни проблеми, като стотиците изнасилени, трафикирани, дрогирани, малтретирани бели жени от мюсюлмански мъже. При над 100 регистрирани случая седмично на женско обрязване в Англия е интересно настървението, с което всички феминистки дъвчат до болка изтърканите теми за „бялата хетеросексуална привилегия“ на мъжете – тази, която всъщност липсва. Защото феминизмът не цели равенство между половете, каквото има, а борба за надмощие, засрамване и издевателство над мъжете от страна на западните жени.

Между другото, е изключително интересно настървението, с което феминистките се борят „за правата“ на всички ЛГБТ, транс и прочее сексуални девианти и тяхното „признаване“, за сметка на бинарната джендърна парадигма,  докато самите те утвърждават недвусмислено, „борейки се с мъжете“, че на практика има само два пола. Но логиката не е силната им страна.

imageПо отношение на основното обвинение от страна на феминистките спрямо западните мъже – за налична „бяла хетеросексуална мъжка привилегия“, статистиката също не е на тяхна страна, за съжаление, защото:

– 100,000 до 140,000 мъже стават жертви на изнасилване годишно само в затворите на САЩ (въпреки че според законодателствата на всички страни само жена може да бъде изнасилена, а „насилственото проникване в мъж“ е класифицирано като блудство, което е по-маломерно престъпление)
– Над 50% от жертвите на домашно насилие са мъже само в Америка и Канада, но за тях не съществуват защитни програми, субсидирани кампании, безплатни юридически консултации или временни жилища за настаняване
– 80% от самоубийците в Америка са мъже, а във Великобритания статистиката на мъжете самоубийци спрямо жените е 3 към 1
– 92% от работниците, пострадали при работни инциденти, са мъже
– 97% от загиналите войници и друг военен персонал са мъже
– 77% от жертвите на убийство са мъже
– Мъжете много рядко получават попечителство над децата си при развод/раздяла
– Мъжете получават почти двойно по-тежки (продължителни) присъди от жените за едно и също престъпление
– Мъжете трябва да „доказват“ преживяно насилие – вербално, емоционално, психологическо, физическо, сексуално – докато жените получават подкрепата и доверието на обществото и съда автоматично
– Мъжете са наемани по-рядко на правителствени и военни позиции, дори и да имат по-добри квалификации спрямо жени, кандидастващи за същите, за да се „запълни квотата“ на определен брой жени в същите тези институции
– Мъжете имат 75% по-малък шанс да влязат в университет само в Англия
– Мъжете са наемани по-рядко на позиции, които са свързани с ежедневни социални дейности (работа с клиенти, PR и т.н.)
– Митът за разликата в заплащането за мъже и жени на сходни позиции беше напълно
развенчан

imageМъжете са изнасилвани, емоционално и психологически манипулирани и тормозени, нарочвани за агресори във всяка ситуация по презумпция, държани до неоправдано високи социални стандарти и същевременно изнудвани сексуално и гледани като обекти, също както и жените. Неслучайно един от най-новите методи за изнудване и особено доходоносен бизнес, който доведе до скок в броя на самоубийствата сред мъжете, са организирани престъпни групи, наемащи млади жени, които прелъстяват и записват млади мъже по скайп, за да ги изнудват после с кадрите. Разбира се, това не омаловажава проблема с revenge porn, който създава големи проблеми за жените, но отново по отношение на мъжката страна на наболял въпрос феминистките мълчат.

Причината феминизмът да е толкова популярен като социално движение и норма на поведение е тази, че той насърчава вредните и (за съжаление) вродени привички у всеки един човек (без значение от пол, социална класа, възраст, националност и сексуална ориентация), както и склонността му/й към (само)изтъкване, егоизъм и желание за получаване на привилегии без необходимост от полагане на каквито и да е усилия. С други думи – моделът на работа на феминизма е същият като този, който превърна негрите в „потиснато“ малцинство, комуто цялата бяла цивилизация е длъжна заради „престъплението на робството“, както и това на хомосексуалистите, които „са дискриминирани“ заради нетрадиционната си сексуална ориентация и, разбира се, Балканският феномен с циганите, чиито права са консумирани единствено чрез българския и румънски данъкоплатец.

