.
.
.

Отиват си познати и роднини...

Остават празноти, тъги бездомни...

И кой ще вижда старите картини?...

И кой след време мъртвите ще помни?...


  Марин Тачков

Мъртвите се помнят, докато има живи хора, които са ги познавали.
Заслужилите към човечеството се помнят по-дълго.

За будистите и шинтоистите има прераждане. За християните - вечен живот. Но трябва да си ги заслужиш.
Срещал ли си някога свои мъртви приятели или роднини?

Съдбовна печал, красиво написана.
Не е ли изключено че Природата (или създателят) ще допуснат да изчезне ОПИТЪТ придобит с безброй мигове борба от всеки един, който е имал честта да се появи на белия свят? Особено детското съвършенство на най-добрите възможности (преди страсти и неволи да ги наранят)?

щом сме се родили.
По-важно е не дали ще ни запомнят, а с какво.
Херострат също е останал в историята.

Прераждането и вечният живот са въпрос на вяра, няма никакви доказателства за тях...

Е, аз имам косвени доказателства.
Нали помниш как беше казано от Богомил Райнов (перифразирам) - вие вярвате, че диамантите са много скъпи, а аз, че са просто въглерод.
Има и друга фраза - вие вярвате, че мъртвите изгниват под земята, а аз предпочитам да вярвам, че отиват на небето.
Важно е в какво вярваш, но аз, все пак, имам косвени доказателства.

Да, хората оставят различни следи...