Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10 20:48 - Костадин Сонев – "Живях и се трудих" /7/
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 373 Коментари: 4 Гласове:
28

Последна промяна: 03.10 20:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .

   17.

 

   Ще ви разкажа в какво прекрасно и задружно семейство съм израснал.

   Майка ми Рада бе много работна, добродушна, грижовна към децата си, уважавана от хората… Тя имаше дарбата да оправя изкълчени ръце, крака и мнозина я търсеха за помощ… Почина на 13.11.2002 г.

   Баща ми Никола бе отличен строителен майстор, честен и трудолюбив. Спрямо нас, децата, бе доста строг. Държеше да бъдем ученолюбиви, работливи, почтени. Почина на 25.02.1989 г.

image

Майка ми и баща ми

   Брат ми Тодор, най-големият, след казармата се ожени за едно момиче – Гена от с. Бохот, Плевенско. Отидоха да живеят и да работят в Ловеч. Там брат ми завърши вечерния електротехникум с отличен успех и започна работа в Енергото като електротехник. След 5 г. го направиха групов ръководител, а през 1990 г. го назначиха за директор на Енергото в Ловеч…

   С жена си Гена създадоха и отгледаха две прекрасни деца – Николай и Виолета…

   Брат ми Тодор почина през май 2018 г., а съпругата
му – през октомври, същата година…

   Брат ми Асен работеше на село с татко по строежите… След уволнението ми от казармата през 1962 г. поиска да дойде в Русе, при мен. Отидох при директора на Трансстрой и го помолих да приеме брат ми на работа като арматурист. Той се съгласи… Но Асен бе слабичък, а работата бе тежка. Посъветвах го да се прехвърли към фаянсаджиите и мозайкаджиите. Послуша ме. За кратко време стана перфектен фаянсаджия и мозайкаджия… Записа се във вечерната гимназия и я завърши…

   Запозна се с едно хубаво момиче – Цветана – и се ожениха. Създадоха две прекрасни деца – Нина и Таня…

  Брат ми Асен почина през декември, 2017 г.

   Сестра ми Мария от малка бе доста работлива, но учението не й вървеше и едва завърши основното си образование. Омъжи се на 18 г. за Иван Фидошев от с. Подайва, Исперихска околия. Поживяха няколко години на село и се преместиха в гр. Исперих. Купиха си къща. Отгледаха три хубави деца – Пламен, Виолета и Радка. В момента всички те живеят и работят в Исперих… Сестра ми се грижеше за родителите ни до тяхната смърт…

image

Отляво-надясно – Мария, Тодор, Асен, татко, аз, майка, Анка, Кирил

   Сестра ми Анка завърши основното си образование на село. Порасна и пожела да дойде в Русе, при мен. Обсъдихме въпроса с родителите ни, те се съгласиха и през 1967 г. тя се премести в Русе.

 

   Започна работа във фабрика „Юта“, при жена ми. Сестра ми Анка се доказа като много добра работничка…

   През 1969 г. се омъжи за Марин Георгиев Димитров. Родиха и отгледаха две прекрасни момичета – Мая и Ралица…

   Брат ми Кирил – най-малкият от шестте деца – бе най-проблемният, заради буйния си характер и влечението към чашката. Мама често му викаше:

   –   Киро, трябваше да те кръстя на дядо ти Петър, защото и той обичаше да си пийва…

   Кирил завърши основното си образование на село, после дойде при мен на квартира. Записа се да учи и завърши средно образование. Замина на военна служба в София, където се ожени за Катя от Кюстендил. Родиха им си две хубави момичета – Силвия и Десислава… Брат ми работеше като миньор в мина Бобов дол. Там се пенсионера на 50 г.

