.
.
.

О, хора, ще си патите! –

Край нас са психопатите!...

  Марин Тачков

Освен че са край нас, са и върху нас – управляват ни.

Маринче.
Демократично ги избират.

"Беше настъпил моментът да заговори.

Пое серия много плитки вдишвания и каза толкова бързо, колкото можеше и толкова тихо, колкото можеше: „Врата, кажи ми много, много тихо, ако ме чуваш.“

Много, много тихо вратата измърмори: „Чувам те.“

— Добре. Сега, след малко, ще те помоля да се отвориш. Когато се отвориш, не искам да те чувам да казваш, че това ти харесва, разбра ли?

— Разбрах.

— И не искам да те чувам да казваш, че съм ощастливил една проста врата или че за теб е удоволствие да се отвориш заради мен и задоволство да се затвориш отново със съзнанието за добре свършена работа, разбра ли?

— Разбрах.

— И не искам да ми пожелаваш приятен ден, разбра ли?

— Разбрах.

— О’кей — Зейфод напрегнато се отърси — сега отвори! Вратата тихо се отвори. Зейфод тихо се изниза през нея.

Вратата тихо се затвори зад него.

— Нали така искахте, мистър Бийбълброкс? — попита вратата високо."

:):):)!!!

Изючително е притеснително, че хора, които трябва да приемат таблетки-приемат закони....
Написал си го много точно-браво!

Купих я преведена в първите две части от Саркис Асланян :). Харесвах го като преподавател, програмата ни включваше английски език, но слабо застъпен.
Имах сериозна сбирка от фантастика с годините (осъзнавам, че това ми е помогнало много). Сериозно зачетох "Пътеводителя" във време, когато се чудех дали съм жив и струва ли си да продължа да живея.........
В моя случай тя беше лекарството, което ме върна в света на живите. Обясни ми необяснимото, показа ми моделите на обществото, защо са именно такива, а не други, и най-вече как може да се намери решение в безизходна на пръв поглед ситуация.
Това е най-философското произведение в литературата, което съм срещал някога.
Подариха ми и новото издание със събрани всичките части. Вълшебство :).
Излезе продължение :), нека го нарека "сполучливо", не повече.
Може би някой ден ще се роди нов Дъглас.
Аз.....си оставам с предишния. Давам си сметка, че съм наизустил цели пасажи :).
Няма житейска ситуация, за която той да няма подходящата метафора.
Отговорът е.....42. Остава да си изясним ВЪПРОСА :):):)!