Общото между всички тези социални туморни образувания е това, че малцинствата (за момента) получават правата си единствено за сметка на мнозинството. Всички имат задължения по презумпция в едно общество, но когато дадена група получи статут на онеправдана и целенасочено потискана, то тази група получава върволица от привилегии, които стават все по-абсурдни с времето. Стига се до там, че лагерът на феминистките губи от собствените си последователи, какъвто е и случаят на Каси Джей и зле приетият й филм Червеното хапче (The Red Pill), който изследва Движенито за права на мъжете и механизмите, чрез които феминизмът в западното общество доведе до маргинализирането и демонизирането на белите хетеросексуални мъже.

image

Феминизмът учи жените да възприемат себе си като жертви и да обвиняват за всеки свой неуспех – личен или професионален – мъжете. По-точно: белите мъже. Защото нито една западна феминистка не се ангажира да повдигне въпроса за изнасилваните, обрязвани, малтретирани, горени, заливани с киселина, забулвани насила жени в мюсюлманския свят. Не, западните феминистки са твърде заети да се борят с вроденото, естествено желание на всяка жена да е майка, съпруга, домакиня и пазител на домашното огнище. Те са твърде заети да насърчават евфеминизирането на мъжете и да компенсират с развитието на неестествена агресия и доминантност, която от своя страна ги кара да протестират срещу това, че “не са останали истински мъже“.

Когато на дадена социална група се внуши чувство за малоценност, същата група става изключително лесно манипулируема. Още по-лошо: когато главните качества и възможности на дадена група бъдат обезценени от медийната пропаганда, същата е принудена да замени всичките си ценности със съвременни модели на поведение, за да се „впише“ в обществото. На жените беше внушено, че нуждата от целомъдрие и вярност е посегателство върху личната им свобода; че здравето и правото им на спокойна бременност и това да бъдат майки е посегателство върху личния им избор; че всеки един от естествените им инстинкти и потребности е всъщност продукт на „социално програмиране“  и ако бъде заменен бинарният джендърен модел с неутрален, то разликите между половете ще изчезнат.

image

Социалното програмиране за неутралност на пола се разгръща както в САЩ, така и в цяла Европа, вкл. ползването на общи тоалетни в учебните заведения

 

И именно това е самото определение за „социално програмиране“ в действие. Защото виждаме резултатите от неефективността на този модел. Защо все повече жени се отвръщат съзнателно от феминизма, от активната кариера в полза на майчинството? Западните социални активистки се опитват всячески да ни убедят, че това е в резултат на страх и заучени социални модели. Т.е. – когато им изнася, същите социални модели, които според тях заличават разликите между половете и вече са пуснати в действие, отново водят по някакъв магически начин до… разлики между половете (които, както се опитват да ни убедят – не съществуват!)

Разбира се, това единствено недвусмислено доказва, че половете не са излюзия и въпрос на възприятие, а съществуват и действително има разлики между тях, но средностатистическата жена трудно би могла да се фокусира върху логическите несъответствия, най-вече, защото информацията в медиите е силно цензурирана и добре подбрана. И, ако трябва да се сме още по-точни – защото от нейна гледна точка, тя е в печелившата позиция (за момента). По-лесно е да се антагонизира дадена социална група и направо пол, за да могат стотици и хиляди лесно манипулируеми индивиди да си позволяват агресивно и злостно да оправдават нарастващите си претенции и неприемливото си поведение. Отново, това не означава, че отговорността за намаляване на случаите на жени, станали жертва на сексуално посегателство/домашно насилие/тормоз е задължение единствено и само на същите тези жени, но да се настоява за още повече разголване и празнуване на промискуитета, без това да има никакви последици, е също толкова абсурдно. Или, както омразната на феминистките Лорън Съдърн отбелязва на един „курвенски“ прайд, попитана какво според нея е решението на проблема с подсвиркващите по улицата мъже „Със сигурност решението не е да се разхождам по бельо“. Същото важи и за стотиците случаи на обвинени в изнасилване мъже, чиито животи са разбити, защото съдебната система по презумпция е на страната на жертвите, и дори след доказване, че те сами са искали по-груб секс или просто са имали цел да унищожат авторитета на даден мъж.