  Независимо, че живеехме далеч един от друг, често намирахме повод да се съберем – на сватби, кръщенета, годишнини и други поводи. Бяхме много сплотени, уважавахме се и си помагахме морално и материално. Между нас нямаше дрязги и завист. Това се дължеше на доброто ни възпитание, което получихме от родителите си, особено от милата наша майка Рада…

   Ще ви разкажа само един случай (а те са много)

  През 1973 г. , след като завършихме къщата, която строяхме с брат си Асен, брат ни Тодор дойде от Ловеч и за един месец направи електрическата инсталация… Седнахме да се почерпим и попитах Тодор колко му дължим. Той се усмихна, стана, прегърна мен и брат ми Асен и рече:

   –   Ние сме братя и трябва да си помагаме! Не искам да ми плащате…

   Много познати се чудеха как може между шестима братя и сестри да има такава дружба, разбирателство…

   Голяма радост изпитвахме, когато се събирахме!

   На осемдесетгодишния юбилей на татко присъствахме всички братя и сестри, жените, мъжете, децата, чичо и двете лели… Настанихме се на хубавата маса на двора. Извадиха печеното агне, напълнено с ориз. Като го видяхме и усетихме приятния аромат, апетитът ни се увеличи двойно… Двете сестри Мария и Анка го разфасоваха и наслагаха пред всички пълни чинии. Поздравихме татко с юбилея. Докато хапвахме, пийвахме и приказвахме, чиниите се опразниха. Тогава майка каза на сестра ми Мария:

   –   Донеси другото!...

   Зачудихме се какво ли друго има… Мария донесе голяма тенджера, пълна с осем варени кокошки. Разчупиха ги и сложиха на всеки по едно голямо парче. Продължихме хапването, пийването и веселието. Но и кокошките свършиха… Мама рече на сестрата да донесе седем буркана с консервирано пилешко месо. И него оправдахме…

   Това семейно празненство започна в 12 ч. на обяд и продължи до 20 ч. Мама и татко бяха усмихнати и щастливи, че сме при тях. Мама рече:

   –   Такова голямо щастие не съм имала досега!...

    А татко каза, че годините му са минали неусетно…

    Доста хубави срещи сме имали на нашите кръгли годишнини…

 

  Най-често сме се събирали при сестра ни Мария в Исперих – на най-хубавия български празник, 24 май. Тогава в града имаше и събор. Тя ни посрещаше с печено агне, с приятната си усмивка, с доброто си сърце…

   Заради грижите, които Мария полагаше за мама и татко, решихме и помолихме родителите ни да прехвърлят имота си на нея…

 

 

   18.

   С жена ми Тоалета Методиева Георгиева кръстихме първия си син „Радослав“, за да зарадваме прекрасната ми майка Рада.

image

След раждането на първия ни син

   Радослав се развиваше нормално като дете, но не искаше да пълзи…

    В едната стая от апартамента имахме квартиранти с дете на възрастта на сина ни. През един слънчев майски ден излязохме двете семейства на балкона, дълъг 10 м. Приказвахме си и гледахме как тяхното дете пълзи, а Радослав седеше и го наблюдаваше. Детето отиде при сина ни, дръпна го за крака и пак започна да пълзи. В този момент Радослав се наведе и запълзя след него – като че ли приятелчето му бе казало:

   –   Тръгвай след мен!...

   Проходи на 11 месеца… Майка му трябваше да започне работа и се наложи да го запишем в детската забавачница (за деца от 1 до 3 години), след това – в детската градина (за деца от 3 до 7 години). После Радослав стана първокласник – в училище „Олимпи Панов“, което се намираше близо до нас… Като ученик нямахме проблеми с него. На родителските срещи винаги го хвалеха за добрия успех и поведение…

   На една от родителските срещи класната учителка направи отчет за първия срок. Похвали примерните ученици, сред които бе и Радослав, разкритикува непослушните и мързеливите… В края на срещата учителката се обърна към мен:

   –   Другарю Сонев, защо не сте подписали молбата,

която пратих по Радослав, за финансова помощ от Общината? Тя ви се полага като многодетно семейство…

   Станах и отговорих:

   –   Другарко Николова, баща ми и майка ми отгледаха 6 деца без чужда помощ. Аз имам 3 деца и съм убеден, че мога да ги отгледам без такова подпомагане. Не искам, когато разглеждат молбата ми в Общинския съвет, където ме познават, да кажат: „Виж го тоя! Създава деца като циганите и иска помощ за отглеждането им!“…

