.

   22.

 Добре е да уважаваме другите, да се вслушваме в по-възрастните умни и патили хора. От тях може да се научи много…

   Надменните често се провалят, защото мислят, че всичко знаят. Не възприемат чужди мнения и съвети, не могат да общуват… Човек трябва да умее да изслушва, да не говори неверни и излишни приказки…

   Когато някой ми говори за друг, изслушвам и другия, за да чуя, за да разбера и неговата гледна точка. Така мога да си направя сравнително обективен извод…

   Редно е въпросите да се обсъждат между спорещите и тогава да се стигне до правилно решение, но малцина го правят.

   Когато станах ръководител (директор) на семейната фирма, работех с много хора - с различни характери и навици. Успявах да се справя…

   Идва работник при мен и ми казва:

   –   Г-н Сонев, тази работа, която си ми възложил, мисля да я направя по този начин…

   Ако предложението му е добро, потупвам работника по рамото:

   –   Браво на теб!...

   Човекът е доволен, че съм го похвалил и работи с желание…

   Ако предложението не е правилно, не казвам на работника да не ме занимава с глупости, а спокойно му обяснявам как е най-подходящо да се извърши работата…

   Когато създадох фирмата, харесвах да работя с млади, макар и неопитни хора, защото слушаха и изпълняваха, каквото им нареждах. Възрастните майстори, свикнали със социалистическия модел, трудно възприемаха новия начин на работа…

   Купувачите на апартаменти бяха взискателни, искаха стените да бъдат прави, шпакловани, гладки, добре боядисани (а не като едно време – криви, с груба мазилка, без шпакловка)…

 

 

    За да си добър ръководител на строителна фирма, трябва да можеш да правиш всичко… Случва се някои незнаещи и мързеливи работници да ми рекат:

   –   Тази работа е много трудна и не може да стане така, както искаш!...

   Усмихвам се и ги питам:

   –   Искате ли да ви покажа, че може?

   Захващам се и им показвам на практика как да извършат дадената работа…

   Успявах да строя бързо и качествено, защото знаех как, умеех, можех…

   Доста хора се захванаха със строителство, но си нямаха хабер от него, не бяха добре подготвени и се провалиха…

   Познавам колеги от миналото, които ми викаха:

   –   И аз мога като тебе, но ме е страх от провал…

   Отговарях им, че е нужно всяка работа да се обмисля внимателно. Трябва да си 99 % сигурен, че ще се получи, за да я започнеш. Но за това са необходими опит и акъл…

   Вечер заспивам бързо, уморен от напрегнатата работа. Събуждам се рано, около 4 ч., и започвам да мисля за предстоящите задачи, за успешното им изпълнение.

   Сутринта съм първи на обекта. Посрещам работниците, разпределям задачите. През повечето време съм на обекта и следя за бързата и качествена дейност. Вечер напускам обекта последен…

   Много държах да има ред – всяко нещо да е сложено на мястото му и щом ти потрябва, да знаеш къде е…

 

 

    23.

   През изминалите години преживях доста хубави и доста лоши неща. Стараех се да се справям с неприятностите, научих се да ценя хубавите моменти. Човек трябва да се радва и на малкото, което има. Тогава е щастлив.

    Завистливите, алчните са болни хора. Мнозина искат да имат всичко и да го получат лесно, наготово, без да се потрудят…

   Ключът към успеха е подготовката. Човек е това, което сам създаде от себе си. Най-успешните личности са тези, чиито постижения се дължат на последователно израстване…

   Не може насила да предизвикаш идеите. Добрите идеи са резултат от постепенно осъзнаване. Осъществяването на една цел трябва да е старт за друга, път към друга…

   Когато изпаднеш в трудно или непреодолимо положение, забрави го! Вратата е заключена! Погледни напред – към друга, отворена врата, – където може да успееш! Но малцина постъпват така. Повечето хора дълго време гледат със съжаление към заключената врата…

   Познавам доста колеги, които изпадаха в подобно положение. Смятаха, че от тях нищо не става. А не бяха лоши хора…

   Трудолюбивият и предприемчив човек не се задоволява с постигнатото. Той мисли и иска да подобри нещата, да разшири дейността си и качеството на труда си. За това е нужен и повече житейски опит.

   Мнозина казват: „Лош народ сме!“… Не съм съгласен.

Мисля, че 70% от хората са добри, благодушни, но са тихи, незабележими… Около 15% са неориентирани, не знаят към кого да се присъединят… Останалите 15%  са бабаитите, нахалните, вулгарните и непредвидимите, които искат всичко да притежават и да не им се възразява… Когато сторят нередност и ги погледнеш укорително, ще ти се озъбят: „Какво ме зяпаш?“… Или ако имаш нещо и те го харесат, ще ти го отнемат, казвайки: „Това е мое!“… Обръщам се към добрите и свестни хора: ако се осмелим и повече души обградим престъпника, навярно той ще се замисли как да постъпва… От наглите негодници не бива да се плашим, не бива да ги търпим!...

   Досега много хора са ми помагали и съм им благодарен. Не съм ги забравил. И аз съм помагал на мнозина. С повечето от тях се срещаме, уважаваме се. Но има няколко зрънца, на които доста съм помагал, но щом се съвземат и замогнат, ме отписват от живота си… Тежи ми, когато някой ближен постъпва така!...

   Имам една молба , препоръка към младите, умните, трудолюбивите хора. Бъдете упорити, не отстъпвайте пред трудностите и се борете за мечтите си!...

Край на книгата
Редактор: М. Тачков

Де да бяха повечето българи като бай Костадин!

Хареса ми много силата на волята но господин Сонев, за да успее да постигне предначертаните си идеи. Възхитен съм от успехите, които е постигнал, като се има предвид откъде е тръгнал и пред какви препятстния е преминал. Пожелавам му още много успехи и житейски радости!

Благодаря ти, че четеш и коментираш публикациите!...

Радвам се, че си прочел с голям интерес книгата! Постигнатото от г-н Сонев е предостатъчно... Вече той е на 81 г. и не може да извършва активна дейност... Преди десетина дни се срещнахме, дадох му 6 броя от новата ми книга за деца, за чието отпечатване г-н Сонев помогна... Да е жив, здрав, дълголетен!...

Моля! Просто са ми интересни. :)

Прочетох с интерес! Много хубава книга - поздравления за автора и за неговия редактор! Чете се леко, докосва душата с искреност и изстрадана мъдрост, дава безценни съвети. Припомня неоспорими, но неглижирани напоследък правила за живот в обществото, за трудолюбие, за кариера, за успех, за добър и почтен семеен живот. Главният герой е една изключителна личност с високи изисквания към себе си и към другите, с уважение към труда, с обич и доверие към хората, умен, позитивен, креативен - прекрасен!
На добър час на чудесната книга! Дано стигне до повече читатели!
Поздрави, Марине!

При една от първите ми срещи с г-н Сонев предположих, че книгата му ще е навярно 40-60 страници. А той отговори, че ще са повече. И започна да пише. В една тетрадка, голям формат. Едва ли някога през живота си е писал повече от 2-3 страници, а сега... Постепенно се сработихме и книгата бе готова за 80-годишния му юбилей, както той желаеше...