image

Президентът на Oxford Union Бен Съливан казва, че животът му е бил разбит, след като е бил фалшиво обвинен в изнасилване през 2014 г. Неговите обвинители по-късно признават, че са лъгали. Photo: Rex Features

 

Именно тук проличава двуличието на феминистката идеология – тя не се занимава с неприемливото поведение на жените, защото то винаги е „заслужено“ и „в резултат“ на „столетия мракобесна патриархална култура“. Жените винаги са жертви – предизвикани, недооценени, ощетени, задължавани и онеправдани. Но ако беше така, нямаше да се пренаписва основата на цялата Западна цивилизация по начин, който в немалка степен омаловажава приноса на мъжете – със сериали като Vikings и Black Sails, според които голяма част от пиратите и бойците на викингите са били жени, и едва ли не те са били доминиращ пол. Именно това пренаписване на историята и изопачаване на културните ценности на Европа доказва, че западните жени имат твърде много гарантирани права. Нещо, което става очевидно, когато представители на друга „култура“ нахлуват и настояват, че всяка бяла жена е „длъжна“ да прави секс с който я пожелае или той е в правото си да я изнасили без скрупули. Докато междувременно белите мъже са нападани, обиждани и демонизирани за най-малката проява на „нежелано“ внимание, което ги класифицира като stalkers, или  да вземем случаите, в които напълно невинни минувачи или работници са тормозени, защото на феминистките „им се сторило“, че са следени.

 

Същевременно жените са привиквани именно към модела на агресивния, психопатичен, емоционално и психически лабилен мъж, който стига да е неустоимо привлекателен/богат/успешен, автоматично става желан партньор. Книги и филми, като Здрач и 50 нюанса сиво популяризират модела на връзки, основани на силен дисбаланс в полза на мъже, които нямат никакви личностни качества, освен парите и положението си, за да държат неопитни и твърде млади жени във връзки, уронващи достойнството, здравето и емоционалното им състояние. Но понеже това е „личният избор“ на героините – феминистките не се занимават с въпросните нездрави връзки, в които дори се намеква за педофилия. Все пак, всяка жена има право да бъде насилвана емоционално, вербално, физически и интелектуално, стига да го желае. Женски списания като Cosmo популяризираха идеята за това колко „нормално“ е жените да имат фантазии, в които са изнасилвани/доминирани и изобщо – малтретирани.

image

Наравно с това нараства популярността на все по-агресивното порно – а то праща силно погрешни сигнали към младите мъже, които израстват, вярвайки, че жените трябва да бъдат доминирани, унижавани, мачкани и употребявани. Крайният резултат е хиляди, милиони млади хора, лутащи се от една в друга и в следваща нездрава връзка, неспособни да създадат дълготрайни, моногамни отношения и чувстващи се неоценени, манипулирани и самотни. Жените са принудени да придобиват мъжки качества, за да оцелеят в един нарастващо агресивен свят, което ги прави емоционално лабилни и фрустрирани, а мъжете са изправени пред избора да станат насилници или евфеминизирани хипстъри, които не изпълняват нито една от функциите на силния пол.

