Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2022 22:42 - Възраждането на религиите
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2366 Коментари: 7 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .
.
.

La revanche de Dieu

През първата половина на XX в. интелектуалните елити като цяло предполагат, че икономическото и социалното модернизиране води до отмиране на религията като значим елемент от човешкото съществуване. Това допускане се споделя както от тези, които приветстват тази тенденция, така и от онези, които я заклеймяват. Модернизиращите се секуларсти приветстват способността на науката, рационализма и прагматизма да елиминират суеверията, митовете, ирационалното и ритуалите, формиращи ядрото на съществуващите религии. Според тях възникващото общество ще бъде толерантно, рационално, прагматично, прогресивно, хуманно и светско. От друга страна, разтревожени консерватори предупреждават за фаталните последици от изчезването на религиозните вярвания, религиозните институции и на моралното ръководство, което осъществява религията над индивидуалното и колективното човешко поведение. Крайният резултат според тях ще бъде анархия, морална разруха, подкопаване на цивилизования живот. „Ако не искате да имате Бог (а Бог е ревнив) — пише Т. С. Елиът, — трябва да се покланяте на Хитлер или на Сталин.[18]

Втората половина на XX в. показа, че тези надежди и страхове са неоснователни. Икономическата и социалната модернизация придоби глобален мащаб, като същевременно настъпи глобално възраждане на религията. Това възраждане, la revanche de Dieu, както го нарича Жил Кепел, прониква във всеки континент, във всяка цивилизация и почти във всяка страна. Според Кепел към средата на 70-те години в тенденцията към секуларизация и към примиряване на религията със секуларизацията „се наблюдава решаващ обрат. Формира се нов подход към религията, който вече не проповядва приспособяване към светските ценности, а апелира за възстановяване на сакралната основа на организация на обществото дори чрез промяна на обществото — ако това се на-ложи. Тази тенденция, изразена по най-различни начини, про-повядва отклоняване от пътя на един вече провалил се модер-низъм и приписва неговия провал и задънената улица, до която е довел на отдръпването от Бог. Темата вече не е осъвременяването, а «повторното евангелизиране на Европа», целта вече е не да се модернизира ислямът“, а „да се ислямизира модерността“[19].

Това религиозно възраждане в някои случаи включва експанзия на религии, които печелят привърженици в общества, в които никога не са ги имали. В много по-голяма степен обаче религиозното възраждане обхваща хора, връщащи се отново към традиционните религии на своите общества, вдъхващи им нов живот или влагащи в тях ново съдържание. Християнството, ислямът, юдейството, индуизмът, будизмът и православието преживяват нова вълна на религиозна посветеност, доверие и религиозна практика от страна на доскоро формално вярващите. Във всички тях възникват фундаменталистки движения, които проповядват радикално пречистване на религиозните доктрини и институции и преформиране на личното, социалното и публичното поведение в съответствие с религиозните принципи. Фундаменталистките движения са внушителни и могат да имат значително политическо влияние. Те обаче са само повърхностните вълни на много по-широк и по-дълбок религиозен прилив, който придава коренно различен облик на човешкия живот в края на XX в. Обновяването на религията в целия свят далеч надхвърля дейността на фундаменталистките екстремисти. От общество към общество този феномен се проявява във всекидневния живот на хората и в интересите и проектите на държавите.

/.../

Жилавостта и социалната релевантност на религията cтават видими по драматичен начин в бившите комунистически държави. Запълвайки вакуума, създаден от разпадането на предишната идеология, религиозното възраждане шества през тези страни от Албания до Виетнам. В Русия православието преживява истинско възкресение. През 1994 г. 30% от хората под двайсет и пет годишна възраст твърдят, че са се обърнали от атеизъм към вяра в Бога. Броят на действащите църкви в Московска област нараства от 50 през 1988 г. на 250 през 1993 г. Политическите лидери като правило демонстрират уважение към религията, а държавата я подкрепя. В руските градове, отбелязва през 1993 г. един проницателен наблюдател, „звънът на църковните камбани отново изпълва въздуха. Наскоро позлатените църковни куполи блестят на слънцето. Църкви, които доскоро са били руини, отново eхтят от мелодиката на богослуженията. Църквите са най-посещаваното място в града“[21]. Едновременно с възраждането на православието в славянските републики вълната на ислямско възраждане залива Централна Азия. През 1989 г. в Централна Азия има 160 действащи джамии и едно медресе[22]. В началото на 1993 г. вече е имало 10 000 джамии и десет медресета. Макар това възраждане да включва някои фундаменталистки политически движения и да е насърчавано отвън от Саудитска Арабия, Иран и Пакистан, по същество то е изключително широко, обхващащо големи слоеве културно движение.[23]

