.
.
.
Възникване и развитие на цивилизациите

Арнълд Тойнби

2.
Възникване на цивилизациите

IV.
/.../

2.

Раса

Изглежда очевидно, че позитивният фактор, който през последните 6000 години отърси човечеството от състоянието на Ин на примитивното общество „на терасата“ и го доведе до състоянието Ян на цивилизациите „на скалата“, трябва да се търси или в някое особено качество на човешките същества, извършили прехода, или в някои особености на средата, в която се е извършил преходът, или в някакво съчетание на двете. Най-напред ще разгледаме възможността, че единият или другият от тези фактори сам по себе си ще ни даде това, което търсим. Можем ли да припишем произхода на цивилизациите на достойнствата на някоя раса или пък раси?

Раса е термин, с който се обозначава притежаването на някои определени и наследими качества в някоя група човешки същества. Предполагаемите признаци на раса, които ни интересуват тук, са различими психически или духовни качества, вродени на дадени общества. Обаче психологията, и по-специално социалната психология, е учение, което е още в детската си възраст. И всякакви досегашни разсъждения за расата, когато тя се представя за фактор, произвеждащ цивилизации, зависят от предположението, че има взаимна връзка между ценни психически качества и определени видими физически характерни черти.

Физическата характерна черта, обикновено подчертавана от западни привърженици на расовите теории, е цветът. Разбира се, може да се допусне, че духовното и умствено превъзходство е по някакъв начин свързано, и следователно е в пряка корелация със сравнителната липса на кожна пигментация, макар че биологически това изглежда малко вероятно. Обаче най-разпространената от расовите теории за цивилизацията е тази, която поставя на пиедестал светлата, сивкава, дългоглава разновидност на човека, наричана от някои нордичен човек, а от Ницше — „рус звяр“. Струва си да се вгледаме в достоверността на този идол на тевтонския пазар.

Нордичният човек е поставен на пиедестал най-напред от френския аристократ граф Гобино в началото на XIX в., а идолизирането на „русия звяр“ е инцидент в полемиката, възникнала след Френската революция. Когато френските благородници са лишени от техните имения, изпратени в изгнание или гилотинирани, педантите на революционната партия, недоволни, ако не могат да представят събитията на тяхното време в „класически“ одеяния, обявиха, че галите, след като са били потиснати за четиринадесет века, започват да изтикват франкските си завоеватели обратно в мрака оттатък Рейн, откъдето са дошли по време на преселението на народите, и си възвръщат владението над галската земя, която — въпреки дългата узурпация на варварите — не е преставала да бъде тяхна.

На тази глупост Гобино отговаря с по-изразителна собствена глупост. „Приемам вашето самосъзнание, отговаря той. Да се съгласим, че населението на Франция произлиза от галите, а аристокрацията — от франките, че двете раси са чистокръвни, и че има определена и трайна корелация между техните физически и психически характерни черти. Наистина ли си въобразявате, че галите стоят зад цивилизация, а франките — зад варварство? Откъде дойде цивилизацията, която вие, галите, сте придобили? От Рим, А какво направи Рим велик? Това прастаро преливане на нордична кръв, която тече в моите франкски вени. Първите римляни, както първите гърци и ахейците на Омир, са били руси завоеватели, дошли от освежаващия Север и установили своето господство над по-слабите туземци от омаломощеното Средиземноморие. В крайна сметка обаче тяхната кръв е била разводнена и расата им — отслабена. Властта и славата им упадат. Идва времето за нова спасителна кампания на русокосите завоеватели. Те идват от Севера и отново карат да бие пулсът на цивилизацията. Сред тях са били франките.“

Такова е забавното описание на Гобино на серията факти, с които вече се занимавахме по съвсем друг начин в скиците ни за произхода първо на елинистката, после на западната цивилизации. Неговата политическа гатанка придобива правдоподобност от едно тогавашно откритие, от което Гобино веднага се възползва. Било открито, че почти всички живи езици в Европа, както и гръцкият и латинският, и живите езици на Персия и Северна Индия, както и класическият ирански и класическият санскритски, са родствени един на друг като членове на голямо лингвистично семейство. Правилно е направен изводът, че е имало първичен прастар език — „арийски“ или „индоевропейски“, — от който са произлезли всички познати членове на семейството. Погрешно е направен изводът, че народите, които използват сродни езици, са физически сродени в същата степен, както самите езици, и че те всички произлизат от примитивната „Арийска“ или „индоевропейска“ раса, която със завоевания се е разпростряла от началния си дом на изток и на запад, на север и на юг. Раса, дала религиозния гений на Заратустра и Буда, артистичния гений на Гърция, политическия гений на Рим и — подходяща връхна точка — самите нас. Е, тази раса е донесла фактически всички постижения на човешката цивилизация!