   Учителката се учуди и рече:

   –   При нас постоянно идват за помощ, без да имат това право, а ти отказваш…

   Радослав завърши основното си образование и се записа в Техникума по електротехника. Там приключи с отличен успех… После – 2 г. военна служба. След казармата кандидатства в Русенския институт „Ангел Кънчев“. Приеха го в специалност „електроника“. Завърши с добър успех…

   Но дойде демокрацията и предприятията, в които се изискваше специалност „електроника“, спряха да работят…

   Радослав се ожени за едно хубаво момиче – Миглена. Роди им се прекрасното момче Кристиян – първият внук на баба и дядо…

   През 1970 г. се роди вторият ни син Методи. По онова време нямахме телефонна връзка със с. Пейчиново. Наложи се да изпратим телеграма до родителите на жена ми, за да им съобщим, че имаме син, който ще носи името на дядо си…

   Пощальонката срещнала дядо Методи, той взел телеграмата и прочел радостната вест. Прибрал се вкъщи, сияещ от щастие, зашетал из двора, свирукайки и пеейки. Баба Мария се зачудила какво му има… Той й подал телеграмата. Тя разбрала и се разплакала от радост…

    След като Методи навърши година и половина, го записахме в детската ясла. Тя се намираше в другия край на града и дотам пътувахме с градски автобус. Налагаше се да ставаме в 5.30 ч., защото пътуването траеше 40 минути… Когато го оставях в яслата, трябваше да отида до прозореца. Детето отвътре ми махаше с ръка за довиждане… Ако не сторех това, вечерта учителката ми казваше, че синът ми цял ден бил мълчалив и тъжен…

   Когато стана на 3 г., записахме Методи в новопостроената детска градина – на 50 метра от къщата ни. Това много ни улесни… След градината Методи започна да учи в училището при брат си Радослав. Завърши седми клас с добър успех…

   Моторите го привличаха, затова избра да продължи образованието си в професионалното училище за шофьори и монтьори. Беше сред добрите ученици и завърши успешно…

   През есента Методи трябваше да влезе в казармата, но реши да кандидатства в Транспортния университет в София и го приеха… Там му се зачиташе и военната служба. Но след два месеца реши, че този университет не е за него и го напусна…

   Отиде в казармата за две години. След уволнението започна работа в „Тексим“ (занимаваща се с международни превози) като монтьор. Запозна се с едно хубаво момиче и се ожениха.  Роди им се момче, на което дадоха моето име – Константин. Тогава разбрах защо дядо Методи толкова се е вълнувал…

   След няколко години, поради несъответствие в характерите, синът ми се разведе…

image

Трите ни деца

 

   На 12.06.1977 г. се роди и третият ни син Ивайло. Името бе избрано от майка му, но и аз го харесах.

   До шестия си месец Ивайло бе много ревлив. Нощем се редувахме с жена ми да го държим на ръце. След шестия месец се успокои. Майка му го гледа до тригодишна възраст. После го записахме в детската градина… Вкъщи все гледаше да е до батковците си, пречеше им да си учат уроците, да си пишат домашните. Но независимо от това, те си го обичаха и играеха с него…

   След четвърти клас Ивайло изяви желание да учи в Спортното училище и беше приет. Тренираше футбол. Не стана футболист, но и до днес е запален по този спорт…

   Ивайло изкара военна служба. Тогава тя бе намалена на шест месеца.

   После кандидатства във Варна и в Свищов, но не го приеха, защото не беше добре подготвен…

   По онова време купих едно барче (“Зодиака“) в кв. „Дружба“, което дадох на Ивайло – да го стопанисва. Справяше се добре…

   Започна да дружи с едно мило момиче – Мария. Ожениха се. Създадоха две хубави деца – Елена и Лора.