В допълнение към адаптационният модел на поведение, характерен за жените, това води до сериозни социални, културни и биологични последствия за Западната цивилизация. Още от дълбока древност жените са били по-склонни да се подчинят на завоевателите, за да оцелеят чисто физически. И в днешно време жените отново са активно привлечени от агресивни мъже, престъпници, мафиоти или прииждащи пришълци – всички те явяващи се „носители“ на силата, която жените искат и търсят. Белите хетеросексуални мъже са подложени на кампания, целяща да ги накара да се откажат от „привилегията“ си на силния пол и да бъдат по-чувствителни, съобразяващи се и толерантни към всички други „малцинства“, но същевременно ги наказва за всички тези прояви на слабост, изтъквайки липсата на „истински мъже“. Това е така, защото културата на чувствителния, емоционален и състрадателен мъж противоречи на биологичните нужди на жените от закрила, сила, напътствие и опора. Затова и гореспоменатите феномени Здрач и 50 нюанса сиво намериха толкова топъл прием не само сред подрастващите девойки, но и сред жени, надхвърлили средната възраст.

Социалният експеримент на освобождение на жените от социални, биологични, културни, родови, национални и фамилни задължения завърши с тоталния крах на Запада. Сега, когато жените имат пълна финансова, лична, сексуална, политическа и социална свобода, цялата Западна цивилизация е със силна либерална насоченост, при което се обръща внимание много повече на това кой как се чувства и как иска да бъде възприеман, отколкото на реалните проблеми и тяхното решаване. Проучвания от водещи университети в света свързват настъпилия упадък на Запада с еманципацията на жените, което води до унищожаване на семейството като социална единица. В един от най-мащабните и задълбочени анализи на цивилизационния упадък „Секс и култура“ (1934 г), английският учен Джоузеф Ънуин отбелязва, че

image„основният двигател за установяването на дадена цивилизация е нивото на целомъдрие на женското съсловие на същата“ (J. D. Unwin – Sex and Culture)

Социалният антрополог от университетите в Оксфорд и Кембридж изучава 86 различни култури от човешка история за период от 5 000 години и установява директна връзка между културните им постижения и нивото на сексуална въздържаност. Основният мотив за проучването на Ънуин е бил да тества теорията на Фройд, според когото „цивилизационният прогрес е резултат от потисната сексуалност“, при което установява по-големи постижения и напредък там, където има повече самоконтрол и самоограничение по отношение на приети сексуални практики. Хетеросексуалната моногамна връзка се оказва най-здравата тъкан на цивилизационното общество, което го движи напред.
...
http://www.memoriabg.com/2017/05/28/feminizmut-i-socialnoto-razlovenie/


Конвенционално


Дали ще сме по-будни,
по-богати, равноправни европейци -
с Истанбулската конвенция?
Ще се изгладят ли противоречията?...
Дали ще бъдем по-добри човеци -
с някаква конвенция?...

А в нея пише ли
за висшите боклуци
и за проституцията?
За евромъглите непрогледни...
За насилията на богатите над бедните?...
Простете, май мирише на деменция!...
А пише ли в конвенцията
за право на достоен труд, заплата, пенсия?...

Марин Тачков



Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - http://glasove.com/categories/na-fokus/news/potresavashti-primeri-ot-zapadna-evropa-za-dvojniya-standart-na-dzhendyra
29.01.2018 21:56

Потресаващи примери от Западна Европа за двойните стандарти на джендъра
Автор: Таня Жекова
Всички статии на автора
29.01.2018 08:24 41768 преглеждания 59 коментар/а

Принтирай
Изпрати

Казвам се Таня, на 23 г. съм и тази година ще завърша лингвистика в Университета в Глазгоу. Работя почасово като устен преводач с български/английски (public service interpreter) в една агенция. Преди бях редактор на новините за студентската телевизия (https://gust/cast-and-crew/tanya-zhekova/), пишех и за разни издания (One Europe, Glasgow Guardian) Знам, че темата за Истанбулската конвенция е може би вече твърде изчерпана, но тъй като засега живея и работя в чужбина и съм се сблъсквала с определени случаи както лично, така и чрез медиите тук, ми се стори полезно да обобщя някои неща, които може би не са съвсем познати в България и са свързани с проблема около приемането й.



Таня Жекова



Защо някой би бил против конвенция, която твърди, че се бори срещу насилието над жени и защо понятията „джендър“ и „социална конструкция“ будят такива притеснения?