Заекът, който темпераментният французин подгони, бе догонен от тежкоподвижните немски филолози, които подобриха думата „индоевропейски“, превръщайки я в „индогермански“, и определиха, че началният дом на тази въображаема раса е във владенията на краля на Прусия. Малко преди избухването на войната от 1914–1918 г. Хюстън Стюарт Чембърлейн — англичанин, влюбил се в Германия — написа книгата „Основите на деветнадесети век“, в която добави Данте и Иисус Христос към списъка на индогерманците.

Американците също имаха за какво да използват „нордичния човек“. Разтревожени от смазващата емиграция на южноевропейци през двадесет и петте години преди 1914 г., автори като Мадисън Грант и Лотроп Стодард искаха ограничаване на имиграцията като единствен начин за запазване не на американските социални стандарти, а на американския клон на нордичната раса.

Британската доктрина за Израел е теория от същия тип, използваща различна терминология и подкрепяща въображаема история с чудата теология.

Любопитно е да се отбележи, че пропагандаторите на расизма в нашата собствена цивилизация държат на светлата кожа като белег на духовно превъзходство, превъзнасяйки европейските над другите раси и нордичните над другите европейски раси, докато японците прилагат различен физически тест. Така се е случило, че телата на японците са удивително лишени от косми и имат за съседи в северния си остров примитивно общество от съвсем друг тип — физически тип, не особено различен от средния европеец, — наречен косматия айну. Затова съвсем естествено японците свързват липсата на косми с духовно превъзходство и макар че техните претенции са сигурно толкова лишени от основание, колкото и нашето твърдение за превъзходството на светлата кожа, погледнато отгоре-отгоре, тя е по-вероятна, защото със сигурност човекът без косми е по-отдалечен от братовчеда си — маймуната.

Етнолози, класифициращи белия човек според физическия му тип — дълги глави, кръгли глави, всичко останало, — определят три основни бели раси, които наричат нордична, алпийска и средиземноморска. Ако има някаква стойност, ще посочим броя на цивилизациите, за които всяка от тези раси е дала позитивен принос. Нордичната е дала принос за четири, може би пет: древноиндийската, елинистката, западната, руската православна и вероятно хетската. Алпийската е дала принос за седем, може би девет: шумерската, хетската, елинистката, западната, руския клон, и основното тяло на православнохристиянската, иранската и вероятно египетската и минойската. Средиземноморската раса е дала принос за десет: египетската, шумерската, минойската, сирийската, елинистката, западната, основното тяло на православното християнство, иранската, арабската и вавилонската. От другите разновидности на човешката раса кафявата (имаме предвид дравидските народности в Индия и малайците в Индонезия) са допринесли за две: древноиндийската и индуистката. Жълтата раса е дала принос за три: древнокитайската и далекоизточните цивилизации, по-специално, за основното тяло в Китай, и японския клон. Червената раса в Америка е дала принос и за четирите американски цивилизации. Единствено черните раси не са дали позитивен принос към никоя цивилизация — досега. Белите раси водят, но да помним, че има много бели народности, не дали нищо на никоя цивилизация, както и черните. Ако нещо произлиза от тази класификация, то е, че нашите цивилизации, или поне половината от тях, се опират на принос на повече от една раса. И западната, и елинистката имат по три допринесени раси, а ако жълтата, кафявата и червената раси бяха разделени на подраси, както е сторено с делението на бялата раса на нордична, алпийска и средиземноморска, вероятно ще бъдем в състояние да посочим множество приносители за нашите цивилизации.[1] Друг е въпросът, каква е стойността на тези вторични деления и дали по кое и да е време те са представлявали исторически и социално различими народности. Цялата тема е крайно неясна. 
/.../
A Study of History, 1934–1961
https://chitanka.info/text/22804-izsledvane-na-istorijata/7#textstart