   Бях обещал, че ако се роди второ дете, ще дам 5 хиляди лв. И го изпълних. Разговарях с Мария – ако има и трето дете, ще му подаря тристаен апартамент. Но тя не се съгласи…

   Поставих условие на синовете Методи и Ивайло – решат ли да следват, ще ги издържам, докато навършат 25 г. Те виждаха, че висшистите имат предимство и се съгласиха да учат задочно в Русенския университет „А. Кънчев“.  Успяха да завършат висше образование…

 

   19.

   Съпругата ми Тоалета след време си промени името чрез съда на Виолета. Много съм й благодарен, че ме подкрепя и до ден днешен! В трудни моменти, когато ми дотягаше от започнатата работа и мислех да се откажа, тя ме убеждаваше, че трябва да продължа и да довърша започнатото…

   Съпругата ми бе всеотдайна, грижовна за семейството ни.

   Понякога се чудех как издържа! Цял ден - на работа, после – готвене, пране, чистене. Трябваше да обърне внимание на децата. Те бяха на първа линия за нея…

   Имали сме и трудни моменти, поради различните си характери, но ги преодолявахме с търпение.

   Заедно решихме как да възпитаваме децата си. Аз бях буйно, палаво дете и татко често ме тупаше. Затова предложих на жена ми да не възпитаваме децата си чрез бой. Започнахме постепенно да ги караме да вършат някои работи. Това не им харесваше, но свикваха. Трябваше сами да си оправят леглата, да си почистват масата, след като обядват. Вечер майка им ги пращаше да пазаруват…

   Вкъщи имаше ред и разбирателство, благодарение на търпението и настояването на съпругата ми…

 

   Когато поотраснаха, децата започнаха да искат повече неща. Ние им ги предоставяхме, но при условие, че ще извършат дадена работа…

   Методи бе на 13 г., когато поиска да му купя часовник. На другия ден, събота, го повиках с мен. Отидохме в градината, където бях посял медицинска ружа. Набрахме две големи торби с цвят от ружата и ги занесохме на билкаря срещу заплащане. Казах на Методи:

   –   От утре ще береш всеки ден цвят от ружа, ще го носиш на билкаря и ще си купиш часовник, какъвто си харесаш…

   След две седмици се връщам от работа, Методи тича срещу мен и вика:

   –   Купих си часовник!

   Подскача от радост, изважда от джоба часовника и остатъка от парите, за да ми ги даде. Казвам му:

   –   Тези пари са си твои. Почерпи приятелите си и им обясни, че си ги спечелил с труд…

  Така с жена ми възпитавахме децата си – да се трудят, а не да чакат всичко да им се поднася на тепсия и да мързелуват.

   В квартала се чудеха как може семейство с три деца, без чужда помощ, да  си построи къща, да има лека кола, да купува велосипеди и мотоциклети на синовете си… Но не ме питаха защо сутрин излизам в 5 ч., а вечер се прибирам в 22 ч.

   С труд, вложен в доходна работа, се печели добре и почти всичко се постига…

/следва/




Гласувай:
28
0



1. mt46 - И тук – проблеми със снимките...
03.10 20:52
За да ги видите, трябва да кликвате върху тях...
цитирай
2. silviia - .
03.10 23:42
Така България стана 9 милиона в края на 80-тте.:) "Времена на застой" били...
Хайде сега да видим дали децата на бай Костадин са емигрирали или пък внуците му...
цитирай
3. mt46 - Добре, ще видим... :)
04.10 22:24
silviia написа:
Така България стана 9 милиона в края на 80-тте.:) "Времена на застой" били...
Хайде сега да видим дали децата на бай Костадин са емигрирали или пък внуците му...

цитирай
4. zaw12929 - МЕРИШЕ НА ИСТИНСКИ ЖИВОТ И ДА ГО О...
05.10 17:13
МЕРИШЕ НА ИСТИНСКИ ЖИВОТ И ДА ГО ОПИШЕШ Е ПОДКРЕПА НА КОРАВАТА БЪЛГАРЩИНА
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13170554
Постинги: 2587
Коментари: 36463
Гласове: 120603
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031