„Джендър“ проблематиката, която вече години тресе западните постмодерни общества, в България беше просто екзотичен термин, споменаван помпозно от носители на експертиза и от цветната палитра НПО-та, борещи се за равенство и социална справедливост. Дебатът около конвенцията обаче сблъска и обикновените граждани с непознати досега философии и понятия. Те произлизат от течения, чужди на българското общество, които предизвикват известни страхове и притеснения за бъдещата насока на страната.



Затова нека видим какво се случва в държавите, в които тези движения са в разцвета си.



Постмодерен феминизъм. Участничките в това движение се борят по цяла гама от много важни въпроси, като например начина, по който мъжете седят в метрото и носенето на бурка като символ на женска еманципация. Въпреки че представляват малък процент от населението, най-радикалните между тях изглежда оказват огромно влияние върху основните медии и дори законодателство в много западни страни.



През ноември миналата година в Швеция мъж бе осъден на 10 г. затвор за изнасилване, въпреки че никога не се е срещал с жертвите си на живо. Самото шведско законодателство използва феминистката идея за revoking consent, т.е. "отмяна на съгласието“. Според феминистки групи съгласието може да бъде отменено по всяко време, дори и по време на самия акт или след приключването му. През декември 2017 г. Швеция внесе проектозакон, който разширява още повече дефиницията за съгласие, изисквайки то да е „изрично“.



Самата Истанбулска конвенция изброява множество проявления на насилие, невключващи физически контакт и без ясна дефиниция (чл.33, 34, 36b и 40 – „нежелано вербално или невербално поведение“), и подписалите страни се задължават да ги криминализират. Съответно множество наглед невинни действия могат да бъдат възприети като насилие.



Конвенцията още във въведението си твърди, че жените са „исторически принудени да бъдат в подчинена позиция“ и са масово жертви на насилие, включително принудителни бракове, осакатяване на гениталиите и „престъпления на честта“. Да припомним, че тя се предлага от Съвета на Европа и се подписва от европейски държави, където подобни традиции не съществуват.



Истина е, че с имигрантските и бежански вълни към Западна Европа и в частност Германия, жестоки обичаи като осакатяване на гениталиите на жените действително са привнесени и се практикуват все по-масово. Но каква е практическата реалност при борбата с подобни престъпления в имигрантските общности?



Двойни стандарти. През 2014 г. серия репортажи на Андрю Норфолк разкриват, че в британския град Ротерхам са изнасилени повече от 1400 момичета на възраст между 11 и 16 години. Престъпленията са извършени в период от 15 години и местната власт и полиция са били наясно със случаите, но умишлено са потулвали и игнорирали оплакванията, тъй като извършителите са от пакистански произход и е имало страх от обвинения в расизъм.



Упорството на Норфолк дава резултат и националните власти организират допитвания, които довеждат до присъди за извършителите. Това обаче изглежда не променя атмосферата на страх и войнствена политическа коректност. Случаят не получава подобаващо внимание от страна на медиите (със сигурност много по-малко от скорошните недоказани обвинения в Холивуд) и либералните издания упорито отричат ролята на страха от расизъм. В същото време депутатката от лейбъристката партия Наз Шах пише в Туитър: „Тези момичета от Ротерхам и всички други места трябва да си затворят устите. В името на многообразието (diversity)”. След публичното възмущение и искания за оставка, тя изтрива поста си. BBC пък пита зрителите си в Туитър дали репортажът им за Ротерхам е бил „расистки“.



Всеки, който е живял в Западна Европа, е наясно със специалните протекции на които се радват имигрантски и малцинствени групи, особено що се отнася до „културни различия“. Тези въпроси естествено не са споменати в конвенцията и не е ясно как точно тя ще се съчетае с политиките на мултикултурни протекции и дали действително важи еднакво за всички.



