Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09 23:18 - Костадин Сонев – "Живях и се трудих" /3/
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 324 Коментари: 6 Гласове:
23

Последна промяна: 28.09 22:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .

 

   7.

   През 1958 г. трябваше да вляза в казармата.  Отлагах влизането с две години, за да завърша гимназията (това бе позволено от закона).

image

   Когато се записах в гимназията, бяхме два класа от по 35 ученици. При завършването на седми (единадесети) клас бяхме останали само 15 (от 70)

   На 02.10.1960 г. ме повикаха във военното в град Исперих.  С автобус ни закараха във военното окръжие в Разград. Събрахме се около 200 души. В 13 ч. ни строиха и наредиха да тръгнем пеш към жп гарата, която бе на 5 км. Пристигнахме, починахме си и в 17 ч. пристигна влакът. Качихме се във вагоните и потеглихме към Кърджали, придружени от един капитан.

   Пътувахме 28 часа. На гара Кърджали се озовахме през нощта на другия ден. До сутринта стояхме на открито, а времето бе студено. Чакалнята побираше около 40 човека и в нея влизахме на смени.

    С четири автобуса ни откараха във военното поделение в град Ардино. Облякоха ни с войнишки дрехи. През същия ден бяхме разпределени. Аз и още 29 новобранци попаднахме в сапьорска част…

   На следващия ден – обратно към гара Кърджали. Качихме се на влака, придружени от един старшина, и потеглихме за село Припечене (сега – село Генерал Тодоров), Петричко. Минахме през Стара Загора, Пловдив, София, Благоевград… Голямо пътуване! Весело, но доста изморително…

   В Припечене се събрахме 120 новобранци, изпратени от различни поделения. Разпределиха ни в 4 взвода по 30 войници…

 

   Сутрин ставахме в 5 ч., събудени от силното надуване на тръбата. Строявахме се на плаца (двора) по взводове и започвахме физзарядка – с различни упражнения и бягане. Бягането започна с 2 км., а след месец достигна до 10 км. Много от войниците трудно издържаха на това натоварване, но постепенно свикнаха. За мен не беше проблем…

   Повече ни затрудняваше изучаването на взривните вещества и боравенето с тях, направата на минни полета, обезвреждането на мини…

 Веднъж седмично ходехме на баня в село Марикостиново, където имаше минерални бани. То се намираше на 6 км. от поделението и с усилия стигахме дотам, защото имахме мускулни болки в краката. Но като се потапяхме в топлата минерална вода, за 20-30 минути всички болки изчезваха…

 

   В село Припечене изкарахме 6 месеца. В края на март 1961 г. положихме военната си клетва в гр. Петрич.

   В началото на април взводът ни, заедно с командира капитан Петров, отпътува за село Любимец, Свиленградско. Там се намираше отрядът на Гранични войски, охраняващ българо-гръцката граница.

   Командирът на отряда генерал Петров спокойно ни обясни каква е обстановката по границата и какво ще вършим. Трябваше да правим вишки (наблюдателни кули), охранителни огради, мостчета над дерета, пътеки през труднопроходими места… Налагаше се да взривяваме големи каменни блокове, пречещи на пътеките, на пътищата…

   Започнахме тази дейност от Капитан Андреево, продължихме към Свиленград, село Мезек, село Хухла, Ивайловград, село Мандрица… Стигнахме до Крумовград.

   За мене беше много вълнуващо да опозная част от чудесната ни Родопа планина, да общувам с прекрасните и добродушни родопчани…

 

   През един слънчев ден се изкачихме на висок връх. От него се виждаше Бяло море, а с бинокъл се виждаха и хората на плажа…

   Веднъж се озовахме на друг висок връх. На върха бе слънчево, а като погледнахме надолу, се стелеше чудна бяла мъгла, приличаща на море! Изключително красива гледка!...

 

 

   8.

 

   На 20.10.1962 г., след 2 години и 18 дни военна служба, се уволнихме.

   Преди да вляза в казармата, бях спестил 2500 лв., дадох ги на татко с уговорката да ми праща в казармата, когато ми потрябват. От тях похарчих 500 лв.