Как може да се обясни това глобално религиозно възражданe? Очевидно в отделните страни и цивилизации съществуват специфични причини. И все пак би било прекалено да се мисли, че голям брой различни причини ще доведат едновременно до сходни процеси в повечето части на света. Един глобален феномен изисква глобално обяснение. Колкото и много събития в различните страни да са били повлияни от уникални фактори, би трябвало да са действали и някои общи причини. Кои са те?

Най-очевидната, най-натрапчивата и най-сериозната причина за глобалното религиозно възраждане е тъкмо тази, за която се предполага, че е причинила смъртта на религията: процесите на социална, икономическа и културна модернизация, които заливат света през втората половина на XX в. Рушат се дълговечни извори на идентичност и системи на авторитет. Хората се преместват от селата към градовете, откъснат се от корените си и започват нова работа или остават безработни. Те влизат във взаимодействие с голям брой непознати и встъпват в нови кръгове. Те се нуждаят от нови източници на идентичност, от нови форми на стабилна общност и от нова система от морални принципи, които да им дадат усещане за смисъл и за цел. Религията, както традиционната, така и фундаменталистката, отговаря на тези нужди. Ли Куан Ю дава следното обяснение за Източна Азия:

„Ние сме земеделски общества, индустриализирали се в рамките на две поколения. Това, което на Запад се е осъществявало в продължение на повече от двеста години, у нас става за петдесет и по-малко години. Всичко се помества в много тясна времева рамка, поради което хаосът и напрежението са неизбежни. Ако се вгледате в бързо развиващите се страни като Корея, Тайланд, Хонконг и Сингапур, ще установите един забележителен феномен — възраждането на религията… Старите обичаи и вярвания — култът към предците, шаманизмът — вече не задоволяват никого. Хората търсят по-висше обяснение за целта на своето съществуване, за смисъла на пребиваването си в света. Това е характерно за периодите на значителен стрес в обществото.“[24]

Хората не живеят само с разума си. Те не могат да преценяват и да действат рационално, преследвайки интересите cи, ако не се стремят да определят собственото Аз. Политиката на интересите предполага идентичност. Във времена на бърза социална промяна вече изградените идентичности се paзпадат, Азът трябва да се предефинира и да се създаде нова идентичност.За хора, изправени пред необходимостта да oпределят „Кой съм аз?“, „Къде ми е мястото?“, религията предлага непоклатими отговори, а религиозните групи дават възможност на малките социални общности да получат компенсация за загубеното от урбанизацията. Както пише Хасан ал-Тураби, всички религии предоставят на „хората усещане за идентичност и перспектива в живота“. В този процес xopата преоткриват себе си или си изграждат нови исторически идентичности. Каквито и универсални цели да са имали, pелигиите задават идентичност на хората, като прокарват фундаменталното разграничение между вярващи и невярващи, между по-висшата вътрешна общност и по-нисшата група на вънстоящите.[25]