От нестереотипни роли до „джендър“ флуидност. Мнозина споделиха страховете си, че конвенцията ще нормализира и институционализира нова категория пол, т.нар. „трети пол“, а други заклеймиха тези безпокойства като назадничави и несъстоятелни, тъй като официално предмет на текста е борбата с насилието. В текста уверено се твърди, че изкореняването на „закостенели“ възприятия и стереотипи, касаещи ролите на пола е адекватна стъпка към намаляване на проявите на насилие към жени. Така например, член 14 от конвенцията задължава включването на учебни материали по „нестереотипни полови роли“ в „задължителната училищна програма и всички нива на образование в страната“; Член 3 определя пола като „социално конструирани роли“; Член 12, т.4 предвижда мерки за изкореняването на нрави, традиции и „стереотипните роли на мъжете и жените в обществото“.



„Джендър“ образователни методики, съчетани с иновативно сексуално образование, от години се прилагат в някои западни общества. Така например в Швеция съществуват детски заведения като Егалия, където възпитатели и деца вместо „тя” и „той” трябва да използват неутралното в шведския език местоимение „hen“. Неотдавна Vice показаха ежедневието на едно полово неутрално семейство, където социалните роли на пола и вкъщи, и в детската градина варират независимо от биологичния пол. Мика например е дете, чийто биологичен пол е мъжки, но чиято социална роля може да бъде различна всеки ден. Единият от родителите на Мика е Дейл – той е интерсексуален и бива наричан Mapa (съчетание от Mum /мама/и Papa /татко/). Дейл насърчава децата си всекидневно да експериментират със своя „джендър“ и счита, че несигурността и безпокойството, произтичащи от това, са незначителна цена за постигането на истински социален прогрес. Нещо повече – той твърди, че дори този метод на възпитание да нарани психическото здраве на детето, то си го „заслужава“, тъй като е родено с привилегии – бяла кожа, в богата държава с висок стандарт. Джендър мейнстриймингът в страни в Европа се осъществява също и посредством включващо сексуално образование – например съгласно препоръките на немския Федерален Център за Здравно Образование. От години в сила в Германия, документът насърчава методи, които разкриват на деца до четири години „правото им да се изследват половата си идентичност“, а при тези до 12 години - „полова ориентация, разновидностите при сексуалното поведение, разлики между полова идентичност и биологичен пол“, и „удоволствие, мастурбация и оргазъм“.



Подобни „образователни“ инициативи са довели до бум на т. нар. състояние на gender dysphoria сред тинейджъри и малки деца (на български може да се преведе като обърканост или неопределеност по отношение на пола). Извършват се операции на деца в много ранна възраст – наскоро в Австралия има случай с операция на четиригодишно дете. Във Великобритания и САЩ масово се основават клиники за смяна на пола за непълнолетни. Към момента в Кралството има 8 такива. В периода 2016-2017 повече от 2000 деца са посетили тези клиники – или около 50 всяка седмица. В сравнение с данните от 2009 г. има увеличение от 2500 процента.



Британското правителство е обявило, че от 2019 г. ще има задължителни часове по сексуално образование, включващи транссексуалност и полова идентичност във всички основни и средни училища. Родителите няма да имат право да откажат участие на децата си в тези часове. Тези, които са против транссексуални идеологии, рискуват децата им да бъдат отнети от социалните служби.



Норвежката служба Barnevernet е известна с честото отнемане на деца от семействата им. Най-фрапантният случай е от 2015 г., когато румънското семейство Бонариу губи петте си деца (най-малкото от които е бебе на три месеца) заради „християнска индоктринация“. Това не е първият подобен случай.



Университетско проучване в самата Швеция показва ясно, че хората, претърпели операция за смяна на пола, са в много по-висок риск от опити за самоубийство и психични проблеми. Друго проучване от Университета в Калифорния пък установява, че няма съществена разлика между претърпели и не претърпели операция по отношение на опитите за самоубийства и психични проблеми – всички са в много висок риск, достигащ 90% и повече. Т.е. всички полово неориентирани хора страдат в много по-голяма степен от психични проблеми и имат суицидни мисли.