   След уволнението отидох на село, постоях 5 дни и реших да се върна в Русе, да започна работа в старото предприятие. На тръгване татко ми даде двете хиляди лева и ми каза:

   –     Тези пари ти си ги изкарал, те са твои…

   Пристигнах в Русе, започнах работа, намерих си квартира (на ул. „Балкан“ 5) в една стара паянтова къща. Съквартирант ми бе Тошо, мой набор…

 

   1962 г. беше доста трудна! Въведоха купонна система. Пари имаш, стоки няма…

   Отивам в „Топливо“ да си купя въглища за отопление, а там ме питат:

   –     Женен ли си? Деца имаш ли?...

   –     Не – отговарям аз.

   –     Щом не си женен и нямаш деца, не може да ти

дадем! Такова е нареждането…

   Когато отидох във фурната да си купя хляб (тогава във всеки квартал имаше фурни и хлябът се продаваше там),  продавачката ми рече:

   –     Дай си купона!

   –     Нямам купони!...

   –     Щом нямаш, няма и хляб! – отвърна тя…

   Излязох навън , чудех се какво да правя и се сетих. Нахлупих шапката си над очите и се наредих отново на опашката. Дойде моят

 

ред, видях на тезгяха (масата) един хляб, грабнах го, разчупих го и започнах да ям.    

   Продавачката се развика. Отзад, на опашката, имаше милиционер. Продавачката се обърна към него:

   –     Другарю милиционер, този няма купон, пък взе хляба!

   Милиционерът отговори:

   –     Момчето е гладно и си плаща хляба. Защо не му даваш?...

   Обясниха ми къде да отида за купони – в кварталния клуб на ОФ (Отечествения фронт)

   Времето се застуди. Температурите паднаха под минус 15 градуса. Една сутрин водата в каната на масата бе замръзнала, а каната се беше спукала. Аз и приятелят ми (съквартирантът) Тошо лягахме в едно легло с връхните си дрехи, с по два чифта чорапи, завити с два юргана…

   На работа през мразовитото време също бе доста тежко. Даваха ни по един чифт брезентови ръкавици на 6 месеца, а те се скъсваха за 2 седмици. Когато хващахме желязото, ръцете ни залепваха за него.

   През летните месеци желязото се загряваше до 70 градуса и се налагаше да го заливаме с вода, за да може да го държим с голи ръце.

   При такива условия работехме. Но бяхме весели и доволни, че имаме работа. Не се оплаквахме…

 

 

   9.

   През лятото на 1963 г. подадох молба за русенско жителство. Извикаха ме при директора на предприятието. Там беше и партийният секретар. Директорът каза, че съм добър работник и заслужавам русенско жителство. Тогава се обади партийният секретар:

   –     Но при условие, че се съгласи да стане член на
БКП,
защото Партията има нужда от качествени, образовани и честни работници…

   Бях на 24 г. Ако нямах жителство, не можех да си купя жилище, не можех да се преместя в друго предприятие… А и тогава имаше еуфория – по митинги и манифестации хората викаха:

   –     Да живее БКП! Тя – напред, а ние – след нея!...

   Много от моите колеги бяха партийци и ме убеждаваха, че ще бъда по-добре, ако стана член…

   Съгласих се и ме приеха за член на БКП.

   Отидох си на село и се похвалих на татко, че вече съм партиец. Той ме погледна и едва не се разплака. Рече ми:

   –     Сине, не си тръгнал по правия път!...

   Тези думи ги разбрах много късно – едва през 1991 г.

   Баща ми през целия си живот не харесваше комунистите, защото отричаха религията (а той бе религиозен, бе певец в църквата) и защото не му разрешаваха да извършва свободно строителна дейност…

   През 1963 г. кандидатствах в Инженерно-строителен институт в София задочно. Служителката, която приемаше документите, погледна дипломата ми от гимназията, видя, че успехът ми е 3.18 и ми върна документите. Каза, че тук приемат само с успех от 5 нагоре…

   През есента кандидатствах в Строителния техникум във Варна. Приеха ме като задочник…

 

   Завърших първия семестър през януари 1964 г. Събраха в една зала 50-те задочници. Директорът направи разбор на свършеното от наша страна и обясни какво ни предстои. В края на изказването си попита:

   –     Кой е Костадин Сонев?

