от Фьодор Лукянов в Избор на редактора · 28/03/2018 · 07:25

Фьодор Лукянов е научен директор на Международния дискусионен клуб „Валдай“ и професор-изследовател във Висшата школа по икономика. Председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика. В момента е главен редактор на сп. „Russia in Global Affairs“. Възпитаник на Филологическия факултет на МГУ. От началото на 90-те години работи като журналист по международните въпроси в редица руски медии.

Между Русия и Запада започна многостранна дипломатическа война. САЩ и Европейският съюз експулсират различен брой служители на руските посолства в знак на солидарност с Великобритания. За пръв път държави обострят отношенията си с важен партньор не поради някакъв конфликт с него, а подчинявайки се на блоковата дисциплина. Преди такова нещо се е случвало само в предвоенна или военна ситуация, когато линията на поведение е била диктувана от съюзническите задължения. Сега действията, толкова резки и разрушителни за отношенията, изглеждат демонстративни и изненадващи. Особено на фона на това, че инцидентът в Солсбъри все още е изключително непонятен – на обществеността не е предоставена нито информация за заподозрените, нито картината на местопрестъплението, нито мотив (ако не считаме за такъв аргумента в духа на филмите за Джеймс Бонд –  „Путин е маниак и обича да твори зло“).

Реакцията на Русия е разбираема: във всеки случай тя ще бъде симетрична, което означава, минимум, временна дисфункция на основните механизми на взаимодействие не с конкретни държави, а с цели блокове. Въобще, дипломацията е в криза. На теория задачата й, дори и в най-критичните моменти, е да запази комуникацията и каналите за връзка. Това, което се случва днес, прилича на отричане на самата й функция. Както на публично ниво, където всички отдавна са забравили какво е това „да си подбираш думите“, така и, което е още по-лошо, в отмирането на непубличните форми за сериозна комуникация.

В отношенията между Русия и колективния Запад настъпи най-критичният момент от 80-те години на миналия век. Дори украинската криза от 2014 г. и събитията в Крим, въпреки очевидното сътресение на международните устои, не доведоха до стъпки, подобни на днешните. От една страна, има натрупвания, от друга – случващото се гъсто и обилно беше омесено с вътрешните проблеми на страните-членки на конфликта. Всички те минават през период на мъчително вътрешно преструктуриране и се опитват да се адаптират към драстично променящия се външен ландшафт. Това важи и за Русия, където започва нов отговорен политически цикъл, чийто дневен ред не е напълно известен. Но най-зле са нещата със САЩ и Европейския съюз (Великобритания на първо място). Външнополитическите им действия и техните обяснения до голяма степен са продиктувани от вътрешни цели, което прави конфликтната атмосфера още по-непредсказуема и неуправляема.

Photo: Daniel Leal-Olivas/AFP

Опасността на ситуацията е в това, че съзнателно или спонтанно, по отношение на Путин и Русия върви сценарий под условното название „Саддам Хюсеин“. С подобни категории общественото мнение беше подготвяно да заклейми Хюсеин или Кадафи – с последващи конкретни мерки. Основната разлика е, че конкретни мерки  по отношение на Русия като ядрена суперсила и като крайъгълен камък в световната политика, не могат да се правят по дефиниция. Но се създава аналогична атмосфера. Така че всички други форми на натиск и ескалация са почти неизбежни и до какво ще доведе това, можем само да гадаем. Затова смело трябва да предположим нови събития от същия порядък, като това в Солсбъри отпреди седмици – все пак „репутацията“ трябва да се подхранва.

Фактът, че САЩ изгониха най-голям брой служители на руското посолство – шейсет, почти три пъти повече от действително „пострадалата“ Великобритания, повдига въпроса коя всъщност е основната движеща сила и „бенефициент“ на тази история. Излиза, че Вашингтон е флагманът на новата студена война. В обозримо бъдеще няма надежда за подобряване на отношенията или напредък в която и да е област, ние сме в състояние на истинска и пълномащабна студена война с всички произтичащи последствия. Основната и единствена задача е да се минимизират рисковете, да не се допусне конфликтът да премине в още по-остра, военна фаза.

Изобщо, дори и използването на самия термин „студена война“ е доста рисковано. Не защото това е преувеличение – по дух и  атмосфера си е точно такава, степента на взаимно отчуждение е пълна. Но старият термин се отнася до ситуация отпреди четиридесет години, която беше много по-разбираема, управляема и се подчиняваше на ясно дефинирани правила на поведение – формални и неформални. Сега няма нищо от това, симетричността е невъзможна по дефиниция (светът се състои от твърди асиметрии и това многостранно изключване, при което не е ясно как изобщо да се реагира, е убедително доказателство), а безотговорните публични изявления са истинска изненада. Така че в действителност положението е много по-лошо.

Може да се очаква, че основното поле – отчитайки спецификата на  съвременния свят – ще бъде икономиката, така че новата поредица от санкции е почти обезпечена с опитите за финансово задушаване в стила на мерките срещу Иран (за да сме точни – засега с прословутия SWIFT). И накрая, за разлика от втората половина на ХХ век, новото противопоставяне между Русия и Запада не обхваща останалата част от света и не определя поведението му. Останалите държави, включително такива титани като Китай и Индия, наблюдават. За да укрепи позициите си в условия на конфронтация, Русия трябва да удвои усилията си за укрепване на връзките с тези държави, които, в крайна сметка,  запазват свободата си да маневрират и не са подчинени на принципите на „солидарност“, които принуждават другите участници в международните отношения да действат в собствена вреда.

Превод: Memoria de futuro

Източник: Росийская газета
http://www.memoriabg.com/2018/03/28/v-sustoianie-sme-na-istinska-pulnomashtabna-sdudena-voina/