Може би някой ще каже, че примерите, дадени тук са твърде крайни. За съжаление обаче, това не са единични случаи и тенденцията е проблемите да се задълбочават. Национални и транснационални организации лобират за все по-агресивното налагане на „джендър“ идеологии и повечето се замаскират зад идеята за човешки права и защита на дадени групи.



Усиленият обществен дебат по темата е положителен знак, защото българското общество ще трябва да се сблъсква все по-често с този въпрос. Добре е да помислим не само дали искаме да подпишем тази конвенция, но и какво следва след нея.


---
Където е цитирана конвенцията, преводът е на автора от оригиналния английски текст.





Коментарът е написан за "Гласове", заглавието е на редакцията
цитирай
2. mt46 - От Фейсбук...
30.01.2018 12:39
Grigor Lilov
55 мин. · Sofia, Sofia City Province ·

БЕЗ ИЗКУСТВЕНИ ПОЛИТИКИ В ПОЛА!
* Американския колеж по педиатрия казва "не!" на интервенциите в пола и джендърството

Пускам като пост поместения коментар от Ivelin Iliev поради същественото му значение за обществената дискусия около "джендърството".
Благодаря за труда му и превода!
________________________________

Американския колеж по педиатрия приканва здравните специалисти, преподавателите и законодателите да отхвърлят всички политики, които карат децата да приемат като нормален живот химическата и хирургическата промяна на противоположния пол. Фактите - не идеологията - определят реалността.

1. Човешката сексуалност е обективна биологична двоична черта: "XY" и "XX" са генетични маркери за мъж и жена, съответно - не генетични маркери на разстройство. Нормата за човешкия дизайн е замислена като мъжка и женска. Човешката сексуалност е двоична по дизайн, с очевидната цел да пребъде възпроизвеждането и процъфтяването на нашия вид. Този принцип е очевиден. Изключително редките нарушения на сексуалното развитие (DSD), включително, но не само фетуализация на тестисите и вродената хиперплазия на надбъбречните жлези, са всички медицински идентифицируеми отклонения от сексуалната двоична норма и са правилно признати като нарушения на човешкия дизайн. Лицата с DSD (наричани също "intersex") не представляват трети пол1

2. Никой не се ражда с пол (джендър). Всеки се ражда с биологичен пол. Пол (джендър) (осъзнаване и чувство за себе си като мъж или жена) е социологическа и психологическа концепция; не обективно-биологична. Никой не се ражда с осъзнаването си като мъж или жена; това осъзнаване се развива с течение на времето и, както и всички процеси на развитие, може да бъде дерайлирано от субективните възприятия, взаимоотношения и неблагоприятни преживявания на детето от ранна детска възраст. Хората, които се идентифицират като "чувстващи се като противоположния пол" или "някъде между тях", не включват трети пол. Те остават биологични мъже или биологични жени
3. Убеждението на човек, че той или тя е нещо, което не е, в най-добрия случай е знак за объркано мислене. Когато друго здравословно биологично момче вярва, че е момиче, или друго здраво биологично момиче вярва, че е момче, съществува обективен психологически проблем, който се крие в ума, а не в тялото и трябва да се третира като такъв. Тези деца страдат от дисфория на пола. Дисфорията (GD), която по-рано е посочена като нарушение на половата идентичност, е признато психично разстройство в най-новото издание на Диагностичния и статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация (DSM-5) .5 Психодинамичните и социални теории за обучение на GD / GID никога не са били опровергани

4. Пубертетът не е болест, а хормоните, блокиращи пубертета, могат да бъдат опасни. Обратими или не, хормоните, блокиращи пубертета, предизвикват състояние на болестта - отсъствието на пубертет - и възпрепятстват растежа и плодовитостта на предишно биологично здраво дете.

5. Според DSM-5, 98% от половите (джендър) объркани момчета и 88% от половите (джендър) объркани момичета в крайна сметка приемат биологичния си пол след естествено преминаване през пубертета.

