.
.
.

Интуитивната ти дарба е похвална!

Ловяла и несъществуващи мушици!

И интуицията ти била по-вярна

от знанията на стотици историци!...

  Марин Тачков

Дъвчай ги, дъвчай ги, менте историците.
Не трябва да се оставят на мира.

"И интуицията ти била по-вярна
от знанията на стотици историци!"..

Не е изключено и това На ,виж, при Нютон и при Айнщайн, интуицията им е дала повече плодова от знанията на стотици физици и химици преди тях!
И един малък куриоз Йодът го е открил не химикът, който го търсел, а котката му-без да иска? Може би е имала интуиция, след като няма знания?
В науката, която изследва неизвестното ,всякакви куриози са възможни. Относно методите на изследване

А кажи ми сега, между френското/ келтско/ калинЕ и Българското галя, виждаш ли нещо общо? Или - не?Дори само звуково, не смислово Там няма разлика
Частен случай!? Но при хиляди частни случаи, изводът клони към нещо друго, нали?

Лека нощ!

Интуицията е гласът на Духа в човека, който идва от дълбинното познание за вечната, изначална Истина, върху която Бог е изградил Мъдростта на процеса Живот!
Хубав ден, приятелю!

Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е „смятан от мнозина за най-великия и най-влиятелен учен, живял някога“.[6]

В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собственият му закон за гравитацията и премахвайки последните съмнения към хелиоцентричната теория.

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.

Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото, едновременно и независимо от Готфрид Лайбниц, на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове.[7]

През юни 1661 година Исак Нютон е приет в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, където работи, за да покрива част от разходите за обучението си.[14] По това време там се изучава главно Аристотел, но той предпочита по-съвременни философи като Рене Декарт и астрономи като Галилео Галилей, Николай Коперник и Йоханес Кеплер. Скоро след като се дипломира през август 1665 година, университетът е затворен като предпазна мярка против започналата чумна епидемия. Макар че не изпъква особено в университета,[15] през следващата година и половина Нютон се занимава самостоятелно с математика,[16] оптика и теорията за гравитацията.
По времето на Нютон е прието преподавателите в Кеймбриджкия и Оксфордския университет да имат духовен сан в Англиканската църква – нещо, което той се опитва да избегне, заради своите неортодоксални религиозни възгледи. За негов късмет за получаването на свещенически сан няма строго определен срок, така че то може да се отлага на практика безкрай. След като през 1669 г. е избран за Лукасов професор, положението му става още по-деликатно, тъй като постът е с голям престиж и привлича вниманието на по-широка публика. В същото време не се изисква активно ангажиране на титулярите с църковни функции, за да имат повече време за научна работа. Нютон използва това и със съдействието на Айзък Бароу, който вече е кралски капелан, успява да си издейства от крал Чарлз II изключение от правилото за духовен сан. Така той не става свещеник, което предотвратява евентуален конфликт между (анти)религиозните му възгледи и църковната ортодоксалност.

От 1670 до 1672 година Нютон чете лекции по оптика. През 1671 Айзък Бароу демонстрира направения от Нютон рефлекторен телескоп пред Кралското научно дружество, след което Нютон е избран за член на дружеството. Още преди това шотландският учен Джеймс Грегъри публикува подобна конструкция на телескоп, но Нютон пръв успява да осъществи идеята, като без чужда помощ прави действащ прототип с 40-кратно увеличение.

През 1679 година Нютон се връща към работата си по гравитацията и нейното влияние върху орбитите на планетите, като се консултира по темата с Робърт Хук и Джон Фламстед. През 1684 година той публикува резултатите от работата си в „De Motu Corporum“. През 1687 година издава и най-известния си труд „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“, в който обобщава Законите за движение, които стават основа на класическата механика. С издаването на „Principia“ Нютон получава международно признание, като си създава кръг от почитатели.

Популярната история за ябълката и Нютон вероятно води началото си от разказа на един съвременник, Уилям Стъкли, който в неговите „Спомени за сър Исак Нютон“ възпроизвежда един разговор с Нютон в дома му в Кенсингтън на 15 април 1726, в който Нютон си спомня как му е дошла на ум идеята за гравитацията. Това станало при падането на една ябълка, докато той се бил замислил нещо. Запитал се защо ябълката пада винаги перпендикулярно на земята, а не се отклонява настрани или нагоре, а винаги сочи центъра на Земята. Историята се среща и при други автори, но днес се счита, че вероятно е измислена от самия Нютон по-късно, за да покаже как и най-ежедневните неща са го вдъхновявали.

Естествено, интуицията помага на много подготвен човек
Знаеш как е открил Нютон законът за гравитацията- след като ябълката от дървото го е ударила по главата!
П.П. Разминали са се коментарите ни Сега видях, че си цитирал ябълката ва Нютон! Дори и да е измислена от него, понякога интуицията улавя малкото липсващо, за да се изгради това, което строиш!
Интуицията е фактор в науката, безспорен Не всеки може да се занимава с наука Взима правилата и почва! С отлична диплома
Не, категорично!

Хубав ден!

Това е твоето виждане, което е подобно на религиозния светоглед... :)

2. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
30.01 00:27
/.../

"А кажи ми сега, между френското/ келтско/ калинЕ и Българското галя, виждаш ли нещо общо? Или - не?Дори само звуково, не смислово Там няма разлика
Частен случай!? Но при хиляди частни случаи, изводът клони към нещо друго, нали?"
И какво, ако има нещо общо?...
Интуицията невинаги е вярна. В езикознанието са нужни доста познания. Трябва да се познава и разбира сравнително-историческият метод. Трябва да се установи, докаже или предположи коя дума е по-ранна, засвидетелствана в писмени извори... Другото е любителска лингвистика, езикова гимнастика или стъкмистика...