В мюсюлманския свят, пояснява Бърнард Луис, „по време на криза постоянно се проявява тенденция мюсюлманите да преоткриват изначалното си единение с религиозната общност и лоялността си към нея — тоест към една група, дефинирана от исляма, а не от етнически или териториални критерии“. Жил Кепел също изтъква важното значение на търсенето на идентичност: „Реислямизирането отдолу е преди всичко начин за преструктуриране на идентичността в свят, който е загубил смисъл, в един аморфен и отчуждаващ свят.“[26] В Индия „се конструира нова индуистка идентичност“, което е реакция срещу напрежението и алиенацията, породени от модернизацията.[27] В Русия религиозното възраждане е резултат от „страстния стремеж към идентичност, на който може да отговори само православната църква, единствената останала здрава връзка с 1000-годишното минало на руснаците“, докато в ислямските страни възраждането по сходен начин се дължи на неукротимия стремеж на „централноазиатците да утвърдят идентичността си, потискана от Москва в продължение на десетилетия[28]. В частност самите фундаменталистки движения са „средство за справяне с преживяването за хаос, със загубата на идентичност, на смисъл и на стабилни социални структури, породени от бързото въвеждане на модерни социални и политически модели, от секуларизма, научната култура и икономическото развитие“. Уилям Макнийл признава, че „заслужаващите внимание фундаменталистки движения са тези, които набират привърженици от широките обществени слоеве и получават бързо разпространение, защото привидно или действително отговарят на нововъзникнали човешки потребности… Неслучайно тези движения намират почва в страни, в които големият брой на населението прави почти невъзможно продължението на стария селски начин на живот и където породените от урбанизираното всекидневие масови комуникации, прониквайки в селата, започват да ерозират вековечната рамка на селско съществуване.“[29]

По-общо казано, религиозното възраждане в целия свят е реакция срещу секуларизма, моралния релативизъм и самодоволството и представлява наред с това преутвърждаване на ценностите на реда, дисциплината, труда, взаимопомощта и човешката солидарност. Религиозните групи откликват на социални потребности, които държавната бюрокрация често пъти пренебрегва. Това включва осигуряване на медицински и болнични услуги, детски градини и училища, грижи за възрастните, бързо осигуряване на помощи в случаи на природни и други бедствия, предоставяне на социални помощи в периоди на икономически лишения. Разпадането на социалния ред и на гражданското общество създава вакуум, който се запълва от религиозни, често фундаменталистки групи.[30]

/---/

В този смисъл възраждането на незападните религии е най-мощната проява на антизападната нагласа в незападните общества. Това възраждане не означава отхвърляне на модернизацията, то е отхвърляне на Запада и на светската, релативистка, дегенерирала култура, свързвана със Запада. Това е отхвърляне на онова, което се нарича „позападняване“ на незападните общества. То е декларация за културната независимост от Запада, гордо заявление: „Ще станем модерни, но ние няма да се превърнем във вас.“

Самюъл Хънтигтън. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред

https://m2.chitanka.info/text/8364-sblysykyt-na-tsivilizatsiite-i-preobrazu/14#textstart




Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - mt46,
18.04.2022 00:45
Религиите и суеверията винаги се възраждат в неясни времена преди революционни сътресения – Распутин в Руската империя преди Февруарската и Октомврийската революции; врачките, ясновидките, контактьорите, екстрасенсите и маговете у нас при "демокрацията". Миналата събота минах край село Царичина и се сетих за дупката, в която са заровени и откраднати 16 милиона лева според bgdnes. А що храмове и параклиси се построиха у нас през последните "демократични" години за успокоение на грешни души.
цитирай
2. krumbelosvet - Изглежда
18.04.2022 04:55
Изглежда че последният абзац преминава от чисто феноменологично, към причинно-следствено разглеждане на проблема. Особено ако се приеме (а май трябва), че християнството е в отстъпление.
Но по тоя път може да стигнем до най-дълбока конспирация, която не изключва и НЕ-човешка намеса.
Особено ако войната на Уолстрийт с Русия се разглежда като част от войната срещу европеидите, съчетана с джендъризъм и фаворизиране на черната раса.
Цитираните учени забелязват освобождението на "потисканите от Русия народи", но не забелязват разбомбения от САЩ арабски свят.
цитирай
3. dobrodan - Ще те попитам нещо.
18.04.2022 11:06
Смяташ ли, че възраждането на религиите е явление спонтанно и дело человеколюбиво?
Давал съм вече цитат оттук: https://www.book.store.bg/p107207/pyrvata-nosht-mark-levi.html

Книгата е рядък случай, когато евреин пише истината :) за религията.
цитирай
4. mt46 - Мнозина имат нужда от вяра, надежда, утеха...
18.04.2022 23:35
kvg55 написа:
Религиите и суеверията винаги се възраждат в неясни времена преди революционни сътресения – Распутин в Руската империя преди Февруарската и Октомврийската революции; врачките, ясновидките, контактьорите, екстрасенсите и маговете у нас при "демокрацията". Миналата събота минах край село Царичина и се сетих за дупката, в която са заровени и откраднати 16 милиона лева според bgdnes. А що храмове и параклиси се построиха у нас през последните "демократични" години за успокоение на грешни души.