Теорията за расизма е измислена от цивилизованите наглосакси, която германците в нацистка Германия възприемат. Наглосакс е и поп Малтус, чиято теория днес либерастите и глобалистите прилагат на практика.
Аз съм учил за европеидна, негроидно–австралоидна, монголоидна и не помня още каква раса, в главата ми се мотае бройката пет, но май бъркам. Само три ще са.
Но пък симпатичните червенокожи индианци остават извън.
Принадлежащите към всяка една от тях индивиди ясно се различават по външно видими биологични белези – цвят на кожата, разположение на очите, цвят на косата, цвят на очите и прочие.
Сега буржоазните западни социолози ги усукват и съчиняват какви ли не, само и само да оправдаят расизма на белите в капиталистическото общество и колониалното му минало. Понятието раса било остаряло. Задълбали са в генетиката, там търсят доказателства за превъзходството на наглосаксите. Дори мернах понятието научен расизъм? Социалните науки на запад са загубила своята научност, поставени в услуга на управляващата олигархия.

Научен расизъм
Научният расизъм , понякога наричан биологичен расизъм , е псевдонаучното убеждение, че съществуват емпирични доказателства, които да подкрепят или оправдаят расизма (расова дискриминация), расовата малоценност или расовото превъзходство . [1] [2] [3] [4] Исторически научният расизъм получи доверие в цялата научна общност, но вече не се счита за научен. [2] [3] Разделянето на човечеството на биологично различни групи понякога се нарича расизъм , расов реализъм или расова наукаот неговите поддръжници. Съвременният научен консенсус отхвърля тази гледна точка като несъвместима със съвременните генетични изследвания . [5] : 360

Научният расизъм използва антропология (по-специално физическа антропология ), антропометрия , краниометрия и други дисциплини или псевдодисциплини, като предлага антропологични типологии, подкрепящи класификацията на човешките популации във физически дискретни човешки раси, някои от които могат да се считат за по-висши или по-ниски от други. Научният расизъм е бил често срещан през периода от 1600 -те до края на Втората световна война. От втората половина на 20-ти век научният расизъм е критикуван като остарял и дискредитиран, но въпреки това непрекъснато се използва за подкрепа или утвърждаване на расистки възгледи за света въз основа на вярата в съществуването и значението на расовите категории и йерархията на висшите и низши раси. [6]

След края на Втората световна война научният расизъм в теорията и действията беше официално денонсиран, особено в ранното антирасистко изявление на ЮНЕСКО „ Въпросът за расата “ (1950): „Биологичният факт на расата и митът за„ расата “трябва да бъдат за всички практически социални цели „расата“ не е толкова биологичен феномен, колкото социален мит. Митът за „расата“ е създал огромно количество човешки и социални щети. човешки животи и причини неизброими страдания. " [7] Оттогава,развитието на човешката еволюционна генетика и физическата антропология доведе до нов консенсус сред антрополозите, че човешката расае по -скоро социално -политическо явление, отколкото биологично. [8] [9] : 294 [10] [11]

Терминът научен расизъм обикновено се използва пежоративно, когато се прилага към по -съвременни теории, като тези в The Bell Curve (1994). Критиците твърдят, че подобни произведения постулират расистки заключения, като генетична връзка между расата и интелигентността , които не се подкрепят от наличните доказателства. [12] Публикации като „ Човешкото тримесечие“ , основано изрично като списание „съзнателно за расата“, обикновено се разглеждат като платформи на научен расизъм, тъй като публикуват крайни интерпретации на човешката еволюция , интелигентност , етнография , език , митология ,археология и раса.

През епохата на Просвещението (епоха от 1650 -те до 1780 -те години) концепциите за моногенизъм и полигенизъм стават популярни, въпреки че те ще бъдат систематизирани едва през 19 -ти век. Моногенизмът твърди, че всички раси имат един произход, докато полигенизмът е идеята, че всяка раса има отделен произход. До 18 век думите „раса“ и „вид“ са взаимозаменяеми. [13]

Франсоа Берние (1620–1688) е френски лекар и пътешественик. През 1684 г. той публикува кратко есе, разделящо човечеството на това, което той нарича „раси“, като отличава индивидите и особено жените по цвета на кожата и няколко други физически черти. Статията е публикувана анонимно в Journal des Savants , най -ранното академично списание, публикувано в Европа, и е озаглавено „Ново разделение на Земята от различните видове или„ раси “на човека, които го обитават“. [14]