   Бях седнал най-отзад и едва се надигнах:

   –     Аз съм…

   Очаквах да ме критикува, заради петте тройки… А той ме посочи и каза:

   –     Ето, от него ще стане човек! Той е приключил

семестъра и ще мисли за втория… със седем предмета… А ти, Георги Иванов, си получил петици по три предмета, а два си отложил. Как ще се справиш през втория семестър с два плюс седем предмета?...

   Тези думи ми дадоха кураж и си наложих строг режим, както в гимназията…

   Заминавах във Варна на изпити, настанявах се в хотел „Родина“, близо до техникума. Изпитите се провеждаха през няколко дни. От хотела отивах в учебното заведение, вземах си изпита и – обратно в хотела (да се подготвям за следващия изпит). Не си позволявах да се разходя край морето, да му се порадвам, да поплувам, да полежа на топлия пясък. Или вечер да отида с колегите на ресторант, да се повеселим с хубавите колежки…

   Имаше доста интересни моменти при изпитите. Ще ви разкажа един от тях.

   Явявам се на изпит по архитектура. Въпросите са два – теоретичен и практичен (да начертаем разпределението на двуетажна къща – с разрези и фасади). Справих се… Преподавателят ми рече:

   –    Добре! Но надписването с големия пръст на левия крак ли го направи?...

   Обясних му, че работя като арматурист, по цял ден държа в ръцете си дебели железа и сега моливът ми се губи между пръстите…

   Той се засмя и ми писа четворка…

 

 

   В резултат на строгия режим успях да завърша техникума през 1966 г. От 50 записани задочници завършихме 15…

   Получих дипломата си на 06.07.1966 г. Тогава си позволих 5 дни да се разходя из Варна, да я опозная, да се изпека в морето, да погледам красивите момичета на плажа…

   Осъзнах, че всеки успех се постига след много труд и лишения…

/следва/





Гласувай:
23
0



1. silviia - :)
27.09 00:22
"Когато се наливаха основите":)
Шегувам се, не иронизирам!
Да ти кажа и мойте спомени от соца са подобни, макар че съм живяла доста по-охолно от автора. Беше трудно, но имаше смисъл. Трудът ми се възнаграждаваше (нямам предвид пари), а не беше излишен и подигран както след това.
цитирай
2. vania23 - Много хубава инициатива, Марине -
27.09 15:05
да популяризираш книгата в блога. Всеки човек има какво да научи от нея.
Де да бяхме всички с поне половината качества на г-н Сонев! Страната ни щеше да е изпреварила Швейцария.
цитирай
3. catforlife - Прочетох с интерес. Ще следя:) П...
27.09 15:14
Прочетох с интерес. Ще следя:) Поздрави!
цитирай
4. mt46 - Сонев е живял и в по-старо, по-трудно време, за разлика от нас... :)
28.09 21:53
silviia написа:
"Когато се наливаха основите":)
Шегувам се, не иронизирам!
Да ти кажа и мойте спомени от соца са подобни, макар че съм живяла доста по-охолно от автора. Беше трудно, но имаше смисъл. Трудът ми се възнаграждаваше (нямам предвид пари), а не беше излишен и подигран както след това.

цитирай
5. mt46 - Да, Ваня...
28.09 21:56
vania23 написа:
да популяризираш книгата в блога. Всеки човек има какво да научи от нея.
Де да бяхме всички с поне половината качества на г-н Сонев! Страната ни щеше да е изпреварила Швейцария.

Запознах се със Сонев благодарение на теб и на съпруга ти...
цитирай
6. mt46 - Благодаря! Нататък става по-интересно... :) Поздрави!
28.09 21:57
catforlife написа:
Прочетох с интерес. Ще следя:) Поздрави!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13162443
Постинги: 2585
Коментари: 36443
Гласове: 120530
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031