цитирай
5. mt46 - ...
18.04.2022 23:40
krumbelosvet написа:
Изглежда че последният абзац преминава от чисто феноменологично, към причинно-следствено разглеждане на проблема. Особено ако се приеме (а май трябва), че християнството е в отстъпление.
Но по тоя път може да стигнем до най-дълбока конспирация, която не изключва и НЕ-човешка намеса.
Особено ако войната на Уолстрийт с Русия се разглежда като част от войната срещу европеидите, съчетана с джендъризъм и фаворизиране на черната раса.
Цитираните учени забелязват освобождението на "потисканите от Русия народи", но не забелязват разбомбения от САЩ арабски свят.

Не съм публикувал целия текст, но пише за възраждането на религиите навсякъде по света, в т. ч. и в арабския свят... Книгата е излязла през 1993 г. и тогава май нямаше джендъризъм...
цитирай
6. mt46 - Темата не е истината за религиите... :)
18.04.2022 23:47
dobrodan написа:
Смяташ ли, че възраждането на религиите е явление спонтанно и дело человеколюбиво?
Давал съм вече цитат оттук: https://www.book.store/p107207/pyrvata-nosht-mark-levi.html

Книгата е рядък случай, когато евреин пише истината :) за религията.

Смятам, че това е нормално, обективно явление, защото авторът дава примери от почти всички континенти...
Политиката, крайните идеологии да не би да са по-човеколюбиви от религиите?... :)
цитирай
7. mt46 - https://m2.chitanka.info/text/8364-sblysykyt-na-tsivilizatsiite-i-preobrazu/15#textstart
19.04.2022 12:09
5
Икономика, демография и цивилизации, отправящи предизвикателства
Индигенизацията и възраждането на религията са глобални явиления. Те обаче са забележими най-вече в културната агресивност и в предизвикателствата, които Азия и ислямът отправят към Запада. Това са динамично развиващите се цивилизации от последната четвърт на XX в. Предизвикателството на исляма се изразява в неговото тотално културно, социално и политическо възраждане в мюсюлманския свят, придружено от отхвърлянето на западните ценности и институции. Азиатското предизвикателство е видимо във всички източноазиатски цивилизации — синоистката, японската, будистката и мюсюлманската — и то подчертава техните културни различия от Запада, а понякога и общото помежду им, най-често свързвано с конфуцианството. Както азиатците, така и мюсюлманите изтъкват превъзходството на своите култури над западната. За разлика от тях народите от другите неза-падни цивилизации — индуистката, православната, латиноамериканската и африканската, макар и да подчертават раз-личието на своите култури, докъм средата на 90-те години на XX в. все още се колебаят дали да декларират превъзходство над западната култура. Азия и ислямът са самотници в това отношение, макар понякога заедно да натрапват самоуверената си агресивност спрямо Запада.

Сходни, но различни причини лежат в основата на тези предизвикателства. Азиатската агресивност се корени в икономическия растеж; мюсюлманската агресивност до голяма степен произтича от способността за социална мобилизация и от темповете на демографски растеж. Всяко от тези пре-дизвикателства оказва и ще продължава и през XXI в. да оказва дестабилизиращо въздействие върху световната политика. Характерът на дестабилизиращите ефекти обаче се различава съществено. Икономическото развитие на Китай и на другите азиатски общества осигурява на техните правителства стимули и ресурси да изявяват по-големи претенции в отношенията си с други страни. Демографският растеж в мюсюлманските страни и най-вече разрастването на кoxортата на петнайсет до двайсет и четири годишните младежи, осигурява кандидати за редиците на фундаментализма, тероризма, бунтарството и миграцията. Икономическият растеж укрепва азиатските държави; демографският растеж застрашава мюсюлманските държави и немюсюлманските общества.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19165008
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148923
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031