6.На пред пубертетни деца, диагностицирани с полова дисфория, могат да бъдат давани блокери на пубертета, от 11 годишни, и ще изискват хормони на кръстосани- полове в по-късното юношество, за да продължат да се представят за противоположния пол. Тези деца никога няма да могат да заченат каквито и да е генетично свързани деца, дори чрез изкуствена репродуктивна технология. В допълнение кръстосано- половите хормони (тестостерон и естроген) са свързани с опасни здравни рискове, включително, но не само, сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, кръвни съсиреци, инсулт, диабет и рак.7,8,9,10,11

7. Степените на самоубийство са почти двадесет пъти по-високи сред възрастните, които използват хормони на кръстосани-полове и се подлагат на операция за смяна на пола, дори и в Швеция, която е сред най-утвърдените страни за LGBTQ.12 Кой състрадателен и разумен човек би осъдил малките деца на тази съдба знаейки, че след пубертета 88% от момичетата и 98% от момчетата в крайна сметка ще приемат реалността и ще постигнат състояние на психическо и физическо здраве?

8. Кондиционирането на децата да вярват че химическите и хирургическите методи за смяна на противоположния пол са нормални и здравословни, е злоупотреба с деца. Подкрепата на несъответствието между половете като нормално чрез публичното образование и правните политики ще обърка децата и родителите, което ще доведе повече деца да се насочват към "половите клиники", където ще им бъдат давани лекарства, блокиращи пубертета. Това, на свой ред, практически гарантира, че те ще "избират" живота си от канцерогенни и иначе токсични хормони от кръстосано-половите органи и вероятно ще поискат ненужното хирургично осакатяване на здравите си части от тялото като подрастващи.
цитирай
3. vesever - Според мен, тъй като жената дълги ...
30.01.2018 15:14
Според мен, тъй като жената дълги векове е била потискана от мъжа, защото самите порядки на обществото са били патриархални, на даден етап жените почват да се бунтуват и да искат освобождаване от тези порядки. Дотук добре. Свобода и равноправие, така е редно да бъде. Но когато вече се стига до изкривени разбирания и до агресия, положението не е добре и така не могат да бъдат решени проблемите, а по-скоро задълбочени.
Не е нужно да си ги мерим с мъжете, а всеки пол да е наясно със себе си, с даденостите си и способностите си. Все пак има поведение и възприятия, които са чисто женски, така както има и чисто мъжки. Не може жената да иска да стане мъж, нито обратното.
Но при едно взаимно уважение между половете и изкореняване на агресията и желанието за власт и "доминиране", би могъл проблемът да се реши. Така мисля аз.
Това е сериозна тема, предполагам вълнува всеки
Поздрави, Марине!
цитирай
4. kvg55 - mt46,
30.01.2018 17:27
Феминизма ще бъде изместен от джендаризма.
цитирай
5. mt46 - Здравей, Веси!
30.01.2018 20:01
vesever написа:
Според мен, тъй като жената дълги векове е била потискана от мъжа, защото самите порядки на обществото са били патриархални, на даден етап жените почват да се бунтуват и да искат освобождаване от тези порядки. Дотук добре. Свобода и равноправие, така е редно да бъде. Но когато вече се стига до изкривени разбирания и до агресия, положението не е добре и така не могат да бъдат решени проблемите, а по-скоро задълбочени.
Не е нужно да си ги мерим с мъжете, а всеки пол да е наясно със себе си, с даденостите си и способностите си. Все пак има поведение и възприятия, които са чисто женски, така както има и чисто мъжки. Не може жената да иска да стане мъж, нито обратното.
Но при едно взаимно уважение между половете и изкореняване на агресията и желанието за власт и "доминиране", би могъл проблемът да се реши. Така мисля аз.
Това е сериозна тема, предполагам вълнува всеки
Поздрави, Марине!

Мисля, че днес жените са достатъчно равноправни на мъжете в цивилизования свят...
цитирай
6. mt46 - Ами те са взаимно свързани...
30.01.2018 20:01
kvg55 написа:
Феминизма ще бъде изместен от джендаризма.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19157478
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148913
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031